РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Бургас , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212100600555 по описа за 2021 година
С Присъда № 260004 от 08.04.2021г., постановена по НЧХД №
85/2020г., Районен съд-Карнобат признал подсъдимите Н. А. А., ЕГН
********** и С. С. Я., ЕГН **********, за виновни в това, че на 22.12.2019г.
около 17:00 часа в с. Г., община С., Б. област, в банята в дома на А. Я. М.,
причинили леки телесни повреди на А.М., ЕГН **********, изразяващи се в
кръвоизлив в областта на лявата му очна ябълка, кръвоизлив в областта на
горната половина на дясната му очница, три лентовидни продълговати
кръвонасядания в областта на гърба му и кръвонасядане с оток на тъканите в
областта на вътрешната повърхност на дясната му колянна става и мозъчно
сътресение, довели до разстройство на здравето му извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК освободил подс. Н.А. от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2
500 лева, а на подс. С.Я. при приложението на чл.54 от НК му наложил
наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години,
1
изразяваща се в явяване и подписване на лицето пред пробационен служител
или определено от него лице два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2
години;
- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа
годишно за две последователни поредни години.
С присъдата, на основание чл.52, вр. чл. 45 от ЗЗД, съдът осъдил
подсъдимите А. и Я. да заплатят солидарно на А.М. сумата в размер на 800
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието –
22.12.2019г., до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за
горницата от 800 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева.
Със същия съдебен акт на основание чл.189, ал.3 от НК осъдил всеки от
подсъдимите да заплати на тъжителя А.М. сумата от 256.25 лева,
представляваща сторени от последния деловодни разноски. Също така осъдил
всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен
съд Карнобат, сумата от 25 лева - държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, и сумата от 5 лева – за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Недоволни от така постановената присъда останали подсъдимите, които
чрез защитника си – адв. Д.В. от АК-Бургас я обжалват в срока по чл.319 ал.1
от НПК пред Окръжен съд – Бургас с основания за неправилността и
незаконосъобразността , а също и за постановяването при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Произнасянето по
гражданския иск било незаконосъобразно, тъй като с разпореждане № 179 от
27.04.2020г. съдията-докладчик не бил приел за съвместно разглеждане
предявения от ищеца гражданския иск, а впоследствие, с ново разпореждане,
бил приел същият този граждански иск и тъжителят бил конституиран в
качеството му на граждански ищец, без да бъде отменено предходното
разпореждане и без да били налице обстоятелства, налагащи тази промяна.
Приетата от районния съд фактическа обстановка била неправилна. По делото
липсвали доказателства, от които да се изведат фактическите обстоятелства,
вписани в мотивите към присъдата, в частност – броят, местата и
2
последователността на ударите и действията на подсъдимите и тъжителя.
Показанията на свид. Ф. Б. не следвало да се кредитират, тъй като била
заинтересована страна, поради съвместното си съжителство с тъжителя, а
също така заявените от нея обстоятелства противоречали и на твърденията на
тъжителя. Същата заявила, че тя била сигнализирала полицейските органи за
инцидента, докато по делото било установено, че това било сторено от
тъжителя. Вместо кредитираните свидетели, доверие следвало да получат
тези, посочени от защитата – свид. М. и Х.. На следващо място, от мотивите
към присъдата защитата не можела да установи по какъв начин показанията
на свидетелите П. и М. допринасяли за изясняване на обстоятелства от
значение за делото. Изцяло се критикува доказателственият анализ на
районния съд. Липсвало и обсъждане на материалите в приложената към
делото преписка № 454000-22 от 2020 година на РУ-Сунгурларе. Поради
всичко изложено жалбоподателите молят атакуваната присъда да бъде
отменена и да се постанови нова, с която да бъдат признати за невиновни в
извършване на инкриминираното с тъжбата деяние. Алтернативно е
отправено искане за изменение на присъдата в частта относно наказанието на
подс. Я.. Първото осъждане на този подсъдим било като непълнолетен, през
2004 година, и бил реабилитиран по право. А втората му присъда
(споразумение) било влязло в сила на 21.12.2011г., като наказанието му било
1 година „Лишаване от свобода“, отложено на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от 3 години. Защитата счита, че към 21.12.2019г. давността
по чл.88а от НК била изтекла, т.е. към момента на извършване на деянието
подс. Я. бил неосъждан, поради което били налице предпоставките за
приложението на чл.78а от НК по отношение на него, но това обстоятелство
също останало извън вниманието на районния съд. Неправилно бил определен
и размерът на наказанието „Глоба“, наложено на подс. А.. Оспорва се и
размерът на присъденото на А.М. обезщетение. С жалбата не са отправени
доказателствени искания.
Във въззивното съдебно заседание частният тъжител А.М., редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощения му повереник –
адв. В.Р. от АК-Бургас, който счита жалбата за неоснователна. Присъдата
била правилна, наказанията и гражданският иск - справедливи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Н.А.,
редовно призован, се явява лично. Подс. С.Я., също редовно призован, не се
3
явява. Упълномощеният им защитник – адв. Д.В. от АК-Бургас, се явява
лично и поддържа жалбата с изложените в нея доводи.
В последната си дума подс. А. отрича да е извършил престъплението и
посочва, че счита себе си за невинен. Моли наказанието на брат му – подс. Я.,
да бъде намалено.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК намира въззивната жалба за
процесуално допустима, но разгледана по същество - за неоснователна.
Районният съд е събрал по съответния процесуален ред и е обсъдил
всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел
фактическа обстановка, съответстваща на установената от настоящата
въззивна инстанция, а именно:
Подсъдимият Н. А. А., ЕГН **********, е роден в гр. Б. и е с постоянен
и настоящ адрес в с. Г., общ. С., Б. област. Той е ****** гражданин и е
*********.
Подсъдимият С. А. Я., ЕГН **********, е роден в гр. С., Б. област и
живее в с. Г., общ. С., Б.област. Той е ****** гражданин и е ********.
Частният тъжител А.М. живеел в къща, находяща се в с. Г., община С.. В
непосредствена близост до къщата, в двора на имота му, била изградена
пристройка, обособена като баня. На 22.12.2019г., около 17:00 часа,
тъжителят влязъл в банята си, но малко след това при него влезли
подсъдимите А. и Я., с които тъжителят не бил в добри отношения. Двамата
подсъдими ударили тъжителя М. в областта на лицето, в резултат на което
същият паднал на земята. Подсъдимите продължили да го удрят с ритници и
юмруци в главата, торса и краката, а подс. А. го ударил неколкократно в
областта на гърба с носената от него метална тръба. Вследствие нанесените
удари, тъжителят не успял да помръдне от пода, при което двамата
подсъдими излезли от банята, прескочили мрежата на двора и се отправили в
неустановена посока. В този момент жената, с която тъжителят живеел
съвместно – свид. Ф. Б., била на двора на къщата и възприела Я. и А. да
излизат от банята и да напускат двора им. Последният носел със себе си
металната тръба. Свид. Б.знаела, че тъжителят бил в банята от много време и
след като видяла посоченото по-горе, незабавно отишла при него и го видяла
4
да лежи неподвижен на пода, а на различни места по тялото му имало следи
от нанесени удари. Тя му помогнала да се изправи и двамата се прибрали в
дома си. Там пострадалият повърнал няколко пъти, поради изпитваните от
него болки. По-късно на същия ден, М. подал сигнал в РУ-Карнобат за
случилото се, а кратко време след това на място били изпратени служители от
РУ-Сунгурларе – свидетелите Е. П. и В. М..
На следващия ден- 23.12.2019г. тъжителят М. бил прегледан от лекар-
специалист „Съдебна медицина и обща и клинична патология“ в СМДЛ
„Медексперт д-р Чаушев“ ЕООД, гр. Сливен. При прегледът били установени
множество травми, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – двустранни периорбитални кръвонасядания и оток на тъканите и
кръвоизливи в областта на лявата очна ябълка; сътресение на мозъка, което е
протекло с изпадане в безсъзнателно състояние с липса на пълен и ясен
спомен за случилото се; наличие на три лентовидни продълговати
кръвонасядания в областта на гърба и кръвонасядане с оток на тъканите в
областта на вътрешната повърхност на дясната колянна става. Въз основа на
констатираното, на тъжителя било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 709/2019г. от 23.12.2019г., в което е посочено, че травмите
е възможно да са получени по време и при обстоятелства, както съобщил М. –
на 22.12.2019г. бил нападнат от две лица, които му нанесли множество удари
с метални палки в областта на лицето, главата, гърба и други части на тялото.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд била
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, приложена на л.226-
л.227 от НЧХД 85/2020г. по описа на КРС, заключението по която
потвърждава гореизложените констатации. Експертът допълва, че травмите
по лицето отговарят да са причинени от твърди, тъпи предмети, а
лентовидните кръвонасядания – от твърд, тъп предмет с ограничена
повърхност (тръба или друг предмет със същата повърхност), като също е
заключил, че травматичните увреждания могат да се получат по начина,
описан от пострадалия - също посочен по-горе. Според вещото лице, предвид
установените от него обстоятелства, тъжителят М. бил получил най-малко 5
удара.
Фактическите положения, формулирани от настоящата въззивна
инстанция, се обосновават от анализа на събраните по делото гласни и
5
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно от показанията
на свидетелите Ф. М. и Ф. Б., от писмените доказателства, прочетени и
приети по реда на чл. 283 от НПК - съдебномедицинско удостоверение №
709/2019г. от 23.12.2019г., издадено на тъжителя, свидетелства за съдимост на
подсъдимите и други, както и от заключението по изготвената
съдебномедицинска експертиза.
Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд при
спазване принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал.5 от НПК, му е
позволил да изведе правилната фактическа обстановка, с което е разкрил
обективната истина по делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано
въз основа на обективната оценка на всички събрани доказателства, което
сочи за обоснованост на присъдата. Противно на твърденията на защитата,
настоящият състав, изследвайки мотивите към обжалвания акт, счита, че
районният съд е обсъдил в достатъчна степен наличния по делото
доказателствен материал и е изследвал отделните доказателствените
източници както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Правилно е решил и
е кредитирал изцяло показанията на свид. Б. в частта, в която същата е
изложила релевантни за делото факти. Въпреки, че тя е принципно
заинтересована от изхода на делото предвид факта, че живее съпружески с
тъжителя, изложените от нея твърдения са обективни, логични, вътрешно
непротиворечиви по отношение на кръга от обстоятелства, очертан в чл.102
от НПК и подкрепени от наличните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, а също и от част от гласните такива. Тя е възприела
лично не само действията на дейците, извършени непосредствено след
деянието, но и е установила състоянието, в което пострадалият се намирал
незабавно след нанесения му побой. Видяла е как подсъдимите А., който
държал метална тръба в ръката си, и Я. излизат от обособеното като баня
помещение. Непосредствено след това е влязла в банята и е видяла също, че
тъжителят М. лежал неподвижен на пода, с видими по него наранявания.
Именно от нейните възприятия, следвайки правилата на формалната логика,
районният съд правилно е посочил в мотивите си, че в резултат на нанесените
от подсъдимите удари, тъжителят е паднал на земята, а след като е спрял да се
движи, нападателите му са напуснали помещението. В този смисъл упрекът
на защитата към изводите на съда е несъстоятелен. Изцяло приемливо и
обосновано е съждението на решаващият съд, че след като подсъдимите са
6
нанесли побоя над М. са се отдалечили от него, а незабавно след това свид. Б.
е намерила последния да лежи на пода.Показанията на свидетелката относно
нанесените увреждания на пострадалия са подкрепени от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза. Пред районният съд тя е заявила: „…видях
му гърба, беше пребит с тръба, имаше белези..имаше кръв по двете му очи,
като на лявата страна на окото имаше повече кръв и беше подут…на сутринта
и двете очи бяха посинели…“ (неномериран лист, находящ се между л.203 и
л.203 от НЧХД 85/2020 по описа на КРС, л.5 от съдебния протокол от
заседание на 21.01.2021г. по същото дело). Като част от установените от
експерта наранявания са посочени и тези, за които именно свидетелства Б.. В
подкрепа на извода за истинността на думите са и част от показанията на
свид. М.. Същата е отишла в къщата на пострадалия в кратък период след
инцидента и лично е видяла нараняванията по гърба на М. – „…и го видях
(А.М.) по корем лежеше в спалнята и имаше белези от побой, белезите бяха
от тръба върху гърба му…едното му око – лявото, беше толкова много
надуто, че даже не се виждаше...“ (л. 202, гръб от първоинстанционното
съдебно производство). На същата свидетелка, Б. е разказала, че е видяла А. и
Я. да излизат от банята, след което е намерила тъжителя да лежи на земята с
видими по него наранявания, т.е. непосредствено след инцидента е изложила
обстоятелства, свързани с него пред свид. М. по начина, по който е
пресъздала случилото се и при разпита си пред районния съд. Описаният от
свид. М. разговор между подсъдимите и тъжителя, в който А. казал на М.: „не
ти ли стигаше боя в банята, където те пребих? Малко ли ти беше? Даже и ако
имаше време щях да те изнасиля в банята“, затвърждава правилността на
решението на районния съд да кредитира показанията на свид. Б..
Показанията на разпитаните полицейски служители, свидетели по
настоящото дело – Е. П. и В. М., следва да се кредитират дотолкова,
доколкото сочат, че в действителност тъжителят е сигнализирал
полицейските органи за извършено над него нападение в банята му и пред
същите е заявил, че извършители са били именно подсъдимите, както и че е
имал наранявания по себе си.
В тази връзка следва да се отбележи, че правилно и обосновано
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите М. Х.
и Х. М., тъй като същите обслужват единствено защитната теза на
подсъдимите. Твърденията, които тези двама свидетели излагат в съдебно
7
заседание, опитвайки се да обосноват невъзможността подсъдимите да са
автори на деянието, тъй като са били у дома си, са голословни, нелогични,
необективни и противоречат на всички кредитирани от съда, доказателства. С
оглед многократното позоваване от страна на защитата както пред
настоящата инстанция, така и пред проверяваната такава на сведения, които
тъжителят е дал по полицейска преписка № 4540000-22 от 2020г. по описа на
РУ-Сунгурларе, следва изрично да се уточни, че съдържащите се в тези
сведения фактически данни не представляват годно доказателство, което да се
използва за изграждане на фактически изводи по настоящото дело, поради
което обсъждането им, още повече позоваването на тях при изграждане на
фактически изводи по делото е абсолютно недопустимо. В последна сметка
показанията на казаните по-горе свидетели – Х. и М. остават изолирани от
целия събран и проверен по съответния ред доказателствен материал. Тук е
моментът да се посочи, също във връзка с упреците на защитата, изложени
във въззивната жалба, че съдът не е основал крайните си изводи само въз
основа на показанията на свид. Б. и, че априори е отхвърлил показанията на
свид. Х. и М. като недобросъвестно изложени. Напротив, съдът е обсъдил
отделните източници на фактически данни, изложил е оценката си за тях
относно достоверността им и е посочил кои обстоятелства приема за доказани
и защо. Както беше вече изложено настоящият състав споделя тези изводи
като правилни и обосновани.
Въззивният състав не споделя тезата на защитника на двамата
подсъдими, че противоречията в показанията на свидетелите Б. и М.от една
страна и Б. и М., от друга, са дотолкова съществени, че задължават съда да не
ги кредитира. Действително са налице несъществени противоречия в
показанията на горепосочените свидетели относно някои детайли като това
дали пострадалият е бил заведен в Център за спешна медицинска помощ или
не и дали тъжителят е подал сигнал за инцидента до РУ-Карнобат, или не.
Тези противоречия обаче не са съществени, не засягат предмета на
обвинението и не могат да обусловят промяна в крайния извод на съда. От
представената по цитираната полицейска преписка докладна записка е видно,
че сигналът до полицейските органи е бил подаден от тъжителя, но това
обстоятелство по никакъв начин не влияе на другите, изложени от свид. Б.
данни, за достоверността на които съдът намери подкрепа в обсъжданите
дотук доказателствени източници.
8
Вярно е, че по делото липсват преки очевидци на самото деяние, но това
е разбираемо предвид естеството на същото и механизма на извършването му.
В банята са били единствено пострадалият и неговите нападатели, което
поначало драстично занижава вероятността при инцидента изобщо да има
други свидетели. Наличната доказателствена съвкупност обаче, взета в своята
цялост, води до еднозначен и единствено възможен извод, че на посочената
дата и място подсъдимите Н.А. и С.Я., в съучастие помежду си, като
съизвършители, чрез описаните в настоящото изложение действия причинили
на тъжителя А.М. кръвоизлив в областта на лявата му очна ябълка,
кръвоизлив в областта на горната половина на дясната му очница, три
лентовидни продълговати кръвонасядания в областта на гърба му и
кръвонасядане с оток на тъканите в областта на вътрешната повърхност на
дясната му колянна става и мозъчно сътресение – увреждания, довели до
временно разстройство на здравето му, неопасно за живота, и съставляващи
престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Настоящият състав
споделя изцяло и правните аргументи, изложени в мотивите към атакуваната
присъда, поради което тяхното повторно възпроизвеждане в настоящото
изложение е ненужно. Достатъчно е да се посочи само, че районният съд
коректно е съобразил изводите си с постулатите в Постановление №
3/27.09.1979 год. по н.д. № 6/79 г. на Пленума на ВС, относно причиненото с
деянието телесно увреждане и правилно е квалифицирал същото по
посочения по-горе член – като разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Въззивният състав се солидаризира изцяло и с извода на проверявания
съд относно субективната страна на деянието. Безспорно подсъдимите са
действали с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК. Те са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Двамата целенасочено са отишли в дома на пострадалия, противозаконно при
това, влезли са в банята и са реализирали предварително намисленото от тях
престъпление срещу личността на М.. Извода за предварителния умисъл в
действията им, въззивният съд съзря в целенасочените им действия преди и
след деянието – влезли са в двора на къщата му, а след това и в банята му,
нанесли са множество удари на тъжителя, след което незабавно са напуснали
9
местопрестъплението, но също и от обстоятелството, че подс. Н.А. е носел
метална тръба със себе си, която впоследствие е използвал за побоя над М.. В
резултат на взаимните им действия, пострадалият получил посочените вече
увреждания. Характерът и интензитетът на нанесените удари сочи, че
подсъдимите са искали да причинят на тъжителя телесно увреждане,
ограничаващо се единствено до разстройство на здравето, което обаче е
неопасно за живота му. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че
двамата са прекратили изпълнението на деянието по собствена инициатива,
без да бъдат обезпокоявани от други лица. Същите са разполагали с реалната
възможност да нанесат значително по-сериозни увреждания на пострадалия,
но не са сторили това, именно защото са преценили, че са извършили всичко,
което са целели. Причиняването на някоя от телесните повреди по чл. 128 и
чл. 129 от НК без съмнение не е била цел на извършителите.
Общността на умисъла също е категорично доказана. Двамата
подсъдими са съзнавали, че заедно извършват престъплението и че чрез
съвместните си действия спомагат за настъпване на общия целен резултат –
причиняването на телесно увреждане на М. от посочения вид. Всичко казано
по-горе относно субективната страна на деянието следва да се отнесе и тук –
предварително са се подготвили за осъществяването му, снабдили са се със
съответния предмет, за който са счели и реално им е помогнал за
осъществяване на намисленото, влезли са в дома на подсъдимия, реализирали
са престъплението и са излезли. Всичко това несъмнено сочи за
координираност между тях и общ умисъл в действията им.
Правилно е изведена и формата на съучастие на всеки от подсъдимите с
оглед разпоредбите на чл.20, ал.2 от НК. Безспорно С.Я. и Н.А. са участвали в
изпълнителното деяние на престъплението, а това ги квалифицира именно
като съизвършители.
Законосъобразно и обосновано районния съд, след като признал
подсъдимия Н.А. за виновен в извършване на инкриминираното с тъжбата
деяние, го освободил от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от
НК и му наложил административно наказание „Глоба“, тъй като са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за приложението на този институт -
за стореното от подсъдимия престъпление по чл.130, ал.1 от НК законът
предвижда алтернативни наказания „Лишаване от свобода“ до 2 години или
10
„Пробация“, от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава Осма, раздел Четири от Наказателния кодекс. При определяне размера
на това административно наказание „Глоба“ обаче районният съд е надценил
тежестта на отегчаващите отговорността на този подсъдим обстоятелства,
което е довело до определяне на несъразмерно тежко наказание „Глоба“ от
2 500 лева. Както беше посочено подс. Н.А. е неосъждан и по делото липсват
доказателства за други негови противообществени прояви, т.е. обществената
му опасност е значително ниска и у него не се наблюдават изградени
престъпни навици, нито склонност към нарушаване на установените в
обществото правила за поведение и морал. Вярно е обаче, че обществената
опасност на деянието, в малка, но отчетлива степен надвишава тази на
останалите случаи на престъпленията от този вид, поради дързостта и
агресията, с която то е извършено. Пострадалият е бил нападнат в дома си, в
банята, докато се е къпел, бил удрян множество пъти по цялото тяло. Всичко
дотук изложено, по мнението на настоящия състав, обуславя определянето на
наказанието на подс. Н.А. при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства. Въззивният съд реши, че административно наказание „Глоба“
в размер на 2 000 лева е съответен на извършеното, адекватен на
обществената опасност на деянието и дееца и чрез него в най-пълна степен
ще се постигнат целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, поради което
присъдата в тази част следва да се измени. Следва да се посочи,че
първостепенният съд е определил завишен размер от 2 500 лв на наказанието
глоба при липса на доказателства относно материалното състояние на
А.,което от друга страна също предопределя необосноваността на
определения от КРС размер на наказанието.
Относно наложеното на подсъдимия С.Я. наказание следва да се уважи
като основателно възражението на защитата за наличие на настъпила
абсолютна давност по отношение последното му осъждане по НОХД
493/2011г. по описа на Районен съд Карнобат . Наложеното му наказание е 1
година лишаване от свобода ,изпълнението на което е отложено на основание
чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в законна
сила на 21.12.2011г. Изпитателният срок е изтекъл на 21.12.2014г. В този
смисъл съгласно разпоредбата на чл.82 ал.1 т.4 НК от изтичане на
11
изпитателния срок са изминали повече от пет години от извършване на
настоящата деятелност-на 22.12.2019г,с оглед на което и на основание чл.88
ал.3 НК вр. чл.82 ал.1 т.4 НК по отношение на подс.С.Я. е настъпила
абсолютна реабилитация и той не се счита за осъждан с всички законови
последици от това,като не е необходим акт на съда в тази насока,тя настъпва
по силата на закона. В този случай безспорно са налице предпоставките за
приложение на чл.78а от НК и при индивидуализация на наказанието на Я. -
за стореното от подсъдимия престъпление по чл.130 ал.1 от НК законът
предвижда алтернативни наказания „Лишаване от свобода“ до 2 години или
„Пробация“, от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава Осма, раздел Четири от Наказателния кодекс. Обществената опасност
на престъплението вече беше коментирана по-горе и тъй като казаното е
относимо в пълна степен и при обсъждането размера на наказанието на този
подсъдим, повторното му възпроизвеждане не се налага. Персоналната
обществена опасност на подсъдимия Я. също не е висока,същият не е
осъждан,липсват данни за криминални прояви. Всичко дотук изложено, по
мнението на настоящия състав, обуславя определянето на наказанието на
подс. С.Я. при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Въззивният съд реши, че административно наказание „Глоба“ в размер на 2
000 лева е съответен на извършеното, адекватен на обществената опасност на
деянието и дееца и чрез него в най-пълна степен ще се постигнат целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН, поради което присъдата и в тази част следва
да се измени.
Въззивната инстанция определи наказанията глоба на двамата
подсъдими в еднакъв размер предвид обстоятелството ,че и двамата са
участвали като извършители в деянието,нанасяли са удари с еднакъв
интензитет по цялото тяло на пострадалия , като напълно тенденциозно и
подготвени предварително, при общност на умисъла , именно с тази цел са
посетили дома на пострадалия М..
В гражданско-осъдителната част на присъдата, настоящият състав не
установи неточности. Налице са всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД - деянието е противоправно и виновно. На гражданския ищец
М. са причинени неимуществени вреди, пряко следствие от извършеното от
12
подсъдимите деяние, а това поражда и деликтната отговорност на
извършителите, наред с наказателната. Предвид задължението му да определи
размера на следващото се обезщетение по справедливост, съдът
законосъобразно е изследвал вида, характера и интензитета на причиненото
на тъжителя увреждане и правилно, с оглед отразеното в
съдебномедицинското заключение и показанията на кредитираните
свидетели, е преценил, че същите не обосновават изцяло претендирания от
ищеца размер за обезвъзмездяване. В действителност периодът за
възстановяване на тъжителя се извежда най-вече от посоченото от вещото
лице в експертизата си, като гражданският ищец не е ангажирал
доказателства, от които да се установява по-продължителен период от
казания, нито пък такива, сочещи, че същият е бил съпътстван с по-силни от
обичайните за тези увреждания болки и страдания, т.е. вредните последици от
деянието не надхвърлят тези, характерни за същия вид телесни повреди.
Също така не са налице и доказателства тези увреждания да са засегнали
отрицателно, в по-голяма степен от типичната, пълноценното му участие в
обществения живот. Отчитайки горното, обосновано районният съд е
определил обезщетение в размер на 800 лв, а искът в останалата част - до
2 000 лева, като недоказан е отхвърлен. Така определеното обезщетение за
неимуществени вреди е справедливо и правилно. Следващата се държавна
такса за частта, в която е уважен гражданският иск също е законосъобразно
определена. Тук е мястото да се посочи, че възраженията във въззивната
жалба свързани с допуснато съществено процесуално нарушение в тази част
на присъдата, са несъстоятелни. В действителност с разпореждане № 179 от
27.04.2020г., първият поред съдия-докладчик по делото не е приел за
съвместно разглеждане предявения от тъжителя граждански иск. След това
обаче делото е било преразпределяно на различни основания на съдии от
Районен съд-Карнобат, които са извършвали определени процесуални
действия, приоритетно насочени към установяване местонахождението на
подсъдимите и призоваването им. На 19.10.2020г., видно от приложения по
делото протокол от избор на съдия докладчик (преразпределение), приложен
на л.113 от съдебното производство, делото е било разпределено на
настоящия съдия-докладчик, постановил впоследствие атакуваната присъда.
Последно избраният съдия не е обвързан по никакъв начин с предходно
постановените по делото актове, тъй като извършените до момента действия
13
са изгубили своето значение именно поради смяната на състава по делото.
Новият съдия-докладчик е изпълнил вменените му с нормите на чл.247б, ал.2,
т.2, вр. 252, ал.4 от НПК задължения, като е постановил ново разпореждане №
260074 от 21.10.2020г. (л.114 от съдебното производство), съдържащо
съответните произнасяния. В тази връзка ново, изрично разпореждане, с което
да се отмени предходното такова, не е било необходимо,тъй като съдебното
производство започва отначало.
С оглед виновността на подсъдимите, правилно първостепенният съд е
ангажирал отговорността им за разноски като коректно е определил частта,
която всеки от тях следва да заплати.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира други допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, освен посочените по-горе в обстоятелствената част
на настоящото изложение, поради което присъдата следва да бъде потвърдена
в останалата ѝ част.
Мотивиран от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.4 във връзка
с чл.334, т.3 от НПК , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260004 от 08.04.2021 г., постановена по НЧХД
№ 85/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат в частта относно
наложеното на подсъдимия Н. А. А., ЕГН **********, като :
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Н.А. административно
наказание „Глоба“ от 2 500 лева на 2 000 лева. /две хиляди лева/
ИЗМЕНЯ Присъда № 260004 от 08.04.2021 г., постановена по НЧХД
№ 85/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат в частта относно
наложеното на подсъдимия С. А. Я., ЕГН **********, като ОТМЕНЯ
наложеното наказание Пробация при следните пробационни мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, изразяваща се в явяване и
подписване на подсъдимия Я. пред пробационен служител или определено от
него лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 2 години и пробационната мярка
14
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от 200 часа годишно за 2
последователни години,като вместо това постановява:
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ на
основание чл.78а от НК С. А. Я., ЕГН **********,като му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15