Присъда по дело №486/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 486 по описа за 2022 година
на ПРС, Втори нак.състав

На 27.01.2022г. от Районна прокуратура гр.Пловдив е внесен в Районен съд
гр.Пловдив обвинителен акт по Бързо производство № 32/2022г. по описа на
05 РУ на МВР при ОДМВР Пловдив, Пр.пр. № 852/2022г. по описа на РП
гр.Пловдив, по който в същия ден е образувано и насрочено Бързо
производство пред първа инстанция срещу П.К.Д. от гр.П., ЕГН **********
за това, че на 22.01.2022г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество – синтетичен канабиноид – веществото
S)-N-(1-амино-3,3-диаметил-1-оксобутан-2-ил)-1-бутил-1Н-индазол-3-
карбоксамид, познато под синонима ADB-BUTINACA, с общо нето тегло
0,221 грама, на стойност 1,33 лева, като деянието представлява маловажен
случай – престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият П.Д. се възползва от диференцираните
процедури по НПК – Глава ХХVII и на основание чл.371, т.2 от НПК и
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от
НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 27.01.2022г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в
хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П.Д.. Предлага на съда
да наложи на подсъдимия наказание глоба.
В хода на съдебното следствие подсъдимия П.Д. заявява, че разбира в какво е
обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума
подсъдимият Д. поиска от съда справедливост.
Адв.Р.Д. – служебен защитник на подсъдимия в хода на съдебните прения
изразява становище, че са налице основанията за приложение разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК по отношение деянието извършено от подзащитния му и
поиска от съда да бъде оправдан.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия П.К.Д. е роден на **** в гр.П., живущ в същия град, б.,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН
**********. От приетата по делото справка съдимост / лист 57 – 59 от ДП/
1

съдът установи че подсъдимия П.К.Д. е осъждан три пъти, но които
осъждания не са определящи за правната квалификация на деянието предмет
на разглеждане по настоящето дело.

На 22.01.2022г. около 10,30 часа свидетелката А.М.Т. посетила магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр.П., ж.к.Тракия, до бл.277, срещу ресторант
„Синия кос“. В магазина свидетелката срещнала подсъдимия П.К.Д. с когото
се познавала. Подсъдимият Д. предложил на свидетелката Т. да и продаде
смарт часовник, черен за сумата от 200 лева, който се намирал на дясната му
ръка. Свидетелката Т. проявила интерес към предложението и двамата се
уговорили след час да се срещнат в дома му, за да разгледа часовника. След
това двамата се разделили. Свидетелката Т. отишла до дома си, след което
около 11,40 часа отишла до апартамента на Д., който се намира в **** в гр.П..
В дома на подсъдимия Д. по същото време била и свидетелката Т.С.П..
Докато свидетелката Т. разглеждала часовника, свидетелката П. извадила от
дамската си чанта найлоново пликче, черно и изсипала съдържанието му на
масата. Подсъдимият Д. свил цигара от същото, като добавил и тютюн и
двамата със свидетелката П. я изпушили. Остатъка от масата, подсъдимия
прибрал в две лилави на цвят пакетчета от бонбон, които облепил с червено
тиксо, след което ги прибрал в предния малък джоб на дънките си.
Свидетелката Т. отказала да закупи часовника.

На 22.01.2022г. около 11 часа свидетел И.Х.Ш., служител в 05 РУ при
ОДМВР Пловдив получил оперативна информация, че подсъдимият П.К.Д. се
намирал в дома си находящ се в гр.П., **** където употребявал наркотични
вещества заедно със свидетелката Т.С.П., както и че последната ги е донесла
в дома на подсъдимия Д.. Незабавно бил сформиран екип от служители при
05 РУ при ОДМВР Пловдив за проверка на така получената информация.
Свидетелите Ш., З.К.Т. и С.Л. - **** при 05 РУ при ОДМВР Пловдив
извършили наблюдение на адреса на подсъдимия. Около 13,15 часа
установили че от дома на подсъдимия Д., излизат свидетелките Т. П. и А. Т. и
подсъдимия Д.. Полицейските служители извършили проверка на
самоличността на тримата, след което ги попитали дали притежават
забранени от закона вещества. Подсъдимият Д. заявил че носи в себе си две
малки пакетчета с „бонзай“, които му били предоставени от свидетелката П..
Тримата били откарани в полицейското управление за продължаване работата
по случая.

По отношение на свидетелката П. било образувано БП № 33/2022г. по описа
на управлението с подсъдност на Окръжна прокуратура гр.Пловдив.

На основание чл.164, ал.1, т.1 от НПК от разследващ полицай при
полицейското управление бил извършен обиск на подсъдимия Д., при който
били открити и иззети два броя опаковки, лилави на цвят, съдържащи суха
тревиста маса. По отношение на подсъдимия Д. било образувано БП №
2

32/2022г. по описа на полицейското управление.

Съгласно заключението на вещото лице Г.А.Г. Протокол № 105 / лист 26 – 27
от ДП/ по назначената в досъдебното производство съдебно химическа
експертиза при анализ на тъмно-зелена растителна маса обект на
изследването е установено че е с нето тегло 01221 грама и че съдържа
веществото: S)-N-(1-амино-3,3-диаметил-1-оксобутан-2-ил)-1-бутил-1Н-
индазол-3-карбоксамид, познато под синонима ADB-BUTINACA.
Идентифицираното вещество в растителната маса е ново психоактивно
вещество (НПВ) и спада към така наречената група на синтетичните
канабиноиди, както и че е химичен аналог на веществото N-[1-
(аминокарбонил)-2-метилпропил]-1-пентил-1Н-индазол-3-карбоксамид,
познато под синонима AB-PINACA, вече поставено под контрол у нас и
включено в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Списък І от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и е под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВВП).

Съгласно заключението на вещото лице П.Н.К. / лист 42 – 43 от ДП/ по
назначената в ДП съдебно стокова експертиза стойността на установеното
високо рисково наркотично вещество е 1,33 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия Д. в хода на съкратеното съдебно следствие
в съдебното заседание на основание чл.371т.2 от НПК, който признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият П.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението от общ характер по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК
възведено с обвинителния акт по отношение на него. С държането на високо
рискови наркотични вещества без надлежно разрешително, деянието е
осъществено и завършено и от обективна страна. Посоченото вещество
представлява високорисково наркотично вещество, като е включено в Списък
I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
3

поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1 към чл. 3, т.
1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП. Същият е осъществил втората
форма на изпълнителното деяние съгласно ал.3 на чл.354а от НК – държи
наркотични вещества. В конкретния случай подсъдимият Д. е държал високо
рисково наркотично вещество с висока степен на риск за общественото
здраве.
Подсъдимият Д. не е имал разрешително за държането на въпросното
вещество, изискуемо съгласно чл.73, ал.1 и ал.2, чл.30 и чл.31 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по
чл.73, ал.1 от ЗКНВП и именно поради това - поведението му се квалифицира
като престъпление.
От субективна страна подсъдимият П.Д. е извършил деянието при форма на
вина - пряк умисъл, тъй като същият е предвиждал обществено опасните
последици вследствие противоправното държане от негова страна на високо
рискови наркотични вещества и е искал настъпването на такива, съзнавал е
противоправния характер на поведението си.
Водим от горното настоящият състав приема, че конкретният случай е
маловажен и попадащ в приложното поле на чл.354а, ал.5 от НК, тъй като са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, предвиждащи по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъплението от този вид по чл.354а от НК. Нормата на чл.354а от НК
визира престъпление, което е против народното здраве и против околната
среда. С него се засягат важни обществени отношения свързани със здравето
на гражданите и поради това откритото и иззето от подсъдимия наркотнично
вещество познато под синонима ADB-BUTINACA с общо нето тегло от 0,221
грама и на стойност 1,33 лева не дава основание за правен извод, че в
конкретния случай се касае за малозначителност на деянието, съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Извършеното от подсъдимия Д. престъпно
деяние следва бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на
чл.93, т.9 от НК. Този извод следва от по - ниската степен на обществена
опасност, което разкрива конкретното деяние от обикновените случаи на
престъпления от същият вид, с оглед на неговата ниска парична стойност,
както и че държаното наркотично вещество е за лична употреба. Същото,
както съдът прие, не е малозначителен случай, какъвто е предвиден в чл.9,
ал.2 от НК, тъй като се касае за държане на високорисково наркотично
вещество. Визираното обстоятелство характеризира завишена степен на
обществена опасност на деянието на подсъдимия, което законът
криминализира като престъпление (в този смисъл практика на ВКС по
наказателни дела, Р № 523 от 09.01.2009 г. по н. д. № 560/2006 г., ІІІ н. о.,
Решение № 603 от 25.10.2004г.,I, Н.О. на ВКС).
За да се приложи чл.9, ал.2 от НК и да се признае подсъдимия за невиновен,
4

трябва извършеното от него деяние, поради своята малозначителност, да не е
общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна.
В конкретния казус съдът счита че не са налице условията на чл.9, ал.2 от
НК, тъй като степента на засегнатите обществени отношения, които се
охраняват от закона не е ниска до такава степен, че да не е обществено опасно
или да е незначителна обществената му опасност. Съобразявайки целия
доказателствен материал по делото, настоящата инстанция не намира
основания за налагане на този извод. Това намира основание в
обстоятелството, че в обществото този вид престъпления все повече
зачестяват, с тенденция към увеличаване. Деянието държане на наркотични
вещества и то високорискови /какъвто е настоящия случай/ е с висока степен
на обществена опасност, защото се засягат обществени отношения, свързани
със здравето на гражданите и тези случаи са зачестили в обществото и най-
вече сред младите хора.
Наведеното от защитата, че количеството на високорисковото наркотично
вещество, държано от подсъдимия, е малко, както и стойността му, не са
определящи при преценка на съда относно приложение чл.9 ал.2 от НК.
Същите са взети предвид и правилно извършеното от подсъдимия Д. деяние е
квалифицирано по ал.5 на чл.354а от НК, т.е. определено е деяние като
маловажен случай. Както се посочи и по горе, съгласно изискванията на
чл.93, ал.9 от НК извършеното от подсъдимия Д. престъпление, с оглед на
незначителността на вредните последици, предвид малкото количество и
стойност на държаното високорисково вещество, и с оглед на смекчаващите
обстоятелства – заявена трудова ангажираност, оказано съдействие на
полицейските органи, представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, но по своята
същност степента на обществена опасност на процесното деяние не е ниска,
за да обоснове хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.
Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че при
обсъждане приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК за всеки
отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента
на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на
обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че
въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че
в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в
най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да
бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва
обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна
незначителност - т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде
третирано като престъпление, отново ще е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от
НК. Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите, когато
неговите особени качества имат значение или когато се установи завишена
степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока
5

степен на обществена опасност на самото деяние.
В настоящия случай чл.9, ал.2 от НК е неприложим, освен поради липса на
малозначителност на деянието, доколкото съдът прецени, че същото попада в
категорията „маловажен случай“ за което изложи съображения по-горе, така
също поради високата степен на обществена опасност на подсъдимия.
Същият е осъждан за различни престъпления, включително и за държане с
цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Обремененото
съдебно минало на подсъдимия Д., както и заявената от него системна
употреба на наркотични вещества са обстоятелства, които определят степента
на обществена опасност на дееца като не ниска не дава възможност деянието
му в настоящия казус да бъде оценено като такова с явно незначителна
обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Относно наказанието съдът съобрази че законодателят е определил при
извършено престъпление по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК да се налага
наказание Глоба до 1000 лева. Съобразено с приетата по делото справка
съдимост на подсъдимия Д., спрямо същия е неприложим реда за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание Глоба по чл.78а от НК.
Ето защо съдът като съобрази изложеното и се съобрази с разпоредбата на
чл.47, ал.1 от НК наложи на подсъдимия П.Д. при условията на чл.54 от НК
наказание Глоба в размер на 500 лева. При определяне размера на наложената
глоба съдът се съобрази с неустановеното реално по делото материално
състояние на подсъдимия, младата възраст, както и заявената трудова
ангажираност което определи и извод за наличие на реална възможност от
страна на подсъдимия за нейното заплащане. По тази начин и с това
наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Съобразено с изхода на делото съдът се произнесе и по отношение на
приетите по делото веществени доказателства, като на основание чл.354а, ал.6
от НК намиращите се на съхранение в ЦМУ наркотични вещества се
постанови да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени по надлежни
ред. ВД на съхранение по делото – два броя празни опаковки съдът постанови
да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Съобразено с изхода на делото съдът възложи на подсъдимия П.Д. да заплати
направените разноски по делото на основание чл.189, ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: …………..

6

Номер на акта:	28
Дата:	27 януари 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия:	Димитър Василев Кацарев

Дело:	20225330200486
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 януари 2022 г.

Присъда по дело №486/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите