РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Горна Оряховица, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20204120101996 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Ищцата Д. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., твърди в исковата си
молба, че на 16.12.2019 г. е сключила договор за паричен заем с лицето П. АНГ. Н. с ЕГН
**********, от гр. Г. О., съгласно който му предоставила в заем сумата от 3000 лева, която
следвало да й бъде върната в срок до 31.01.2020 г. Заявява, че до момента на предявяване на
исковата молба заемателят не е изпълнил поетото от него задължение за връщане на
предоставената от ищцата в заем парична сума и въпреки многократните молби от нейна
страна, отказва да изпълни задължението си. Посочва, че поради тази причина за нея
възниква правен интерес да заведе дело срещу лицето П. АНГ. Н. за сумата от 3000 лв.,
представляваща предоставената му от ищцата в заем парична сума по сключен договор за
заем, ведно с договорената неустойка по договора от 30 % от заемната сума, която възлиза
на 900 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П. АНГ. Н. с ЕГН
********** да й заплати сумата от 3000 лева, представляваща предоставената му от ищцата
1
в заем парична сума по сключен договор за заем от дата 16.12.2019 г., ведно с договорената
неустойка по договора в размер на 900 лева - 30% от заемната сума, както и направените по
делото разноски. Моли съда сумите да й бъдат заплатени по банкова сметка в „Централна
кооперативна банка“ АД с ....
В съдебно заседание, ищцата, чрез пълномощника си – адвокат Х.К. от ВТАК,
поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и
да присъди направените по делото разноски.
Ответникът П. АНГ. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., призован по реда на
чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител
на ответника по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. П.Г. Г... от ВТАК, депозира писмен отговор.
Особеният представител оспорва изцяло така заведените два кумулативни иска. Твърди, че
П.Н. не е получавал от лицето Д.Н. никакви парични суми, още по-малко сумата от 3000
лева, поради което не дължи връщането й. Оспорва като невярно твърдението, че на дата
16.12.2019 г. е извършено предаване на тази сума от лицето Д.Н.. Оспорва и наличието на
валиден и реален договор за заем. Твърди, че не само сумата не е предадена, но не и
възниквало задължение за връщането й. Оспорва и дължимостта на неустойката по
договора, като същата не се дължи първо поради недължимост на главния дълг, второ -
поради прекомерност. Заявява, че тази неустойка е прикрито олихвяване на договора за заем,
което е забранено по закон между физически лица и води до института на т.нар. лихварство,
за което при приключване на делото с положителен за ищцата резултат ще бъдат
сигнализирани и органите на реда. Отправя своя добронамерен съвет спрямо ищцата да
направи отказ от тази си претенция. Оспорва подписа на договора за паричен заем на П.Н..
Счита, че има основателна причина да се приеме, че той не е разписал този договор.
В съдебно заседание, ответникът П. АНГ. Н. не се явява. Явява се адв. Д. Цв., редовно
преупълномощена от назначения от съда особен представител адв. П.Г. от ВТАК. Особеният
представител оспорва исковата молба като неоснователна. Поддържа писмения отговор.
Счита за недоказано по делото, че заемната сума е предадена на ответника. Счита, че
неустойката, предвидена в чл.7 от договора, е прекомерна и противоречи на добрите нрави.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото заверен препис от договор за паричен заем от
16.12.2019г., в същия е удостоверено, че на 16.12.2019г., в гр. Горна Оряховица, Д. Н. Н. с
ЕГН ********** – като заемодател, се задължава да предаде в собственост на заемателя П.
АНГ. Н. с ЕГН ********** сумата от 3000 лв., а заемополучателят се задължава да върне
2
заемната сума по реда и при условията на този договор – в срок до 31.01.2020г. /чл.1 и
чл.2,ал.2 от договора/. В чл.2,ал.1 от горепосочения договор, страните са се съгласили, че
предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се извършва в брой в момента на
сключване на този договор, който има и характер на разписка за предаване на заемната сума.
Съгласно чл.6 от същия договор, страните са постигнали съгласие, че в случай на забавяне
от страна на заемодателя, той дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но
не повече от 3% от заемната сума. Според чл.7 от същия договор, в случай на забавяне от
страна на заемателя, той дължи неустойка в размер на 30% от заемната сума.
Видно от показанията на свидетеля К.И.В. /съсед на ищцата и познат на ответника/, през
месец декември по-миналата година той бил у Д... телефонът й звъннал и тя казала, че ще
дава пари на някого. Свидетелят слязъл с ищцата пред входа на блока и видял П.Н..
Свидетелят удостоверява пред съда, че Д... извадила и дала пари на Петър, който подписал
някакъв документ на капака на колата и казал, че ще ги върне, след което си тръгнал.
Свидетелят разбрал от Д., че сумата е 3000 лв. Видно от показанията на св. В.., впоследствие
узнал от Д..., че П... още не й е върнал парите. Свидетелят чул в града, че ответникът е взел
пари и от други хора и е в Холандия.
Съдът кредитира показанията на св. Кр. В., доколкото установява факти и
обстоятелства, непосредствено възприети от него в общуването му със страните, доколкото
показанията му съответстват на приетите писмени доказателства и не се опровергават с
други годни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С протоколно определение от 19.11.2019г., съдът е постановил, на основание
чл.193,ал.2 ГПК, да се извърши проверка на истинността на приетото по делото писмено
доказателство – договор за паричен заем от 16.12.2019г.
След като прецени възраженията на особения представител на ответника, с които същият
оспорва П. АНГ. Н. да е подписал процесния договор, съдът намира, че същите са
неоснователни и недоказани. В тази връзка, от заключението на приетата СГрЕ се
установява по категоричен начин, че в оспорения документ подписът за „Заемател” е
положен от ответника П. АНГ. Н.. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата СГрЕ
като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени и гласни доказателства и
неоспорено с други годни доказателства по делото. Предвид изложеното и с оглед
разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването на
приложения по делото документ – договор за заем от 16.12.2019г., не е доказано, тъй като
този документ е подписан от посоченото в него лице като заемател, а именно : П. АНГ. Н..
Предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД е
допустим, а разгледан по същество – същият е основателен и доказан.
3
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани
твърденията на ищеца, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение,
по силата на договор за заем, сключен на 16.12.2019г. За да уважи иск с правно основание
чл.240,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД за неизпълнение на поето парично задължение от
заемател по силата на сключен договор за заем, съдът следва да установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
заемодателят е предоставил на заемополучателя определена сума пари, както и че е налице
виновно неизпълнение от заемателя на поетото от него договорно задължение да я върне на
падежа. Договорът за заем е от категорията на реалните договори, т.е. договорът се смята за
сключен от момента на предаването на заемната сума. Съдът счита, че от приетите по
делото доказателства се установява действителното сключване между страните в
настоящото производство на договор за заем, като неформален, реален договор, по силата на
който ищцата Д. Н. Н., като заемодател, е предоставила в заем на ответника П. АНГ. Н. -
като заемополучател, сумата от 3000 лева, с уговорка между страните тази сума да бъде
върната от заемателя на заемодателя не по-късно от 31.01.2020г. В случая, в чл.1 и чл.2 от
договора за заем от 16.12.2019г., страните са постигнали и са удостоверили писмено
съгласието си, че заемодателят Н. е предала на заемополучателя Н., а последният е получил
от ищцата - заемодател сумата от 3000 напълно и в брой в момента на сключването на
договора, а в чл.2,ал.1 от същия договор страните са удостоверили писмено и своето
съгласие, че договорът служи като разписка за дадената в заем сума в горепосочения размер
и за получаването й от ответника – заемополучател, като подписите на двете страни са
положени върху договора, удостоверено от приетата по делото СГрЕ. Фактът на предаване
на заемната сума от ищцата и получаването й от ответника се потвърждава и от показанията
на разпитания по делото свидетел Кр.Василев, който установява пред съда, че през месец
декември по-миналата година /т.е. 2019г./ е присъствал, когато Д.Н. е дала на П.Н. пари на
заем, П. обещал, че ще ги върне и подписал договора при получаване на сумата, но все още
не е върнал получените пари. При тези обстоятелства, въз основа на приетите писмени и
гласни доказателства, съдът приема, че в случая се установява наличието на валидно заемно
правоотношение между страните, по силата на приложения към исковата молба договор за
заем, носещ подписите и на двете страни, сключен на 16.12.2019г. поради това, в случая
следва да се приеме, че за ответника - заемополучател е възникнало задължение да върне в
уговорения срок до 31.01.2020г. на ищцата – заемодател получената в заем парична сума от
3000 лв. Доказателствената сила на приложеното писмено доказателство – договор за заем
от 16.12.2019г., не се разколебава от никакви други годни доказателства по делото, които да
отричат съществуването на заемни отношения между ищцата и ответника или да
установяват изпълнение на поетото от заемополучателя задължение да върне заетата сума в
уговорения срок.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на паричното вземане или да
противопостави по надлежния ред и в законоустановения срок съответни възражения, което
същият не е сторил до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
4
Предвид изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД
във вр. чл.240 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 3000 лв. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 3000 лв., представляваща невърната на падежа парична сума /главница/ по
договор за заем от 16.12.2019г.
Предявеният иск с правно основание чл.92 от ЗЗД се явява допустим, а разгледан по
същество, същият е основателен по изложените по-долу съображения.
Неустойката обезпечава изпълнението на дадено задължение и определя и обезщетява
вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение.
Уважаването на исковата претенция по чл.92,ал.1 от ЗЗД предполага установяване от страна
на ищеца кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между ищеца и
ответника да е сключен валиден договор, същият да е породил действие и въз основа на него
са възникнали уговорените за страните по този договор задължения, сключеният валиден
договор между страните да съдържа клауза за уговорена между тях неустойка и да са
настъпили условията на тази клауза за заплащане на неустойка от страна на ответника в
полза на ищеца. В тежест на ответника по делото е да установи, че се явява изправна страна
по главно договорно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава.
Безспорно се установява в настоящото производство, че на 16.12.2019г. между ищцата
и ответника е сключен договор за заем на парична сума.
Приложеното по делото писмено доказателство – договор за заем от 16.12.2019г.,
подкрепено от показанията на св. Кр.В., удостоверява, че ищцата е изпълнила задължението
по чл.1 - чл.2 от договора за заем да предаде на ответника Н. заемната сума от 3000 лв. при
подписването на договора на 16.12.2019г.
На следващо място, от приетите писмени и гласни доказателства се установява, че
ответникът е неизправен по главното си задължение, поето с клаузата на чл.1 и чл.2,ал.2 от
договора за заем, да върне на ищцата – заемодател сумата от 3000 лв. в срок до 31.01.2020г.
Съгласно чл.7 от договора, безспорно страните уговорили, че за обезпечаване вредите
при неизпълнение на задължението на ответника да върне в срок предоставената му в заем
парична сума, Н. дължи на ищцата 30% от заемната сума.
Преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
клаузата за неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл.26,ал.1 от
ЗЗД/, преценена съобразно критериите по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г.
по тълк.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСTK, в което е посочено, че автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
5
добрите нрави. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, каквото хипотеза в случая не е
налице. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави. При преценка на съдържанието на уговорката по чл.7 от договора, съдът
приема, че формирането на неустойката като 30 % от заемната сума /900 лв./, не може да
обоснове нищожност, поради накърняване на добрите нрави. Предвидената неустойка не е
свързана с неправилно или частично изпълнение по договора, а съставлява санкция за това,
че заемополучателят не е изпълнил главното си задължение, поето с клаузата на чл.1 и
чл.2,ал.2 от договора за паричен заем, да върне заетата му сума в срок до 31.01.2020г.
Твърдението за прекомерност на неустойката, каквото възражение се предявява и от
назначения от съда особен представител на ответника с депозирания от него писмен
отговор, не обуславя нейната нищожност. Същото е и без правно значение, доколкото в
рамките на съдебното производство ответникът не се е позовал на някоя от хипотезите,
свързани с намаляване на неустойката по смисъла на чл.92,ал.2 от ЗЗД. Прекомерната
неустойка поначало е действително задължение, което може само да бъде намалявано, без
обаче да отпада изцяло, при това намаляването би следвало да се осъществи чрез
предприемане на активни действия от страна на длъжника в съдебното производство, а в
случай на висящ съдебен процес, длъжникът би могъл да противопостави възражение, като
процесуално средство за защита срещу предявения иск за присъждане на договорната
неустойка. След като по делото длъжникът не се е възползвал от възможността да
противопостави правоизключващо възражение, не съществува и законово задължение за
съда да преценява на собствено основание конкретния размер на неустойката и наличието
или отсъствието на прекомерност. Прекомерната неустойка не се намалява по право, а само
ако правото на намаляване бъде упражнено от длъжника, каквото в случая не е налице.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че в случая е доказано основанието на
дължимата неустойка. С оглед на обстоятелството, че същата е посочена в договора, съдът
намира че размерът й е определяем, а съобразно уговорения й в чл.7 от договора размер,
дължимата неустойка възлиза на сумата от 900 лв., формирана като 30 % от общата заемна
сума от 3000 лв. В този размер осъдителният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявените искове се
явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът П.Н.
бъде осъден да заплати на ищцата Д.Н. сума в размер на 3000 лв., представляваща невърната
в уговорения срок до 31.01.2020г. парична сума /главница/ по договор за паричен заем от
6
16.12.2019г., както и сумата от 900 лв., представляваща неустойка по чл.7 от договора за
паричен заем от 16.12.2019г.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, се явява основателна
претенцията на ищцата за присъждане на направените в настоящото съдебно производство
разноски, както следва : за платена държавна такса – 170 лв., за възнаграждение на вещо
лице – 120 лв., за платено възнаграждение за особен представител на ответника – 503 лв.,
т.е. общо 793 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194,ал.2,пр.2 във вр. чл.193 от ГПК, че
оспорването на истинността на приложения по делото документ – договор за паричен заем
от 16.12.2019г., не е доказано, тъй като този документ е подписан в графа „ЗАЕМАТЕЛ“ от
посоченото в него лице П. АНГ. Н. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА П. АНГ. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Н. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., СУМА в размер на 3000 лв. /три хиляди
лева/, представляваща невърната в уговорения срок до 31.01.2020г. парична сума /главница/
по договор за паричен заем от 16.12.2019г., както и СУМА в размер на 900 лв.
/деветстотин лева/, представляваща неустойка по чл.7 от договора за паричен заем от
16.12.2019г.
ОСЪЖДА П. АНГ. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Н. Н. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., СУМА в размер на 793 лв. /седемстотин
деветдесет и три лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за платена
държавна такса /170 лв./, за възнаграждение на вещо лице /120 лв./ и за платено
възнаграждение за особен представител на ответника /503 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7