Р Е
Ш Е Н
И Е
№
29.01.2020г. град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На осемнадесети януари Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Красимира Н.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д.№136 по описа на съда за 2018год,. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по търговско дело № 136 / 2018 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 7524 / 10.09.2018 г., подадена от М.А.Н., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. А. Е. – САК, против Гаранционен фонд, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4. Предявени са обективно съединени искове за сумата в размер на 30 000 лв. /предявен като частичен от 50 000 лв./,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от станало на 02.04.2018г. ПТП и за сумата в размер на 1 570,60 лв.,представляващи обезщетение за имуществени вреди. В съдебно заседание на 18.01.2021г. съдът е допуснал изменение на предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,като е увеличил размера на същия от 30 000лв. на 35 000лв.
ИЩЦАТА-М.А.Н. твърди в исковата си молба, че на 02.04.2018г., около 21:20 часа, на кръговото движене за с. Бисер, общ. Харманли, е настъпило ПТП между л.а. марка и модел „Ауди А6“, с рег. № * **** **, управлявано от Д.А.Ю. и л.а. марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № * **** **, управляван от М. Д.. Именно в следствие на този инцидент била пострадала тъй като пътувала във второто МПС, с поставен обезопасителен колан. За настъпилия пътен инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/03.04.2018г., по описа на РУ на МВР – Харманли , като виновен за настъпването на пътното произшествие бил водачът на МПС „Ауди А6“, на когото бил съставен АУАН № 515160 и било образувано ДП № 3183/2018г., по описа на РУ на МВР – Харманли, което все още било висящо. ПТП било настъпило при следния механизъм: На процесната дата – 02.04.2018г., около 21:20 часа, на кръговото движение за с. Бисер, водачът на МПС марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № * **** **, поради движение с несъобразена скорост губи контрол и навлиза в насрещната лента за движение, където се удря челно в МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № * **** **. Непосредствено след инцидента пострадалата ищца била откарана по спешност в „МБАЛ – Хасково“ АД и хоспитализирана за периода от 02.04-05.04 2018г. Оплакванията на ищцата били болки, оток и хематом в исталната част на дясна предмишница, наличие на патологична подвижност и костни крепитации. Поставена й била диагноза „счупване на дисталния край дясната лъчева кост – закрито“ и на 03.04.2018г. претърпяла операция, при която било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, радиус и улна и поставяне на метална анатомична заключваща плака. За металната плака била заплатена сума в размер на 1 530 лв., тъй като същата не се поемала от НЗОК.
При изписването й, на ищцата бил предписан прием на медикаменти /Аугментин и Ендотелон/, а 30 дни след изписването си да започне провеждане на рехабилитация. Лечението й продължавало в домашни условия. Месец и половина след инцидента и претърпяната фрактура на китката, ищцата не можела да се обслужва сама и това налагало близките й да са около нея, за да й помагат. Преживеният стрес и силните болки довели до безсъние и ищцата започнала да приема седативни и обезболяващи препарати. Възстановителният период, който според очакванията трябвало да продължи около 6 месеца, продължавал и към момента на подаване на исковата молба, поради което ищцата била в болнични поради временна нетрудоспособност. Според лекарите болките, които пострадалата ищца изпитвала, щели да останат до живот при влошаване и промени във времето, както и при физически натоварвания, като не се ангажирали с прогноза дали движенията на китката й щели да се възстановят в пълен обем. Инцидентът оказал влияние и върху психиката на ищцата, която започнала да чувства главоболие, нарушение на вниманието, безсъние и си спомняла за инцидента, заради който изпитвала панически страх да пътува в автомобил.
При лечението и възстановителния период ищцата била извършила разходи в размер на 1 570,60 лв.
Видно от констативния протокол за ПТП и от сайта на Информационния център към Гаранционен фонд, било че л.а. марка и модел „Ауди А6“, с рег. № * **** ** няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се, че ищцата, чрез пълномощника си, подала до Гаранционен фонд застрахователна претенция, по която била образувана щета № 210179/2018г. На 14.08.2017г. получила от ответника писмо, с което я уведомявали, че ГФ отказва да й изплати обезщетение.
Претендира съда да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата в размер на 1 570,60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като имуществените и неимуществените вреди били в резултат на настъпилото ПТП на 02.04.2018г., ведно с лихвата за забава, считано от 15.08.2018г. /деня следващ отказа на ответника да изплати застрахователно обезщетение/.
Претендират се разноски. Ищцата посочва и банкова сметка: *** ***, при „Юробанк България“ АД, с титуляр М.А.Н..
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от страна на ищцата, с който се оспорват доводите, изложени от ответника в отговора на исковата молба и се поддържа изложеното в първоначалната искова молба относно механизма за настъпване на процесното ПТП.Излагат се и доводи за доказаност на претендирания размер от обезщетения за претърпени неимуществени и съответно имуществени вреди. Претендират се направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-гр.София , в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, е депозирал писмен отговор ,с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се,че няма основание за ангажиране отговорността на ответника, тъй като липсвал фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“. Липсата на влязъл в сила съдебен или административен акт било пречка за установяване на твърдяното деяние и причинната му връзка с настъпилите вреди. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като пътувала без поставен предпазен колан. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондирал на установената практика, както и на тълкуването на нормата на чл. 52 от ЗЗД и критерия „справедливост“ в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.
Ответникът, в срока по чл. 373 от ГПК, е упражнил правото си да депозира допълнителен отговор, с който поддържа вече изложените в отговора на исковата молба възражения и искания.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено,че на 02.04.2018г.,около 21,20 часа на кръговото движение за с.Бисер,община Харманли,област Хасково е настъпило ПТП между МПС марка „Ауди“,модел“А 6“,с рег. * **** **,управлявано от Д.А. Ю. и МПС марка „Фолсфаген“, модел“Голф“ с рег. № * **** **,управлявано от М. Д. ,като във второто МПС пътувала ищцата,която получила при инцидента телесни увреждания.За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №14/03.04.2018г. по описа на РУ на МВР –Харманли.На виновния водач Д. А.Ю. бил съставен АУАН №515160 и по случая били образувани ДП №3183/2018г. по описа на РУ на МВР-Харманли,съответно пр.пр.№ 272/2018г. по описа на РП-Хасково.С влязло в законна сила на 21.10.2019г. споразумение Д.А. Ю. е признат за виновен,за това,че на 02.04.2018г.,около 21,20 часа в землището на с.Бисер,община Харманли,област Хасково,по пътя към кръстовището с главен път 1-8,пр управление на МПС-лек автомобил „Ауди“,модел“А 6“,с рег. * **** **,нарушил правилата за движение-чл.47 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата „Пътните знаци за въвеждане на забрана…. имат следните изображения и наименования: пътен знак –В24 “Забранено е изпреварването на автомобили и мотициклети с кош“ и чл.42 ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата: “Водач,който изпреварва ,е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,предназначена за насрещно движение,да не създава опасност или пречки за превозните средства,движещи се по нея“,и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.А.Н.,изразяваща се в трайно затруднение в движението на горен десен крайник/което се дължи на счупването на лъчевата кост на дясната ръка/,като е избягал от местопроизшествието-престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Лекия автомобил „Ауди“,модел“А 6“,с рег. * **** **, към датата на ПТП няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“,както се установява от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, и от информацията,съдържаща се в разпечатка от сайта на Гаранционен фонд.
По делото са представени медицински
документи,от които се установява здравословното състояние на ищцата след
ПТП.Представени са и копия на фактури:
№209/03.04.2018г. на стойност 1530лв.
за закупуването на анатомична заключваща плака за радиус,издадена от „МБАЛ-Хасково“АД
и №379/ 09.05.2018г на стойност 40,60лв. за заплащане на потребителска
такса ,издадена от „СБППР“ЕООД .Посочените фактури са надлежно заверени и са
приети като писмени доказателства по
делото във връзка с претендираното
от ищцата обезщетение на имуществени вреди, представляващи направени от нея
разходи във връзка с проведеното лечение след ПТП.
От заключението на назначената автотехническа експертиза,изготвена от вещото лице С.К.П., се установява ,че на 02.04.2018г.,около 21,20 часа,по пътя от с.Бисер,община Харманли,към кръстовището с път 1-8 се движил автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.№* **** **,управляван от Д.А.Ю. ***.Движението се извършвало през нощта,по сух,хоризонтален,асфалтов участък,от платно за двупосочно движение.В участъка непосредствено преди кръстовището с път 1-8,с последователен десен и ляв завой,водачът на лекия автомобил „Ауди А6“ с рег.№ * ** ** **,е предприел маневра „изпреварване“ на предходен лек автомобил,с навлизане в лентата за насрещно движение,със скорост 68 км/ч.,в момент когато по нея се е движил навлезлия в кръстовището,в посока от гр.Харманли към с.Бисер,лек автомобил марка „Фолсфаген“,модел“Голф“ с рег.№ * **** **,управляван от М. Г. Д. ***,със скорост 38,4 км/ч.При така създалата се ситуация и параметри на движение на автомобилите е възникнал удар между тях.Удара е настъпил в място с параметри на първоначалния контакт:на около 8,80 м. след ориентира/ОР/-по дължина и на около 2,00м. в ляво от десния край на платното за движение в посока с.Бисер/или на 19,50 м. в ляво от БЛ/-по широчина.Удара между двата автомобила по характер бил кос,при челен сблъсък-предна челна лява част на купета на лекия автомобил марка „Ауди А6“ с предна лява част на купето на лекия автомобил марка „Фолсфаген Голф“ и е настъпил в дясната половина на платното за движение в посока с.Бисер,в лентата за движение на лекия автомобил „Фолсфаген Голф“.При произшествието са били нанесени материални щети и на двата автомобила,както и телесни увреждания на пътника в лекия автомобил марка „Фолсфаген Голф“-ищцата М. А.Н..
От техническа гледна точка причините
за настъпване на процесното ПТП са предприемането на
маневра „изпреварване“,с навлизане в лентата за насрещно движение,от страна на
водача на лекия автомобил „Ауди А6“,в участъка непосредствено преди процесното кръстовище,с последователен десен и ляв
завой,спрямо посоката му на движение,в момент когато по нея се е движил
навлезлия в кръстовището,в посока гр.Харманли към с.Бисер,лек автомобил „Фолсфаген Голф“.Относно атмосферната и пътна обстановка
вещото лице сочи,че ПТП е станало през нощта,при добра видимост на водачите на
МПС,при суха пътна настилка,без интензивно движение,като самия разклон е бил
неосветен,при навлизане в завоя.Самия път е бил без маркировка,но е бил в добро
техническо състояние.Скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди А6“
непосредствено преди произшествието е била 68 км/ч.,като поведението но водача
на този автомобил е предпоставило настъпването на
ПТП.При конкретната пътна обстановка водачът на лекия автомобил „Ауди А6“ е
имал техническата възможност да възприеме признаците за вида и характера на
участъка от платното за движение преди предстоящето
кръстовище,да види предходния лек автомобил-участник в движението и да
наблюдава поведението му и да съобрази действията си с него,преди
предприемането на маневрата „изпреварване“ и от техническа гледна точка
действията на този водач са станали причина за настъпването на ПТП.Лекия
автомобил „Фолсфаген
Голф“ е фабрично оборудван с 5 броя обезопасителни/предпазни/
колани: два на предните седалки и три броя на задните седалки.Обезопасителните колани са от тип триточкови,с автоматично
прибиране и инерционни блокиращи устройства,блокиращи изтеглянето на колана при
силно ускорение или намаление на скоростта.В устния си доклад в съдебно
заседание на 19.10.2020г. вещото лице С.К.
уточнява,че на задните седалки в автомобила „Фолсфаген Голф“ според
него средния колан е бил двуточков/бедрен/,а другите два
триточкови/инерционни/.Уточнява,че при удар триточковия колан спира и горната
част на тялото от придвижване напред или встрани,докато двуточковия
колан осигурява една степен на свобода в горната част на тялото-политането
напред при челен удар,което довежда до контакт на крайниците или горната част
на тялото във вещите,разположени и оборудвани в купето,като седалки и др.Като
цяло триточковия колан осигурява
стабилност на долната и горната част на тялото,докато двуточковия колан задържа тялото,но горната част остава
една степен свободна.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Х.Д.Е., въз основа на приложената по делото медицинска документация и извършен личен преглед на ищцата М.А.Н. на 26.10.2020г.,се установява,че в резултат на станалото на 02.04.2018г. ПТП същата е получила счупване на отдалечения край на лъчевата кост на дясната ръка,закрито.Описаните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,по начина,времето и обстоятелствата отразени в досъдебното производство,приложено като доказателство по делото.Травмата причинена на ищцата е в пряка причинна връзка с процесното ПТП.Причинено е трайно/за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК,което се дължи на счупването на лъчевата кост. Към настоящия момент оздравителният процес е приключил напълно,което позволява на ищцата да извършва дейност налагаща тежък физически труд.По воларната повърхност на китката на дясната ръка има обичаен белег от операция,който няма загрозяващо значение.Допълнително в момента е налице ограничение в дорзалната флексия от порядъка на 10 градуса.Дясната китка е по-широка от лявата при възстановена конфигурация.Пострадалата изпитва болки при преумора.Сочи се още,че направените разходи,за които има представени документи по делото са съобразени с проведените лечебни мероприятия.В случая лечението е било оперативно,тъй като на ищцата е била поставена метална плака.Възможно е било лечението да се извърши с обикновено обездвижване чрез гипсиране, като обичайни срок за имобилизация с гипсова превръзка е 4 седмици.На ищцата е проведено оперативно лечение по преценка на лекуващия лекар.Обичайния срок на неработоспособност за физически труд при наличното увреждане е 2,5 -3 месеца,а за нефизически труд 1,5-2 месеца при гипсова превръзка.Обичайния срок на неработоспособност за физически труд е 4 месеца за оперативно лечение.Ищцата е ползвала болнични за временна нетрудоспособност в продължение на 10 месеца.При прегледа през м.януари 2019г. е поставена диагноза синдром на Зудек/рефлекторна симпатикова дистофия/,който по принцип се проявява с болка и нарушено хранене на тъканите.Обичайно приключва с осакатяване на крайника и се дължи на неправилен избор на лечение,неправилно проведено лечение,ранно раздвижване,болезнени и дефектни рехабилитационни процедури.Само по себе си самия факт на счупването няма пряко отношение към възникването на синдрома на Зудек.Вещото лице сочи още,че пациента винаги има право да избере между пасивна имобилизация и операция,като не може да се извърши операция без съгласието му.С оглед данните по делото вещото лице не е установило увреждане, или група увреждания,които категорично да сочат дали ищцата е била с поставен предпазен колан.Коректно поставен предпазен колан несъмнено намалява възможността за възникване на травми.В устния си доклад,в съдебно заседание на 18.01.2021г. вещото лице Х.Е. сочи,че счупването при ищцата ,получено при удара между двата автомобила,се е получило поради обстоятелството,че е протегнала ръката си и е срещната облегалката,а не поради обстоятелството,че е била без колан или с такъв.Т.е. за вида на увреждането причинено на ищцата не е от значение дали същата е била с или без предпазен колан и какъв е бил неговия вид.
От показанията на свидетеля И. Д.Ф. , син на ищцата, се установяват непосредствени факти и обстоятелства свързани с получените от ищцата увреждания при процесното ПТП,проведеното лечение и възстановителния период от получената травма.Свидетелят установява,че след ПТП,станало на 02.04.2018г. неговата майка получила счупване на китката на дясната ръка,което наложило приемането й в болница в гр.Хасково и провеждане на оперативно лечение.При това лечение й били поставени пирони/имплатни/ в ръката,а после била изписана и започнала да осъществява рехабилитационни процедури.Около година се възстановявала и била в болнични.По принцип работела в брикетна фабрика,като машинист на лентите и след около 1 година от счупването започнала отново работа на същата длъжност.По време на възстановителния период изпитвала болки,,била стресирана от катастрофата и все още изпитвала страх да се вози в кола,пиела лекарства. Лечението било продължително,а самата катастрофа се отразила негативно върху психическото състояние на ищцата-била уплашена,стресирана.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени от ищцата М.А. Н. обективно съединени искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД против ответника Гаранционен Фонд-гр.София .
Съгласно чл. 519, ал. 1 от КЗ Гаранционният Фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2 б.“а“ от КЗ аналогично предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда, а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България или на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За да бъде уважен иска по чл. 557, ал. 1, т. 2 „а“ от КЗ следва да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на сочещ на допустимост на претенцията –т. е. ако Фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока , откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/,вредата, противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
От ангажираните в хода на производството доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, се установява, че причиненото на 02.04.2018г. ПТП е в резултат на поведението на водача Д.А. Ю.,управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А64, с рег.№ * **** **, който е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.47 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата „Пътните знаци за въвеждане на забрана…. имат следните изображения и наименования: пътен знак –В24 “Забранено е изпреварването на автомобили и мотициклети с кош“ и чл.42 ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата: “Водач,който изпреварва ,е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,предназначена за насрещно движение,да не създава опасност или пречки за превозните средства,движещи се по нея“,и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.А.Н.,изразяваща се в трайно затруднение в движението на горен десен крайник/което се дължи на счупването на лъчевата кост на дясната ръка/,като е избягал от местопроизшествието-престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.В случая е налице влязло в законна сила споразумение което на основание чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото са представени
доказателства, че ищцата е отправила искане до ответника за доброволно
изплащане на обезщетение, което не е удовлетворено. Ищцата,чрез пълномощника си
е подала молба до Гаранционен фонд,по повод,на което е била образувана щета
№210179/2018г.След представяне на изисканите от фонда документи на 14.08.2018г.
ищцата е получила писмо от Гаранционен Фонд,който отказва да изплати
обезщетение и уведомява ищцата,че следва да предяви претенция за плащане пред
съда на основание чл.558 ал.5 от КЗ.
В пряк и непосредствен резултат от виновното поведение на водача Д. А.Ю. на лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А64, с рег.№ * **** ** ищцата е получила следното телесно увреждане ,а именно:
счупване на отдалечения край на
лъчевата кост на дясната ръка,закрито,което е
причинено от действието на твърд тъп предмет и може да се получи при
автомобилна травма,по начина,времето и обстоятелствата отразени в ДП.Счупването
е в резултат на удари върху твърди тъпи
предмети, като механизмът на получаването им е при ПТП от пътник в превозно
средство при рязкото му спиране.
Пряка и непосредствена последица от станалото на 02.04.2018г. ПТП
е увреждането на ищцата ,установено в заключението на съдебномедицинската
експертиза,което съдът кредитира, и изразяващо се в счупване на отдалечения край на лъчевата кост на
дясната ръка,причинено трайно / за повече от 30 дни/ затруднение в движението
на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК-средна телесна повреда,която е съпътствана от продължителни болки и
страдания по време на оздравителния процес около 1 година. Така посочените неимуществени
вреди са доказани от представените и приети по делото писмени
доказателства,заключението на назначената съдебномедицинска експертиза , от
показанията на разпитания свидетел-син
на ищцата.Показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани предвид
обстоятелството,че същият има преки и непосредствени възприятия по отношение на
здравословното състояние на ищцата непосредствено след претърпените травми в
резултат на станалото ПТП,както и по време на възстановителния й период.От
друга страна тези показания не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства и следва да се кредитират наравно с тях.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности.В случая от събраните доказателства е доказано,че неимуществената сфера на ищцата е била засегната,като същата е претърпяла и не само физически болки.Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма,поради което следва да се приеме,че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период около 1 година, ограниченията, които е търпяла пострадалата, възрастта й към датата на ПТП – 58 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота й. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на ищцата съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 20 000 лв., поради които исковата й претенция над този размер до предявения такъв от 35 000 лв. е неоснователна.
Съобразявайки се с характера и тежестта на получените от ищцата травми,интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания,неудобства ,особеностите и периода на лечение ,липсата на установени остатъчни последици от счупването на отдалечения край на лъчевата кост на дясната ръка,закрито ,съдът счита,че ищцата има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000лв.При определянето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на причинененото физическо увреждане- увреждане довело до причиняването на разстройство на здравето по смисъла на чл.129 от НК ,което увреждане е било съпътствано от болки и страдания по време на оздравителния процес ,общия възстановителен период.Следва да се отчете и факта, че към настоящият момент ищцата е напълно възстановена, липсват данни за влошено здравословно състояние и остатъци травмата.За определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план,като се има предвид обстоятелството ,че при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план,които негативни последици са установени от доказателствата по делото,преценени в тяхната съвкупност .Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебномедицинската и автотехническата експертиза,които съдът възприема като компетентни и безпристрастно дадени, съдът констатира и определи претърпените от ищцата вреди,като отчете настъпилите последици за нея,както във физически,така и в психически и емоционален план,отчитайки нейната възраст и болките и страданията,които е претърпяла вследствие на причинените увреждания,възстановителния период.Съдът счита,че ищцата е търпяла изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП. Не бе значение е и невъзможността да се обслужва самостоятелно,нуждата от чужда помощ,емоционалния стрес,коренна промяна в начина на живот,невъзможността да се труди за продължителен период от време-10 месеца в отпуск поради временна нетрудоспособност.Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент-02.04.2018г.
В полза на ищцата ще следва да се присъди и обезщетение за имуществени вреди ,тъй като с ангажираните по делото писмени доказателства същата е установила наличието на такива вреди на стойност 1570,60 лв.,съобразно представените по делото фактури във връзка с лечението на причинените й травми .
По отношение на направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване съдът намира същото за неоснователно и недоказано,тъй като от събраните по делото доказателства,преценени в тяхната съвкупност не се установяват твърдяното от ответното дружество нарушение от страна на ищцата,свързано с обстоятелството,че същата като пътник в лекия автомобил,участвал в процесното ПТП е била без обезопасителен колан и с това е допусната нарушение на ЗДвП. Напротив ,от заключението на назначената автотехническа експертиза и от представените писмени документи,преценени в тяхната съвкупност,се установява наличието на противоправно ,виновно деяние от страна на водача на лекия автомобил „Ауди А 6",причинил телесни увреждания на ищцата,които увреждания се намират в причинно следствена връзка с това противоправно поведение.
От приложената молба до ответното дружество е видно, че на 16.05.2018 г. ищцата е поканила ответника да й изплати обезщетение. Считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ, приложим съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ, Гаранционен Фонд дължи лихви за забава върху размера на главното парично задължение в размер на 20 000 лв., до окончателното им изплащане. В случая Гаранционен Фонд отказва плащане на обезщетение на 14.08.2018г.,поради което върху определените размери на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди ще следва да се присъди и лихва за забава,считано от 15.08.20218г.
Предвид изложеното съдът счита,че предявените искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да се уважат частично,като се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата в размер на 1 570,60лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпило пътно транспортно произшествие на 02.04.2018г. в с.Бисер,община Харманли,област Хасково , ведно с лихвата за забава върху тези обезщетения, считано от 15.08.2018г. /деня следващ датата,на която ответника е отказал да изплати обезщетение съгл. чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.Иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 20 000лв. до пълния предявен размер от 35 000лв.,като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.
Съдът като взе предвид
обстоятелството,че предявените искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1,
т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД са уважени общо за
сумата от 21 570,60лв./20
000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 1 570,60 лв. -обезщетение за имуществени
вреди/ и факта,че ищцата е освободена от задължението за внасяне на ДТ по
сметка на ОС-Хасково счете,че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката
на ОС-Хасково ДТ в размер на 862,83лв.,както
и направените разноски за вещи лица,представляващи платени възнаграждения от
бюджетната сметка на ОС-Хасково в размер на 400лв.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „Г. и М.“ следва да се определи възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции в размер 1177,12 лв.,която сума Гаранционен фонд ще следва да бъде осъден да му заплати.
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете поради тяхната неоснователност в размер на 140лв.,съобразно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 да заплати на М.А.Н.,
ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***7
на основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр.
чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 20 000лв.,представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,в резултат на ПТП, станало на
02.04.2018г.,ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение,считано от 15.08.2018г.
до окончателното му изплащане,като иска пълния предявен размер от
35 000лв. ,като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 да заплати на М.А.Н., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***7 на основание чл.558 ал.5 вр.чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 1 570,60лв.,представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,в резултат на ПТП, станало на 02.04.2018г.,ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение,считано от 15.08.2018г. до окончателното му изплащане .
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 да заплати по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на 862,83лв.,както и направените разноски за вещи лица,представляващи платени възнаграждения от бюджетната сметка на ОС-Хасково в размер на 400лв
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,район Красно село,
бул.“Македония“ №10 вх.2 ет.1 ап.12 , на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение ,определено
по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част
на исковите претенции в размер 1177,12 лв .
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********
***,със съдебен адрес ***7 да заплати
на Гаранционен фонд, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 направените
по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 140лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: