№ 142
гр. К., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20211850200032 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Г. ИВ. М., ЕГН ********** от общ. К., с. П., ул.
Х.А.“ № 37, против Наказателно постановление № 19-0286-001000 от 19.11.2019 г., издадено
от Началник група при РУ на МВР К., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го счита за незаконосъобразно,
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон.
Твърди се липса на задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Счита, че мястото на нарушението е посочена общо без необходимата конкретизация,
поради което се създава неопределеност и неяснота по отношение на този елемент, като в
тази насока изтъква дългата десетки километри ул. „О.“. Счита, че липсва обяснение на
обстоятелствата около извършване на нарушението, като определя написаното като
лаконично и неясно до степен липса на такова.
Счита, че от АУАН и НП не може да се установи извършване на описаното
нарушение по чл. 137А от ЗДвП, като не е посочена ясно нарушената разпоредба, че липсват
доказателства за виновно нарушаване на правната норма и че не са обосновани
обстоятелства около извършване на нарушението. Счита, че е налице разминаване в
квалификацията по АУАН и НП, докато в първият е посочено като нарушен чл. 137А,
докато във второто е посочена и алинея, което счита за водещо до незаконосъобразност на
постановения акт. Счита че е налице очевидно разминаване между законовите разпоредби и
1
описание на нарушението, което не позволява да се установи наличието на такова.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна – РУП К., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на19.11.2019 г.,
връчено е на жалбоподателя на 20.02.2020 г. /видно от отбелязване в представено от
въззиваемата страна копие на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на РУ на МВр
К. на 26.02.2020 г.
Настоящото разглеждане на жалбата е повторно, след като Решение № 260112 от
13.08.2020 г. по АНД № 90/2020 г. по описа на съда е отменено с решение № 58 от
21.01.2021 г. по КАНД № 1062/2020 г. по описа на Административен съд С. област, а делото
е върнато за ново разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са
посочени разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и санкционната разпоредба/, въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 345688, съставен срещу
жалбоподателя на 06.10.2019 г. за това, че на същата дата, около 11.00 часа в гр. К., по ул.
„О.“ посока на движение от ул. „М.С.“ към ул. „С.“ управлява л.а. „М.С.С.“ с рег. № СВ
**** МР, собственост на С.П. от гр. С., като водача управлява л.а. без поставен
обезопасителен колан който л.а. е оборудван.
В АУАН извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 137А от ЗДвП
Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с
негов подпис и обозначена дата – 06.10.2019 г.
По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и
в обжалваното НП, като в обстоятелствената част действията на жалбоподателя са
квалифицирани като Водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2,и N3, когато е в
движение н използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което е нарушил
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
С обжалваното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба”
в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, доколкото липсва оспорване на фактите, така както са отразени в
обжалваното НП и приложения АУАН.
С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени фактите, описани в
АУАН, а именно: На 06.10.2019 г., около 11.00 часа в гр. К., по ул. „О.“, жалбоподателят е
управлявал автомобил, марка/модел „М.С.С.“ с рег. № СВ **** МР, при което е е бил спрян
2
за проверка от служителите на РУ на МВР К. – Д.Ж.Г. и Б.Г.В..
При проверка е установено, че жалбоподателя управлява описаното МПС без
поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано.
Към момента на съставяне на АУАН лицето Д.Г. е заемал длъжност „младши
автоконтрольор“ при РУ на МВР К., докато Б.В. също е бил служител на посоченото
поделение на МВР, като първият от тях е съставил срещу жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 345688.
АУАН е подписан от посочения съставител и присъствалия свидетел, като е предявен
и на жалбоподателя, без да са отразени възражения от негова страна. Препис от АУАН е
връчен на жалбоподателя на 06.10.2019 г., което е удостоверено с негов подпис, в нарочната
разписка за това, представляваща част от бланката на съставения акт.
Съдът установи посочените факти от приложения АУАН и НП, като не са събирани
гласни доказателства, предвид липсата на каквото и да е оспорване на изложените в АУАН
и НП факти, а възраженията на жалбоподателя са преди всичко отнасящи се до непълнота и
противоречия в АУАН и обжалваното НП.
При така описаните факти съдът намира, че от страна на жалбоподателя е извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, определяща че: „Водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.“
Без съмнение от страна на жалбоподателя за осъществени признаците на нарушение
на посочената разпоредба, след като на 06.10.2019 г. в гр. К. по ул. „О.“ е управлявал
посочения лек автомобил без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто конкретното
МПС е оборудвано. Конкретния автомобил е бил в движение и жалбоподателя е бил без
поставен обезопасителен колан, какъвто е бил наличен, с което нарушението е осъществено
от обективна страна. Нарушението е извършено виновно, след като жалбоподателя е бил
длъжен да знае разпоредбите на закона, отнасящи до задълженията на водачите и
пътниците, а непоставянето на колана е съзнателно неизпълнение на едно от тези
задължения по цитираната разпоредба. Нарушението е формално, без да се изисква
настъпване на конкретни вредни последици и се изразява в неизпълнение на възложените с
чл. 137А, ал. 1 задължения за водача на МПС, което е в движение. Нарушението е
умишлено, след като неизпълнението на това задължение е съзнателно и с представи както
за наличието му, така и за неизпълнението му, а и принципно и непредпазливите нарушения
са наказуеми – чл. 7 от ЗАНН.
Без съмнение автомобилът, управляван от жалбоподателя е от категория М1, след
като е идентифициран като „лек автомобил“, което по смисъла на §6, т. 12, б. „а“ от ДР на
ЗДвП е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за
превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не
превишава 8. Превозното средство може да бъде само от конкретната категория М1 по
3
смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗДвП, определяща, че с обща категория М се
означават моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на
пътници и техния багаж, а конкретно с категорията М1 се означават превозни средства от
категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача.
Правилно е посочена нарушената правна норма, както и основанието за налагане на
наказанието – чл. 183, ал. 4, т. 7, който определя, че се налага наказание глоба в размер на 50
лева на водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Нарушението е формално, поради което и предвид приетата за установена фактическа
обстановка не са налице основания за извод, че е налице незаконосъобразност на НП в тази
част. Точно определения размер на санкцията прави безпредметно обсъждането по чл. 27 от
ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за непълнота изразяваща се в
непосочване на точното място на нарушението. Видът на конкретното нарушение не е
обвързан с правила, характерни за обособени участъци от пътищата /на които са приравнени
и улиците/, поради което точното местоположение е без значение, тъй като действието на
това задължение е за всички пътища в страната, по които се осъществява движение. Извън
това съдът намира, че обозначаването на участъка от ул. „О.“ , а именно някъде между ул.
„М.С.“ и ул. „С.“ е достатъчно конкретно определено местоположение предвид характера на
нарушението и посоченото по-горе по това възражение.
Неоснователно е възражението за непълнота в обстоятелствата, при което е
извършено нарушението, след като са посочени факти, даващи основание за извод, че са
осъществени всички обективни и субективни признаци на нарушението на чл. 137А, ал. 1 от
ЗДвП.
Неоснователно е и възражението за противоречиво обозначаване на нарушението в
АУАН и НП. Налице са различия, след като в НП /за разлика/ от АУАН/ е посочена и
конкретна алинея на чл. 137а, но тази нередовност не се отразява на законосъобразността на
обжалваното НП, след като правилното допълнение в НП не засяга обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, самоличността на жалбоподателя и неговата вина, в
какъвто смисъл са допустими нередовности в АУАН на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка извън конкретните оплаквания на
жалбоподателя съдът не установи при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП
да са допуснати нарушения, които да са опорочили законосъобразният характер на
проведената процедура по ангажирани на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното нарушение. АУАН е съставен от компетентно за тази
дейност лице съгласно т. 1.3. от приложената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, а обжалваното НП е издадено от компетентно за това
лице съгласно т.2.9. от същата заповед. Както АУАН, така и НП са издадени в съответната
форма, преписи са връчени надлежно на засегнатото лице, при което са спазени формалните
изисквания на ЗАНН за елементи и съдържание на тези актове, чрез които законосъобразно
и основателно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
4
за извършеното нарушение на правилата за движение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-0286-001000 от
19.11.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР К., с което на Г. ИВ. М., ЕГН
********** от общ. К., с. П., ул. Х.А.“ № 37, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5