Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 15.07.2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Р.ският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в
публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 22 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр.
чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК.
В исковата молба ищецът твърди,
че с ответницата са живели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство имали родено едно дете - Г.С.М., родена на *** г.
Посочва, че от раждането на
детето полагал грижи за отглеждането и възпитанието му, като детето било
изключително привързано към него.
Сочи, че през 2018 г. ответницата
неколкократно напускала семейното им жилище, като на
08.07.2018 г. не се прибрала вкъщи и изоставила детето си, което оттогава и до
настоящия момент не била виждала и не се интересувала от него.
Ищецът твърди, че притежава добри
възпитателски качества, получава сравнително високи доходи и разполага с добри
жилищни условия, поради което моли съда да постанови решение, с което да
предостави упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Г.С.М.
на ищеца, като се определи местоживеенето на детето при бащата, на адрес в гр. Р.,
ул. „П.Я.“ № ., определяне режим на лични контакти на детето с майката и
осъждане на ответницата да заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и
законен представител месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано една
година преди завеждане на исковата молба – 13.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка забавена вноска до настъпване на законови причини за нейното
прекратяване или изменяване.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, в който ответницата чрез назначения ù особен
представител е оспорила предявените искове, с твърдения, че с оглед възрастта
на детето, неговите интереси биха били по-добре защитени, ако упражняването на
родителските права бъде предоставено на майката, поради което е направено
искане родителските права да се предоставят за упражняване на майката и да се
определи местоживеенето на детето при нея, а на бащата да бъде определен режим
на лични отношения, както и да бъде осъден същият да заплаща месечна издръжка
на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск.
Ответницата, чрез назначения
ѝ особен представител, в съдебно заседание оспорва предявения иск.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът С.Г.М. и
ответницата Р.К.М. са живели на съпружески начала, като от съвместното си
съжителство страните имат родено едно малолетно дете – Г.С.М., родена на *** г.,
което се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено
от община Перник въз основа на акт за раждане № .г.
От изискания в
производството по делото социален доклад, представен от ДСП – Р., се
установява, че двамата родители са живели на съпружески начала в периода от
края на 2015 г. до 2018 г., като в този период ответницата многократно е
напускала ищеца. През цялото време на съвместното им съжителство грижи за
малолетната Г. е полагал бащата, като от 2018 г. до настоящия момент детето се
отглежда изцяло от него и помощ в отглеждането му оказват неговата майка - Р. М. и неговата сестра - В. М.. От раздялата на родителите
майката не се е интересувала за състоянието и развитието на детето и не е
предоставяла парични средства за задоволяване на потребностите му.
В социалния доклад
е отразено, че бащата задоволява в пълна степен потребностите на детето, като
му е осигурил сигурна и безопасна среда за живот.
Детето е изключително
привързано към баща си и към баба си и леля си по бащина линия.
Становището на ОЗД
при ДСП – Р. е, че е в интерес на малолетното дете да остане да живее при
бащата, като се определи режим на лични отношения между детето и майката.
В съдебно заседание
социалният работник Б.Ц.поддържа изложеното в социалния доклад, заявявайки, че е
в интерес на детето бащата да упражнява родителските права.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ц.М., според
когото ответницата е напуснала ищеца преди около две години и оттогава не е
виждала детето и не е давала парични средства за издръжката му. Сочи, че за
малолетната Г. се грижат нейния баща и баба ù по б. л.
Съдът кредитира
показанията на разпитания свидетел, като ги намира за логични, последователни,
вътрешно безпротиворечиви и изградени на база негови
непосредствени впечатления.
От личното
изслушване на ищеца се установява, че същият иска да упражнява родителските права
върху детето, тъй като ответницата не се интересува от него и дори не се
обаждала за рождения му ден.
Установеното от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Критериите, които съдът е длъжен
да съблюдава при определяне упражняването на родителските права, са намерили
израз в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса
на детето въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Кой е
най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция
по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при
преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. В
критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание
преценката по тях да е съвкупна, а всеки от критериите има и относителна
самостоятелност. Детето има интерес упражняването на родителските права да бъде
възложено на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на
развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за
неговото добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес предпоставя
не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимия
родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като личност,
за което е нужен авторитет.
При преценката на кого от
разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е
интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства,
свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента
грижи, желанията им досежно отглеждането и
възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът
и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на родителите.
Водейки се именно от интереса на
малолетното дете на страните, съдът намира, че в случая упражняването на
родителските права следва да се предостави на бащата – ищец в настоящото
производство. По делото еднозначно се установява наличието на изградена стабилна
емоционална връзка между 4-годишната Г. и нейния баща. В разглеждания случай е
категорично изяснено, че от раздялата на страните през 2018 г. и досега детето
се отглежда от бащата с помощта на неговите майка и сестра, като вече в
продължение на около две години родителските права фактически се упражняват
именно от бащата, който е поел непосредствените грижи за детето в периода след
раздялата си с майката, като и понастоящем в грижите за малолетната си дъщеря
ищецът получава пълна подкрепа от своите близки. Едновременно с това се
установява, че от раздялата на родителите и до момента ответницата не проявява
интерес към състоянието и потребностите на дъщеря си, не е подпомагала
отглеждането ù и не поддържа никакъв контакт с нея. Видно от приетия
социален доклад на ДСП – Р. и кредитираните свидетелски показания, ищецът се
отнася отговорно към родителските си задължения, посрещайки адекватно и всеотдайно
всички потребности на детето. Със съдействието на своите близки той е осигурил
подходящи условия за отглеждането на малолетната Г., която се чувства добре в
дома на баща си.
Предвид гореизложеното, във висш
интерес на малолетната Г. е да не се променя обезпечената ù към момента
от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която детето се развива
много добре, чувствайки се защитено, обичано и обгрижвано.
Ищецът има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за дъщеря си,
а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.
Ето защо, упражняването на родителските
права спрямо детето Г. следва да се предостави на бащата С.М. и да се определи
и местоживеенето на детето в дома на бащата на адрес: гр. Р., ул. „П.Я.“ № .,
като се постанови подходящ режим за лични отношения между детето и майката.
Относно режима за осъществяване
на личните отношения:
Упражняването на родителските
права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се
освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на
този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както
при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при
регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на
детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без
пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Отчитайки
от една страна факта, че не се установява по време на съвместния живот на
родителите майката по някакъв начин да е навредила на детето или да го е
застрашила, а от друга страна липсата на формирана емоционална и доверителна
връзка между детето и майката и факта, че през последните няколко години майката
демонстрира пълна незаинтересованост към малолетното си дете, съдът счита, че
на този етап следва да определи следния режим за осъществяване на лични
контакти:
След влизане на решението в сила
до навършване на петгодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., без преспиване, в
присъствието на бащата или негов близък роднина;
След навършване на петгодишна
възраст на детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от
09,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото,
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.
Този режим на лични отношения в
настоящия случай се явява най-подходящ, защото охранява интереса на детето,
съобразявайки се, както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на
връзката майка - дете, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен
спокойствието и стабилността в ежедневието на детето.
Установената с решението времева
рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител цели да гарантира
минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител - дете,
като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително
по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на
страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е
налице последващо изменение на обстоятелствата.
По отношение на
дължимата издръжка:
Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот,
необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Минималният размер на издръжката на едно дете е
равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата – чл. 142, ал.
2 СК, т. е. към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
размерът на минималната издръжка възлиза на 152,50 лева. При определяне размера
на издръжката съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи такъв
размер, който е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
При определяне размера
на издръжката съдът взе предвид възрастта на детето – на четири навършени
години, здравословното му състояние (липса на доказателства за специфични нужди
в тази насока), нуждите му от храна, облекло, лекарства и други разходи,
свързани с физическото и духовното му развитие и в съответствие с нормативно
определените граници, предвидени в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, прецени,
че са нужни 280,00 лева месечно за издръжката на детето. Преценявайки конкретните
потребности на детето, статистическите данни за страната и възможностите на неговите
родители, съдът намира, че майката следва да поеме по-голямата част, а именно
сума в размер на 160,00 лева. С оглед обстоятелството, че същата е в
работоспособна възраст, съдът приема, че е в състояние да си осигурява доход в
размер на минималната за страната работна заплата, която към датата на
приключване на съдебното дирене е в размер на 610,00 лева. Съгласно чл. 143,
ал. 2, вр. чл. 144 СК, родителите дължат на
ненавършилите си пълнолетие деца издръжка безусловно, без значение дали това ще
създаде затруднение за тях. Ответницата е в трудоспособна възраст и следва да
предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за живот и развитие.
При определяне размера на месечната издръжка, дължима от майката, съдът
съобрази от една страна факта, че за същата няма данни към момента да работи по
трудово правоотношение, а от друга - нарастващите нужди на детето Г. от
средства за неговата издръжка. Бащата следва да осигурява останалата част от
необходимите средства, която е в по-нисък размер, тъй като е поел изцяло
грижите по отглеждането и възпитанието на детето. По този начин се съобразяват
грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя,
упражняващ родителските права.
До пълния предявен
размер от 200,00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отношение
предявения иск за заплащане на издръжка за минало време за периода от 13.01.2019
г. до 13.01.2020 г.:
Съгласно
разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една година от
завеждане на иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за
периода от 13.01.2019 г. до 13.01.2020 г.
По делото не бяха
ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че през този
период ответницата е престирала средства за издръжка,
а същата не може да бъде освободена от задължението си като родител да заплаща
издръжка на своето малолетно дете. Поради това искът за присъждане на издръжка
за минало време за посочения период се явява основателен. Отчитайки възрастта
на детето, неговите потребности, възможността на двамата родители (важи
изложеното по-горе относно доходите и възможностите им), съдът приема, че за задоволяване
нуждите му за периода от 13.01.2019 г. до 13.01.2020 г. ответницата следва да
заплати издръжка в размер на 160,00 лева месечно.
До пълния предявен
размер от 200,00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.
86 ЗЗД и с оглед основателността на главната претенция, следва да бъде
присъдена и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
На основание чл.
242, ал. 1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението
в частта му относно издръжката.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. Съобразно
приетото в определение № 306/04.09.2017 г. по ч. гр. дело № 2722/2017 г. на
ВКС, ГК, III г. о. „доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и
въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда
(тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно),
въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила
за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички
инстанции“. В същия смисъл е и определение № 18/07.01.2014 г. по ч. гр. д. №
3859/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС.
Ищецът доказва
направени разноски в размер на 25,00 лева – внесена държавна такса, от които
ответницата предвид уважената част от исковете следва да бъде осъдена да му
заплати сумата от 22,50 лева.
Ответницата също
има право на разноски, но доколкото липсват доказателства за направени такива,
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
в полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 307,20 лева, както и сумата от 250,00 лева –
възнаграждение за особен представител.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете Г.С.М., с ЕГН: **********, родено на *** г., на бащата С.Г.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетното
дете Г.С.М., с ЕГН: **********, родено на *** г., при бащата С.Г.М., с ЕГН: **********,
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между майката Р.К.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** и малолетното дете Г.С.М.,
с ЕГН: **********, родено на *** г., както следва:
След влизане на решението в сила до
навършване на петгодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., без преспиване, в
присъствието на бащата или негов близък роднина;
След навършване на петгодишна възраст на
детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09,00 ч. в
събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Р.К.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Г.С.М., с ЕГН: **********,
родено на *** г., чрез неговия баща и законен представител С.Г.М., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 160,00 лева (сто и шестдесет лева), считано
от датата на предявяване на иска – 13.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 200,00 лева (двеста лева), като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Р.К.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Г.С.М., с ЕГН: **********, родено на *** г.,
чрез неговия баща и законен представител С.Г.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
издръжка за минало време за периода от 13.01.2019 г. до 13.01.2020 г. в размер
на 160,00 лева (сто и шестдесет лева) месечно, ведно със законната лихва за
забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното ù изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 200,00 лева (двеста лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.К.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.М., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 22,50 лева (двадесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.К.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 307,20 лева (триста и седем лева и
двадесет стотинки), както и сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева) –
възнаграждение за особен представител.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР: М.М.