Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 3535 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.Б.Г.
срещу Б.С.П. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от заблуждаването на Г., че ще му
прехвърли недвижим имот, собственост на „Е.“ ООД, изразяващи се в изживян
стрес, накърнено достойнство, депресия и влошаване на здравословното състояние
– захарен диабет и диабетна полиневропатия, ведно със
законната лихва от 25.03.2008 г. до окончателното изплащане.
Ответникът Б.П. е подал отговор, в който оспорва
твърдените от ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка с деянието, за
което е постановена осъдителна присъда. Възразява за прекомерност на размера на
обезщетението. Здравословното състояние на Г. било влошено от „синдром на Бехтерев“, което нямало връзка с твърдяното деяние, а се
дължало на генетични фактори и инфекциозни болести. Това заболяване довело и до
„захарен диабет тип ІІ“.
Прави евентуално възражение за погасяване на
претенцията по давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
- действие или бездействие от ответника, представляващо противоправно
поведение, в причинна връзка с което се намират настъпилите в сферата на увреденото
лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Спорът е
относно наличието на противоправно деяние от страна на ответника Б.П.,
изразяващо се в използване на заблуждение, че ще му прехвърли собствеността
върху недвижим имот на „Е.“ ООД и причинна връзка с претърпените от ищеца вреди,
както и справедливият размер, който ще обезщети Г. за търпените от него
страдания.
С
присъда от 24.11.2015 г. по НОХД № 20087/2014 г. по описа на СРС, 102 състав Б.С.П.
е признат за виновен в това, че 25.03.2008 г. в гр. София, ул. „Позитано“, зад
Съдебна палата, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В.Б.Г.
заблуждение, че ще му прехвърли нотариално недвижим имот – апартамент № А9 в
новострояща се жилищна сграда с адрес гр. София, ул. „*******, със застроена
площ от 78.90 кв.м., собственост на „Е.“ ООД, на която той е управител, поради
което Г. предал на 25.03.2008 г. на посочения адрес сума в размер на 4 880
лева, и с това му причинил имотна вреда в размер на 4 880 лева, като
измамата е извършена от длъжностно лице (управител на „Е.“ ООД) – престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
С решение
№ 499 от 31.05.2019 г. по ВНОХД № 5800/2017 г. по описа на СГС, НО, ХVІІ
състав, с което е изменена присъда от 24.11.2015 г. по НОХД № 20087/2014 г. по
описа на СРС, 102 състав в частта, в която Б.С.П. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и е
преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 201, ал. 1, т. 3 вр. чл. 209,
ал. 2, пр. 1 от НК. Въззивният съд е приел, че Б.П.
не е възбудил заблуждение у Г., а е съзнавал заблуждението, в което пострадалият
е изпаднал и го е използвал, като е заявил съгласие за прехвърляне на имота, а
на срещата получил сумата от 4 880 лева и уговорил другата част от сумата
да му бъде платена при изповядване на сделката. По този начин П. набавил имотна
облага за себе си и с това причинил вреда на В.Г. в размер на 4 880 лева.
Сумата не е била осчетоводена от „Е.“ ООД, съгласно установеното в
наказателното производство, а останала в патримониума
на Б.П..
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна
за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В този смисъл съдът приема за доказано осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – извършеното от Б.П.
противоправно деяние – използване на съзнаваното от извършителя заблуждение,
което съществува у ищеца в настоящото производство В.Г., за да придобие за себе
си имотна облага, противоправността на това деяние и умисъла, при който е
извършено деянието.
Твърдените от ищеца вреди, в причинна връзка с които е гореописаното
деяние, се изразяват в изживяване на стрес, изолиране от хората от обичайното
му обкръжение, притеснение, че няма да получи дадената от него сума и влошаване
на здравословното състояние – придобиване на „захарен диабет“, преминал в
диабетна полиневропатия, а тя от свое страна
причинила увреждане на периферната нервна система.
Според
показанията на свидетеля Л.М., В. дал пари за жилище в София на баща и син, но жилището
не му било предоставено и се оказал измамен. Това се случило през 2006 - 2007
г. След като разбрал, че няма да получи желания апартамент, Г. се разболял,
затворил се в себе си, а през годините се влошило здравословното му състояние. Постъпвал
в болници и му биели инжекции. Имало голяма промяна и в поведението на ищеца,
който се затворил в себе си, не се обаждал и срещите им се провеждали рядко. Проблеми
имал и със семейството си – съпруга и деца. Свидетелят знаел, че В. има и решение
на ТЕЛК. Преди 2006 г. – 2007 г. проблеми със здравето ищецът нямал.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява,
че през 2000 г. е диагностициран анкилозиращ спондилит – централно-периферна форма, с придружаващо
заболяване захарен диабет тип 2. Същата е диагнозата е поставена и през юни
2009 г. На 24.04.2009 г. е издадено първото експертно решение на ТЕЛК, в което
като водещата диагноза е отбелязан анкилозиращ спондилит („болест на Бехтерев“),
а придружаващите са захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия
и дискова херния. Определен е 48 % трайно намалена работоспособност.
Идентични
са диагнозите и в ЕР на ТЕЛК № 1942 от 01.10.2012 г. и ЕР № 2212 от 28.10.2015
г., като в първото от тях е определен 76% трайно намалена трудоспособност, а
във второто – 78%. В ЕР № 2212 от 28.10.2015 г. е добавена и артериална
хипертония ІІ ст. (умерена), за която липсват твърдения да е следствие от
противоправното поведение на ответника Б.П..
Според
заключението на д-р В., през април 2009 г. ищецът започнал лечение на „болестта
на Бехтерев“. Това заболяването могло да се провокира
от съпътстващи заболявания или стрес, но в основата е генетична предиспозиция HLA-B27 /+/. При такава генетична предиспозиция и
стрес при болестта на Бехтерев и генетично
предразположение към затлъстяване при диабет стресът участвал в покачване на
захарта. Затова и стресът се оказвал един от факторите за развитието на
заболяванията.
При
прегледа на В.Г. вещото лице д-р В. е установила, че лечението на заболяванията
продължава и към момента. Личният лекар на ищеца изписвал лечение с хюмира, синжарди и лимерал.
При
изслушване на заключението в съдебното заседание на 09.10.2020 г. д-р В. е
пояснила, че повишена кръвна захар при Г. е имало още през 2004 г. и това е
установено от медицински документи, съдържащи се при личния лекар. От 2009 г.
обаче са налице данни за прогресивно влошаване.
Съдът
дължи да определи дължимото на ищеца обезщетение наред с обсъждане на своевременно
наведеното от ответника (в отговора на исковата молба) възражение за
погасителна давност.
Съгласно
чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да
тече от откриването на дееца. Най-късният момент, в който Г. е разбрал, че е
измамен, е 09.11.2009 г., когато е заведено гр.д. № 10853/2009 г. по описа на
СГС, І г.о., 14 състав. Безспорно е, че до 21.03.2017 г., когато е предявен
искът, по който е образувано настоящото производство, е изтекла петгодишната давност
за вземания за обезщетяване на възникнали и вече претърпени вреди. Давността
тече от изискуемост на вземането, което предполага всяка от търпените вреди,
чието обезщетение се търси, да е вследствие от заболявания, настъпили в период
пет години преди предявяване на иска.
Действително,
В.Г. е имал диагностициран диабет още през 2004 г. От 2009 г. започнало
прогресивно влошаване на здравословното му състояние. То обаче не е довело до
т.нар. ексцес – проява на качествено нови увреди, което да постави началото на
нов 5-годишен давностен срок, в който да се търси изискуемо и дължимо
обезщетение за неимуществени вреди. Видно и от епикриза от 23.02.2018 г. на
УСБАЛЕ Акад. Ив. Пенчев“, Клиника по диабетология,
при В.Г. са налице хронични усложнения на захарния диабет – диабетна полиневропатия. Това заболяване също е диагностицирано през
2009 г. В приложение на указанията в т. 4 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС, давността при ексцес започва да тече от деня на проявяване
на вредата. След 2009 г. не се установяват вреди, които да са нововъзникнали и да се намират в причинна връзка с противоправното деяние на Б.П.. Към 21.03.2017 г. вземането
за обезщетение за физически увреждания от посочените в исковата молба
заболявания е погасено по давност.
В т. 2
на ТР № 5/05.04.2006 г. по тълк.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
когато не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, независимо от
неговия изход, включително при приключването му с осъдителна присъда, не е
процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е
основание за спиране на погасителната давност.
Същевременно,
ищецът се намира в продължително състояние на стрес, аз който в исковата молба
са изложени подробни твърдения. Това състояние е трайно и непрекъснато и по
отношение на вземането за обезщетение за този вид вреда давност не може да бъде
зачетена. Единствено при определяне на размера на това обезщетение следва да се
зачете интензивността му в периода 21.03.2012 – 21.03.2017 г. Началният му срок
е около три години след като Г. е установил, че е измамен и е загубил дадената
от него парична сума. Следва да се съобрази, в приложение на нормата на чл. 52
от ЗЗД, и механизмът, по който се е стигнало до имуществената увреда на Г., подробно описан в присъдата и решението на
наказателните съдилища. Той е от естество да доведе до негативни преживявания
със силен интензитет. Не без значение е и обстоятелството, че към 2008 г.
сумата, с която Г. е бил ощетен, е равностойна на 22 МРЗ. Макар и тази сума да
не представлява „особено голям размер“, стойността й е значителна и е лишила
пострадалия от средства, с които да посреща свои и на членовете на семейството
си нужди. Това е довело до допълнителни притеснения, обуславящи стресовото
състояние, в което е изпаднал за продължителен период от време.
При така
събраните по делото доказателства, относими към определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, в приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД,
съдът счита, че искът е доказан до размера на сумата от 5 000 лева. За
горницата до 60 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Законната
лихва върху сумата се дължи от 21.03.2012 г., доколкото възражение за
погасителна давност по тази претенция ответникът не е направил.
Претенции
за разноски е направил ищецът, който е бил представляван от адв. Я. Апостолова,
оказала безплатна правна помощ. Дължимото възнаграждение за представителство е
в размер на 2 796 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на адв.
Апостолова се дължат 233 лева.
Ищецът е
освободен от държавна такса и разноски, поради ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 200 лева държавна такса и 20.83 лева депозит за
експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Б.С.П., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на В.Б.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изживян
стрес от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в причиняване на
имотна вреда на 25.03.2008 г. при използване на заблуждението, в което ищецът
се намирал, ведно със законната лихва от 21.03.2012 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до 60 000 лева и за влошаване
на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в заболяване от захарен
диабет и диабетна полиневропатия и за заплащане на
лихви за периода 25.03.2008 г. – 20.03.2012 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Б.С.П., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на адвокат Я. С. – А., с адрес ***, офис 107 сумата от 233
лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Б.С.П., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лева държавна
такса и 20.83 лева депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: