РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _25.03._ 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и пети февруари  2021 г. в състав: 

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                 

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _353_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пред РС - Левски са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422  от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „****” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.******

против А.З. *****, ЕГН**********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2007 год. П.И.Г., действащ като ЕТ „*****", ЕИК ***** е издал в гр. Враца Запис на заповед в полза на „****" АД, ЕИК ***** за сумата от 63100 лева. Сумата по записа била платима на предявяване със срок до 86 месеца от издаването. Записът бил подписан от А.З. Г., ЕГН ********** като поръчител. Задължените лица по издадената запис на заповед са се задължили да платят дължимата сума без протест и без разноски за бенефициента. До издателя и авалиста били изпратени нотариални покани, с които посоченият по-горе запис на заповед им бил предявен за плащане, с предоставен 7 - дневен срок от получаване на съответната покана, да заплатят на *** АД сумата от 63 100 лв., с която са същите са се задължили. Изразена била готовност от страна на кредитора при плащане да бъде върнат на издателя записа на заповед.

Твърди се, че поканите са получени от задължените по Записа на заповед лица от издателя на 02.09.2014 год. и от авалиста на 20.08.2014 год. В рамките на указания в тях срок не било последвало доброволно плащане от страна на дльжниците по издадения Запис на заповед, поради което прави извод, че е настъпила изискуемостта на вземането по него.

В исковата молба се сочи, че със заявление вх. № 250 от 24.01.2015 год. до РС - Левски по чл. 417 от ГПК, *** АД е предявила частична претенция за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист против авалиста А.З. Г., ЕГН ********** за заплащане на 21 000 лв. от общо дължима сума в размер на 63 100 лв. по Запис на заповед, издаден на 28.06.2007 год. в гр. Враца от П.И.Г., действащ като ЕТ „****", ЕИК ***** и авалиран от А.З. Г., ЕГН **********, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане на вземането, като със заявлението по чл. 417 от ГПК, *** АД е претендирала PC - Левски да осъди длъжника да заплати и сторените в производството разноски в размер на 420.00 лв. ДТ и 860.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че по подаденото заявление PC - Левски е образувал ч.гр.д. № 25/2015 г. по описа на същия съд.

Позовава се на разпоредбата на чл. 535 и чл. 536 от Търговския закон, в които е уредено задължителното съдържание, което законът изисква към Записа на заповед.  Сочи, че представената в оригинал по ч.гр.д. № 25 по описа на Районен съд - Левски за 2015 год. запис на заповед от 28.06.2007 год. била съобразена с посочените разпоредби. Процесната заповед била редовна от външна страна и удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Въз основа на приложените доказателства към заявлението, съдът бил извършил преценка, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 418 от ГПК е издал Заповед № 13 от 26.01.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил дължника А.З. Г., ЕГН ********** да заплати на „***" АД, ЕИК *****, сумата от 21 000 лв., представляваща частична претенция от общо дължима сума в размер на 63100 лв. по Запис на заповед, издаден на 28.06.2007 год. в гр. Враца от П.И.Г., действащ като ЕТ „***", ЕИК *****, авалиран от А.З. Г., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.01.2015 год., до изплащане на вземането, както и сумата от 1280 лв. - разноски по делото.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист пред ЧСИ Т. К. с peг. № 815 в Камарата на ЧСИ в Република България и район на действие ОС - Плевен било образувано изпълнително производство №20208150400264, и до длъжника А. ***** било изпратено съобщение и препис от заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като по данни на близък родственик, живеещ на постоянния адрес на длъжника, същата не живеела в Република България и е отказала да получи поканата за доброволно изпълнение.

 Твърди се, че PC - Левски е указал на кредитора *** АД на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК възможността да предяви иск за вземането си.

Ищецът намира, че процесната запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие за нейната действителност, редовна е от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане.

Моли съда да признае за установено по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че в полза „Централна кооперативна банка" АД, ЕИК ***** съществува парично вземане към А.З. *****, ЕГН ********** ***, за сумата от 21 000 лв., представляваща частична претенция от общо дължима сума в размер на 63 100 лв. по Запис на заповед, издаден на 28.06.2007 год. в гр. Враца от П.И.Г., действащ като ЕТ „*****", ЕИК *****, авалиран от А.З. *****, ЕГН **********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -22.01.2015 год., до изплащане на вземането, както и сумата от 1280 лв. - разноски по делото, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 25 по описа на Районен съд - Левски за 2015 год.

Претендира направените разноски в настоящето прозиводство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат В. Ил. Н. – К..

Особеният представител оспорва предявения иск по основание по наведените съображения.

Счита, че е налице Запис на заповед, редовна от формална гледна точка, която носи подписа на издателя и на поръчителя (авалист) за сумата 63100 лв, платима на предявяване със срок до 86 месеца от датата на издаването й, без разноски и без протест.

Твърди се в отговора на исковата молба, че преди изтичането на срока за плащане до ответницата и до издателя са изпратени нотариални покани за изплащане на цялата сума от 63000 лв. Нотариалната покана била получена от А. ***** на 20.08.2014г., което се установявало от приложената разписка. В образуваното срещу нея заповедно производство, приключило с издадената Заповед № 13 от 26.01.2015г., банката-кредитор се е снабдила с изпълнителен лист за присъдените суми-главница, лихви, разноски.

Макар и формално от процесуална гледна точка законът да бил приложен, особеният представител счита, че в случая интересите на ответника са накърнени поради абсолютизиране отговорността й като авалист от материално-правна страна и поради лишаването й от възможността в едно заповедно производство да противопостави на кредитора евентуални възражения, които би имала, произтичащи от каузалното правоотношение, станало причина за издаването на записа на заповед. Изявлението на издателя по процесната запис на заповед е безусловно, но това на ответницата може да е било за част от сумата, а не за цялата, предвид направеното впоследствие искане от кредитора за частично плащане от 21000 лв. Задължението на издателя може да е действително, но при все това да е погасено по давност, преклудирано, опростено, новирано, прихванато, частично намалено по договор за спогодба или по друга причина недължимо и от това зависила и отговорността на авалиста, която макар и солидарна по общото правило, че отговаря както лицето, за което е поръчителствал, все пак е акцесорна отговорност. По тази причина авалистът следвало да може да прави възраженията на кредитора, каквито би могъл да прави или вече е направил издателя, а в настоящото производството по установителен иск не ставало ясно как са се развили правоотоношенията между издателя (основното задължено лице) и банката-кредитор.

Особеният представител счита, че поради абстрактния характер на записа на заповед, ответницата е била лишена от право на възражения, следователно и от правото на защита на интересите й.

С отговора прави възражение за погасяване по давност на правото на иск относно претендираното вземане, произтичащо от процесната запис на заповед, по подробни съображения.

Позовава се на разпоредбата на чл. 537 от Търговския закон, според която, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. В чл. 531, ал. 1 е посочено, че менителницата (в случая записа на заповед) има тригодишна погасителна давност, считано от датата на падежа. Записът на заповед бил с дата 28.06.2007г., като падежът е след изтичането на срока от 86 месеца и предядяването й. Банката-кредитор изпратила нотариална покана до ответницата, получена от същата на 20.08.2014г., което се установявало от приложената разписка и положения подпис. Твърди се в отговора, че от тази дата до образуване на настоящото исково производство, при което са налице правно валидни изявления от процесуалния представител, респ.-ответницата, са изминали повече от 3 години, т.е. изтекъл е давностния срок, даже и общия 5 годишен давностен срок, през който кредиторът (ищец) е бездействал.  Сочи, че Заявлението с вх.№ 250 от 24.01.2015г. до Р.С.Левски по чл.417 от ГПК, образуваното въз основа на него ч.гр.д. № 25/2015г. по описа на Р.С.Левски и издадената от съда Заповед № 13 от 26.01.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, са правно ирелевантни действия досежно давносния срок. Твърди, че производството по заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист е едностранно и се образува по молба на кредитора и длъжникът не бива уведомяван за така образуваното производство. Длъжникът узнавал за това, че срещу него е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед едва когато получи покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител. Такава е връчена на ответницата от ЧСИ Т.К. на 24.02.2020г., по повод образуваното от нея изп.д. № 20208150400264. Въз основа на изложеното прави извода, че кредиторът (ищец) не е подал молба за образуване на изпълнително дело до изтичане на три години от падежа на задължението по процесната запис на заповед, поради което претенцията му за заплащането на вземането му следва да бъде отхвърлена поради погасяването й по давност.

Намира, че дори да се счете, че гореизложените процесуални действия са релевантни, те са приключили с издаването на изпълнителен лист, който е получен от кредитора на 12.02.2015г. От тази дата до следващото предприето действие по събиране на вземането-образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ, което е станало в настоящата 2020г., са изминали повече от 3 години, поради което  пак е изтекъл давностния срок.

Моли съда да отхвърли предявения иск, поради погасяването му по давност, както и заявените претенции за разноски.

В случай, че съдът уважи иска, моли в мотивите си съдът да се произнесе по направеното възражение за погасяване по давност на вземането.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.06.2007г. П.И.Г., действащ като ЕТ „*****“ е издал в гр. Враца Запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 63100лв. Сумата по записа е платима на предявяване със срок до 86 месеца от издаването. Записът е бил подписан от А.З. ***** като поръчител. Лицата са се задължили да платят дължимата сума без протест и без разноски.

  Установява се, че до издателя и авалиста са изпратени нотариални покани, с които записът за на заповед им е предявен за плащане, като им е предоставен 7-дневен срок от получаване на поканата да заплатят на ищеца сумата от 63100 лв. 

Видно от приложеното към делото ч.гр.д. №25/2015г.  по описа на РС – Левски, съдът е издал Заповед за изпълнение № 13/26.01.2015г., като е разпоредил ответникът (длъжник) да заплати на ищеца (кредитор) сумата от 21000.00 лв., представляваща частична претенция от общо дължима сума в размер на 63100 лв. по Запис на заповед, издаден на 28.06.2007г. в гр. Враца от П.И.Г., действащ като ЕТ „*****“, авалиран от А.З. *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2015г. – датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 1280 лв.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 от ТЗ.

На 26.01.2015г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 21000 лв. и 1280 лв. разноски по делото.

С молба от 24.02.2015г. до ЧСИ Т. К. ищецът *** АД е поискал образуване на изпълнително дело. Поискано е с поканата за доброволно изпълнение да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжницата.

С постановление от 19.02.2020г. ЧСИ Т. К. е прекратила изп. дело 20158150400158 на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

С молба от 19.02.2020г. ищецът *** АД е поискал да бъде прекратено изп.д. 158/2015г. поради настъпване на основанието, предвидено в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и образувано ново изпълнително дело срещу А.З. ***** за вземането, което *** АД има срещу същата.

На гърба на завереното копието на и.л., представен от ищеца, е направено отбелязване, че по изп.л. е образувано изп. дело №158/15. ПДИ е изпратена на 02.04.2015г. – невръчена. Изпратена с обр. Разписка – върната в цялост.

При издаване на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл. 417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител след образуване на изпълнителното дело по почин на кредитора. Времето от момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора.

Съдебната практика приема, че правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент – този на подаване на заявлението ако искът е предявен по чл. 415 ГПК, съгласно прогласеното в чл. 422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи  безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411, ал.3 от ГПК. В случаите на чл. 418 от ГПК бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на  длъжника за възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК.

В съдебна практика се приема също, че давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл. 422 ал.1 ГПК, се отнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената от съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства – не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него, не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота фактическия състав на заповедното производство, то тогава се касае именно за бездействие, което не може да има за последица прекъсването на давността.

ВКС приема, че при спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението е предприето незабавно, респ. в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора.

В случая кредиторът не е бездействал. Получен е издадения в негова полза изпълнителен лист и са предприети действия по образуване на изпълнително производство.

Прието е заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, според която е отпуснат банков кредит на ЕТ „*****“ в размер на 49 800 лв. през 2007г. посочени били условията на кредита, както и че издаден запис на заповед за сумата от 63100 лв., като се формирала като сбор от главница и лихви от 13300 лв. за период от 84 месеца. Вещото лице разяснява, че размерът на усвоения кредит е в размер на 49800 лв., както и че дългът по договора за банков кредит от 28.06.2007г. и анекс към него от 19.11.2008г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е: главница 15109.50 лв., законна лихва – 5300.77 лв. и съдебни разноски 646 лв., или всичко 21056,27 лв. Вещото лице пояснява, че към 17.07.2020г. – датата на подаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК общият размер на дълга е както следва: главница 15109.50 лв., законна лихва – 13476.85 лв. и съдебни разноски 1450 лв., или всичко 30037,15 лв. Към датата на изготвяне на заключението общият размер на дълга е: главница 15109.50 лв., законна лихва – 13737.07 лв. и съдебни разноски 2610 лв., или всичко 31457,37 лв.

Като компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото заключението е прието.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин основателността на исковата претенция. Записът на заповед е редовен, валидно издаден. Предявен е на съответните падежни срокове. Претендираната сума към момента на подаване на исковата молба е отговарял на размерите на дълга.

Налице е дълг, произтичащ от авалиране на запис на заповед. Предявена е на авалиста в сроковете, посочени в нея.

Предвид изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По отношение на разноските в заповедното и исковото производство: Съгласно т.12. от ТР№4/2013г. от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство относно размера им, като и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Представен е списък на разноските.

Предвид изхода на делото следва заплатените от ищеца такси, разноски по производството да бъдат заплатени от ответника. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в общ размер на 4320.00 лв. по заповедното и исково производство.

 

 

 

 

Така мотивиран, съдът

                                               Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че в полза на „*******“ АД,  ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от В. Х. М., директор *** АД, клон Враца, съществува парично вземане към А.З. *****, ЕГН**********,***, за сумата от 21000 лв., представляваща частична претенция от общо дължима сума в размер на 63 100 лв. по Запис на заповед, издаден на 28.06.2007г. в гр. Враца от П.И.Г., действащ като ЕТ „*****“ ЕИК:*****, авалиран от А.З. *****, ЕГН**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.01.2015г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №25 по описа на РС – Левски за 2015г.

ОСЪЖДА А.З. *****, ЕГН **********,***, да заплати на „****“ АД,  ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от В. Х. М., директор *** АД, клон Враца направените деловодни разноски по заповедното и исково производство общо в размер на 4320.00 лв.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: