Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2021 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на
прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 84 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Иван Славов Киров, упражняващ търговска дейност като ЕТ
„СЕ ЛА ВИ – И.К.“, срещу Решение № 260501/02.12.2020 г.
по н.а.х.д. № 3940/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърден издаденият
от ОД на МВР – Варна електронен фиш серия Г, № 0010794, с който на касатора за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено, на основание чл. 638, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 КЗ, административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000
лв. По съображения за допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 НПК, свързано с неправилното определяне на административно-наказателния
състав на нарушението, се претендира отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново от касационната инстанция по същество на правния спор, с
което оспореният по реда на чл. 59 от ЗАНН електронен фиш да се отмени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на
18.02.2021 г. касаторът и ответникът ОД на МВР – Варна, редовно призовани, не
се представляват. В предявени чрез процесуален представител писмени бележки с. д.
№ 2610/17.02.2021 г. ОД на МВР – Варна оспорва касационната жалба като
неоснователна и моли въззивното решение да се остави в сила като на дирекцията се
присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По допустимостта на касационната жалба: Предявена е
пред родово и местно компетентен съд; срещу подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН;
от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 07.12.2020
г. /л. 20 от н.а.х.д. № 3940/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба е предявена чрез
въззивния съд в рамките на срока за обжалване на решението на 21.12.2020 г., видно
от поставения върху нея печат /л. 3 от
делото/. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални
предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Касационният състав не споделя единствения касационен
довод, че установеното в случая неизпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ е следвало да се квалифицира като административно нарушение по чл. 638,
ал. 1, т. 2 КЗ, а не по ал. 4 на същия член.
С оспорения пред Районен съд – Варна електронен фиш
касационният жалбоподател, в качеството му на едноличен търговец, е
санкциониран за нарушаването на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, според който договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. В случая
неизпълнението на това императивно законово задължение е установено от
събраните по делото доказателства като не се и оспорва от касатора. Подобно
нарушение подлежи на административнонаказателно санкциониране по реда на чл.
638, ал. 1 или ал. 4 КЗ. Съгласно чл. 638, ал. 1 КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
се налага: 1. глоба от 250 лева – за физическо лице; 2. имуществена санкция от
2 000 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. Същевременно съгласно чл.
638, ал. 4 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Анализът на тази правна регламентация води до извод,
че и двете санкционни норми /чл. 638, ал. 1 КЗ и чл. 638, ал. 4 КЗ/, са
насочени към реализиране на административнонаказателната отговорност на
задължените по закон субекти за неизпълнение на вмененото им с чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ задължение за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Разпоредбите на чл. 638, ал. 1 КЗ
и чл. 638, ал. 4 КЗ се съотнасят една спрямо друга като обща към специална с
оглед начина на установяване на нарушението. Чл. 638, ал. 1 КЗ предвижда налагане
на административно наказание /глоба или имуществена санкция/ за нарушаването на
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, без да конкретизира начина на установяване на
нарушението, който би могъл да бъде например при извършване на проверка от
съответните контролни органи, при справка в информационната система на МВР и т.н.
Отговорността на нарушителя в този случай се ангажира по общия ред на ЗАНН и КЗ
– чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване
на наказателно постановление /аргумент от чл. 647, ал. 1, предл. второ и ал. 2,
предл. второ КЗ/. От своя страна, нормата на чл. 638, ал. 4 КЗ изрично
регламентира начина, по който следва да е установено административното
нарушение – с автоматизирано техническо средство или система по време на
управление на моторно превозно средство, по отношение на което не е изпълнено
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Предвид специфичния способ за
установяване на нарушението в тази хипотеза, в чл. 647, ал. 3 КЗ е предвиден и
различен ред за налагане на административното наказание – чрез издаване на
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в ЗДвП.
Доколкото в процесния случай нарушението на чл. 483,
ал. 1, т. 1 КЗ е установено с автоматизирано техническо средство или система по
време на управление на моторното превозно средство, регистрирано на фирмата на
едноличния търговец, правилно административнонаказателната му отговорност е ангажирана
на основание чл. 638, ал. 4 КЗ посредством издаването на електронен фиш, съгласно
чл. 647, ал. 3 КЗ. Съответно на съдържанието на санкционната норма на чл. 638,
ал. 4 КЗ, за определянето на вида и размера на административното наказание в електронния
фиш е направена препратка към ал. 1 на чл. 638 КЗ. Подобно законодателно
разрешение е напълно логично. Идентичността на подлежащото на административно наказване
по чл. 638, ал. 1 и ал. 4 КЗ административно нарушение /все такова за
неспазването на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ/, обуславя тъждеството във вида и
размера на предвидената за него административнонаказателна отговорност.
Предвид обстоятелството, че моторното превозно средство,
по отношение на което не е изпълнено задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, е
притежавано от едноличен търговец, правилно е определен видът на отговорността
– имуществена санкция, която е наложена в изрично посочения в санкционната
норма фиксиран размер, поради което пред съда не стои въпросът за редуцирането
му.
Потвърждавайки обжалвания по реда на чл. 59 ЗАНН електронен
фиш, въззивният съд е постановил правилно решение, съобразено с изискванията на
процесуалния и материалния закон, което не страда от визираните в жалбата
пороци. Поради това то следва да се остави в сила от касационната инстанция,
съгласно правомощието й по чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл.
63, ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Предвид крайния изход на спора и
изрично заявеното в писмени бележки с. д. № 2610/17.02.2021 г. искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП и
като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждане на едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв. по чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260501/02.12.2020 г,
постановено по н.а.х.д. № 3940/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ
състав.
ОСЪЖДА Иван Славов Киров от гр. Варна, упражняващ
търговска дейност като ЕТ „СЕ ЛА ВИ – И.К.“, ЕИК *********, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/