Решение по дело №8/2020 на Апелативен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 10

10.03.2020 година, град Бургас

В  ИМЕТО   НА НАРОДА

БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,  гражданско отделение,

На деветнадесети февруари               две хиляди и двадесета година,

в публично  съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА

КАЛИНА ПЕНЕВА

При секретар ПЕНКА ШИВАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА въззивно гражданско дело № 8 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е висящо по реда на чл.258 и следващите от ГПК пред Апелативен съд Бургас по въззивните жалби на двете страни по гр.д.213/19г. по описа на Окръжен съд Сливен - ищците М. М. Х., с ЕГН ********** и О. Г. М. с ЕГН **********- двамата от град С. и ответник „В и К - Сливен“ ООД, ЕИК 8293806, със седалище и адрес на управление: град Сливен, улица „Шести септември“ № 27, подадени против съдебното решение по горното дело- №74/04.11.2019 година.

С въззивната жалба на ищците, подадена чрез адв. Г. Д. от АК – С., решението се обжалва в отхвърлителните му части, за разликата от 60000 лв. до 170000 лв. по отношение на всеки от жалбоподателите(М. Х. и О. М.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на детето им Р. М. М., настъпила на 20.05.2018 година, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от същата дата, до окончателното изплащане на сумата. Решението се сочи в тези части за неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По довода за противоречие с материалния закон страната твърди, че съдът не е съобразил съдържащите се в т.ІІ на ППВС номер 4/ 68 година задължителни указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, в което понятието „справедливост“ се сочи не за абстрактно, а винаги за обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства.

Въззивниците изтъкват подробни съображения в тази насока, цитират съдебна практика, обсъждат показанията на свидетелите на ответната страна и констатират противоречия в обективираните от тях данни, които след подробен анализ обвързват с извода, че съдът е постановил акта си при неправилно възприета фактическа обстановка. Считат за необсъден доказателствения материал, намиращ се в приложеното към делото ДП №626/18г. по описа на РУ на МВР. Възразяват срещу преценката на първата инстанция, че имат 50% дял в съпричиняването на настъпилия вредоносен резултат, като цитират изобилна съдебна практика в подкрепа на извода, че съпричиняването е допустимо само от пострадалото лице (съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД). Намират недоказано твърдението, че родителското им поведение е допринесло изключително за смъртта на детето Р. Позовават се на показанията на св. К. Н. и оспорват извода, че починалото дете било оставено от майка си без надзор около половин час в опасна за него среда. Сочат, че майката е обгрижвала у дома по- малкото си дете и след около пет минути, излизайки на двора установила липсата на по-голямото - Р., като веднага започнала да го търси, заедно с всички присъстващи. Поддържат, че дори да се счете укоримо, поведението на майката не можело да облагоприятства противоправния резултат в толкова висока степен. Считат, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото(данните от експертизата за бетонни основи в близост и наличието на река в района, както и показанията на св. М. Б. за останала дълго непокрита шахта до имота му). От тях обосновават извод, че дружеството не е полагало дължимата грижа на добър стопанин за обезопасяване на съоръженията си в този район, с което е създало предпоставки за множество инциденти.

Молят за отмяна на съдебното решение в обжалваните части и за уважаването в пълен размер на заявените искови претенции, без да се отчита съпричиняване от страна на родителите. Не ангажират нови доказателства.

Молят за присъждането на адвокатски хонорар за представителите на всеки един от ищците-жалбоподатели, на основание чл. 38, ал. 1,т. 2 ЗА.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваем „В и К – Сливен“ ООД чрез пълномощник адв. С. Р. АК - С.

В него въззивната жалба се сочи за редовна и допустима, но неоснователна, а решението на първата инстанция в обжалваната част се възприема за валидно, допустимо и правилно. Моли се за неговото потвърждаване. Страната приема, че решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Изводът на съда за наличието на деликт, представляващ основание за ангажиране на отговорност по чл. 49 от ЗЗД, не следвало да се оспорва от ищците, т.к. подкрепя правната им теза в производството.

По отношение справедливия размер на обезщетението от деликта, намира решението на окръжния съд в обжалваната част за обосновано, т.к. изводът не противоречи на нито един от критериите, определящи понятието „справедливост“, а субективните представи на противната страна за него не са правно значими.

Срещу оплакването за неправилно прилагане на чл. 51, алинея 2 от ЗЗД страната възразява, че решението не противоречи на ППВС№ 17/1963 година, тъй като съдът не е съпоставил вината на едната и другата страна по делото. Намира за определящо, че в случая ищцата не е изпълнила свое основно задължение, регламентирано в СК, санкционирано в НК като престъпление по чл. 182, алинея 1 от същия кодекс. Събраните по делото доказателства сочели, че към момента на деликта не само детето Р. е било оставено без надзор, а и останалите, играещи на двора деца, т.к. възрастните са били в къщата. Оспорва се наличието на родителски капацитет у ищците и се твърди, че на практика те сами са причинили увреждането си. Оспорва се разбирането им под принос на пострадалия по чл. 51, алинея 2 от ЗЗД да се отчитат само действията, извършени от малолетното дете. Не се счита основателно възражението на родителите, че приносът им в настъпване на вредоносния резултат е незначителен, т.к. са оставили детето без надзор само в рамките на 5 минути. Това противоречало на чл. 125 алинея 3 от СК, вменяващ задължение на родителя за постоянен надзор над малолетните деца. Поведението на родителите в случая било неадекватно на нормативно изискуемото. Дири разноски. Не ангажира нови доказателства.

Жалбата на ответника е подадена срещу решението на първата инстанция, присъждащо на ищците-родители на пострадалото дете по 60 000лв. обезщетение за неимуществените вреди, настъпили от смъртта му, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на деликта, до окончателното изплащане, държавна такса, разноски и адвокатско възнаграждение за производството пред окръжен съд.

Моли се за отмяна на съдебното решение в тези части и за постановяване на ново, с което претенциите на ищците да бъдат изцяло отхвърлени, ведно със законните последици-съдебно –деловодни разноски. Решението се сочи за неправилно и необосновано в обжалваната част. Оспорва се изводът на първата инстанция, че за настоящото производство било без значение дали водоснабдителните и канализационни системи са собственост на община С., т.к. не ставало въпрос за вреди от вещи, а за такива от неправомерното поведение на лицата, на които е било възложено задължението за тяхната поддръжка.

Страната поддържа, че след като определени съоръжения за водоснабдяване и канализация не са й предадени за експлоатация и поддръжка, не следва да полага грижи за тях, т.к. това би предизвикало извършването на необосновани разходи за активи, които няма.

За необосновани и неправилни се сочат изводите на съда, че не е провел успешно обратно доказване, за да се освободи от презумпцията за вина на прекия причинител, приложима при установената между фактите по делото причинно-следствена връзка, сочеща, че пострадалото дете е починало в следствие удавяне в шахта с непоставен обезопасяващ капак. Поддържа, че съдът не е коментирал възраженията от отговора на исковата молба за съпричиняване на вредоносния резултат и от деянието на трето неустановено по делото лице, противоправно премахнало поставения пет дни преди инцидента капак на шахтата. Необезопасяването на последната не било пряк резултат от поведението на служителите на дружеството, а е опосредено от чуждо незаконно действие. Счита за обективно невъзможно денонощно да наблюдава всичките над 2800 шахти в града. Поддържа, че в този отдалечен район на Сливен са предприемани незабавни мерки за поставянето на нов капак върху шахта, когато се установи липсата му, но никой не е сигнализирал за непокритата шахта в рамките на петте дни от монтирането на предходния й капак, до настъпването на инцидента.

Възразява и срещу правото на ищец М. да бъде обезщетен като баща на детето Р , както е заявил претенцията си, т.к. родствената му връзка с нея не е доказана.

Излага възражения и срещу размера на присъдените обезщетения, който намира завишен многократно извън обичайно приетото. Не ангажира нови доказателства.

Въззиваемите ищци не са представили отговор на тази въззивна жалба.

В проведеното пред Апелативен съд Бургас открито съдебно заседание, страните поддържат становищата си лично и чрез процесуални представители.

Извършената от Апелативен съд Бургас служебна проверка по чл. 269 от ГПК сочи първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, предвид изложените оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, на база събраните по делото доказателства и с оглед действащото право, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от М. Х., О. М. и още четирима ищци, които не вземат участие във въззивното производство, обективно и субективно съединени искове за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от деликт(смърт на дете), с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Първите две лица са се посочили за родители на малолетната Р. М. М., б. ж. на гр. С., родена на **.**.**** г. в гр. С. и починала на **.**.**** г., макар вторият ищец да не е припознал детето, но се заявява за негов биологичен баща, отглеждал го заедно с останалите четири деца на двойката в общо домакинство. Твърдели са, че около обяд на 20.05.2018г. ведно с петте им деца посетили дома на С. О. М., живеещ със семейството си в И. з. в м. „Г. м.”(м. „С.”) в северната част на гр. С., където възрастните седнали извън къщата - на масата в двора - да си говорят и да се черпят с безалкохолни напитки и сладки неща, а децата им играели около тях, ведно с децата на съседите. В един момент майката на пострадалата Р. забелязала, че детето й го няма сред другите, почнала да го търси, уведомила останалите възрастни и всички започнали да го издирват. Обиколили къщата, но не намерили Р. Появил се М. Б., съсед на М., който им казал, че видял в близост до колбасарския цех, отстоящ на 400 метра от неговата къща, едно плачещо дете, което тръгнал да прибере, но когато излязъл, вече го нямало. Уведомил съседите си за детето, защото знаел, че на 20 метра от неговата къща има необезопасена шахта за мръсна вода, която не се виждала добре. Всички възрастни издирвали изгубеното дете и като не го намерили, майката позвънила в 15.34 ч. на тел. 112 да съобщи за изчезването му, а след около десетина минути звънял и бащата. Разпитвали всички, които срещат от близките имоти, но никой не бил виждал малката.

Ищците твърдят, че детето е пропаднало в канализационна шахта без капак, отбелязана под № 8 на Главен колектор № 1, собственост на ответника с адрес: „Индустриална зона - юг”, намираща се в близост до бивша Митница в м. „С.”, гр. С., водеща до Станция за отпадни води на гр. С., с. С., където на **.**.** г. трупът на Р. бил намерен от К. В. К., работник в ответното дружество “В и К - Сливен“ ООД, при изпълнение на служебните му задължения. Според данните от образуваното по случая ДП № 626/18 г. с вх. № 1491/18 г. по описа на РУ на МВР Сливен и пор. № 140/18г. на ОП Сливен и назначената в тази връзка съдебно-медицинска експертиза, смъртта на детето била резултат от остра дихателна недостатъчност, вследствие механична асфикция, на базата на удавяне. Констатираните от медицинската експертиза в производството множество повърхностни охлузвания в дясната половина на тялото на детето, според експерта отговаряли на увреждания, които са получени от пропадане в горепосочената шахта. Горните обстоятелства били вписани като причина за смъртта на детето и в смъртния му акт.

Ищците считат, че причината за смъртта на Р. е пропадането в необезопасената шахта, описана в протокола за оглед на местопроизшествието от 21.05.2018 г. в цитираното ДП, като шахта без капак, с диаметър от ръб до ръб 75 см, с монтирани широки П-образни стъпала от арматурно желязо, през около 50 см и течаща вода в канала с дълбочина около 60 см. Снимката й била приобщена на стр. 14 от ДП. В тази връзка намират, че ответното дружество е нарушило задължението си да поддържа в изправност водоснабдителната и канализационна система в района на града и съответно да осъществява надзор върху нея по смисъла на чл. 50 от ЗЗД. Затова поддържат, че ответникът носи отговорност за настъпилите вреди на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Заявили са, че майката на детето и вторият ищец (сочещ се за негов баща) били във фактическо съжителство от 2008 г. и оттогава отглеждали заедно децата си, като живеели на съпружески начала при родителите на втория ищец, но били подпомагани и от родителите на първата ищца.

Твърдят, че загубата на детето им е нанесла тежка психическа травма. Те се затворили в себе си, не контактували с други семейства или близки, освен помежду си, за да споделят мъката си. Детето Р. било жизнерадостно и послушно, и радвало всички с присъствието си. Майката и бащата на детето са заявили претенции от по 170 000 лв. за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тези суми от датата на деликта, до окончателното им изплащане, както и за всеки един от ищците заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗАдв.

Ответното дружество е депозирало в срок писмен отговор, в който оспорва по основание и размер всички предявени искове за обезвреда. Оспорвало е фактите, изложени в исковата молба, с които ищците обосновават носенето на отговорността му в случая, както и предпоставките по чл. 49 от ЗЗД за ангажирането й, тъй като по закон водоснабдителните и канализационни системи са общинска собственост и В и К операторите са експлоатационни предприятия, имащи ангажименти за поддръжката и стопанисването на тези системи единствено в предвидените от закона случаи, когато са им възложени такива правомощия. Отричал е причинна връзка между действията на служителите си и настъпилата вреда. Предвид възрастта на детето - тригодишно към датата на инцидента, се е позовал на задължението на родителите да упражняват постоянен контрол и надзор над него, вменени им от чл. 125, ал. 3 от СК, което очевидно в случая не е било изпълнено и е станало причина за настъпилата смърт. Твърдял е, че в близост имало и други потенциално опасни за живота и здравето на детето обекти: река Асеновска, промишлени предприятия. Ищците не следвало да черпят права от неправомерното си поведение- неизпълнение на нормативно закрепените им родителски задължения да осигуряват постоянен надзор над малолетните си деца. В тази връзка въвежда евентуално възражение за съпричиняване на противоправния резултат, с последица намаляване на обезщетението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Възразява срещу твърдението, че шахтата е без капак в резултат на неправомерно поведение на служители на дружеството, т.к. липсва вина (умисъл или непредпазливост) за това: малко преди настъпването на инцидента бил поставен капак на процесната шахта - обстоятелство видно и от сателитни снимки на терена, но капакът бил откраднат или премахнат впоследствие, т.е. липсвал заради неправомерното поведение на трето неизвестно лице. Поддържа, че не е могло да се предвиди горното обстоятелство и настъпването на евентуални вредоносни последици от него. Оспорва и размера на исковете.

Акцесорните претенции за законна лихва се сочат неоснователни, поради неоснователността на главните искове. Моли се съдът да ги отхвърли изцяло, като неоснователни и недоказани.

С оглед събраните по делото доказателства, окръжният съд е постановил акт, приемащ за основателни претенциите на родителите за обезвреда на претърпените неимуществени вреди от смъртта на детето им, като е отчел 50% съпричиняване на вредоносния резултат от самите тях, поради неосъществен родителски контрол. Възраженията на ответното дружество за липса на предпоставки за ангажиране на отговорността му за обезщетението, са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са обезщетения от по 60 000лв. на всеки от двамата ищци-въззивници, ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на деликта-20.05.18г., до окончателното им изплащане, разноски и адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд споделя крайните правни изводи на първата инстанция по повдигнатия спор.

Не са основателни според БАС възраженията на ищците, че изводите на първостепенния съд за фактическата обстановка по делото, са необосновани от събраните доказателства.

Детето Р. М. М. е родено на **.**.**** г. в град С. от майка - ищцата М. М. Х., но няма установен произход от баща. Св. К. Н. и М. М. - близки и роднини на ищците - непротиворечиво сочат, че ищецът О. М. живее на съпружески начала с майката на детето в общ дом и домакинство, самоопределя се като баща както на покойната Р., така и на другите четири деца на ищцата, грижи се за всички тях като родител и ги издържа като такъв от раждането им. Те го наричат „татко“. М. Х. и О. М. са възприемани от свидетелите като съпрузи и като родители на отглежданите от тях деца.

На 20.05.2018 около обяд Х. и М. с петте деца гостували в дома на сем. М., находящ се в покрайнините на град С., в м. „Г. м.“. Горепосочените две свидетелки посрещнали ищците в дома си и седнали с тях около масата на двора да си говорят и черпят с безалкохолно и сладки, а децата на гостите, детето на Н. и още три внучета на М., заедно със съседско дете, се заиграли около тях. Дворът около къщата на сем. М. тогава бил ограден с телена мрежа и имал два входа с дървени порти: единият по-тесен за хората откъм улицата и един - по-широк за каруците и добитъка в задната част на имота. Широката порта била отворена. В един момент възрастните влезли в къщата, където ищцата М. Х. сменила памперса на детето Р., почистила го и го пуснала отново да играе, а след това се заела да сменя памперса на най-малкото си дете. Децата останали на двора. Когато излязла от къщата, М. Х. установила, че детето Р. липсва. Започнала да я търси първо при съседите, а като не я открила, извикала всички възрастни и заедно излезли на улицата да я издирват. Тогава край къщата минал свидетелят М. Б., живеещ във вила в м. „Г. м.“ на разстояние от около 200м от къщата на сем. М. (според скицата, представена от вещото лице по комплексната експертиза, изслушана пред СлОС). Той търсел родителите на малко разплакано дете, което видял около съседния му по имот цех за палети, докато стоял в двора си. Б. не познавал детето и се учудил, че идва не откъм улицата, а по поляната и било далеч от къщите. Решил, че има нужда от помощ, но докато отиде до мястото, където забелязал детето (при палетите), то вече не се виждало. Погледнал към реката - не го видял и решил да потърси родителите му. Питал първо своя съсед-пастир, после продължил към къщите около улицата и след около половин част стигнал до тази на сем. М. Като попитал наизлезлите там хора дали търсят дете, ищцата се заинтересувала къде го е видял. Той им обяснил и хората отишли да търсят детето до цеха за палети. Впоследствие отишъл и той. Там в близост до оградата на цеха видял необезопасената шахта. Пред съда сочи, че преди това имало друга шахта близко до имота му от южна страна, която дълго стояла без капак и била опасна, но я закрили скоро след като се обадил на служители на „ВиК“- предупредил ги по време на ремонт на тръби в района.

Свидетелят Й. Г. (роднина на ищците, дошъл да търси детето след като му се обадили) показал на полицаите и на останалите издирващи Р. необезопасената шахта, намираща се в близост до оградата на цеха за палети – на 14-15м отстояние. Според него тя е била без капак от 4-5 години. Знаел за шахтата, защото минавал оттам с каруца, но не съобщил за това във „ВиК“. Висока трева заобикаляла шахтата. В нея имало стъпала и се виждала вода, течаща с голяма сила. Търсели там детето, но не го открили. Не го намерили и явилите се полицаи, които претърсили района с куче. Възникнало съмнение, че детето може да е паднало в шахтата. Трупът на детето Р. е открит на следващия ден (21.05.18г.), на грубата решетка на пречиствателна станция с. С., от работник на ответника.

Майката е сигнализирала на телефон 112, че е изгубила детето си на 20.05.18г. (потвърдено от доказателствата по ДП 626/18 по описа на РУП Сливен).

Причината за смъртта на детето Р. е остро настъпила дихателна недостатъчност в резултат на механична асфиксия, вследствие на удавяне (вж. съдебно-медицинската експертиза по делото). Получените охлузвания на дясната половина на предна коремна стена и охлузванията и отокът на предната стена на дясната колянна става, които са прежизнени, според експерта добре отговарят да са получени при пропадането на детето в канализационната шахта и от удар в твърди предмети, вероятно металните скоби по стените на шахтата.

Шахтата, през която ищците твърдят да е пропаднало детето им, е установена като шахта № 8 на главен колектор №1 и представлява част от В и К мрежата, експлоатирана от ответното дружество в рамките на гр. Сливен (вж. комплексната съдебно-техническа експертиза по делото и приложените към нея скици на вещите лица). Експертизата определя разстоянието от шахтата (отразена в червено под № 104) до дома на М., на 359 метра. В близост до шахта № 8 са установени бетонови фундаменти от стари, разрушени стопански сгради и необезопасеното корито на река Асеновска с височина на брега между 2,5 и 3 метра, които се определят от експертите като опасни за живота и здравето на малката Р.

Няма противоречие в показанията на двете групи свидетели - на ищците (св. Й. Г.) и разпитания по делото служител на „ВиК“ – Сливен - М. П., по релевантния за делото факт, че процесната шахта № 8 не е била обезопасена в следобеда на 20.05.18 г., когато се предполага, че детето е пропаднало в нея. Това е еднозначно установено от свидетелите, видели състоянието на шахтата в същия ден и от протокола за оглед на произшествието, съставен на следващия ден от разследващ полицай П. (същата разпитана и потвърдила фактите като свидетел по делото).

Горепосочените обстоятелства доказват твърдението на ищците за естеството на деликта - пропадане на малолетното им тригодишно дете в необезопасена шахта (без капак), представляваща част от канализационната система на гр. Сливен, вредоносния резултат от горното - смъртта на детето Р. и обуславят причинната връзка между двата факта (деликт и вреда).

Разногласие по фактите е налице само по въпроса дали шахтата е останала без капак дълги години (вж. св. Й. Г.) или е била покривана неколкократно, включително около пет дни преди произшествието, както заявяват свидетелите М. П., П. Г. и М. К. - работещи в ответното дружество и пряко служебно ангажирани с отстраняването на аварии и поправка на В и К трасето в гр. Сливен.

Съдът намира, че различно установеното от двете групи свидетели обстоятелство не е от значение за разрешаването на конкретния спор (въпреки твърденията на страните в обратен смисъл), поради което не го обсъжда за целите на производството. Обяснява преценката си с разбирането, че дали дружеството е поставяло капак върху шахтата 6-7 пъти през годините, включително 20 дни или пет дни преди смъртта на малолетната Р., е без значение в контекста на въведените възражения за неносене на отговорност по чл. 49 от ЗЗД, както и с оглед размера на обезщетението. От значение за делото е, че шахтата е била необезопасена към датата на инцидента и няма данни капакът й да е бил неправомерно отнет или унищожен от човешка дейност или природно явление в същия ден по такъв начин и в такова време, че за ответника да е било обективно невъзможно да установи липсата своевременно, както и веднага да обезопаси съоръжението.

С оглед така доказаните факти, правно значими за приложимото към хипотезата право(чл. 49 ЗЗД), въззивният съд приема за неоснователни оплакванията за неправилно приложение на материалния закон.

Цитираната норма ангажира обективната отговорност на работодателя(възложителя), чиито работници и служители са причинили по повод възложената им работа с действията или бездействията си вредоносен резултат в патримониума на други правни субекти.

Отговорността на възложилия другиму извършването на определена работа е гаранционно-обезпечителна и поради това производна от деликтната, визирана в чл. 45 от ЗЗД, като може да бъде понесена и без да е нужно откриването на конкретния извършител. Достатъчно е установяването на деликта, т.е. нарушението на изискуемо от закона поведение или задължения, респективно неизпълнението им, имащи за следствие увреждането на чуждата правна сфера. Затова ответникът възложител може да се освободи от носенето на такава отговорност като отрече наличието на някоя от кумулативно изискуемите от нормата предпоставки за възникването й, които са: възлагане на работа, деликт причинен от изпълнителя по този повод или връзка с възложената работа, настъпила вреда, причинно-следствена връзка между двете, ведно с презюмираната от закона вина на дееца, или като отрече изобщо качеството си на задължено за определено действие (поведение) лице.

В случая дружеството е отрекло на първо място качеството си на задължено за поддръжката на съоръжението лице, като е възразило, че не е собственик на необезопасената шахта № 8. Тя е сочена за собственост на общината, която не му е възлагала експлоатацията и поддръжката на инсталацията.

Доводът е неоснователен и не намира опора в закона. В случая се касае до търговско дружество, осъществяващо по предмета си на регистрирана в ТР дейност водоснабдяване,отвеждане и пречистване на отпадни води в района на гр. Сливен, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителни, канализационни, електро и топлоенергийни системи, включително и пречиствателни станции), което има за съдружници: община Нова Загора, община Котел, община Твърдица, община Сливен и Държавата.

Според съдебно-техническата експертиза по делото канализационната система на гр. Сливен е смесена, т.е. в тръбите й постъпват и се смесват отпадни битови и дъждовни води, като процесната шахта № 8 е част от нея. Чл.19, ал.1,т.4,б.“б“ от Закона за водите(ЗВ), определя уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции, и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на държавните, за общинска собственост. Обаче независимо от това кому принадлежи системата и именно поради осъществяваната търговска дейност, дружеството подчинява своята и на изискванията, поставени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 42 ал.1 т.2 пр. второ от Наредбата е предвидено задължението на оператора на В и К мрежа да осигури поддръжката й в съответствие с изискванията за безопасност при работа.

В случая изнесените по-горе данни по делото безспорно установяват, че смъртта на детето Р. М. е настъпила в следствие противоправното бездействие на работниците и служителите на дружеството, които са длъжни да проверяват постоянно и да привеждат своевременно в безопасност за потребителите на услугата, за живущите в населеното място и за преминаващите през него лица, канализационната система, която експлоатират, в частност шахта № 8 от колектор № 1.

На следващо място ответникът е оспорил презумпцията за вината на служителите си, защото: не е било уведомено за липсата на капак на шахтата, защото той е поставен от нарочна за това бригада върху съоръжението последно пет дни преди смъртта на детето и т.к. не може да следи постоянно безопасността на над 2800 шахти в града, а и дружеството не следвало да предполага чуждо неправомерно поведение - противозаконно отнемане на капака към дата 20.05.18г., каквото явно е налично в случая. Липсата на капака се свързва с извод за противоправното му отнемане от трети неизвестни лица.

Съобразявайки възприетото в ППВС № 7 от 29.XII.1958 г.по приложението на чл.49 ЗЗД, че като отговорност за чужди виновни противоправни действия, има обезпечително-гаранционна функция и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, поради което “ то може да се освободи от тази отговорност, ако установи, че лицето, на което е възложена работата не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа“, БАС заключава, че в случая възраженията на ответника за липса на виновно поведение, са неоснователни.

Доводът, че дружеството не носи обективната отговорност, т.к. никой не е известил служителите му за откритата шахта, е неоснователен, защото законът не поставя изискване за уведомяване за повреди към лица, в чиито имоти няма такива съоръжения. В случая възражението е непротивопоставимо на ищците, защото са нямали такова вменено им от закона задължение, което да не са изпълнили. Същевременно нормативната база поставя водоснабдителната и канализационни системи в особен режим и приема за оторизирани да извършват монтажи, да отстраняват повреди по В и К инсталацията и да извършват присъединяване на потребители само съответните дружества - оператори. Тъй като никой друг субект няма нито право, нито задължение да замести дружеството- оператор в извършването на тази му дейност, установяването на неизправни съоръжения от водопроводната и канализационни мрежи е задължение само на служителите на ответното дружество, осъществяващо експлоатацията им.

Не е извиняващ за бездействието на служителите на ответника и големият брой на съоръженията, подлежащи на контрол и обезопасяване (в града имало 2800 шахти), т.к. обемът на работата, както и организацията на трудовата дейност на работниците и служителите в предприятието не са нормативно обвързани с предпоставките за присъждане на обезщетението, поради което също са непротивопоставими на претенциите на ищците и ирелевантни за казуса.

Няма отношение към основателността на заявените искове и възражението за противозаконно (неправомерно) отнемане на капака на шахтата, т.к. конкретно извършено такова действие не се твърди от ответника, нито се установява от данните по делото, а въведеното в тази насока твърдение има характер на предположение, на каквото съдът не може да построи изводите си по спора.

Посочената по-горе нормативна база, уреждаща задълженията на ответното В и К дружество по поддръжката на експлоатираните проводи не предвижда времево ограничение или периодичност за изпълнението им, от което и предвид естеството и обществената значимост на дейността за съответния регион, съдът заключава, че подлежат на постоянно изпълнение.

В случая данните по делото не опровергават законовата презумпция за виновно неизпълнение на дължимите от работниците и служителите на ответното дружество дейности по служба, поради което възражението е неоснователно. Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че изразените по делото опасения на дружеството от евентуални кражби или разрушаване на капаците върху съоръженията на експлоатираната водопроводна и канализационна мрежа е предполагало допълнително обезопасяване чрез засипване, както вече е сторено с процесната шахта № 8 според заявеното от ищците в исковата им молба( л. 6 дело ОС) и каквото е направено върху шахтата, намираща се в близост до имота на св. Б.

Неоснователно според БАС е атакувана на трето място и активната материално правна легитимация на ищеца по делото.

Възражението в насока, че ищецът не е доказан биологичен родител на починалото дете Р., което го лишавало от право да получи обезщетение за вредите, причинени от смъртта му, не намира опора в закона и съдебната практика.

Цитираното и от първата инстанция Постановление № 5 от 24.XI. 1969 г. на Пленум на ВС, допълващо т. 2 от раздел III от Постановление № 4/61 г. на Пленума относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена от деликт смърт включва в него още отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, който не го е осиновил. Тъй като О. М. е отглеждал починалото дете и между тях са били създадени отношения, като между баща и дъщеря, той има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт. Този извод се подкрепя и от възприетото с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК становище, определящо принципно кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, отново чрез посочването им в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Тъй като са налице изискуемите от закона обективни предпоставки, а субективната такава - вина на изпълнителите, не е надлежно оспорена от носещата тежестта за оборването на презумпцията ответна страна, дружеството следва да бъде осъдено да заплати обезщетение за смъртта на малолетната Р. в полза на ищците, т.е. претенциите и на двамата са основателни.

Съдът споделя и извода на първата инстанция за размера на обезщетенията на ищците за неимуществени вреди.

Размерът се определя от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което понятие не е абстрактно, а обусловено от предпоставки, въведени със задължителната за съдилищата практика по приложението на нормата, изразена в ППВС №4/68г., в ППВС №17/63г., като: интензитета и продължителността на причинените на пострадалите морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение, близостта на отношенията между пострадалия и лицето, търсещо обезщетение за неимуществени вреди, обществено–икономическите условия, при които възниква правото на обезщетение, съпоставимостта му с други сходни случаи, които предпоставки правоприлагащият съд следва да прецени в тяхната съвкупност.

Приетата по делото съдебно психиатрична експертиза и свидетелските показания на роднини установяват, че майката силно страда от загубата на детето си. Ищцата е установена като емоционално лабилна, неспокойна, плачеща, споделяща напрежение и нервност, раздразнителност спрямо другите деца, мисли и тъга за починалото дете, оплакваща се от безсъние и чувство за силна загуба, отказваща да приеме, че детето й е мъртво. Ищцата била безрадостна, подтисната, страхувала се за другите си деца. Експертното обсъждане на състоянието й, предвид данните от анамнезата и статуса на Х., е „посттравматично стресово разстройство“, което принципно подлежи на преодоляване и лечение.

Ищецът О. М. е също посочен от свидетелите за тежко преживяващ смъртта на детето си. Съдебно психиатричната експертиза установява освен чисто субективните му оплаквания за негативни психични преживявания, близки до тези на ищцата, още „разстройство в адаптацията“ и „протрахирана депресивна реакция“, която е била лекувана медикаментозно, но лечението е било преждевременно преустановено. Той изпитвал и чувство за вина за настъпилата в семейството трагедия. Психичните му преживявания били тясно свързани и с появилата се у ищеца хипертония.

Като цяло психиатърът е преценил, че независимо от относително ниското интелектуално ниво на ищците(ищцата е неграмотна, а ищецът слабо ограмотен - двамата посещавали училище до четвърти клас) и въпреки опростената ценностна система на създадената от тях семейна система, включваща задоволяване само на първо ниво, т.е. откъм материални потребности, както и емоционалния им примитивизъм (двамата родители са посочени за емоционално незрели, тъй като са станали родители на 12 и 13 годишна възраст, ръководени от модела на етноса си и многодетните семейства, от които произхождат), ищците са преживели субективно загубата на детето силно травматично и в случая това е предизвикало криза в семейството, която към момента го сплотява, но не може да се прогнозира посоката на бъдещото й развитие (вж. показанията на в.л. в с.з. от 10.10.19г.).

Предвид така установените по-горе данни, очертаващи профила на ищците като родители, субективното им отношение към загубата на детето, степента на близост и привързаност в отношенията им с него, продължителността и интензитета на негативните им преживявания, изразяващи се включително в настъпили и още неотшумели болестни състояния и с оглед икономическата обстановка в страната към момента на настъпването на вредата, съдът приема за достатъчно справедливо обезщетяването на страданията им със сума от по 120 000лв. БАС счита, че претендираният от ищците по-висок размер, е необоснован и несъответен на вредите, действително претърпените от тях вследствие обсъждания по делото деликт.

По възраженията, касаещи спора за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, Апелативен съд Бургас намира следното:

Чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изрично посочва, че обезщетението подлежи на редукция, съобразно с участието на увреденото лице в постигането на негативния за него резултат от деликта. Съпричиняването има обективен характер, признат с ППВС №17/63г. В решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. №93/2010 г. на ВКС, II т. о. последователно на постановлението е възприето, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,ал. 2 ЗЗД и затова способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването, а принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта, за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В контекста на оплакванията на въззивника ответник и т.к. претенцията за обезвреда е на родители, породена от смъртта на тригодишното им дете, което предвид възрастта си не е било в състояние само да ръководи постъпките си и да съзнава последиците от тях в пълна мяра, намира приложение и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., сочещо, че при определяне размера на обезщетението в съобразяване на чл. 51,ал. 2 от ЗЗД, не е необходимо установяването както на вината на самия увреден, когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над увредения неспособен, а поведението на последните е от значение при прилагането на редукцията, доколкото да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и вредите, причинени фактически от увредения. Затова съдът следва да съобрази дали ищците са изпълнили по време на деликта вменените им с чл.125, ал. 3 от СК задължения да осъществяват постоянен надзор и да контролират малолетната Р., за да осигурят безопасното й отглеждане и развитие. Това задължение на родителите е императивно и безусловно, а неизпълнението му с оглед установените по делото обстоятелства, би могло да бъде преценено като съществено допринасящо за настъпването на противоправния резултат, чието обезщетение дирят.

БАС намира, че причинно-следствената връзка между поведението на ищците и настъпилата вреда е категорично установена, защото бездействието им пряко е повлияло увреждането. Ако достъпът на детето им към околната среда бе ограничен (всички порти в двора бяха затворени) или родителите постоянно контролираха малолетната Р., тя не би изминала сама разстояние от близо 400 м до необезопасената канализационна шахта и не би пропаднала в нея. В този смисъл е ирелевантен за делото спорът на страните колко точно време тя е била оставена без пряко наблюдение от ищците- 5 минути или половин час.

От друга страна съдът съобразява, че детето не би пострадало по този начин, ако В и К дружеството беше изпълнило нормативното си задължение за постоянна проверка и обезопасяване на канализационната инсталация в горепосочения квартал на гр. Сливен.

Затова съдът приема, че вредоносният резултат е причинен от поведението и на двете страни по делото, при равно участие.

Следователно обезщетението на всеки от ищците следва да бъде съответно намалено и да се определи в размер на по 60 000лв., дължимо със законната лихва за забава от деня на деликта (вж. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), до окончателното изплащане, в какъвто смисъл се е произнесъл и СлОС.

Поради съвпадението на окончателните правни изводи на двете съдилища, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото, на база уважената част от претенцията, на адвоката на ищците – въззивници следва да се присъди същият хонорар, какъвто е определен в първа инстанция - общо 4660лв. за двамата представлявани, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Сумата следва да се възложи в тежест на въззиваемото дружество.

Въззивниците-ищци не дължат на въззивника ответник разноските за държавна такса по въззивното дело, т.к. са освободени от внасянето на такава. Дължат обаче разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от претенцията им, предмет на жалбата.

Направеното възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивника ответник (общо 12 000лв.), съдът намира за основателно, т.к. сумата е функция от обжалвания правен интерес, но фактическата и правна сложност на спора във фазата на въззивното производство, както и извършените от адвоката процесуални действия по защитата на страната, не обосновават такъв висок размер. Затова съдът счита, че следва да го намали до минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, т.е. до общо 8330лв.( за защитата срещу двамата ищци). С оглед изхода на делото, съобразно с отхвърлената част от претенцията, ответното дружество има правото да получи като разноски сумата 5 390лв., платима поравно (по 2695лв. от всеки) от двамата ищци.

Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение №74/04.11.19 г., поправено с Решение № 770/27.11.19 г., постановени по гр.д. № 213/2019 г. по описа на Окръжен съд Сливен.

ОСЪЖДА „В. И. К. – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27, с адрес за призоваване гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № **, ет. *, чрез адв. С. Р., да заплати на адвокат Г. И. Д. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н. К.“ № *, офис *, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 4 660 лв. (четири хиляди шестстотин и шестдесет лева) за представителството на М. Х. и О. М. по в.гр.д. № 8/2020 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

ОСЪЖДА М. М. Х. ЕГН ********** от гр. С., ул. „К. К.“ № ** да заплати на „В. И. К. – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 сумата 2 695лв.( две хиляди шестстотин деветдесет и пет лв.) разноски за адвокатско възнаграждение за представителството и защитата на дружеството по в.гр.д. № 8/20 г. по описа на БАС.

ОСЪЖДА О. Г. М. ЕГН ********** от гр. С., ул. „К. К.“ № ** да заплати на „В. И. К. – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“ № 27 сумата 2 695 лв. (две хиляди шестстотин деветдесет и пет лв.) разноски за адвокатско възнаграждение за представителството и защитата на дружеството по в.гр.д. № 8/20 г.по описа на БАС.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: