№ 127
гр. Свиленград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №43-0000587 от 24.06.2021 година на
Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с
което на Ш. С. ЮС., ЕГН **********, от с.************,ул.**********
№88,общ.********** за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание на основание чл.93, ал.1,т.1 от
ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят Ш. С. ЮС., моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за
незаконосъобразен,постановен при съществени противоречия както на материалния така и
на процесуалния закон като излага доводи относно допуснатите нарушения от страна на
АНО.Оспорва извършеното адм.нарушение,като твърди,че М.С.С. е негов вуйчо и на
посочената в НП дата не е вземал пари от вуйчо си за превоз. По изложените по горе доводи
,моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован , се явява лично и с адв.Р.,който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи.Ангажира писмени и гласни доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ –Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна
Администрация” – Стара Загора, редовно призован , не изпраща представител.
1
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Във връзка с получено на 11.03.2021г. в регистратурата на АНО Постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство от 08.03.2021г.на прокурор от РП Кърджали и
приложени към него обяснение от М.С.С. от 21.01.2021г. и справка за задгранични
пътувания, свидетелите- С. Ил. К. и Д. М. П.,приели че жалбоподателя на 07.10.2020г. в
района на ГКПП Капитан Андреево ,извършва международен превоз на 1брой пътник-
М.С.С. с ЕГН ********** от Р.България до Р.Турция с лек автомобил марка Мерцедес 212Д
Спринтер с рег.№ К 1810ВМ,собственост на Г.Х. Ю.,без да притежава Лиценз за
извършване на международен превоз на пътници и товари на територията на Р.България-
Лиценз за извършване на международен превоз на пътници и товари , Лиценз на
общността,Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на
пътници и документи, които се изискват от ЗАвПр.
При така установените обстоятелства на 25.05.2021г.св.С. Ил. К., заемащ длъжността
„инспектор” към РД”АА” – Стара Загора приела, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/,за което съставила и предявила на
нарушителя АУАН № 292583, в присъствието на колегата си св. Д. М. П., като съответно
екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ №43-
0000587 от 24.06.2021 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна
Администрация” – Стара Загора, с което на Ш. С. ЮС., ЕГН **********, от
с.************,ул.********** №88,общ.********** за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание на основание чл.93,
ал.1,т.1 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 2000 лв., връчен срещу подпис на жалбоподателя
на 06.07.2021г. видно от отбелязването в обжалваното НП.
В АУАН и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.6,
ал.1 от Закона за автомобилните превози, поради което му е наложено административно
наказание на основание чл.93, ал.1,т.1 от от Закона за автомобилните превози “Глоба” в
размер на 2000 лв.
В настоящото производство е приложена Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са
посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”,
които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени
въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.
2
Представена е и Заповед №1808/30.07.2020г. от Изп.Директор с която е преназначен Антон
Ставрев на длъжността Директор на Дирекция в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Стара Загора,считано от 04.08.2020г.за срок от една година.
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с №593/09.06.2021г. и №594/09.06.2021г. и
двете издадени от общ.********** ,жалбоподателя е син на С.М. Ю./баща/ и Г.Х.
Ю./майка/,като Е.М.С. е сестра на бащата на жалбоподателя ,а неин съпруг е М.С.С./,
респективно последният е калеко на жалбоподателя/ а не вуйчо както е посочено в жалбата/.
По искане на жалбоподателя бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел лицето
посочено като пътник,който е заплатил международен превоз на жалбоподателя,а именно
М.С.С., който установява,че действително е дал 50лева на племенника си,но те не са били за
извършването на превоз,а тъй като племенника му бил купувал ,кафета ,цигари и ядене по
пътя,той си бил заплатил същите, което бил казал и когато го били извикали в полицията в
гр.Кърджали. Установява,че е имало случаи ,когато пък тоя е возил племенника си и това
била честа практика при тях, но никога, не е ставало дума за пари да даде някой от тях за да
го превозят до чужбина.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и
от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – С. Ил. К. и Д. М. П..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на С. Ил. К. и Д. М. П., които са безпротиворечиви, логични и
взаимно-допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелят. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното
им качество – служител на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна
страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, доколкото такива не са ангажирани от страна на жалбоподателя. Поради това
Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдът кредитира показанията на М.С.С.,който въпреки че е роднина на жалбоподателя
,установява че действително е дал сумата в размер на 50 лева,но опровергава приетото от
АНО,че тази сума е дадена на жалбоподателя за извършване на международен превоз на
3
пътник,а парите били за закупени от племенника му цигари,кафета и храна. Логични и
житейски оправдани звучат тези негови показания,тъй като не може да се приеме,че ако е
имало уговорка между двамата ,жалбоподателя да превози свидетеля Сюлейман,то
безспорно сумата от 50лева не би стигнала да се заплати горивото от местоживеенето на
свидетеля до Р.Турция и неговото връщане.Логично би било съждението,че свидетеля е
заплатил ,както той сочи кафе,цигари и храна и част от пътните разноски,които двамата са
извършили, но и изначално да е имало уговорка между страните жалбоподателя да е приела
да извърши международен превоз на пътник срещу сумата от 50лева . Именно по тези
съображения съдът приема показанията на св.Сюлейман за достоверни ,логични и вътрешно
непротиворечиви,поради което ги кредитира с доверие.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига
до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в
процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна на
процесуално основание.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице
да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във връзка с
осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с МПС с българска
4
или чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица на Изпълнителна агенция
„АА”. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към процесната
дата посочена в АУАН и НП актосъставителят е заемал длъжността „„Инспектор в отдел
„Контрол” при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА”, поради което
безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има
правомощията по чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – Антон Ставрев Ставрев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РД „АА” – Стара Загора, която е с
компетентност на територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл.
17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС №
272 от 29.11.2013 година.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз
на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение
за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се
изискват от този закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни
средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или
товари на територията на Република България.
Според чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.Пр.-Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: по т.1 глоба 2000 лв. -
при първо нарушение.
5
Съгласно § 1. по смисъла на този закон: т.2. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
7.07.2020 г.) "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване
на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага,а съгласно т.14. "Международен превоз" е всеки превоз на товари
или пътници, при който се преминава през държавна граница.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
Страните не спорят по делото ,че жалбоподателят е имал качеството на водач през
процесния ден описан в обжалваното НП,както и не спорят,че същият е пътувал от
Р.България за Р.Турция,като в управляваното от него МПС като пътник се е возил св.М.С.С..
Спорно по делото е дали през процесния ден жалбоподателя е осъществил международен
превоз на пътници по смисъла на ЗАвПр и ако отговорът е положителен,дали е извършил
същият с необходимите за това документи и разрешителни /Лиценз за извършване на
международен превоз на пътници и товари на територията на Р.България- Лиценз за
извършване на международен превоз на пътници и товари , Лиценз на
общността,Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на
пътници и документи/.
Съгласно кредитираните от съда показания на разпитания по делото калеко на
жалбоподателя ,видно от 2бр. удостоверения за съпруг/а и родствени връзки –св.М.С.С., се
установява,че действително свидетеля е дал 50лева на племенника си,но те не са били за
извършването на превоза,а тъй като племенника му бил купувал ,кафета , цигари и ядене по
пътя,той си бил заплатил същите, което бил казал и когато го били извикали в полицията в
гр.Кърджали. Установява пред съда ,че е имало случаи ,когато пък той е возил племенника
си и това била честа практика при тях, но никога, не е ставало дума за пари ,да даде някой от
тях , за да го превози другия до чужбина.
При това положение следва да се приеме,че от обективна страна липсва един елемент от
адм.нарушение,а именно услугата по извършване на международния превоз на пътника с
моторното превозно средство,осъществен от жалбоподателя ,да е за сметка на св.Сюлейман/
за чужда сметка /или срещу заплащане от негова страна или жалбоподателя да извлякъл
икономическа облага от това.
Изложеното обосновава извод, че липсват доказателства осъщественото от жалбоподателя
деяние да покрива признаците на понятието "международен превоз на пътници", по смисъла
на Парагаф 1, т. 2 и т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните
превози, тъй като, освен превоз, който се извършва с моторно превозно средство, същият
трябва да е осъществен и срещу заплащане, с оглед съдържанието на легалната дефиниция.
Действително при извършената проверка жалбоподателят не е представил Лиценз за
6
извършване на международен превоз на пътници и товари на територията на Р.България-
Лиценз за извършване на международен превоз на пътници и товари , Лиценз на
общността,Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на
пътници и документи, но това само по себе си не сочи на нарушение по чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтПр, оттам на осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, предвид спецификите на
случая, установени по делото и свързани с естеството на извършвания превоз.
За да се приеме деянието по цитираната санкционна норма за довършено, е необходимо и
достатъчно водачът при извършване на проверката от контролните органи да е извършва
превоз на пътници като за него предварително е уговорено заплащане, без значение дали
цената е заплатена към момента на осъществяване на проверката или е следвало да бъде
заплатена на по - късен етап. Без значение е и нейния размер, който очевидно е въпрос на
договаряне между страните по услугата, но такава уговорка в случая не е била постигната,
нито дори е било проявено намерение в тази насока от страна на жалбоподателя, което да е
явно демонстрирано пред пътуващият. Т.е. не е установен елемент от фактическия състав на
административното нарушение и съставляващ негов обективен признак, а именно
характеризирането на извършения от жалбоподателя превоз като "превоз на пътници",
поради което в противоречие с доказателствата по делото, а оттам и в нарушение на
материалния закон на същия е ангажирана административнонаказателната отговорност за
деяние по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с нея
наказателно постановление - неправилно, поради което същото ще следва да бъде отменено.
По разноските по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 450 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото
се явява основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №43-
7
0000587 от 24.06.2021 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна
Администрация” – Стара Загора, с което на Ш. С. ЮС., ЕГН **********, от
с.************,ул.********** №88,общ.********** за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложено административно наказание на основание чл.93,
ал.1,т.1 от ЗАвПр “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” с адрес: град София, ул.„Й.В.Гурко” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Ш. С. ЮС.,
ЕГН **********, от с.************,ул.********** №88,общ.********** , сумата от 450
лв., представляващи извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по
АНД № 756/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в
14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8