№ 979
гр. Варна, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница С.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501261 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община
А. против решение № 1346 от 18.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 11624 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е
отхвърлен предявения от въззивника отрицателен установителен иск против
Е. С. С. за приемане за установено в отношенията между страните, че
последният не е собственик на следния недвижими имот, представляващ ПИ
№ *** по КККР на местност „К.“, землище на село О., община А., целият с
площ 3 820 кв.м, при граници: ***; както и е осъдена Община А. да заплати на
Е. С. С. сумата от 850 лева, представляващи стоР.те от ответника съдебно-
деловодни разноски пред първата инстанция.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение като резултат
от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства, както и за постановяването му при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
1
административната процедура по реституция е била опорочена до степен на
нищожност, поради което и постановеното решение на ОСЗ не може да
породи своето действие, респективно наследниците на П.Т.А. не са могли да
прехвърлят надлежно правото на собственост на никой от последващите
правоприемници. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
само при наличието на скица, приложена като неразделна част от
реституционното решение, реституцията се счита за завършена, а в
конкретния случай решението на ОСЗ не е придружено със скица и няма
конститутивно действие. Също така се възразява, че районният съд е
кредитирал изцяло показанията на разпитания пред първата инстанция
свидетел, а е трябвало да съобрази разпоредбата на член 172 от ГПК.
Навеждат се доводи, че не е доказано явно, спокойно, постоянно и
несъмнително владение на ответника. Сочи се за пристрастно обсъждане на
доказателствата, за нарушение на член 171 от ГПК, тъй като свидетелят е
присъствал в залата, не е обсъдено заключението на вещото лице по СТЕ, не е
допусната допълнителна задача на вещото лице, както и не са допуснати
исканите от ищеца двама души свидетели.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се
уважи иска.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, като се излага
подробно аргументирано становище, че решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че Община А. се легитимира като собственик
на недвижим имот, представляващ ПИ № *** по КККР на местност „К.“ в
землището на село О., община А. /съответстващ на имот по КВС № ***, който
е образуван след разделянето па ПИ № ***/, като правото на собственост на
общината произтичало ех lege по силата на правната норма на член 19 от
ЗСПЗЗ в редакциите на тази разпоредба, действали до изменението с
„Държавен вестник брой 13 от 2007 г. Общината стопанисвала и управлявала
2
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците и след изтичането на десетгодишен срок земята е станала
общинска собственост.
Излага се, че през 2007 г. Д.Т.К. като наследник на П.Т.А. е предявил
искова молба по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ, по която било образувано гр.д.№
3874 по описа на Районен съд - Варна за 2007 г., с искане да се приеме за
установено, че наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят
собствеността върху четири ниви в землището на село О. с обща площ 48,5
дка, както следва: нива с площ от 6,8 дка в местност „***“, нива с площ от 17,7
дка в местност „***“, нива с площ от 10 дка в местност „***“ и нива с площ от
14 дка в местност „***“.
Съдът установил, че П.Т.А. е собственик на претендираната земеделска
земя по силата на продажба, обективирана в НА № 387, том II, регистър 7899,
дело № 1611/1942 г., че имотите са внесени в ТКЗС, поради което
наследниците на П.Т.А. имат право да възстановят правото си на собственост
върху тях – решение № 3 от 02.01.2008 г., постановено по гр.д.№ 3874 по
описа за 2007 г. на Районен съд - Варна.
След влизане в сила на постановяване на посоченото съдебно решение от
Общинска служба „Земеделие“ /ОСЗ/ - А., бил е издаден протокол № 14756 от
01.08.2008 г., с който се признава и определя за възстановяване на
наследниците на П.Т.А. правото на собственост върху земеделски земи, така
както са посочени в исковата молба с обща площ 48,5 дка. На 27.08.2008г. ОСЗ
- А. издала решение № 23-1, с което на наследниците на П.Т.А. е възстановено
правото на собственост върху седем имота, с обща площ 52,528 дка, както
следва: нива с площ от 1,825 дка в местност „К.“, нива с площ от 9,093 дка в
местност „К.“, нива с площ от 0,606 дка в местност „К.“, нива с площ от 16,436
дка в местност „К.“, нива с площ от 1,222 дка в местност „К.“, нива с площ от
22,720 дка в местност „К.“, нива с площ от 0,626 дка в местност „К.“.
Впоследствие нивата с площ от 22,720 дка е разделена на четири отделни
имота, единият от които е процесния – имот № ***.
Твърди се, че с посоченото решение на ОСЗ – А. на наследниците на
П.Т.А. било предоставено право на собственост върху такива земеделски земи,
които нито по площ, нито по местонахождение съответстват на
притежаваните, респективно заявените такива за възстановяване с исковата
молба, и тези, описани в диспозитива на съдебното решение по гр.д.№
3
3874/2007 г. По цитираното дело било установено, че П.Т.А. притежавал
имоти в местности „***“, „***“, „*** „ и „***“, а не в местност „К.“ . Самият
ищец по гр.д.№ 3874/2007 г. Д.Т.К. към исковата си молба от 2007 г. е
приложил НА от 1942 г. на своя наследодател П.Т.А. и заявил, че
притежаваните имоти са в землището на село О. - местности „***“, „***“,
„***“ и „***“ и никога не бил заявявал за възстановяване притежавани имоти
в местност „К.“. Съгласно член 10а, алинея 1 от ЗСПЗЗ възстановяването на
собствеността става в реални граници там, където съществуват имотите или е
възможно да бъдат установени - тоест възстановяването следва да се извърши
в местностите в землището на село О., в които попадали притежаваните
съгласно НА от 1942 г. земеделски земи, а именно: местност „***“, „***“,
„***“ и „***“.
На 05.11.2008 г. Д.Т.К. и Т.Д.К. като наследници на П.Т.А. даряват на
П.Д.П. имот № *** /получен от разделянето на ПИ № ***/.
На 26.01.2009 г. П.Д.П. дарява имот № *** на Е. С. С. и А.Р. Д..
На 19.03.2010 г. Е. С. С. и А.Р. Д. продават процесния имот на К.Д.К.,
която от своя страна на 01.07.2016 г. го продава на ответника Е. С. С..
Сочи се, че процесният имот не е собственост на ответника Е. С., тъй като
никой от неговите праводатели не бил собственик, следователно не може да
прехвърли това, което няма. Също така се навеждат доводи, че нито
ответника, нито някой от неговите праводатели, са владели някога този имот.
Иска се да бъде прието за установено в отношенията страните, че Е. С. С.
не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ № *** по КККР на
местност „К.“, землище село О., община А., област Варна, съответстващ па
имот по КВС № ***, който е образуван след разделянето на ПИ № ***, целия
с площ 3 820 кв.м, при граници : ***.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
обективиращ оспорване изцяло на насочения срещу него иск по същество като
неоснователен. Излага, че от една страна се твърди, че правото на собственост
на община А. е придобито по закон на основание член 19 от ЗСПЗЗ, а от друга
- че се защитава фактическо състояние, застрашено от ответника. Ответникът
оспорва, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот на
посоченото основание, тъй като процесният имот не попада под приложното
поле на нормата на член 19 от ЗСПЗЗ и не фигурира в списъка на земите по
член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Не оспорва изложеното от ищеца в исковата
4
молба, че е бил предявен иск по реда на член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ, по който е
постановено съдебно решение, което е влязло в сила, и въз основа на него е
издадено решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ - А., също влязло в сила, с
което на праводателите на ответника било възстановено право на собственост
в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот № ***, част
от който е процесния имот, съответстващ на имот № *** по КВС, образуван
след разделянето на ПИ № *** на четири имота. Постановеното въз основа на
съдебното решение от административния орган решение по член 18ж, алинея
1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници има
конститутивно действие, разпростиращо се по отношение на обекта и на
субектите на собствеността - тоест с това решение настъпва реституционният
ефект върху имотите - предмет на решението. Решението по член 18 ж, алинея
1 от ППЗСПЗЗ представлява и пречка земята да бъде причислена към фонда
по член 19, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Решението на ОСЗ е издадено въз основа на
влезлия в сила план за земеразделяне и праводателите на ответника са
придобили правото на собственост върху имот. Също така е посочено от
ответника, че планът за земеразделяне на землището на село О. е бил
обнародван в „Държавен вестник“ брой 38 от 2000 г. и от деня на обнародване
на плана до датата на влизане в сила на разпоредбата на член 19, алинея 1 от
ЗСПЗЗ /“Държавен вестник“ брой 13 от 2007 г./, с която е променена
процедурата по придобиване на право на собственост от общините на земите,
останали възстановяването на права на собственици върху земеделски земи,
не е изтекъл предвидения десетгодишен давностен срок, поради което и
Община А. не би могла да придобие на това основание правото на собственост
върху имота. В тази връзка ответникът е навел възражение, че не е проведена
и административна процедура по член 19, алинея 2 от ЗСПЗЗ, за да се
определи процесния имот като общински. Евентуално ответникът твърди, че е
собственик на процесния имот на оригиерно придобивно основание - сочи, че
е придобил имота по давност, тъй като е добросъвестен владелец и го е владял
от 01.07.2016 г. /датата на закупуване на имота/ в продължение на пет години.
Позовава се и на изтекла придобивна давност от 10 години или повече чрез
присъединяване към неговото владение на владението на праводателите му.
Сочи че владението не е било смущавано и прекъсвано от други лица повече
от 15 години. Желае се отхвърляне на иска.
5
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член
124, алинея 1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС,
постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за
ищеца в конкретния случай се обуславя от наведеното в исковата молба
твърдение, че същият е станал собственик на процесния имот по силата на
закона – член 19 от ЗСПЗЗ.
В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а
ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване, че
процесният имот е бил придобит от него на соченото основание – договор за
покупко-продажба от 2016 г., в условията на евентуалност - въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност чрез осъществявано явно и
необезпокоявано владение в периода от сключване на договора за покупко-
продажба през 2016 г. до депозиране на исковата молба, евентуално - чрез
осъществявано явно и необезпокоявано владение в периода от влизане в сила
на реституционното решение през 2008 г. до депозиране на исковата молба с
присъединяване владението на праводателите му. Тъй като реституционното
решение от 2008 г., въз основа на която праводателите на ответника се
легитимират като собственици, е оспорено от ищеца с доводи, че не са били
налице предпоставки за възстановяване на собствеността, то в тежест на
ответника е да установи, че праводателите му са притежавали валидно права
върху процесния имот, които са могли да му прехвърлят.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
6
Няма спор по делото, че с решение № 3 от 02.01.2008 г., постановено по
гр.д.№ 3874 по описа за 2007 г. на Районен съд – Варна, е прието за
установено по отношение на ОСЗГ – А. и Община А., че наследниците на
П.Т.А., починал на 21.07.1994 г., имат право да възстановят правото си на
собственост върху следните земеделски земи, находящи се в землището на
село О., община А.: нива с площ от 6,8 дка в местност „***“, нива с площ от
17,7 дка в местност „***“, нива с площ от 10 дка в местност „***“ и нива с
площ от 14 дка в местност „***“. Община А. е била страна по делото и поради
това на основание член 298, алинея 1 от ГПК е обвързана със силата на
пресъдено нещо на решението. Тя и не оспорва това решение, а решението на
ОСЗ - А. № 23-1 от 27.08.2008 г., с което на праводателите на ответника е било
възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху имот № ***, част от който е процесния имот,
съответстващ на имот № *** по КВС, образуван след разделянето на ПИ №
*** на четири имота, с твърдение, че възстановените с това решение имоти не
съответстват по местност, площ и граници на претендираните с иска по член
11, алинея 2 от ЗСПЗЗ и, респективно – постановеното със съдебното
решение.
Съдебните решения по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ не възстановяват
собственически права, а само срока за заявяване на земеделски имоти, когато
същият е пропуснат, с тях се поставя начало на административната процедура
по възстановяване. След влизане на решението по член 11, алинея 2 от
ЗСПЗЗ лицата, на които е признато правото да възстановят собствеността си,
го представят пред съответния орган и въз основа на него следва да бъде
издадено решение по признаване и възстановяване на собствеността,
придружено със скица, индивидуализираща имота/имотите. Тези действия са
изпълнени и е издадено решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ – А., с което
на основание член 18ж, алинея 1, член 18з, алинея 1 и член 18ж, алинея 3 от
ППЗСПЗЗ е възстановено на наследниците на П.Т.А. правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху седем имота,
включително процесния.
Когато с постановения в реституционно производство административен
акт са засегнати вещни права на трето лице, то то може да ги защити по общия
исков ред, като предяви иск за установяване на претендираното от нея право.
7
За третото лице това е единственият способ за защита срещу
незаконосъобразен административен акт, затова не е налице пречка за
осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта при
релевиран довод за това. Косвеният съдебен контрол е средство за
обезпечаване законността в актовете и действията на административните
органи и за отстраняване недействителността на административните актове.
Аргумент в подкрепа на горното се извежда и от нормата на член 17, алинея 2
от ГПК, според която съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно и по материалната
законосъобразност на акта, когато той се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му. Такава страна с оглед на изложеното по-горе за характера на
производството пред ОСЗ се явява и Община А., доколкото тя не е била
участник в административното производство пред ОСЗ – А..
Извън предметния обхват на иска по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ е
начинът на възстановяване на собствеността - в съществуващи или
възстановими реални граници или с план за земеразделяне, тъй като това са
обстоятелства, предоставени в правомощията на органа по поземлената
собственост, предвид характера на решението по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ,
което замества не подаденото в срока по член 11, алинея 1 от ЗСПЗЗ
заявление. Видно от посоченото в цитираното по-горе решение на ОСЗ – А. е,
че имотите са възстановени в стари реални граници, но от заключението на
вещото лице се установява, че посочените в решението на ОСЗ имоти в
местността „К.“, включително и процесния, не са идентични с тези, описани в
решението по член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ. Като извод се налага, че не е налице
възстановяване в стари реални граници, което води до незаконосъобразност на
така постановеното решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на ОСЗ – А..
С оглед на изложеното наследниците на П.Т.А. не са придобили
собствеността върху процесния имот, следователно не са могли и да
прехвърлят правото на собственост върху него.
При това положение следва да се разгледа направеното твърдение за
придобиване на собствеността върху процесния имот по давност. За да
придобие право на собственост въз основа на давностно владение, ответникът
следва да установи по пътя на главно и пълно доказване наличието на всички
8
елементи на фактическия състав на член 79, алинея 1 от ЗС, тъй като с
отговора на исковата молба е навел твърдения за упражнено добросъвестно
владение по смисъла на член 70 от ЗС, при което за придобиване на правото на
собственост по давност е необходим изтичането на кратния предвиден в закон
срок – пет години на упражнено непрекъснато, необезпокоявано и явно
владение. Ответникът С. е добросъвестен владелец, тъй като фактическата
власт е упражнявана от него на основание договора за продажба, обективиран
в НА № 31 от 01.07.2016 г., тоест владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателите му не са собственици /не
са събрани никакви доказателства, а и няма наведени такива доводи, че той е
знаел, че придобива от несобственици/. Също така се доказва безспорно от
събраните по делото гласни доказателства, че повече от десет години
ответникът владее имота, съседите наоколо знаели, че той е негов и няма
данни някой, включително и ищеца, да е предявявал претенции към този
имот.
Възстановен земеделски имот може да бъде придобит по давност, ако
владението е добросъвестно, но само, ако е приключила процедурата по
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. В практиката на ВКС е посочено,
че за давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи,
установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на член 5, алинея 2 от
ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в сила на тази разпоредба
/22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент започва
да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти
давностен срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги десетгодишен,
дори и когато владелецът на имота е установил добросъвестно владение върху
него преди тази дата. Това владение, установено след 22.11.1997 г. / какъвто е
настоящия случай/, би могло да е добросъвестно и да доведе до
придобиването на земеделския имот въз основа на кратка придобивна давност
единствено, ако към датата на установяване на владението имотът вече е бил
възстановен на бившите му собственици, тоест само, ако е приключила
предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на
собствеността. Давност може да тече от момента на възстановяване правото
на собственост, тоест от настъпване на конститутивния ефект на решението на
ПК, а този ефект настъпва с индивидуализиране на имота - предмет на
реституция. Правилото е, че давност не тече против този, който не може да
9
защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху
конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне
течението на давността. Както бе отбелязано по-горе решението от 2008 г. на
ОСЗ – А., с което е било възстановено правото на собственост върху имота в
стари реални граници, няма конститутивен ефект, поради което и е
необходимо да се установи кога имотът е индивидуализиран в достатъчна
степен като обект на собственост - конкретна вещ -, върху която правото на
собственост може да бъде упражнявано. Изводът на настоящия състав е, че
това е станало от момента на влизане в сила на КК, която за местността е
одобрена със заповед № КД-14-03-864 от 30.03.2012 г. От този момент до
датата на предявяване на исковата молба /12.09.2023 г./ е изтекъл петгодишния
давностен срок.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на
въззиваемия следва да бъдат присъдени стоР.те от него пред настоящата
инстанция разноски, които съгласно представения списък по член 80 от ГПК и
доказателствата са в размер на 1 000 лева, заплатени за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1346 от 18.04.2024 г., постановено по
гр.д.№ 11624 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори
състав.
ОСЪЖДА Община А., представлявана от кмета А.С., с адрес в град А. -
*** да заплати на Е. С. С. ЕГН ********** с адрес в *** сумата от 1 000
/хиляда/ лева, представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски пред
въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11