№ 532
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
005240/04.06.2021г., издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор пътна полиция, с което на Л.Я.А., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
На 23.11.2020г. в 10,10ч. жалбоподателят А. управлявал МПС с
прикачено към него ремарке Ванхол 2К 2002 с рег. № ****, собственост на
1
фирма „АА2 Транс“ ЕООД в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен
възел „Скобелева майка“ с посока на движение от изток към запад. В този
момент управляваното ППС било засечено от АТСС “Cordon M2” MD 1196 да
се движи със скорост 122 км/ч при максимално разрешена скорост за
движение в населено място 50 км/ч, като при отчитане на толеранс на
измерената скорост от минус 3% се получил размер на наказуемата скорост
от 118 км/ч.
В хода на извършената проверка се установило, че ремаркето с
горепосочения регистрационен номер е собственост на „АА2 ТРАНС“ ЕООД,
поради което било изискано от управителя на дружеството А. да посочи кой е
управлявал превозното средство. Същият със собственоръчно написани
обяснения от 01.02.2021г. заявил, че ремаркето е било управлявано от него
лично.
След установяване на водача на превозното средство, му била изпратена
покана за съставяне на АУАН, получена от жалбоподателя лично на
05.03.2021г. Същият бил поканен да се яви на 08.03.2021г. в 10,00ч. в Сектор
„Пътна полиция“ ОДМВР-Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Напредък“ № 2,
като при обективна невъзможност да се яви в посоченото време, му е била
предоставена възможност да направи това в 3-дневен срок от получаване на
поканата в работен ден от 08,30 до 16,00ч.
Жалбоподателят не се явил нито в посочения ден, нито в последващите
дни, като актосъставителят Г. изчакал негово явяване близо месец, след което
издал на 06.04.2021г. АУАН за процесното нарушение. Междувременно от
жалбоподателя била изпратена на 21.04.2021г. жалба против изпратената му
покана за извършено нарушение на 23.11.2020г.
АУАН-ът бил изпратен за връчване на жалбоподателя, който отказал да
го получи на 07.05.2021г, което е удостоверено с подписа на св. С..
Впоследствие, на 04.06.2021г. било издадено обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните в хода на съдебното производство доказателства:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази
връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени, каквито
и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН;
2
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол;
- Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от
23.11.2020г., от който се установява, че на процесната дата 23.11.2020г. е бил
осъществено наблюдение на процесния участък с АТСС Cordon М2 № MD
1196, както и приложената към протокола снимка на АТСС;
- представените доказателства за годността на техническото средство,
което е от одобрен тип, видно от приложената по делото справка от
Българския институт по метрология АУ-000029 № 33913/09.07.2018г. и което
се потвърждава от служебно извършената справка в публичния сайт на
Българския институт по метрология - https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3, вписано е в регистъра на българския
институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото
писмо, и е преминало през надлежна метрологична проверка, което се
установява от приложения по делото Протокол № 10-С-ИСИС/ 21.02.2020г.,
-приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че
ремаркето е собственост на „АА2 Транс“ ЕООД;
-обясненията на жалбоподателя от 01.02.2020г., в които той изрично
потвърждава, че е управлявал ремаркето на посочените дата и час;
- покана за съставяне на АУАН;
- жалба срещу покана за съставяне на АУАН.
Изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за техническа проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като
3
приложен както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 122
км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,66 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 118, 34 км/час. Получената скорост, закръглена до най-
близкото цяло число, и в полза на наказания субект към по-ниското цяло
число, се явява в размер на 118 км/час.
Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под
номер В-46, видно от приложеното по делото писмо от БИМ.
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол за първоначална проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г.;
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. от процесната дата, който съдържа всички необходими
реквизити;
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Съгласно записаното в протокола по чл. 10 от Наредбата. АТСС е
4
използвано във времевия диапазон от 08.00 часа до 20.00 часа на 23.11.2020г.,
а процесното нарушение е установено на същата дата в 10,10 часа, тоест в
рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото
място, посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно
никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на
използването на АТСС, за което е съставен приложеният по делото протокол.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, като по делото е
представена снимка на разположението на АТСС.
Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС
следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Удостоверителната сила на
протокола в процесния случай не е разколебана, поради което
законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен
начин.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е
оспорена по делото, а и се установява от представената Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН Едва след откриване на действителния
водач на МПС, за контролния орган става ясно дали следва за допуснатото
нарушение да се ангажира личната отговорност на действително установения
водач или при невъзможност за това презумпционната субсидиарна
отговорност на собственика по чл. 188 от ЗДвП. Така в случая конкретният
субект, чиято отговорност следва да се ангажира, е бил установен на
01.02.2021г., когато в обясненията си жалбоподателят е посочил, че именно
той е управлявал процесното ремарке. Именно от тази дата на контролните
органи е станало ясно, че жалбоподателят е бил водачът на ППС и с АУАН и
НП следва да се ангажира именно неговата лична отговорност като
действителен водач, а не личната отговорност на някое трето лице или
5
презумпционната отговорност на собственика (в случаите, когато същият не
посочи дали той е бил водачът, нито посочи на кое лице е предоставил
процесното ППС), поради което именно от тази дата –01.02.2021г. се счита
открит нарушителят и започва да тече тримесечният срок.
Допълнителен аргумент, че именно на дата 01.02.2021г. е открит
нарушителят, е видното от текста на АУАН и НП, че жалбоподателят е
наказан в качеството на действителен водач на ППС, при изпълнително
деяние „управлява“ превозното средство, а не в качеството на
собственик.Така и Решение № 1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
АУАН е издаден на 06.04.2021г., като нарушителят е бил надлежно
поканен да се яви за съставянето му на 08.03.2021г., на която дата и в
последващия близо месец до съставянето на АУАН не се е явил. НП е
издадено на 04.06.2021г, тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват спазени.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира
на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми.
В тази насока съдът съобрази възражението, че едва в НП е описана
нова фактическа обстановка, а именно че ремаркето е било прикачено на
МПС, индивидуализирано като т.а. „Волво“ ФХ 12 с рег. № ****, собственост
на фирма „АА2 Транс“ ЕООД. Поначало въвеждането на нови факти и
обстоятелства за първи път едва в наказателното постановление е
недопустимо, без да са били надлежно предявени с АУАН, но тази забрана
касае случаите, при които се въвеждат нови съставомерни факти. В случая
обаче посочените в НП нововъведени факти, които същевременно не се
установиха в хода на процеса от фактическа страна, не влияят на
съставомерността на деянието.
Административно-наказателното обвинение е повдигнато за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Субект на нарушението видно от текста на
разпоредбата може да бъде водач на пътно превозно средство , за който
важи забраната за превишаване на съответните скорости. Видно е, че
6
законодателят не вменява в състава задължение субектът да е непременно
водач на моторно превозно средство. Съгласно §1, т. 25 от ДР на ЗДвП
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. В случая, безспорно от фактическа
страна се установява, че именно А. е управлявал процесното ремарке,
съгласно дадените от него обяснения, в които изрично сочи, че ремаркето,
индивидуализирано от жалбоподателя чрез посочване на марката, модела и
регистрационния му номер, е било управлявано от него на процесната дата,
час и място. Ремаркето по силата на §1, т. 17 от ДР на ЗДвП също
представлява пътно превозно средство, поради което и е годно средство за
извършване на нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За да бъде задвижвано,
ремаркето от своя страна бива теглено от МПС. Така водачът управлява
едновременно целия състав на пътните превозни средства, които са
механично свързани и участват в движението като едно цяло. Поради това и
описанието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал МПС с
прикачено към него ремарке, при надлежно индивидуализиране на
управляваното ремарке, и установяване на нарушение за скорост, извършено
с пътното превозно средство, е достатъчно за санкциониране на нарушителя.
Отделно от това, в случаите, когато с АТСС се заснема състав от ППС
при режим „отдалечаване“, винаги теглещото МПС ще бъде закрито на
статичното изображение от ремаркето (или от друго теглено ППС), което от
своя страна би изключило възможността водачите на такива състави от
превозни средства да бъдат санкционирани за нарушения на скорост поради
невъзможността теглещото МПС да бъде индивидуализирано чрез
посочването на неговите марка, модел и регистрационен номер.
Поради това и възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.
На следващо място, следва да се отбележи и че изцяло съобразно
изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДВП, доколкото за наказуемо
превишение над 50 км/час в градски условия се предвижда наказание
лишаване от правоуправление, в случая е издадено НП, а не ЕФ, въпреки, че
нарушението е заснето с АТСС.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма – чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП,
7
доколкото при движение със 118 км/ч водачът е превишил максимално
позволената скорост в населено място от 50 км/ч със 68 км/час. Така
процесното нарушение попада именно в приложното поле на тази норма,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер,
изчислен по формулата, посочена в чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП – 700 лв.+50 лв.
за всеки 5 км/час превишение над 50 км/час, а именно – 850 лв.
Законосъбразно е наложено и кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С оглед на изложеното, процесното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна,
която обаче не е претендирала такива, поради което и разноски не следва да
се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Х н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
005240/04.06.2021г., издадено от началник група към ОДМВР- ПЛОВДИВ,
сектор Пътна полиция, с което на Л.Я.А., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8