Определение по дело №591/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано въз основа на решение № 261 от 08.05.2012 г., постановено по НД № 729/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, първо наказателно отделение, с което е отменено по реда за възобновяване влязлото в законна сила решение № 457 от 23.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 272/2011 г. по описа на Окръжен съд Б. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

С присъда № 2116 от 11.04.2011 г. по НОХД № 583/2010 г. по описа на Районен съд Р., подсъдимиятБ. И. Т. е признат за виновен в това, че: на 20.02.2010 г. около 02,30 часа в клуб „Мартини”, находящ се в град Р., обл. Б. в съучастие, като съизвършител с Я. А. М. нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания на Николай И. Т., като дянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК предвид, което и на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.

На основание чл.304 НПК е признат за невиновен и е оправдан с действията си да е извършил престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Със същата присъда подсъдимиятБ. И. И. е признат за невиновен в това, че: на 20.02.2010 г. около 02,30 часа в клуб „Мартини”, находящ се в град Р., обл. Б. в съучастие като съизвършител с Б. И. Т. и Я. А. М. извършил непристойни действия – нанесъл побой на Николай И. Т. от град Р., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото поради, което е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 НК връзка с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК.

Със същата присъда подсъдимиятЯ. А. М. е признат за виновен в това, че: на 20.02.2010 г. около 02,30 часа в клуб „Мартини”, находящ се в град Р., обл. Б. в съучастие, като съизвършител с Б. И. Т. нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания на Николай И. Т., като дянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.303 НПК е осъден в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК, като на основание чл.54, вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.5, ал.3, т.1 и т.2, чл.42б, ал.1 и ал.2 НК му е наложено наказание „Пробация”, включващо следните пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес в Г. Р., У.”. Б.” № 23, вх. В, ап. 18 за срок от 2 години, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 3 пъти седмично.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години.

3. Поправителен труд в размер на 200 часа за срок от две поредни години.

На основание чл.304 НПК е признат за невиновен и е оправдан с действията си да е извършил престъпление по чл.325, ал.1 ,вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК.

В жалбата подсъдимият Я. М. чрез защитникът си А. Щ. твърди, че при постановяване на присъдата съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, внасяйки за разглеждане обвинителен акт с неясно формулирано обвинение, че са нарушени разпоредбите на НПК, касаещи съдържанието на обвинителния акт. Счита, че в нарушение на императивната норма на чл.287 НПК съдът е признал подсъдимия Я. М. за виновен в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 НК, за което не му е повдигнато обвинение по съответния ред, нито е предаван на съд за такова престъпление. Твърди, че присъдата е постановена и в нарушение на материалния закон, като М. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 НК, като му е определено наказание “пробация” в максимален размер без да са изложени мотиви относно индивидуализацията на наказанието. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде признат М. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Не ангажира нови доказателства.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят Я. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от А. Щ., който поддържа жалбата и в съдебно заседание, без нови доказателствени искания.

Въззиваемият Б. Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от А. С.- служебен защитник, която поддържа жалбата, без нови доказателствени искания.

Въззиваемият Б. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от А. К.- служебен защитник, който поддържа жалбата, без нови доказателствени искания.

Представителят на О. П. излага становище за неоснователност на жалбата срещу присъдата на Районен съд Р. и като такава да бъде оставена без уважение. Сочи, че от събраните в първата инстанция доказателства безспорно се установява, че подсъдимите са извършили деянието, за което са признати за виновни и в тази насока съдът е направил правилен анализ на събраните доказателствени средства. Поддържа, че съдът правилно е признал подсъдимите за виновни за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 НК, тъй като е доказано, че са осъществени признаците и състава именно на това деяние. Неоснователни са доводите, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като не е направено изменение на обвинението, което е първоначално за престъпление по чл.325, ал.1 НК, това е така, тъй като е приложен закон за по- леко наказуемо престъпление, фактите са същите, които са изведени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не е предприето осъждане за престъпление, за което дейците не са имали правната възможност да се защитават. Сочи, че са налице само данни за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание на Я. М. “пробация”. Моли да бъде изменена присъдата в частта относно наложеното наказание на М. и да бъде потвърдена в останалата част.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция по делото, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, изразени в хода по същество на делото и събраните доказателства и след като извърши и цялостна проверка на атакуваната присъда, освен основанията, посочени от страните, намира следното:

На 19 срещу 20.02.2010 г. св. Николай Т., св. Веселина Тумбева и св. Атанас Джупанов били в клуб „Мартини", находящ се в Г. Р.. Тримата седнали на вътрешния бар- плот. Заведението било пълно с хора. Около 02.30 ч. в заведението влезли подс. Т., подс. И., подс. М., св. Кръжин, св. Каназирев, св. Попниколов, св. Плеснев и св. Чопев. Вътре в клуба компанията се разпръснала, като заедно останали само подсъдимите. Тримата се приближили към вътрешния бар- плот, при което подс. Б. Т. изкрещял: ”Ето го!” и нанесъл няколко удара с ръка, които попаднали в областта на лицето и тялото на св. Николай Т.. В това време подс. М. нанесъл на последния няколко удара с крак. После тримата подсъдими и св. Николай Т. напуснали заведението и слезли по стълбите във фоайето. След тях тръгнали св. Тумбева и св. Джупанов. Когато последните слезли във фоайето, забелязали св. Николай Т. на земята, като от лицето му текла кръв. Около него имало хора. Св. Джупанов и св. Тумбева помогнали на св. Николай Т. да стане, след което си тръгнали.

По делото е назначена и приета СМЕ видно, от която на св. Николай Т. били причинени: сътресение на мозъка- по анамнестични данни и контузии на главата, тялото и крайниците, които са обусловили заключение за временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото писмени доказателства, заключение на съдебно медицинска експертиза № 92-00-567/21.05.2010 г., както и въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите.

Събраните гласни доказателства пред първоинстанционния съд могат условно да бъдат разделени в две групи. В първата група се включват показанията на св. Николай Т., св. Атанас Джупанов- вкл. и тези, приобщени по реда чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК и св. Веселина Тумбева– вкл. и тези, приобщени по реда чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Не непосредствените, а прочетените им показания, възвиваната инстанция оценява като съответстващи на действителността, защото и двамата свидетели са категорични, че споменът за случилото праз 2010 год. не е запазен в пълна степен, поради което вярно е това, което са възпроизвели при разпита им пред съдия в досъдебното производство. От своя страна показанията на самия пострадал, които са последователни, намират подкрепа, поради съвпадение, в прочетените показания на св. Тубмева и Джупанов. Така образуваното единство от гласни доказателства пък получава същественото си потвърждение чрез данните, проверени с помощта на специалните знания на в. л. Балабанов, доказващи, че именно същия ден св. Т. е имал контузия на главата, тялото и крайниците. Наличието на увреждането е сигурен факт и с голяма доказателствена значимост в полза именно на тази показания, защото всички останали, като и обясненията, напълно го изключват. Освен това локализацията, характера на увреждането, също подкрепят показанията, тъй като тримата сочат на такъв механизъм на причиняване на увреждането, какъвто е посочен като вероятен и от вещото лице – от удари с ръце и крака.

Ето защо становището на вещото лице, доколкото описва в него контузии на главата, тялото и крайниците, потвърждават сочения от пострадалия, св. Тубмева и св. Джупанов механизъм на причиняване на това телесно увреждане е в подкрепа на тези гласни доказателства. Няма причина съдът да го ингнорира, защото то не нито непълно, нито възниква съмнение за неговата правилност.

Втората група гласни доказателства включват показанията на св. Малчев, св. Терзийски – вкл. и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, ал.1, т.2 НПК, св. Дончев, св. Кръжин, св. Каназирев, св. Попниколов, св. Плеснев и св. Чопев. Посочените свидетели заявяват, че не са забелязали сбиване в клуб „Мартини” процесната вечер и конкретно между посъдимите и св. Николай Т.. Обстоятелството, че не са забелязали, обаче не води до извод, че такова не е имало. Съдът не намира за необичайно, че св. Кръжин, св. Каназирев, св. Попниколов, св. Плеснев и св. Чопев дават подобни показания при положение, че са се разпръснали след пристигането си в клуба, който е бил пълен с хора. Също не е необичаен и факта, че охраната в клуба – св. Малчев, св. Терзийски и св. Дончев също не са забелязали случилото се. Следва да се има предвид, че заведението е било пълно и недобре осветено, св. Николай Т. сам заяви, че не се е оплакал на охранителите и не е търсил помощ от тях, а инцидентът е приключил в рамките на няколко минути.

Оценката за недостоверност, която получават обсъжданата група от показания, макар и потвърждаващи обясненията на подс. М. и Т., е поради подкрепата, която вече се посочи, че дават данните от медицинското изследване на другата група от гласни доказателства. Освен това именно последните са преки и непосредствени, докато както е посочил в мотивите си първоинстанционият съд, не са събрани сигурни данни, че придружаващите подсъдимите свидетели са присъствали при нанасянето на побоя.

Правните изводи на районния съд за съвместно причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК са правилни. Защото дори и при несъгласие с правната квалификация и с оправдаването на подс. Б. И. е създадено благоприятно положение за осъдените подсъдими и за оправдания И., което поради липсата на протест не може да бъде изменено. Главният спорен въпрос при това остава, дали леката телесна повреда е квалифицирана с оглед мотива за извършването й, защото по т.12 на чл. 131 НК, този субективен елемент е въздигнат в признак от състава на престъплението. Мотивът на подс. Т. и М. да уверят пострадалия, припознавайки се в него с друг, може да бъде окачествен като чисто личен, защото са действали с намерението да засегнат пострадалото лице, давайки израз на изпитваното негативно чувство. Тава обаче поведение запълва и законния фактически състав на хулиганството. Защото се касае до такова, при което „непристойната проява” е съпроводена с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Ето такова засягане в случая е налице, защото е извършена на обществено място, в присъствието на граждани /в такава обстановка на хулиганина в най-голяма степен се удава да демонстрира свето отношение/ и защото може да се окачестви като „брутална демонстрация против установения ред” /както изисква Постановление № 2 /1974 год. на Пленума на ВС/. Щом като деянието, с което осъществява признаците на леката телесна повреда, сочи едновременно и на престъпление хулиганство, е налице състава на чл.131, ал.1, т.12 НК /възприемащ като изключение принципа на поглъщане/.

По отношение на наложените наказания

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК се предвижда наказание 1 година „лишаване от свобода” или „пробация”.

При определяне на наказанието на подс. Т., районният съд е приложил института на чл.78а НК с оглед обстоятелството, че същият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел IV от НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди. Настоящият състав намира, че правилно от районния съд са взети предвид семейното и имотно състояние на подс. Т. и му е наложена „глоба” в размер на 1000 лева.

По отношение на подс. М. не може да се приложи чл.78а НК, предвид предишното му осъждане. При определяне на наказанието на подс. М., съдът отчете обстоятелството, че същият е осъждан, като деянието по настоящата присъда е извършено в изпитателния срок на наказанието по предходното му осъждане, обстоятелствата, че подс. М. е вдовец и се грижи за малолетно дете. Съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат с налагането на наказание „Пробация”. При съобразяване с това, че именно подс. Т. е този, чието участие в извършваното на престъплението е водещо и основно, то наказанието на подс. М., следва да се намали, тъй като то се налага все пак за телесна повреда, причинила само болка и страдание и спрямо лице, чийто принос в осъществяване на престъплението не е толкова съществен. Ето защо макар и то да е извършено в изпитателния срок на предишното осъждане и само налагането на по- лекото по вид наказание не е довело до приложеното на чл.68 НК, пробацията с продължителност от две годни е завишена и следва да се намали на 1 година, като следва да се наложат само задължителните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес в Г. Р., У. “. Б.” N 23, вх. В, ап. 18 за срок от 1 година, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 3 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.

Предвид изложените съображения настоящият въззивен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на въззивната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага да упражни правомощията си за отмяна, но следва да измени постановената присъда.

Мотивиран по този начин и на основание чл.337, ал.1, т.1 НПК, БОС

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда№ 2116 постановена на 11.04.2011 год., по НОХД № 583 по описа на Районен съд Р. за 2010 год., като ОТМЕНЯВА наложеното на подсъдимия Я. А. М. наказание пробация, в частта относно наложената пробационна мярка Поправителен труд в размер на 200 часа за срок от две поредни години.

ИЗМЕНЯВА присъда№ 2116 постановена на 11.04.2011 год., по НОХД № 583 по описа на Районен съд Р. за 2010 год., като НАМАЛЯВА от две години на една година срока на наложеното на подсъдимия Я. А. М. наказание пробация в частта по отношение пробационните мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес в Г. Р., У.”. Б.” № 23, вх. В, ап. 18, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 3 пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: