Решение по дело №5671/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

   София, 29.09.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 5671 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

         Образувано е по частна жалба на Ф.С.П. – П., ЕГН **********,***, срещу Разпореждане от 05.03.2020 г. по изп.дело № 20208400400103, на ЧСИ М.Ц., Рег. № 840 на КЧСИ, район на действие София, с което е постановен отказ да прекратяване на изпълнителното производство поради изтичане на давностния срок за вземането и перемпция.         

 

Частната жалбоподателка заявява, че разхпореждането на съдебния изпълнител е неправилно, тъй като в нейна полза е изтекъл срокът на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, която разпоредба е приложима към настоящия случай. Отделно от това, според нея, е налице преклузия, тъй като не са поискани и осъществявани изпълнителни действия повече от две години по инициатива на взискателя, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Искането й към съда е да се отмени обжалвания акт, като незаконосъобразен. 

 

         Взискателят по делото „Р.Б.“ ЕАД, Булстат ******, София, бул. ******, редовно уведомен, не взема становище.

 

ЧСИ М.Ц. е депозирала мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

 

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

 

Изпълнително дело № 20208400400103 по описа на ЧСИ М.Ц., Рег. № 840 на КЧСИ, район на действие София е образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 27.05.2014 г. по гр.д. № 11047/2014 г. на СРС, 31 с-в по и постъпила Молба с вх. № 68217/03.12.2019 г. от „Р.Б.“ ЕАД от 22.01.2020 г. за вземане срещу Ф. С.П. – П., за посочени в изпълнителния лист суми – 351 155, 59 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014 г. до погасяване на вземането, възнаградителна лихва 807, 45 лв.за периода 05.09.2013 г. – 26.12.2013 г., наказателна лихва 1 101, 56 лв. за периода 05.10.2013 г. – 27.02.2014 г., разноски 1 561,29 лв. и 370,64 лв. разноски за СГС. Длъжницата е уведомена, като на 12.02.2020 г. й е връчена покана за доброволно изпълнение.

Доказа се, че първоначално въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20148410406483 по описа на ЧСИ Н.М., Рег. № 841 на КЧСИ, район на действие София, което впоследствие е прекратено и образувано в изпълнителното дело, чиито действия се обжалват.

С молба от 28.02.2020 г. длъжницата е поискала изп.дело да бъде прекратено, като се е позовала на изтекла погасителна давност и перемпция.

С разпореждане от 05.03.2020 г. това й е отказано от съдебния изпълнител, поради липса на основанаията, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

В чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и изчерпателно кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.

Предмет на настоящото производството по обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е наличието или липсата на основания, осуетяващи реализацията на правото на взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително производство, съответно законосъобразността на постановения отказ. Тези основания за прекратяване на изпълнителното производство са изрично и лимитативно изброени в чл. 433 ГПК и в този смисъл жалбата е допустима.

Относимите към предмета на настоящото производство възражения, релевирани в частната жалба, се отнасят до твърденията за изтекла погасителна давност по отношеине на вземането на взискателя към длъжницата и изтекъл двугодишен срок, обуславящ задължение за перемиране на изпълнителното производство и те следва да бъдат разгледани.

 

Съдът, след преценка на представените доказателства и тези, намиращи се в приложеното изпълнително дело, намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.

Това е така, тъй като въпросът за изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД давност по отношение на вземането е въпрос, който следва да бъде разгледан от материалноправна гледна точка и, в този смисъл, такова възражение не следва да бъде направено пред съдебния изпълнител, тъй като в неговите правомощия липсва такова да извършва преценка дали вземането, за което е издаден изпълнителен лист, послужил за образувано пред него изпълнително производство, е погасено по давност. Този въпрос не следва да бъде разглеждан и от настоящия съдебен състав по реда на въззивното обжалне, пред вид факта, че на преценка от решаващия състав подлежат действията на съдебния изпълнител в рамките на кръга на дадените му от закона правомощия, респ. въведените му задължения.

 

Възражението за приложение на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради изтичане на двегодишен срок, в който от страна на взискателя не е било поискано извършването на действия по изпълнителното дело също е неоснователно, пред вид факта, че самото изпълнително дело е образувано през 2020 г. и такъв срок обективно не би могъл да изтече.

 

С оглед на това, правилно ЧСИ е констатирал, че в случая не са налице хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК и е отказал прекратяване на делото.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че атакуваният отказ на ЧСИ М.Ц. да прекрати изпълнителното дело е законосъобразен и това прави жалбата за неговата отмяна неоснователна и като такава, тя следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Ф.С.П. – П., ЕГН **********,***, срещу Разпореждане от 05.03.2020 г. по изп.дело № 20208400400103, на ЧСИ М.Ц., Рег. № 840 на КЧСИ, район на действие София, с което е постановен отказ да прекратяване на изпълнителното производство поради изтичане на давностния срок за вземането и перемпция, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                            

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.