РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1106 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.242 от Кодекса на труда и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова молба на К.Г.К. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния
представител адвокат М.Г. с адрес ***, срещу „НЕДКО НЕДКОВ - ОВЧАРОВО“ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Овчарово, общ. Добричка,
представлявано от управителя ***, като са предявени искове по чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.242 от Кодекса на труда и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за установяването на дължимостта на следните суми: 1)
1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, представляваща неизплатено брутно
трудово възнаграждение за месец април 2017 г., заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (13.01.2020 г.) до
окончателното плащане. 2) 385.49 лева (триста осемдесет и пет лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху
посочената в т.1 сума в размер на законната лихва за периода от 01.06.2017 г.
до 13.01.2020 г., както и за заплащането на направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че със Заповед №89/2017 г., считано от 16.05.2017 г., е било
прекратено неговото трудово правоотношение с ответника на основание на чл.330
ал.2 т.6 от Кодекса на труда (неявяване на работа през два последователни дни),
като с влязло в сила съдебно решение заповедта е била отменена; К.Г.К. е
полагал труд при ответника до 02.05.2017 г., като дължимото му трудово
възнаграждение за месец април 2017 година не е заплатено; дължи се и
обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от
датата на неговата изискуемост до датата на подаването на заявлението по чл.410
от ГПК; настоява за уважаването на предявените установителни искове и
присъждането на сторените разноски. След приемането на заключението на вещото
лице по молба на ищеца е било прекратено производството по делото в частта
относно акцесорния иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.86
от Закона за задълженията и договорите за заплащането на обезщетение за забава
върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение за месец април 2017 г. в
размер на законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 13.01.2020 г. в частта
за разликата от 379.82 лева до първоначално предявения размер от 385.49 лева
поради извършен отказ от иска.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е
неоснователен; оспорва претенцията по размер; брутното трудово възнаграждение
на ищеца не е било 1450 лева; настоява за отхвърлянето на иска в претендирания
размер.
В последното съдебно заседание ищецът
чрез своя процесуален представител е заявил, че предявените искове са основателни; с отговора на
исковата молба ответникът не е оспорил основанието на исковите претенции, а единствено
размерите на същите; както се установява от разпитаното вещо лице,
неизплатеното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец април 2017 г. възлиза
на 1450 лева; вещото лице е посочило като размер на дължимото обезщетение за
забава сумата от 379.82 лева и искът следва да бъде уважен до този размер;
претендирано е брутно трудово възнаграждение в съответствие с практиката на ВКС
по отношение на претенциите, които се заявяват в исковите производства; работодателят
действително следва да извърши приспадане на дължимите осигуровки, но това
трябва да бъде сторено при реалното изплащане било след приключването на
делото, било в процеса на едно образувано изпълнително производство, като се
представят доказателства за извършени плащания в полза на бюджета; настоява за
присъждането на сторените по делото разноски в размер на 420 лева.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.242 от Кодекса на
труда и чл.86 от Закона за задълженията и договорите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Безспорно
установено по делото е обстоятелството, че през процесния период през месец
април 2017 г. между страните е имало действащо трудово правоотношение Налице са
всички предпоставки за цялостното уважаване на предявения иск по чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.242 от Кодекса на труда за установяването
на дължимостта на претендираната сума в размер на 1450 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за посочения по-горе период. Вещото лице е
установило, че работодателят е начислил брутно трудово възнаграждение за месец
април 2017 г. в размер на 1450 лева, което не е изплатил на ищеца. Основателен
е и акцесорният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.86 от
Закона за задълженията и договорите в изменения размер след допуснатия в
последното съдебно заседание частичен отказ – според приетото и неоспорено заключение
на вещото лице размерът на дължимото обезщетение за забава за периода от
01.06.2017 г. до 13.01.2020 г. върху дължимото брутно трудово възнаграждение е
379.82 лева, което също е останало неплатено. Затова предявените искове са
изцяло основателни и трябва да бъдат уважени.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №81/2020 г. по описа
на ДРС съразмерно на установените като дължими суми в размер на 298.59 лева (от
300 лева адвокатско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва
да бъдат присъдени разноските по настоящото производство в размер на 420 лева
(в това число 200 лева първоначално заплатено адвокатско възнаграждение, 100
лева довнесено адвокатско възнаграждение на 03.08.2020 г. и 120 лева
допълнително заплатено адвокатско възнаграждение на 28.01.2021 г.). На
основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на разликата между общо
дължимите 108 лева (58 лева за главния иск и 50 лева за акцесорния иск) и
присъдените в полза на бюджета в рамките на заповедното производство 36.71
лева, т.е. в размер на 71.29 лева, както и заплатените 150 лева за изготвянето
на съдебно-счетоводната експертиза по делото.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че „НЕДКО НЕДКОВ - ОВЧАРОВО“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. Овчарово, общ. Добричка, представлявано от
управителя ***, има неплатени парични задължения към К.Г.К. с ЕГН ********** ***
(за които е издадена Заповед за изпълнение №22/15.01.2020 г. по частно гр. дело
№81/2020 г. по описа на ДРС) за следните суми: 1) 1450 (хиляда четиристотин и
петдесет) лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за
месец април 2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (13.01.2020 г.) до окончателното
плащане. 2) 379.82 лева (триста седемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху посочената в т.1 сума в размер на
законната лихва за периода от 01.06.2017 г. до 13.01.2020 г.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му за присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „НЕДКО
НЕДКОВ - ОВЧАРОВО“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
Овчарово, общ. Добричка, представлявано от управителя ***, да заплати на К.Г.К.
с ЕГН ********** *** направените разноски по гр. дело №1106/2020 г. по описа на
ДРС в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева, както и направените
разноски по частно гр. дело №81/2020 г. по описа на ДРС съразмерно на
установените като дължими суми, т.е. в размер на 298.59 лева (двеста деветдесет
и осем лева и петдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА „НЕДКО
НЕДКОВ - ОВЧАРОВО“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
Овчарово, общ. Добричка, представлявано от управителя ***, да заплати по сметка
на ДРС сумата от 71.29 лева (седемдесет и един лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща дължимата държавна такса, и сумата от 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща направените разноски за изготвянето на съдебно-счетоводната
експертиза по гр. дело №1106/2020 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: