Р Е Ш Е Н И Е №
621
гр.
Сливен, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 322 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, че ищцата А.Д.Б., ЕГН: **********,
не дължи сумата от 265,07 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 28.02.2007 г. до 31.10.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 25.03.2010 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 49,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава и
сумата от 26,50 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 141/2010 г. по
описа на СлРС, за които суми срещу покойния наследодател на ищцата Димитър
Анастасов Божков, ЕГН: **********, е издаден изпълнителен лист от 10.06.2010 г.
по ч. гр. д. № 141/2010 г. по описа на СлРС, по който е образувано изпълнително
дело № 1182/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев.
Ищцата твърди, че въз основа на посочения изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 141/2010 г. по описа на СлРС, първоначално било
образувано изпълнително дело № 902/2010 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев с
длъжник нейният баща Димитър Анастасов Божков, ЕГН: **********. С постановление
от 23.01.2015 г. делото било прекратено, а видно от положения печат, последното
изпълнително действие било извършено на 19.08.2010 г. Последващото изпълнително
дело № 1182/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев било образувано на
21.11.2017 г. С покана за доброволно изпълнение от 18.12.2019 г. ищцата била
конституирана като длъжник по делото, в качеството й на наследник на Димитър
Божков.
Ищцата твърди, че вземанията на ответното дружество са
погасени по давност, изтекла на 19.08.2015 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. Чрез своя пълномощник -
адвокат поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди
направените разноски.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва иска и
моли съда да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна
следното:
Видно от
събраните писмени доказателства по делото с изпълнителен лист от 10.06.2010 г.,
издаден по ч. гр. д. № 1441/2010 г. по описа на СлРС, бащата на ищцата бил
осъден да заплати на ответното дружество сумата от сумата от 265,07 лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
28.02.2007 г. до 31.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от
25.03.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата от 49,51 лв., представляваща
мораторна лихва за забава и сумата от 26,50 лв. разноски.
Въз
основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 902/2010 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 23.01.2015
г. Видно от печата на изпълнителния лист последното изпълнително действие по
делото е извършено на 19.08.2010 г.
По заявление
на ищеца и въз основа на изпълнителния лист от 10.06.2010 г., на 21.11.2017 г.
било образувано ИД № 1182/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев. С
разпореждане от 18.12.2019 г. по делото е присъединена като длъжник ищцата А.Б.,
в качеството й на наследник на починалия
длъжник Димитър Божков. Със запорно съобщение от 18.12.2019 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявеният
иск е процесуално допустим, а по същество е и
основателен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел
за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може
да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Наведеното от ищцата основание за
недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност - твърдение,
което съдът намира за основателно.
В настоящия случай се
претендират парични вземания на дружество - доставчик на водоснабдителни и
канализационни услуги, за доставена през исковия период от 28.02.2007 г. до 31.10.2009 г. питейна вода, като задълженията за заплащането й
представляват „други периодични плащания“ по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, поради което за тях е приложим специалният
давностен срок от 3 години.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК се подчертава, че съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само
доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Давността по време на висящото ИД се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)…”. Въз основа
на горепосочената конструкция се посочват неизчерпателно група действия в
изпълнителното производство с прекъсващ за давността ефект. Това са: 1/ насочване
на изпълнението чрез налагане на запор; 2/ насочване на изпълнението чрез
налагане на възбрана; 3/ присъединяване на кредитора; 4/ възлагане на вземане
за събиране или вместо плащане; 5/ извършване на опис и оценка на вещ, 6/ назначаване
на пазач; 7/ насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно от печата върху приетия като писмено
доказателство по делото изпълнителен лист 3-годишната погасителна давност за
вземанията на ответното дружество е прекъсната на 19.08.2010 г. с извършването на последното изпълнително действие по
ИД № 902/2010 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 23.01.2015 г.
От прекъсването на давността е
започнал да тече нов погасителен срок за вземанията, изтекъл на 19.08.2015 г.,
преди образуването на ИД №
1182/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев и наложения по него запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, в качеството й на присъединен длъжник по
делото - наследник на покойния й баща, длъжникът Димитър Божков.
Видно от събраните
по делото доказателства до тази дата - 19.08.2015 г., не са предприемани
изпълнителни действия за събирането на вземанията, които да са прекъснали
давността.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените разноски по
делото в общ размер на 355 лева, от които 50 лв. - заплатена държавна такса, 5
лв. - заплатена държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и 300 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.Д.Б., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, сумата от 265,07 лв. /двеста
шестдесет и пет лева и седем стотинки/,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
28.02.2007 г. до 31.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.03.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата от 49,51 лв. /четиридесет и девет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава и сумата от
26,50 лв. /двадесет и шест лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 141/2010 г. по описа
на СлРС, за които суми срещу покойния наследодател на ищцата Димитър Анастасов
Божков, ЕГН: **********, е издаден изпълнителен лист от 10.06.2010 г. по ч. гр.
д. № 141/2010 г. по описа на СлРС, по който е образувано изпълнително дело №
1182/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 и район на действие ОС
- Сливен, поради погасяване на задълженията
по давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 355,00 лв. /триста петдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: