М О Т И В И

 

към Присъда № 23 от 16.02.2017 год. по НОХД № 1783/2016 год. на СлРС

изготвени на 27.02.2017 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия К.С.И. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева. Пледира на основание чл. 343Г от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години и шест месеца.

В с.з. подсъдимият И., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение, твърди че не е управлявал автомобила, моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Упълномощеният от него защитник пледира за оправдателна присъда, тъй като по безспорен начин не е установено, че той е управлявал МПС и по безспорен начин не е установено количеството на алкохол в иззетата кръвна проба.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К.С.И. е български гражданин, с основно образование, не работи, разведен, осъждан.

Подсъдимият К.С.И. притежава свидетелство за правоуправление за МПС категории „А”, „В”, „АМ”, „В1”, „А2” и „А1”, издадено на 24.10.2013 год. и валидно до 18.10.2023 год., като до момента на извършване на престъплението предмет на настоящото производство е наказван многократно за нарушения по ЗДвП по административен ред.

На 15.05.2016 год., за времето от 07,00 часа до 19,00 часа, свид. Ц.К.К. и свид. И.П.И. – полицейски служители при „ГООР” при РУ-МВР-Сливен, давали дежурство като авто-екип 648. Около 18,00 часа полицейският автомобил бил спрян на установъчен пункт в кв. „Комлука”, на кръстовище на улиците „Булаир” и „Сирак Скитник”. Малко след 18,00 часа покрай служителите на РУ-МВР минал лек автомобил „ВАЗ 2107”, с рег. № ..., управляван от подс. К.С.И.. Свид. К. и свид. И. познали подсъдимия, тъй като същият бил криминално проявен и познат на органите на реда. Виждайки полицейския автомобил, подс. И. рязко набил спирачки, след което ускорил автомобила си по ул. „Сирак Скитник”. Служителите на „ГООР” тръгнали след автомобила на подсъдимия по ул. „Сирак Скитник”, след което свил по ул. „Борис Търновски”, като се движел много бързо и продължил към ул. „Иречек”. След като изминал няколкостотин метра, в близост до кръстовището на ул. „Иречек” и ул. „Ангел Кънчев” подс. И. спрял, слязъл от колата и се опитал да избяга. Полицейските служители спрели служебния автомобил на ул. „Ангел Кънчев”, след което излезли от автомобила и извикали на подсъдимия И. да спре. Последният се подчинил и изчакал органите на реда да дойдат при него.

Тъй като подс. И. лъхал на алкохол, не носел документи за самоличност и за регистрация на автомобила, било докладвано на дежурния за да изпрати екип от „Пътен контрол” за да го проверят за алкохол. Когато дошъл екипът от „Пътен контрол”, който бил дневна смяна,  подс. И. отказал да му бъде извършена проверка с техническото средство, като се държал по-грубо и непристойно.

Подс. И. ***. За съдействие отново били  извикани служители на сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, който застъпвали на смяна от 19,00 часа. Свид. Ж.З. предложил на подс. И. да го изпробва за употреба на алкохол, но подсъдимият категорично отказал да бъде тестван с техническо средство дрегер „Алкотест”. На подсъдимия бил съставен АУАН с № 396696/15.05.2016 год. и издаден талон за медицинско изследване с № 0024683/15.05.2016 год. Подс. И. ***, където дал доброволно кръвна проба.

Видно от приложената по делото справка от GPS устройство на полицейски автомобил „Опел Астра”, с рег. № ..., преследването на автомобила на подсъдимия е станало в 18,13 часа, продължило е 24 секунди и са били изминати 254 м. (л. 23 – 26 от ДП).

Според заключението на назначената по делото химическа експертиза № 263/29.07.2016 год., в пробата кръв взета от подс. И. се е доказало наличие на етилов алкохол в концентрация 2,39 промила (л. 47 от ДП).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И.И. и Ц.К. безспорно се установява, че подс. И. на 15.05.2016 година е управлявал л.а. „ВАЗ”, модел 2107, с рег. № ... по ул. „Иречек” в гр. Сливен; както и че в автомобила и в близост до него е нямало други лица. От показанията на свидетелите Ж.З. и Ц.Г. безспорно се установява, че са били извикани за съдействие в районното управление, като от показанията на свид. Ж.З. се установява и че подс. И. е отказал да му бъде направена проверка за алкохол с техническо устройство, поради което бил отведен до ЦСМП, където подс. И. дал кръвна проба. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И.И., Ц.К., Ж.З. и Ц.Г., тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото. Нещо повече, същите са полицейски служители към РУ-МВР-Сливен и ОД-МВР-Сливен, и не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. Г., К.Т. и И.Г., тъй като същите са противоречиви. В своите показания свид. Ц. Г. твърди, че е видял свид. К.Т., която била сама в автомобила и му заявила, че изчаквала подс. И., който отишъл да вземе някаква машина, след което се появили полицаите спрели зад автомобила, но той вече бил на 20-30 метра, нямал време за автобуса и си тръгвал. Тези показания на свид. Ц. Г. противоречат на показанията на свид. К.Т.. В своите показания свид. К.Т. заявява, че е управлявала автомобила, като с нея били подс. И. и свид. И.Г. и когато спрели автомобила, подс. И. й казал да го изчакат да вземе някакъв инструмент; тогава видяла свид. Ц. Г., който заедно с нея и свид. И.Г. влезли в месарския магазин, в който имало и за пиене; както и че стояла там половин час и си тръгнала, а свидетелите Ц. Г. и И.Г. останали в магазина. От своя страна според показанията на свид. И.Г. в магазина са влезли той, подс. И. и свид. К.Т.; както и че в един момент видял, че подс. И. и свид. К.Т. ги няма. Показанията на тези трима свидетели освен че са противоречиви помежду си, но и не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът не кредитира обясненията на подс. И. в които заявява, че не той е управлявал автомобила, а свид. К.Т.. Съдът приема, че това е защитна позиция на подс. И., която не се подкрепя от целия събран по делото доказателствен материал. Видно от показанията на свидетели И.И. и Ц.К., очевидци на случилото се, подс. И. е излязъл от  автомобила, както и че други лица вътре в автомобила не е имало.

Съдът кредитира и заключението на вещото лица по изготвената химическа експертиза, тъй като съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта, въпреки направеното оспорване от страна на защитата на подс. И.. Безспорно е установено, че при вземането, предаването и изследването на кръвната проба на подс. И. са били спазени изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 15.05.2016 год., около 18,00 часа, в гр. Сливен, на ул. „Иречек”, е управлявал МПС – л.а. марка „ВАЗ”, модел 2107, с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 (едно цяло и две) на хиляда, а именно 2,39 (две цяло тридесет и девет) на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 263/29.07.2016 год. на НТЛ при ОД на МВР.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на подс. И., че не е доказано обвинението. Безспорно е установено от показанията на свидетелите И.И. и Ц.К., че подс. И. управлявал автомобила, което е било видяно от полицейските служители и след спирането му е бил проверен.

Деянието си подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – неспазване правилата на ЗДвП.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени оказаното съдействие в хода на съдебното и досъдебното производство.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. И., съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.

Искането на представителя на РП – Сливен за определяне на първоначален строг режим е неоснователно, тъй като за приложението на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС (ДВ, бр.13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год.) е необходимо да не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода”. В настоящия случай подс. И. е изтърпял предходното му наложено наказание „Лишаване от свобода” на 06.11.2008 год., т.е. изминали са повече от 5 години. Ето защо така определеното наказание подс. И. следва да изтърпи при първоначален общ режим съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съдът не освободи подсъдимия от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, тъй като към момента на извършване на деянието е била в сила новата редакция на чл. 78А от НК.

Съдът на основание чл. 343Г от НК лиши подс. И. от право да управлява МПС за срок от две години.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият К.С.И. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 44,70 лева (четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: