МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД
№ 1117/2014г.по описа на Русенския Районен съд ,ІV н.с.
Производството е по гл. ХХVІІІ от НПК .
С
постановление от 30.05.2014г. РРП е внесла
материалите по ДП вх.№867/2014 по описа на РРП с предложение обв. О.Ч.К., ЕГН **********
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за това,
че на 11.02.2014г., в гр.Русе причинил на Г.И.Б., ЕГН: ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания и отоци по лицето, разкъсноконтузни
рани на долната устна, кръвонасядане на врата, кръвонасядане и охлузване на
левия долен крайник, довело до временно разстройство на здравето не опасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, престъпление по чл.131
ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият О.Ч.К. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работи като работник в
„Ринко интериор” ЕООД, гр.Русе.
Свид. Г.И.Б. работел в „Меганет” ЕООД, гр.Русе,
нахождащо се на ул.”Байкал” №30. На 11.02.2014г. около 15.30 – 16.00ч. паркирал
автомобил „Фолксваген голф” 4 с рег.№ …., собственост на сина му И.Б., на
паркинг в гр.Русе, ул”Байкал” в непосредствена близост до кръстовището с
ул.”Захари Стоянов”. На същия ден около 19.15ч. излязал от работа и тръгнал към
паркинга, за да премести автомобила. На отсрещния тротоар забелязал двама мъже,
един от които бил обв.О.Ч.К.. Свид. Б.
отворил предната лява врата и понечил да се качи в автомобила си. След като
вече бил седнал на шофьорската седалка, левият крак на свид. Б. бил все още
навън, при което забелязал, че въпросните две лица вече били вляво от него. В
този момент обв.К. без насрещна провокация, хванал вратата на автомобила и
нанесъл на свид. Б. удар с дясната ръка с юмрук в областта на устата. Свид. Б.
започнал да вика за помощ от уплаха, но въпреки това обв.К. държал вратата на
автомобила с лявата си ръка, а с дясната продължил да му нанася удари в
областта на врата. Свид. Б. не бил успял да прибере левия си крак в автомобила,
което не останало незабелязано от обв.К., който започнал да блъска вратата,
влседствие на което му нанесъл кръвонасядане и охлузване на левия долен
крайник.
Междувременно в района били двама полицейски
служители от Второ РУП-гр.Русе – инспекторите С.П. и Д. В. във връзка със
специализирана операция, които станали свидетели на случилото се и побягнали
след двамата мъже – извършители на побоя над свид. Б.. Същите успяват да
настигнат единия от тях, като в резултат на извършената проверка за
самоличността било установено, че това е лицето О.Ч.К.. Другото лице не било
установено в хода на разследването.
В хода на досъдебното производство била назначена
и изготвена съдебно-
медицинска експертиза на пострадалия, от чието заключение става ясно, че при
инцидента на 11.02.2014 г. на Г.И.Б. е била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания и отоци по лицето, разкъсноконтузни рани на
долната устна, кръвонасядане на врата, кръвонасядане и охлузване на левия долен
крайник, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота /извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК/ .
Разпитан в качеството си на обвиняем, К. не се
признал за виновен по повдигнатото му обвинение и не дал обяснения.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
установена по безспорен и категоричен начин според всички събрани по делото
доказателства, съдържащи се в ДП вх.№867/2014г.,/ДП№136/2014г./ по описа на РРП,/
ДП№483/2014г. по описа на ОДМВР-Русе/, както и в писмените доказателства и
доказателствени средства, свидетелските показания на свид..Г.И.Б., свид.С.А. П.,
свид. .Д.П. В., експертиза, протоколи, свидетелство за съдимост, декларации,
автобиография.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в
своята съвкупност налагат следните правни изводи:
Деянието на обв.О.Ч.К. осъществява от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130,ал.1 НК, тъй като на 11.02.2014г. в гр.Русе, причинил на Г.И.Б., ЕГН:********** лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и отоци по лицето,
разкъсноконтузни рани на долната устна, кръвонасядане на врата, кръвонасядане и
охлузване на левия долен крайник. Тези
травматични увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
От
разпита на свид. М.М. и свид. Г.М. не се установява те двамата или някой от тях
да е подбудител на обв. К. към извършване на престъплението доколкото има
данни, че пострадалият е имал конфликт с бащата на тези свидетели.
Напълно
в съответствие с установените фактически данни прокурорът е възприел квалифицирания състав по чл. 131,
ал.1 т. 12 вр. чл. 130, ал.1 от НК, тъй като в случая са налице хулигански подбуди за
извършването на гореописаните действия, като
елемент от субективната страна от състава на престъплението извън вината.
За тяхното съществуване може да се съди по дръзкото и арогантно поведение на
обвиняемия, целящо да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на морала и към човешката личност. Поради това, че обвиняемият не е
познавал пострадалия и не е бил провокиран от него, няма данни за личен
мотив или отмъщение в действията на обвиняемия към свид. Б. Такова не се доказва и от другите събрани по делото
доказателства. Не се доказва двамата дори не са се
познавали отпреди това.
Не е имало провокативно поведение от страна на пострадалия под никаква форма.
Това определя нападението и действията, с които е осъществен побоя като дръзки,
арогантни и манифестиращи явно
неуважение към обществото и открито пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност.
От субективна страна обв.О.Ч.К. е извършил деянието
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът приема,
че са налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на О.К. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание в своята
кумулативна връзка: деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ
разд.VІ от НК, за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК предвиденото наказание е
“лишаване от свобода” до три години – л.
св. до три години и няма причинени имуществени вреди.
При индивидуализация на наложеното наказание съдът отчита, като
смекчаващо вината обстоятелство единствено чистото съдебно минало на обв. К.. За
разлика от това отегчаващите вината обстоятелства са многобройни.
На
първо място на пострадалия е причинена лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, която е по–тежката форма на това телесно увреждане, спрямо варианта по
чл.130 ал.2 от НК. Отделно от това в рамките на тази телесна повреда са
причинени множество наранявания на пострадалия, включително и по-скоро по
случайност не му е счупен левият крак предвид многократното блъскане на вратата
на автомобила по този крак. Нанесеният му побой от страна на обв.К. и
неустановеното по делото лице се отличава с изключителна бруталност. Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и факта, че
нападението е преустановено само и единствено в резултат на потегляне с
автомобила от страна на пострадалия. Показателно за отношение на дееца към
резултата е също така и липсата дори на формално изразено съжаление към
пострадалия въпреки, че е задържан на самото произшествие от
полицейските служители. Не може да се отчете, като смекчаващо
вината обстоятелство и дори признание на вината от страна на дееца, тъй
като същият дори не признава авторството на престъплението, в което е
обвинен. В този смисъл по отношение на обв.К. следва да бъде определено
административно наказание „глоба” в размер, ориентиран между
средния и максималния размер по чл. 78а ал. 1 от НК, а именно 4 000 (четири хиляди) лева. Така
определеното наказание по преценка на съда в най-голяма степен би постигнало целите по чл.36 ал.1 от НК и най-вече личната превенция. С изтърпяването на това наказание обв.К. ще
има възможност също така да осмисли обстоятелство, че е недопустимо изначално
неконфликтни ситуации да се разрешават по подобен начин.
Районен
съдия :