РЕШЕНИЕ
№ 260183
09.06.2021 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….
на деветнадесети май …………………две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Р. Г.
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев................................ …….
В.гр. дело № 198............. по
описа за 2021 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва се от Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ София решение №260237 от
13.11.2020г. по г.д. №1262/2019г. на Районен съд Хасково, с което е отхвърлен предявения от Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, бул.”Цар Освободител” № 7 против Л.Д.Л., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД - да се признае за установено по отношение на Л.Д.Л., че дължи на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ сумата от 736.29 лева – неизплатено задължение за дължими наемни
вноски за периода от 01.07.2015г. до 31.03.2016г. по Договор за наем № Д-2339
от 12.12.2002г. и Допълнително споразумение № РД-12-1123 от 23.04.2007г. за
недвижим имот – апартамент № *** в *****, и
сумата от 1541.18 лева – обезщетение за ползване на недвижимия имот на
отпаднало основание след прекратяване на договора за наем за периода от
01.04.2016г. до 13.01.2017г., ведно със законната лихва от 06.08.2018г. до
изплащане на вземането, които суми са присъдени по издадената по реда на чл.417
от ГПК Заповед № 908 от 28.08.2018г. по Ч.гр.д. № 1922/2018г. по описа на
Районен съд-Хасково,
Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност,
за необоснованост и неправилност на обжалваното решение.Изводите съдът е извел
чисто формално от доказателствата,като е приел че в случая не се доказва че ответницата Л.Л. живее на
посочения адрес.Според жалбоподателя очевидно не е спазен договора в частта за
прекратяване на наемните отношения и
освобождаването на имота,поради което се дължи претендираното обезщетение. Иска
се отмяна на решението и уважаване на иска
В срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената
въззивна жалба от назначения особен представител,в който се оспорва същата .
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното от Районен съд Хасково
и обжалвано пред настоящата инстанция решение е допустимо и валидно. С това решение съдът е
отхвърлил предявения
от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ против Л.Д.Л.,
иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД - да се признае за установено по отношение на Л.Д.Л., че дължи на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ сумата от 736.29 лева – неизплатено задължение за дължими наемни вноски
за периода от 01.07.2015г. до 31.03.2016г. по Договор за наем № Д-2339 от
12.12.2002г. и Допълнително споразумение № РД-12-1123 от 23.04.2007г. за
недвижим имот – апартамент № ** в *****, и
сумата от 1541.18 лева – обезщетение за ползване на недвижимия имот на
отпаднало основание след прекратяване на договора за наем за периода от
01.04.2016г. до 13.01.2017г., ведно със законната лихва от 06.08.2018г. до
изплащане на вземането, които суми са присъдени по издадената по реда на чл.417
от ГПК Заповед № 908 от 28.08.2018г. по ч.гр.д. № 1922/2018г.
Ищецът в
първоинстанционното производство е обосновал правния си интерес от иска с
прекратяването на наемния договор за процесното жилище, поради навършване на
пълнолетието на детето Ж.Д.М.,роден на ***.
Безспорно установени факти по делото са договор за наем № Д-2339 от 12.12.2002г. и
Допълнително споразумение № РД-12-1123 от 23.04.2007г./ с което постигнато съгласие
ответницата да продължи да ползва наетото жилище след прекратяване на брака й със срок до
навършване на пълнолетие на детето Ж.Д.М. /за
недвижим имот – апартамент № *** в *****, сключен между ищеца и съпруга
на ответницата,чийто брак е прекратен с влязло в сила Решение №
168/19.04.2004г., постановено по гр.д. № 2114/2003г. по описа на Районен
съд-Хасково, като ползването на семейното жилище, представляващо процесния
апартамент, е предоставено на жената – ответницата в настоящия процес.
Спорните моменти повдигнати в исковото
производство и поддържани от жалоподателя във въззивното производство се свеждат
до фактите на прекратяване на наемния
договор, на опразване на жилището от страна на ответницата и съответно размерът на неплатен наем за
времето от 01.07.2015г. до 3.03.2016г. и размера на обезщетение за ползване след
прекратен договор за наем.В случая безспорното е,че
сключеният за определен срок договор за наем е прекратен с навършване на
пълнолетието на сина на ищцата на 26.12.2012г. На 04.11.2015г. при извършена проверка от представители на ищеца е съставен Констативен
протокол от същата дата,че на посочения адрес не е открита наемателката и
семейството й.
След
предприемане на всички действия,свързани с уведомяването на ответницата
е била издадена Заповед № ЗС-223/09.12.2016г. на Министъра на отбраната, за
принудителното изземване на имота,което е станало на насрочената дата 13.01.2017г. от 11.30 часа.,за което е
съставен Протокол от 13.01.2017г. в изпълнение на посочената по-горе заповед,
видно от който е, че в имота не е намерен наемателят, поради което имотът е
принудително отворен и е извършен опис .
За да отхвърли исковете ,предявени при условия
на евентуалност иска по чл.422 от ГПК и този по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД,районният съд е извел
извод на първо място, че ответницата не
дължи на ищеца сумата от 736.29 лева, представляваща неплатен наем за периода
от 01.07.2015г. до 31.03.2016г., тъй като с прекратяването на договора на
26.12.2012г. такъв не се дължи, а исковата претенция е извън този срок.На
следващо място не се дължи и обезщетение за ползване на имота извън
прекратяването на наемния договор при положение,че имота не се ползва от
ответницата.
Изложеното не
налага ревизиране на атакуваното решение, а подробното мотивиране на решението
и достигането до крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната
инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът препраща
изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което
води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
С оглед изхода на
спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивна
инстанция в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът.
Р
Е Ш И:
Потвърждава решение №260113/06.10.2020г. на Районен съд Хасково по
г.д. №394/2019година
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1/
2/