Решение по дело №120/2020 на Районен съд - Елхово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260011

 

Гр.Елхово, 08.04.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на единадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            Председател: Яна Ангелова

 

при секретаря П. Николова като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 120 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Т.П.Г. против Г.А.А., с която против ответника е предявен положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за установяване на вземането на ищеца, за което против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 636/2019г. по описа на РС – Елхово.

Ищецът твърди, че ответникът е издател на запис на заповед от 24.06.2019 година, с която безусловно, неотменимо и без протест се е задължил да заплати на ищеца на датата на падежа, посочен в записа на заповед – 24.08.2019г. сумата от 730.00 лева. Твърди се, че записа на заповед е издаден във връзка с обезпечаване на предоставеният от ищеца на ответника заем за послужване, като договорът е устен и ищецът е изпълнил задълженията си по него, като е предал сумата от 730.00 лева на заемателя. Записът за заповед бил подписан саморъчно от ответника. Въз основа на записа на заповед в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответника, но поради подадено от последния възражение по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на ищеца е указано да предяви иск против ответника по реда и в сроковете на чл.422, ал.1 от ГПК. Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае, че ответникът му дължи сумата от 730.00 лева, представляваща главница по запис на заповед от 24.06.2019г. и разноски в размер на 175.00 лева. Претендира и разноски в исковото производство.

В депозираният в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения против него иск като неоснователен и желае отхвърлянето му. Твърди се, че ответникът не дължи на ищеца сумата, за която е била издадена процесната запис на заповед, като твърди, че между страните по делото не съществува каузалното отношение, сочено от ищеца в исковата молба. Излагат се доводи за нищожност, алтернативно унищожаемост на записа на заповед от 24.06.2019 година. В тази връзка се твърди, че записа на заповед е подписан от ответника, но при подписването му същият е бил празен, непопълнен и не съответствал на волята на издателя му, като се твърди, че записа на заповед е подписан от ответника под заплаха и представлява документ с невярно съдържание. Желае се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр д. № 636/2019г. по описа на ЕРС се установява, че по същото в полза на ищеца е присъдено процесното вземане, като е  издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1596 от 04.09.2019г., с която е разпоредено длъжникът да заплати  на кредитора сумата от 730.00 лева -  главница по издаден запис на заповед от 24.06.2019г., както и направените по заповедното производство разноски в размер на 175.00 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 04.11.2219г., видно от приложената по ч.гр.д. № 636/2019г. покана за доброволно изпълнение.

На 06.11.2019г., т.е. в 2 – седмичния срок по чл. 414, ал.2 от ГПК в редакцията му към онзи момент, длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на посочените в заповедта суми.

Във връзка с депозираното в процесуалните срокове от длъжника възражение, на заявителят е даден 1 – месечен срок, в който да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си против длъжника. Съобщението за това е връчено на заявителя на 11.02.2020г. Исковата молба, с която заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК е депозирана в съда на 19.02.2020г., т.е. в преклузивния 1 – месечен срок.

От гласните доказателства по делото – свидетелските показания на Г.***/съпруга на ищеца/ и И.Т.Т. /работник в стопанството на ищеца/, се установява, че на 24.06.2019г. ответникът Г.А.А. е посетил стопанския двор на ищеца и поискал в заем сума в размер на 730.00 лева, като поел задължението да върне сумата в срок до два месеца. Ответникът предоставил на св.***личната си карта, въз основа на която тя вписала данните на ответника в бланка на запис на заповед, в която посочила и размера на дължимата сума – 730.00 лева. На същата дата – 24.06.2019г. ответникът подписал записа на заповед, с която се е задължил безусловно неотменимо и без протест да заплати на Т.П.Г. сумата от 730.00 лева на датата на падежа– 24.08.2019г., с място на плащане в село Пчела, общ. Елхово. След подписване на записа на заповед от ответника ищецът предоставил на същия сумата от 730.00 лева. Тъй като на падежната дата – 24.08.2019г. ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 730.00 лева, ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което по образуваното ч.гр.д. 636/2019г. по описа на РС – Елхово против ответника е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. 

Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Изрично в мотивите към обсъжданата т.17  от тълкувателното решение обаче е прието, че ищецът – кредитор и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника, т.е. дори в случай, че се установи липса на каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, то в случай, че последният е редовен от външна страна, искът за установяване на вземането по него следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по менителничния ефект. (В този смисъл е и Решение № 14 от 19.03.2018 г. по т.д. № 1249/2015 по описа на ВКС, Определение 136 от 20.03.2018 г. по .д.№ 2312 по описа за 2018г. по описа на ВКС).

В конкретната хипотеза твърдения за съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване на който е издаден записът на заповед, са въведени от ищеца в исковата молба. Ответникът оспорва обстоятелството по предоставяне в заем на сумата от 730.00 лв. Твърди липсата на каузално правоотношение, а по отношение на записа на заповед твърди, че под заплаха е бил принуден да се подпише на празна бланка на запис на заповед.

На първо място следва да се прецени редовността на записа на заповед.

В случая е представен запис на заповед, в който е посочено място на издаване, дата на издаване, посочен и индивидуалзиран е издателя с три имена, адрес, единен граждански номер, съдържа волеизявление за неотменимо, безусловно и без протест плащане по този запис на заповед, посочено е, че е платим на падеж 24.08.2019г., посочен е поемателя – ищецът Т.***посочена е сумата, посочено е и мястото на плащане. Съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието „запис на заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати или на заповедта на което да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.  

При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити.

Ищецът в исковата молба твърди, че записът на заповед обезпечава сключен между страните договор за заем от 24.06.2019 г., поради и което с оглед установяване на редовността на записа на заповед, то следва да се разгледа и наличието на твърдяната от ищеца каузална връзка.

От събраните по делото гласни доказателства се установява сключен на 24.06.2019г. между страните устен договор за заем, както и че записът на заповед е подписан за обезпечаване на получения паричен заем. В тази насока са показанията на свидетелите***и Т., от които се установява предоставена от ищеца на ответника в заем на сума в размер 730.00 лева. Установява се, че ответникът е посетил стопанството на ищеца и поискал в заем 730.00 лева за лични нужди, които заявил, че ще върне в срок до два месеца. Установява се, че сумата от 730.00 лева е била предадена от ищеца на ответника, като последният е подписал изготвения от свидетелката***запис на заповед.

Релевираните от ответника възражения за нищожност, алтернативно за унищожаемост на менителничната сделка, не се установиха в хода на производството.

Ответникът претендира нищожност на издадения запис на заповед на основание, че е подписал празна бланка на документа. Това твърдение не се установи от ответника с предвидените в ГПК доказателствени средства. Както бе посочено и по – горе, съдът приема въз основа на гласните доказателства, че преди подписването на записа на заповед, бланката на същата е била попълнена от св. Господинова, като за целта ответникът е предоставил на свидетелката личната си карта, като свидетелката е вписала в записа на заповед имената на ответника, единният му граждански номер, адреса, както и сумата, предоставена на ответника в заем, а именно 730.00 лева. Въз основа на постигнатите уговорки по договора за заем относно срока за връщането на заетата сума – два месеца, св.***е вписала в записа на заповед и падежната дата – 24.08.2019г. Установява се и това, че записа на заповед е подписан лично от ответника, след попълване на съдържанието му от св. Господинова, като едва след това на ответника е предоставена сумата от 730.00 лева.  

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 464 от Търговския закон, към която препраща чл.537 от Търговския закон, ако непопълнена при издаването менителница бъде попълнена несъобразно с уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на приносителя, освен ако е придобил менителницата недобросъвестно или при груба небрежност. В случая доказателствата по делото сочат на пълна идентичност между съдържанието на записа на заповед и уговореното между страните.

Второто, въведено с отговора на исковата молба при условията на алтернативност възражение от ответника – за унищожаемост на записа на заповед поради това, че е подписан под заплаха, също се преценя от съдебния състав като неоснователно.

  Съгласно чл.27 ЗЗД, договорите, сключени при заплашване, са унищожаеми. Според чл.30 ЗЗД, заплашване е налице, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Съобразно цитираните норми, за да се засегне действителността на менителничното задължение, заплашването трябва да е извършено с цел да се застави заплашвания да поеме менителнично задължение по запис на заповед, т.е. следва да е налице  причинно-следствена връзка между заплашването и издаването на записа на заповед от страна на заплашеното лице.

  По делото не се установиха елементите от фактическия състав на упражнена спрямо ответника заплаха по смисъла на чл.30 от ЗЗД за подписване на процесния запис на заповед.

  В депозираните по делото отговор се твърди, че на 24.06.2019г. под заплаха ответникът е бил принуден да подпише запис на заповед, без да се излагат конкретни твърдения и обстоятелства, уточняващи това кой и по какъв начин е заплашвал ответника, в какво конкретно се е изразявала заплахата, с която ответникът е бил принуден да подпишат ценната книга. Не са ангажирани и доказателства, от които да бъде изведен извод за упражнена над ответника заплаха във връзка с която същият да е подписал процесния запис на заповед.

С оглед на гореизложеното и предвид на това, че ответникът не е доказал възраженията си, направени с отговора на исковата молба, както и не е установил погасяване на вземането чрез плащане или по друг предвиден в закона способ, вземането на ищеца съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед, същото се явява изискуемо и подлежи на изпълнение, при което предявеният иск се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване.

По отношение на разноските:

Искането на ищеца за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъдят направените по делото разноски в размер на 150.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.  

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В заповедното производство са дължими разноски в общ размер на 175.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, Елховският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.А., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на Т.П.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. Ив. Ч., сумата от 730.00 лева по Запис на заповед от 24.06.2019 година, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1596 от 04.09.2019г. по ч.гр.д. № 636/2019г. по описа на РС – Елхово.

ОСЪЖДА ответникът Г.А.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т.П.Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на 150.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. 

ОСЪЖДА ответникът Г.А.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Т.П.Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в заповедното производство разноски в общ размер на 175.00 лева, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол чрез РС – Елхово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящото решение препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 636/2019г. по описа на РС – Елхово.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: