№ 2128
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Силвана Гълъбова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100504388 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1365/22.02.2022г. по гр.д. № 43030 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 179-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГП вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, че
„ДД.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Оборище, бул. „******* дължи на ЗАД”А.”, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* заплащане на
сумата от 454,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
20.05.2021г. до изплащането й, представляващи регресно вземане във връзка с
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”
за вреди по лек автомобил „Мерцедес” , рег. № *******, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2016г. в гр. София;
сумата от 138,38лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 17.05.2018г. до 17.05.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 28353/2021г. по описа на
Софийски районен съд, като „ДД.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Оборище, бул. „******* е осъдено да
1
заплати на ЗАД”А.”, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 575лв. по исковото дело и 75лв. по заповедното дело.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
47552/11.03.2022г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на 10.03.2022г.
от ответника по исковете - „ДД.З.”АД, ЕИК ******* , в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано, не били обсъдени от районния съд всички събрани по делото
доказателства и направените оспорвания на приетите съдебни експертизи.
Посочило е, че не било установено вреди да са настъпили от противоправно
поведение на застрахования при него водач на „Опел Корса”. Двустранният
констативен протокол бил частен документ, верността на фактите посочени в
него и твърдени от ищеца не били установени от другите събрани по делото
доказателства. Показанията на свидетеля В. установявали, че посочването на
водача на Опел Корса” в този протокол като виновен за ПТП не било поради
извършването на нарушение от него, а защото останалите се възползвали от
обстоятелство, че е млад шофьор и й повтаряли че е виновна за ПТП.
Свидетелят на ищеца не помнел процесното ПТП и не доказал механизма му.
Заключението по авто-техническата експертиза било оспорено, вещото лице
не било съобразило кой водач в кое платно се движел, кой е извършвал
маневра, за да се включи в него, кой се е движел напред или назад, каква е
била разрешената посока за движение в пътния участък. Вещото лице не
обяснило защо водач на Опел Корса” е следвало да пропусне излизащия на
заден ход от паркинг автомобил „Мерцедес” и навлизащ в платно за
движение, по което се движел „Опел Корса”. Обясненията на вещото лице
при изслушването му доказвали, че посоченият от вещото лице механизъм не
кореспондира със събраните доказателства, а именно, че Мерцедес” се е
движел на заден ход за излизане от паркинг. Показанията на св. В. и
заключението на вещото лице в неоспорената му част и обясненията му при
изслушването му доказвали, че водач на „Мерцедес” е виновен за ПТП
,нарушавайки разпоредбите на чл. 25, ал.1, чл. 40, ал.1 и ал. 2 , чл. 50, ал.1 от
ЗДвП. Протокол за ПТП сочел че Мерцедес излиза от паркинг и навлиза в
платно за движение. Писмените доказателства установявали, че удар по
мерцедес е в задната му част при движение на заден ход. Протоколът и
2
писмото на СО установявали, че Опел Корса” се движел по двулентов път в
предвидено за него платно, навлязъл в него след десен завой. За да извърши
маневрата Мерцедес – излизане от паркинг за заден ход, следвало да пресече
и двете ленти за движение и така навлязъл в лента за движение на Опел
Корса”. Не било установено за водач на „Опел Корса” да е имало знаци, че
следва да изчака приключването на маневрата на Мерцедес”, поради което
виновен за ПТ бил водач на мерцедес. Дори да се приемело, че ПТП е
станало на кръстовище то и в този случай водач на мерцедес не спазил
предимство на водач на „Опел Корса“ и отново бил причината за ПТП, като
нарушил чл. 48 и чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП Евентуално водач на мерцедес
съпричинил ПТП с поведението си с участие значително по-голямо от водача
на Опел Корса. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият-ищец ЗАД”А.”, ЕИК ******* не е изразил становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
30985/22.07.2021г. по регистъра на СРС на ЗАД”А.” АД, ЕИК ******* срещу
„ДД.З.”АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГП вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че „ДД.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Оборище, бул. „******* дължи на ЗАД”А.” АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
заплащане на сумата от 454,04лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 20.05.2021г. до изплащането й, представляващи регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по имуществена застраховка „Каско” полица № 0306Х0120477 за
вреди по лек автомобил „Мерцедес” , рег. № *******, причинени при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2016г. в гр. София от виновно
противоправно поведение на водач на Опел Корса” рег. № *******
застрахован при ДД.З.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица
№ 08115001152869; сумата от 138,38лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 17.05.2018г. до 17.05.2021г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 28353/2021г.,
3
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че към 14.04.2016г. бил
обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобила
„Мерцедес”, а ответникът бил обвързан от валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” с водач на автомобила „Опел Корса” ,
последният нарушил правилата за движение по пътищата , признал вината си
в двустранен констативен протокол за ПТП, по автомобил „Мерцедес” били
нанесени вреди за обезщетяването на които ищецът платил сумата от
439,07лв., направил ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да
му ги възстанови, но това не било сторено.
Ответникът „ДД.З.”АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил
исковете. Заявило е, че бил обвързан от валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО” с водач на автомобила „ Опел Корса”
към 14.04.2016г. Оспорил е твърденията на ищеца, че ПТП е настъпило
поради противоправно поведение на водача на „Опел Корса”. Причината за
ПТП било поведението на водача на автомобила „Мерцедес” ., евентуално
поведението му допринесло за настъпването на ПТП и на вредите. Посочило
е, че двустранен констативен протокол бил частен документ и не го
обвързвал, този протокол не установявал противоправно поведение на водача
на „Опел Корса” В случая водач на мерцедес” извършвал маневра на заден
ход и навлязъл на пътно платно без да се убеди, че няма да създаде опасност
за други участници в движението и това била причината за ПТП, не дължал
главницата и лихва за забава на плащането й. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.
По делото е приложено заповедно дело № 28353/2021г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 5402/20.05.2021г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено ДД.З.”АД, ЕИК ******* да заплати на
ЗАД”А.” АД, ЕИК ******* сумата от 454,04лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 20.05.2021г. до изплащането й, представляващи
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди по лек автомобил „Мерцедес” , рег. № *******,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2016г. в
гр. София; сумата от 138,38лв. представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 17.05.2018г. до 17.05.2021г., както и
съдебни разноски от 175лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен
на 07.06.2021г-. и е подал възражение на 16.06.2021г., на 29.06.2021г.
4
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 22.07.2021г.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” № 0306Х0120477/29.05.2015г. , Общи условия , талон за
регистрация, преписка по щета № 10316030104123, съгласно които ЗАД
А.”АД е сключило с Е.Ф.”ЕООД договор за застраховка „Каско и Злополука”
за период от 30.05.2015г. до 29.05.2016г. за територия на Република
България за МПС „Мерцедес” рег. № ******* при застрахователна сума от
10 500 лв. с клауза „Пълно Каско“ и уговорка за ремонт в доверен сервиз и по
експертна оценка, първата регистрация на който е от 12.09.2005г. , на
19.04.2016г. е образувана щета №№ 10316030104123 за обезщетяване на
вреди по това МПС, настъпили на 14.04.2016г. в гр. София в кв. Младост
при маневра на изхода от бл. 201, в който момент автомобил бил управляван
от Д.Н., вреди са по задна броня, заден ляв панел, поискано е вреди да се
отстранят н сервиз „Ивал Авто”, ищец е възложил отстраняването на вредите
на автосервиз „Ивал Авто”, като е приел че същите са по задна броня, заден
ляв калник/панел, конзола на задна броня-ляв; стоп ляв , за което е платил
439,07лв. на 04.08.2016г, начислил е ликвидационни разноски от 15лв.,
поканил на ответника да му ги възстанови.
Прието и извлечение от регистъра на КФН, съгласно които ответникът е
имал сключен към 14.04.2016г. договор за застраховка „ГО” за автомобил
„Опел Корса” рег. № ******* АК.
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от
14.04.2016г., носещ подписи положени за двама водачи на МПС, участвали в
същото, съгласно който на 14.04.2016г. в гр. София , кв. ******* Н.
управлявала „Мерцедес” рег. № *******, Е. В. управлявала „Опел Корса”,
рег. № *******АК, като „Мерцедес” излизал от паркинг на аварийни
светлини, а Опел Корса” идвал отдясно /на кръстовище и настъпило ПТП,
като водач на Опел Корса е заявил, че е виновен за ПТП, вреди по мерцедес
са по задна броня, заден ляв панел. В протокола на схемата е показано, че
Опел Корса се движи по платно за движение след като е направил завой от
ул. „Св.Киприян” надясно и е започнал да се движи по улица пред бл. 201,
като пред изхода на бл. 201 е настъпило ПТП с Мерцедес, излизащ на пътно
5
платно, по което се движи „Опел Корса“.
Прието е писмо от СО, съгласно което ул. „*******”, кв. Младост е с
двупосочно движение на улицата , нямат проект-сехма за организация на
движението по тази улица, включително и за кръстовището й с ул.
„Св.Киприян”.
Разпитан по делото св. Д.Н. е заявила, чене помни ПТП от 2016г. при
предявяване на протокола за ПТП е посочила, че подписа на протокола е
неин, което означавало, че написаното в протокола е вярно, но не помни
подробности., не се занимавала с такова неща лично, имали няколко фирми
със съпруга си , едната била транспортна, имали над 40 автомобила и за тях
работели с 3 –ма застрахователи. Заявила е, че познава улицата посочена в
протокола, синът й учел в училище в края на тази улица, тя захранвала голям
брой блокове на „Артекс“ , там управлявала автомобил с много ниска скорост
, зимата избягвала да управлява автомобил на тази улица, не помнела какво се
случило през 2016.
Разпитана по делото св. Е. В. е заявила, че помни ПТП от 2016г., тогава тя
била взела книжка за кола и през тази година имала 6 ПТП-та, била млад
шофьор и всички й казвали, че ако се удари, то се подписва че е виновна.
Заявила е, че не помни ПТП в кв. Младост. При предявяване на протокола за
ПТП е посочила, че тя е положила подпис на този протокол, но не помни
нищо, през 2016г. управлявала „Опел Корса”.
С приетото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза вещото
лице е посочило, че пазарната стойност на работи за отстраняване на
процесните вреди : задна броня, калник/панел заден ляв; конзола задна броня
лява; стоп ляв, тониране към дата на ПТП е 474,19лв, начислени били от
ищеца отделно 15лв. ликвидационни разноски. Посочило е, че удар е в предна
лява част на „Опел“ и задна габаритна част на Мерцедес, вредите по
Мерцедес са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Посочило е,
че „Мерцедес“ е излизал на заден ход от паркинг пред бл. 201. Посочило е, че
Опел Корса“ извършвал маневра на десен завой от ул. „Св.Киприян” към бл.
201 и не пропуснал излизащия от там Мерцедес.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
6
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2016г., то съдът
приема, че приложимият материален закон досежно процесния случай е
Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) – аргумент от § 22 от ПЗР
на КЗ.
Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след
плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по
силата на закона, като основанието му не е само застрахователното
правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица
по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на
регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят
встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на
застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска
от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на
застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
7
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено, че
застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищеца автомобил
„Мерцедес” рег. № ******* на 14.04.2016г. в гр. София, кв. ******* е бил
увреден по задна дясна броня, заден панел, конзола на дясна броня, стоп ляв
при ПТП при което е участвал застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на „Опел Корса”, рег. № *******АК, за
отстраняването на вредите ищецът е платил сумата от 439,07лв., направил е
ликвидационни разноски от 15лв. които са обичайни, пазарна стойност на
вредите е в размер на 474,19лв. към дата на ПТП, ищецът е поканил
ответника за му ги възстанови. Тези обстоятелства се установяват от приети
по делото неоспорени от страните застрахователни полици, платежно
нареждане като част от преписка по застрахователна щета, заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, неоспорено от
страните.
Спорен въпрос е механизъм за настъпване на ПТП и дали водачите на
двете МПС са провели противоправно поведение. Съдът приема за
установено по делото, че за настъпване процесното ПТП причина е
поведението на водача на автомобил „ Мерцедес”. Приетият по делото
протокол за ПТП носи подписи на двамата водачи, участвали в ПТП,
събраните гласни доказателства не закрепват обстоятелства, които са различи
от посочените в него, св.Н. е посочила, че след като е положила подпис на
протокола това означава, че записаното в него е вярно. Така съдът приема за
установено, че ПТП е настъпило в момент, в който „Опел Корса” се е движел
по улица с двупосочно движение в неговата дясна лента за движение, като
пред бл. 201 излизайки на заден ход от паркинга пред бл. 201 в кв. Младост
8
автомобил „Мерцедес” е навлязъл в лента за движение на „Опел корса“„ и
така е реализирано процесното ПТП. Този извод на съда се подкрепя и от
установеното по делото от преписката по щетата, констативния протокол и
заключението по автотехническата експертиза, че вреди по Мерцедес” са в
задна лява габаритна част, а вреди по „Опел Корса“ са в предна лява част,
съгласно заключението по техническата експертиза, неоспорена в тази му
част и което съдът в тази част кредитира като неопровергано от останалите
събрани по делото доказателства. Така установената фактическа обстановка
обосновава извод, че водач на „Мерцедес” е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата разписани в нормата на чл. 37, ал. 3 от
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство , излизащо на път
от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и
пътните превозни средства, които се движат по този път. Нарушение този
водач е допуснал и на нормата на чл. 40 от ЗДвП, съгласно която преди да
започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението; по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. В случая по делото е установено, че водачът на
Мерцедес” е излизал на заден ход от паркинг пред бл. 201, за да излезе на път,
по който се е движел Опел Корса”, не е пропуснал „Опел Корса” и така е
настъпило ПТП. По делото не е установено водач на Опел Корса” да е провел
противоправно поведение. Няма твърдения на ищеца за конкретно такова
поведение, не е установено маркировка на пътя да е изисквала водач на Опел
Корса” да е бил длъжен да пропусне излизащия от паркинга „Мерцедес”,
нито е установено че водач на „Опел корса” се е движел със скорост, която не
е била съобразена с пътна обстановка. В случая вредите по двата автомобила
установяват, че скоростта при удара е била ниска, което не позволява при
събраните по делото доказателства да се приеме, че водач на „Опел Корса” се
е движел с несъобразена скорост, че не е наблюдавал пътя и не е контролирал
превозното средство. Следва да се посочи, че всеки водач е длъжен да следи
пътя и да контролира непрекъснато управляваното МПС, но от този водач не
се изисква да предполага поведение на останали участници на пътя, което не
9
е обусловено от проявените обективно индиции за същото. Така от водач на
„Опел Корса” не би могло да се изисква да предположи, че излизащ на заден
ход от паркинг „Мерцедес” няма да го пропусне . Този извод следва при
съобразяване на схемата на протокола за ПТП, установяваща, че Опел корса”
се е движел по пътя след като е направил завой надясно и малко след като е
навлязъл по този път е настъпило процесното ПТП. При така установеното и
като съобрази доказателствената тежест на ищеца за установяване на
противоправно поведение на водача на Опел корса”, липсата на такива
доказателства за факти които да го установяват по несъмнен начин, то съдът
приема, че по делото не може да се обоснове извод, че водач на „Опел корса”
е провел противоправно поведение , че е бил длъжен и обективно е могъл да
възприеме излизащия от паркинг на заден ход „Мерцедес” и така да е бил
длъжен да спре съобразно чл. 20 от ЗДвП. Следва да се посочи, че
изявлението в протокола за ПТП на водач на Опел корса”, че е виновен за
ПТП е извод на този водач, но не е доказателство за факти. По делото не са
установени факти, които да обосноват извод, че този водач е провел
конкретно виновно нарушение на правилата на ЗДП, поради което и
доколкото разпитан като свидетел по делото този водач е посочил, че по съвет
на всички към него като млад шофьор при настъпване на ПТП се е
съгласявал , че той е виновен за ПТП, то съдът приема, че това негово
изявление в протокола за ПТП не може да се цени като доказателство, че е
бил виновен за процесното ПТП. Изводът на вещото лице, че ПТП е
настъпило защото Опел не е пропуснал Мерцедес не доказва противоправно
поведение на водача на Опел. Вещото лице не е посочило нито в
заключението нито при изслушването дали и защо Опел е следвало да
пропусне мерцедес, а не обратното, каквито са правила на чл. 37 и на чл. 40
от ЗДвП. Следва да се посочи, че по делото не е установено Опел Корса” да е
навлизал в паркинг на бл. ******* В протокола за ПТП е посочено, че завой
на дясно се прави от „Опел“ от ул. „Св.Киприян“ за навлизане по улица пред
бл. 201, а не се прави завой на дясно за влизане в паркинг на бл. 201. Отделно,
от движение в дясна лента, за да се навлезе в паркинг на бл. 201 стоящ отляво
на улицата в тази посока на движение , следва да се извърши завой наляво, а
не завой надясно. Така съдът приема, че автомобил „Опел Корса” не е
извършвал маневра за навлизане в паркинг пред бл. 201, което е в подкрепа на
извода на съда, че водач на този автомобил не е имало задължение да
10
пропусна излизащия на заден ход от този паркинг автомобил „Мерцедес.
Обозначението в протокола в графа 16 че „Опел Корса” идва от дясно от
кръстовище съдът приема, че следва да се цени като указание, че за да
навлезе по улицата пред бл. 201 „Опел корса“ е направил десен завой, а не че
самият удар е настъпил на кръстовище и „Опел“ е идвал отдясно. Този извод
следва при съобразяване на схемата на ПТП ясно очертаваща маршрут на
двете МПС както и на обстоятелството, че в дадените възможности за
описание на движение н МПС са предварително подготвени хипотези и в
него няма по-близка хипотеза до процесната от посочената такава в графа 16.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на доказателствената тежест
на ищеца за установяване на противоправно поведение на водача на Опел
Корса” то съдът приема че по делото не е установено по несъмнен начин
такова да е проведено от застрахования при ответника водач, поради което
отговорността на ответника пред ищеца за заплащане на процесните суми на
основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД не може да се ангажира.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС е неправилно и
следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което
исковете се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на ищеца и въззиваем по делото пред СГС и той
следва да бъде осъден да заплати на ответника по исковете разноски за
производство пред СРС в размер на: 100лв. възнаграждение за юрисконсулт ,
50лв. разноски за свидетел, 5лв. такса за издаване на съдебно удостоверение, а
за производство пред СГС : 100лв. възнаграждение за юрисконсулт и 25лв.
разноски за държавна такса. Възнаграждение за юрисконсулт е определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на
делото. Не са направени разноски за възнаграждение за вещо лице от
ответника по исковете и претенцията му за такива разноски е неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1365/22.02.2022г. по гр.д. № 43030 по описа за
11
2021г. на Софийски районен съд, 179-ти състав с което е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГП вр. с чл. 411
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, че „ДД.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „******* дължи на ЗАД”А.”,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
заплащане на сумата от 454,04лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 20.05.2021г. до изплащането й, представляващи регресно
вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди по лек автомобил „Мерцедес” , рег. № *******,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2016г. в
гр. София; сумата от 138,38лв. представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от 17.05.2018г. до 17.05.2021г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 28353/2021г. по описа
на Софийски районен съд, като „ДД.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „******* е осъдено да
заплати на ЗАД”А.”, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от 575лв. по исковото дело и 75лв. по заповедното дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
30985/22.07.2021г. по регистъра на СРС на ЗАД”А.” АД, ЕИК ******* срещу
„ДД.З.”АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда на основание на чл . 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГП вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да признае
за установено, че „ДД.З.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „******* дължи на ЗАД”А.” АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
заплащане на сумата от 454,04лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 20.05.2021г. до изплащането й, представляващи регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по имуществена застраховка „Каско” полица № 0306Х0120477 за
вреди по лек автомобил „Мерцедес” , рег. № *******, причинени при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2016г. в гр. София от виновно
противоправно поведение на водач на „Опел Корса” рег. № *******,
застрахован при ДД.З.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица
№ 08115001152869; сумата от 138,38лв. представляващи обезщетение за
12
забава на плащането на главницата за периода от 17.05.2018г. до 17.05.2021г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 28353/2021г.
ОСЪЖДА ЗАД”А.” АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на „ДД.З.”АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул.
„******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 280лв.
(двеста и осемдесет лева), представляващи съдебни разноски по делото пред
СРС и СГС.
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13