№ 30
гр. Бургас, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501687 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.3 и сл ГПК и чл.258
ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от К. К. А. срещу съдебно решение
№260187 от 13.08.2021г.,постановено по гр.д.№ 51/2019г.по описа на Районен съд
гр.Несебър,в ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен ИСКА на
въззивника А. против ответника „Крис травел“ЕООД,представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Илиян Михайлов Николов да му заплати обезщетение за
оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 12.11.2018г.до
12.12.2018г. в размер на 178.50 лв.,както и сумата от 327.96 лева- възнаграждение за
положен допълнително извънреден труд за периода от 6 месеца,с месечен размер от 54.66
лева. Решението е обжалвано и в частта ,с която в тежест на въззивника са възложени
разноски по делото,съразмерно на отхвърлената част от исковата му претенция.
Въззивникът А. е останал недоволен от съдебното решение,като го е оспорил пред
надлежния въззивен съд,намирайки го за незаконосъобразно и неправилно в обжалваната
отхвърлителна част. Наведени са оплаквания за това,че неправилно НРС е приел,че
трудовият договор сключен между страните по делото е срочен,в резултат на което е
отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за периода от 12.11.2018г.до 12.12.2018г. в
размер на 178.50 лева. Намира ,че неправилно и неоснователно на ищеца не е присъдено
1
обезщетение и съобразявайки положения извънреден труд преди прекратяването на
трудовото правоотношение. Във въззивната жалба е направен анализ на доказателствата по
делото,като се излагат аргументи в подкрепа на становището на ищеца,че е налице законно
основание за присъждане на обезщетение ,включващо и тези претендирани суми. Моли за
отмяна на съдебното решение на НРС в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на
решение от БОС,с което предявените от въззивника искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира присъждане на разноски,както и изменение на решението на НРС в частта,с
която в тежест на ищеца е възложено плащане на разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковите му претенции.Изтъква,че решението е постановено свръхпетитум за сумата над
1398.96 лева до 1530 лева,тъй като в съдебно заседание на 15.07.2021г.ищецът е направил
изменение на иска си,като е намалил размера на 1398.96 лева по реда на чл.214 ГПК,а
изменението е прието от съда с определение в съдебно заседание.Няма доказателствени
искания.
В отговора на въззивната жалба ответното дружество е оспорило същата като
неоснователна и е изразило становище,че решението на НРС е правилно и законосъобразно.
Счита,че районният съд е обсъдил всички допустими и относими към спора
доказателства,като е достигнал до правилни изводи относно размера на дължимото на
ищеца обезщетение и периода,за който то му се дължи.Позовава се и на практика на ВКС по
повдигнатите от ищеца спорни въпроси,като посочва,че в решението на НРС е съобразена и
цитираната съдебна практика. Моли решението на НРС да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част.
В съдебно заседание въззивникът А.,редовно уведомен се явява лично.Поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща
представител,не сочи нови доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба БОС намери следното:
Правилно и законосъобразно,в съответствие с твърденията в исковата молба и
вида на търсената съдебна защита НРС е дал правна квалификация на предявения иск по
чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.с чл.225 ал.1 КТ.
Не е спорно между страните,че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№810/2018г.по описа на РС-гр.Несебър е признато за незаконно и е отменено на основание
чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на ищеца К. К. А. ,извършено със заповед №1 от
11.06.2018г.за прекратяване на трудов договор,издадеда от управителя на ответното
дружество „Крис травел“ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните на основание чл.71 ал.1 КТ без предизвестие до изтичане на срока за изпитване.
С предявения в настоящото производство иск К.А. е претендирал осъждане на
2
бившия му работодател „Крис травел“ЕООД да му заплати обезщетение за времето,през
което е останал без работа поради незаконното му уволнение за периода от 12.06.2018г.до
12.12.2018г.-шест месеца в размер на шест брутни месечни заплати от по 255 лева или общо
сумата 1530 лева,ведно със законната лихва от датата на предяваване на иска до
окончателното изплащане.
С обжалваното съдебно решение НРС е уважил частично претенцията,като е
приел,че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно полученото от ищеца
трудово възнаграждение за месеца,предхождащ месеца на незаконното му уволнение ,а
именно- 178.50 лева. Искът е уважен за периода от 12.06.2018г.до 11.11.2018г.,като съдът е
приел,че обезщетението не може да се присъди за максималния законов срок от 6 месеца,а за
оставащото време до изтичане на срока за изпитване- 11.11.2018г.-т.е. за пет месеца.
Въззивният съд намери за неоснователни оплакванията в жалбата за това,че
неправилно НРС е приел,че трудовият договор сключен между страните по делото е
срочен,в резултат на което е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за периода от
12.11.2018г.до 12.12.2018г. в размер на 178.50 лева. По въпроса относно периода,за който
следва да се присъди обезщетение на незаконно уволнен служител ,чието трудово
правоотношение е със срок за изпитване,НРС се е позовал на съдебна практика на ВКС по
чл.290 ГПК- решение №620 от 18.10.2010г.по гр.д.№1716/2009г.на ІV г.о.на ВКС,която се
споделя и от настоящия въззивен съдебен състав. Еднопосочна е практиката на ВКС по
въпроса,че трудовият договор със срок за изпитване не е срочен.По отношение на
обезщетенията за оставане без работа поради незаконно уволнение,съдебната практика по
срочните трудови договори следва да намери приложение и спрямо трудовите договори със
срок за изпитване. Въззивникът е останал без работа поради незаконното му уволнение за
период,не по-дълъг от срока за изпитване,който е бил 6-месечен,както е приел и НРС,тъй
като оставането му без работа след изтичане на срока за изпитване не е обусловено от
незаконното му уволнение.
Неоснователно е оплакването на въззивника,че НРС неправилно не му е присъдил
обезщетение, съобразявайки положения извънреден труд преди прекратяването на
трудовото правоотношение. В мотивите на обжалваното съдебно решение НРС е изложил
пространни доводи относно отчитането на работното време в ответното
предприятие,анализирал е представените по делото доказателства досежно положен
извънреден труд от ищеца,включително и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза,като е достигнал до извод,че ищецът не е полагал извънреден труд.С тези
съждения и изводи обаче районният съд е излязъл извън предмета на спора,тъй като не е
бил сезиран с иск за заплащане на незаплатен извънреден труд и труд,полаган в почивни и
празнични дни. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба,ищецът е
претендирал единствено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за оставането му без работа поради
незаконно уволнение,в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение по трудовия
договор – 255 лева. Съгласно чл. 228 КТ брутното трудово възнаграждение на служителя за
3
определяне на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ е брутното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, получено през календарния месец, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответно обезщетение.
От заключението на ССчЕ се установява,че за месеца,предхождащ месеца на
незаконното уволнение- т.е.м.май 2018г. ищецът е получил месечно трудово
възнаграждение в размер на 178.50 лева,което се установява и от представения фиш за
полученото от ищеца трудово възнаграждение за м.май 2018г.Тъй като ищецът е бил
незаконно уволнен през следващия месец юни 2018г.,няма отработен месец,през който да е
получил пълния размер на трудовото възнаграждение,поради което и съобразно
разпоредбата на чл.228 КТ на ищеца следва да се присъди обезщетение на базата на размера
от 178.50 лева,както е приел правилно и законосъобразно и районният съд.Както се посочи
по-горе,ищецът не е предявявал искови претенции за заплащане на положен извънреден
труд и за труд,положен през почивни и празнични дни,нито е твърдял в исковата молба,че
брутното му трудово възнаграждение е в по-голям размер от основната заплата от 255 лева
месечно, поради което и обсъждането на твърденията му,че е полагал извънреден труд,който
не му е заплатен е извън предмета на спора,очертан с исковата молба.
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че решението на НРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част,а
въззивната жалба- оставена без уважение като неоснователна. Право на присъждане на
разноски ,с оглед изхода от спора възниква за въззиваемата страна,но разноски не и се
присъждат,тъй като не е направено своевременно искане и не са представени доказателства
за сторени разноски във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260187 от 13.08.2021г.,постановено по гр.д.
№ 51/2019г.по описа на Районен съд гр.Несебър в обжалваната отхвърлителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от
датата на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4