Присъда по дело №90/2011 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

към  Присъда по НОХД № 90/2011г. по описа на ПРС

ХХ н.с.

 

            Районна прокуратура гр. П. е повдигнала обвинение срещу П.С.К. ***, ЕГН **********  и  А.П.К. ***, ЕГН ********** и същите са предадени на съд за извършено престъпление от общ характер по чл.323, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че през месец октомври 2004 година в гр. П. в съучастие като съизвършители самоволно, не по установения от закона ред, са осъществили едно оспорвано от другиго - Т.И.П. с ЕГН ********** и Д.И.П. с ЕГН ********** *** свое предполагаемо право - на А.П.К. с ЕГН ********** и П.С.К. с ЕГН **********, като са ограничили правото на свободно преминаване достъпа до общия проход в югозападната част на първия етаж и до ВиК инсталация /водопроводна шахта/ на първия етаж в жилищна сграда, находяща се в гр.П., на ул.„Д.Ч.”, етаж .

            В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимите П.К. и А.К. да бъде наложено справедливо наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

           В съдебно заседание по тяхна молба бяха конституирани в качеството на частни обвинители Т.И.П. и Д.И.П.. Същите лично и чрез своя повереник адв. Косев поддържат обвинението редом с прокурора като изразиха мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по посочения по-горе текст от НК и молят Съда да осъди подсъдимите, както и че не са налице основанията за прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК  каквото е искането на представителят на РП П. спрямо тях.

           Поради  неналичие на правно основание – изтекла давност съдът не прие за съвместно разглеждане предявеният от Т.И.П. и Д.И.П. граждански иск и не ги конституира като граждански ищци.

          Подсъдимите П.К. и А.К. се явяват лично и със своя защитник адв. Е.Н., не се признават за виновни по предявеното им обвинение и ползваха правото си да не дават обяснения по същото. Подсъдимите П.К. и А.К. при последната си дума поискаха да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото обвинение. Техния защитник адв. Н. в пледоарията си изложи подробно основанията,  въз основа на които обоснова искането си до съда подзащитните и П.К. и А.К. да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им  обвинение по чл.323, ал.1 от НК.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:

 

             Подсъдимата П.С.К. е родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН **********.

             Подсъдимият А.П.К. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

             От приетите по делото справки за съдимост на подсъдимите П.К. и А.К. се установява че същите не са осъждани, както и не са били освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

 

              През 1995 година съпрузите П.С.К. и А.П.К. по възмезден начин – чрез закупуването му придобили в режим на съпружеска имуществена общност от В.Х.К. и К.Б.К. първият етаж от жилищна сграда / къща / находящ се в гр. П., ул.”Д.Ч.” № ...  Съгласно  нотариален акт № 134, том 49, нотариално дело № ..../22.11.1995г. същите са придобили собственост върху първият /партерен / етаж, заедно с лятната кухня от 70 кв.м. намираща се от северната част на дворното място и започваща непосредствено от жилищната сграда, заедно с ½ /една втора / идеална част от дворното място и от общите части на сградата, с площ на жилищната сграда от 107 кв.м., с право на преминаване през дворното място и с право на ползване на северната страна от общото дворно място.  Първи / партерен / етаж на жилищната страда, се състоял от две стаи от северната страна на жилищната сграда, както и от една стая от южната страна, като между тях съществува проход, с посока запад изток, с разширение в западната си част към юг и осигуряващ достъп от улицата към стаите от първия / партерен / етаж и до  втория жилищен етаж, както и до свободната част от дворното място, намираща се от източната част на сградата. Съгласно съдебно решение по гражданско дело № 1183/92г. на РС П., Х гр.с. по което страна са били В.Х.К. и К.Б.К. е било извършено разпределение на реално ползване на свободното дворно място, по което подсъдимите, като правоприемници от предишните собственици са имали правото на реално ползване върху северната част от свободното дворно място, и което като обстоятелство е било надлежно отразено в н.а № 134, том 49, нотариално дело № ..../22.11.1995г. Стълбището за втория жилищен етаж се намирало между двете стаи на партерния етаж от северната страна на сградата.

             През 1997 година подсъдимите започнали изграждането на нова лятна кухня, на мястото на старата. Във връзка с това строителство от западната част на стаята им, южно разположена спрямо сградата, в съществуващото разширение от подсъдимия А.К. се направило заграждение от дървесни плоскости / талашит /, като оформеното пространство се използвало са съхранение на различни вещи и строителни материали. Самото изграждане и ползване на оформеното помещение от семейство К. не било оспорено от другите живущи на втория жилищен етаж - Д. С. П., М. И.П. и семейството на С. Д.П., както и от другите съсобственици.

            Другите съсобственици в имота са били: И.Д.П. / свидетел по делото /  притежаващ 1/6 / една шеста / идеална част  от дворно място, 1/3 / една трета / идеална част от втория етаж – дарени на частните обвинители Т.И.П. и Д.И.П. съгласно Нотариален акт № …., т.44, нотариално дело № …./30.07.1997г.;   С. Д.П. – притежаващ  1/6 / една шеста / идеална част  от дворно място, 1/3 / една трета / идеална част от втория етаж - продаден на частните обвинители Т.И.П. и Д.И.П. съгласно на Нотариален акт № …, том VІІ ,  рег. № …, нотариално дело № …/18.11.2004г., и  Д. С. П. и М. И.П. – притежаващи 1/6 / една шеста / идеална част от дворното място и 1/3 / една трета / идеална част от втория етаж - прехвърлени на частните обвинители Т.И.П. и Д.И.П. срещу задължение за издръжка и гледане  съгласно Нотариален акт № … , том ІІ, рег. № 2031, нотариално  дело № …. от 22 април 2003 година.

            През нощта на  23 срещу 24 декември 2003 година след пожар изгорял целия втори жилищен етаж и таванското помещение на сградата. Поради излятата вода от пожарникарите изгасили пожара, първият жилищен етаж собственост на подсъдимите също станал необитаем. Поради невъзможност за използването на целия имот същия бил обезопасен.           

            През 2004 година частните обвинители Т. и Д.  П. започнали процедура по инвестиционно проектиране за възстановяване на втория жилищен етаж и таванско помещение, унищожени при пожара през 2003 година. Във връзка с това проектиране  частните обвинители  Т.И.П. и Д.И.П. провели срещи със подсъдимите, с оглед одобрение на изготвения строителен проект и издаване на нужното разрешение за строеж. Поради неодобрение от страна на подсъдимите К. на отделни части от проекта, същия  бил промененян. Във връзка с това проектиране на 20.10.2004 година на подсъдимата П.С.К. била връчена нотариална покана № .., том І на нотариус Е.А.А. от Т.И.П., съгласно която като съсобственици семейство К. нарушават определените права на ползване на общите части, като са заградили по – голямата част от общия проход под сградата / лист 28 том първи от досъдебното /. Съгласно  поканата  този проход не е част от партерния етаж, а е обща част на самата сграда, върху която всички съсобственици имат общо и равно право на ползуване, респективно на преминаване, и поради пожара и нуждата от извършване на ремонтно – възстановителни работи по предписание на общината, се изисква и свободното ползване на този общ проход.  Съгласно поканата се прави искане от семейство К. за действие - доброволно да освободят от заграждението въпросния общ проход, за неговото свободно ползване, в това число и извършването на предписаните и одобрените строителни и възстановителни работи. С поканата се посочва и нарушение на съдебно решение по гр.д. № 1183/92г. на ПРС, Х гр.с. за реалното ползване на свободното дворно място. Съгласно поканата при неизпълнение на посоченото действие от страна на П.К., отправилият поканата Т.И.П. ще пристъпи към защита на правата си по съдебен ред. 

            След получаване на поканата от страна на подсъдимата П.К., поради не наличието на каквито и да е действия от страна и на двамата подсъдими, семейство К. и семейство П. провели няколко срещи във връзка с уточняване на отделните части на готвения инвестиционен проект.  Въз основа на искане с входящ № 9400-14675 от 29.12.2004г. от частните обвинители и проект одобрен от НИПК-гр.С. и РЕСУТ-район „Централен” при Община П., от Община П. – район „Централен” било издадено разрешение за строеж № 98 от 23.03.2005г. за  възстановяване на втори и тавански етаж с реконструкция на съществуваща жилищна сграда в парцел / УПИ / VІ-119, квартал 401, по плана на Старинна градска част гр. П., на адрес ул.”Д.Ч.” № ... Разрешението за строеж било съобщено на подсъдимата К. с писмо изх. № 9400-14675 от 28.03.2005г. и получено от нея чрез обратна разписка на 30.03.2005г.  Поради несъгласие с проекта подсъдимата П.К. обжалвала издаденото разрешение за строеж до Началника на РДНСК П. с жалба подадена чрез Община П. – Район Централен, входирана на 11.04.2005г., което спряло изпълнението му съгласно чл.216 от ЗУТ. Във връзка с обжалването на строителното разрешение от подсъдимата К. и отправена нотариална покана от частните обвинители № 75,т.І от 2005 г. на нотариус Т.Д. до подсъдимата К. и становище на инж. Б.Ж. – проектант на проекта, подсъдимата К. в отговор до частните обвинители дала съгласие за изграждане на трите нужни колони, които да се вградят в южната част на сградата, с оглед извършеното строителство в съседните имоти / лист 75 от наказателното дело /. Впоследствие от страна на началник РДНСК-П. била издадена заповед № ДК-10-24 от 09.06.2005г. с която горепосоченото строително разрешение било отменено / лист 72 от наказателното /. Заповедта на началника на РДНСК П. с която се отменя Разрешение за строеж № 98/2005г. била атакувана от частните обвинители Т. и Д. П. пред административен състав на П.ски окръжен съд  който с Решение № 109 от 04.03.2008г. е прогласил законосъобразността на заповедта на Началника на РДНСК П.. Решението на ПОС било обжалвано пред ВАС от частните обвинители Т. и Д. П..  С Решение № 1740 от 09.02.2009г. състав при ВАС е отменил като неправилно Решение № 109/2008г. на ПОС и е отменена Заповед № ДК–10–24 от 09.06.2005г. на Началника на РДНСК П. за отмяна на разрешение за строеж № 98/2005г. на Община „П.” – Район „Централен”. След връщане на делото от ВАС на 24.09.2009г. частните обвинители Т. и Д. П. депозирали в деловодството на Районна Прокуратура гр.П. молба срещу подсъдимите относно извършеното от тях заграждане на обща част на сграда / общия проход / водещ от пътната врата към вътрешния двор на имота находящ се ва ул.”Д.Ч.” № ... Във връзка с жалбата е била разпоредено от прокурор при РП П. извършването на проверка от страна на служители от .. РУП П.. След извършване на проверката и на основание нова жалба от частните обвинители Т. и Д. П.  и установеното от проверката с постановление от 27.01.2010г. е образувано досъдебно производство срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ  за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, за това че през месец октомври 2004 година, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право.  В хода на проведеното досъдебно производство № 69/2010г. по описа на ІV РУП на МВР гр.П. са привлечени като обвиняеми П.К. и А.К., за извършено престъпление по чл.323, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че през месец октомври 2004година, в гр. П., в съучастие, като съизвършители, самоволно, не по установения от закона ред, са осъществили едно оспорвано от другиго – Т.И.П. и Д.И.П. чуждо или предполагаемо право – като са ограничили достъпа до общия проход в югозападната част на първия тежа и до ВиК инсталация / водопроводна шахта / на първия етаж в жилищна сграда – находяща се в гр. П., ул.”Д.Ч.”  етаж ...  След приключване на досъдебното производство, на основание внесен обвинителен акт от РП П. срещу подсъдимите К. е образувано и проведено настоящето наказателно производство.

            В хода на наказателното производство се изготви заключение на вещо лице инж. Н.З.П., от което, както и от разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание, съдът намира като установено, че достъпа до така наречения общ проход не е нарушен, че изграденото заграждение не представлява препятствие което да осуетява или затруднява преминаването през него, както и че няма възпрепятстване достъпа до ел.захранването и водозахранването на сградата.

            Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице инж. Н.П. като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.

        За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

        Така изложената фактическа обстановка съдът намира като установена по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в досъдебното производство № 69/2010г. по описа на .. РУП на МВР гр. П., от представените от страните такива в настоящето наказателно производство, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, както и от гласните доказателствени средства – показанията дадени в хода на съдебното следствие от свидетелите  Т.И.П., Д.И.П., И.Д.П., Н.Т. П., Н.Т. А. – в кредитираната от съда им част, Д.В.К. – в кредитираната от съда им част,  Р.С.Х..

       Подсъдимите П.К. и А.К. се възползваха от правото си да не дават обяснения при провеждане на съдебното следствие, което като обстоятелство не бе пречка за установяване на изложената фактическа обстановка, както и за постановяване на решението на съда.

           Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Т.И.П., Д.И.П., И.Д.П., Н.Т. П., Р.С.Х. като логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал по делото и се позова и на тях.

            От показанията на посочените свидетели съдът намира като безспорно установено, че от 1995 година, след закупуване на първи / партерен / етаж, една втора идеална част от прилежащо дворно място и общи части на сграда находяща се в гр. П., ул. „ Д.Ч.” № .., подсъдимите в режим на съсобственост са ползвали своя недвижим имот. От показанията на свидетелите съдът намира също така като установено, че през 1997 година подсъдимите са извършили ново строителство на мястото на съществуваща стара лятна кухня, както и са направили заграждение на разширение до тяхната стая находяща се от южната част на сградата. Към момента на изграждането на заграждението, както и последващото му използване, то не е било предмет на оспорване на живущите в сградата на втория етаж както и от другите съсобственици. Съдът намира на основание посоченото от свидетел Т.П.,  че изграденото заграждение поради своя временен характер, не трайното му закрепване към земята не представлява „незаконен” строеж по смисъла на ЗТСУ действащ към 1997 година, както и последващия го ЗУТ, тъй като с показанията си свидетел Т.П. възпроизведе в съдебно заседание заключението на служители от РДНСК П. извършили проверка на това заграждение по повод на негови жалби. От показанията на посочените по горе свидетели, включително и посоченото от свидетел Т.П. до септември 2009 година, никой друг съсобственик  в имота, включително и подсъдимите не са търсили правото си на собственост, не са оспорвали промяна във фактическо положение по реда на чл.108 и 109 от Закона за собствеността, чрез завеждане на иск по реда на ГПК по компетентен орган. От показанията на посочените свидетели съдът намира като установено и неоспорено от страните обстоятелството че през месец октомври 2004 година,    преди и след подаване до подсъдимата К. нотариална покана от страна на подсъдимите К. не е имали никакви действия относно каквато и да е промяна на фактическото положение на заграждението.

  Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н.Т. А. и  Д.В.К. в частта им относно обстоятелството от кога датира наличието на изградено заграждение в разширение до прохода преминаващ през първи / партерен етаж /, тъй като посоченото от двамата свидетели противоречи на посоченото от свидетелите И.П., Н. П., Т.П., чиито показания са единни относно обстоятелство че заграждението е изградено след 1995 година, както и че Д.П. като техен родственик и ползващ втори жилищен етаж е осъществявал свободно достъп в заграждението.

  На основание показанията на посочените свидетели съдът намира като установено, че преди направата на заграждението, пространството което било заградено се е ползвало от обитателите на сградата на ул.”Д.Ч.” № .. за съхранение на въглища, за престой и съхранение на лични вещи, на моторни превозни средства – мотор. Посочените свидетели  И.П., Н. П., Т.П., Н.Т. А. и  Д.В.К. в съдебно заседание при излагане на посочения факт относно начина на ползване на разширението до прохода не посочиха факти удостоверяващи пречене на тези вещи на живущите в сградата за преминаването им през т.н. „проход” и ползването на имота по предназначението му.

             От приетите по делото писмени доказателства съдът намира като установено че през октомври 2004 година частния обвинител Т.П. с нотариалната покана до подсъдимата П.К. е изразил несъгласие със съществуващото фактически положение – налично заграждение в разширението на първи / партерен / етаж, при което не е налице посочване на възпрепятстване в достъпа до ВиК инсталация / водопроводна шахта /.   

              От приложените по делото решението на ПОС и решението на ВАС съдът намира, че подсъдимата К. и частните обвинители са били страни по  административно производство, чийто предмет за разглеждане е било  законосъобразността на Заповед на Началника на РДНСК П. с която е отменено разрешение за строеж, и че това производство не представлява производство по реда на ГПК.  Основание за това заключение са разпоредбите на чл.97 от ГПК / действащ до 01.01.2008г. / и разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК действащ към момента, които са идентични и глрасят: „ Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това”, както и разпоредбите на Закона за собствеността, който правно регламентира начина за уреждане на правни спорове във връзка с установяване и упражняване правото на собственост. Съгласно посочените нормативни актове при накърнени права на някой от собствениците / съсобствениците / по реда и посочения начин в ГПК,  съгласно чл.108, ал.1 от ЗС:  „ Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има правно основание за това”. В зависимост от накърнените права ищецът може да прибегне и до други два специални иска:   по чл. 109, ал. 1 от  Закона за собствеността / ЗС /, с който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право  и   по чл. 109а от  Закона за собствеността / ЗС /, с който се цели определяне на границите между два съседни имота.

            С оглед на така изложено и приетите по делото писмени доказателства съдът намира като установено, че такива искове до съда по местонахождение на имота до настоящия момент не са били подавани нито от подсъдимите, нито от частните тъжители, както и че като първо действие на частните обвинители се явява жалбата им до РП П. от месец септември 2009 година, но която съдът намира че не представлява надлежно сизиране на компетентен орган по реда на ГПК и ЗС.

            От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, съдът намира че не се установи по безспорен и безсъмнен начин осъществяването на деяние

от подсъдимите П.С.К. и А.П.К. в съучастие, като съизвършители и представляващо престъпление по смисъла на чл.323 от НК.

            Престъплението по чл.323 от НК – самоуправството законодателят е поставил в Глава Х от Особената част на НК / чл.320 - чл.329 /, която е наименувана „ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ”. Родов обект на тези престъпления е нормалния обществен живот на гражданите, и при осъществяването им се накърняват интересите както на обществото като цяло, така и на отделните негови членове. Престъпленията по чл.323 – чл.324 от НК по своя характер представляват неспазване на правилата за осъществяване на определени дейности.  Съгласно ал.1 на чл.323 от НК „ който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи ..”  Субект на това престъпление може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител.

             Изпълнителното деяние на престъплението „самоуправство” от обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява самоволно, не по установения от закона ред. За това деецът следва да има някакво право, което трябва да съществува ако не обективно, то поне субективно – в представите на дееца като претендент за него. Иначе ако дейността му изобщо не съставлява упражняване на право, то няма да може да се окаже и самоуправство. Съгласно съдебната практика изпълнителното деяние на самоуправството може да се осъществи само чрез действие, не и чрез бездействие. Според съдебната практика под действително право се разбира реално съществуващо право като в този момент е необходимо да бъде осъществено по законовия ред, а под предполагаемо право – такова, което е само претендирано от дееца, като в този случай обществената опасност се характеризира с по – високата си степен на такава. Най същественото за самоуправството е това, че то никога не представлява пряко посегателство върху чуждо имущество. Самоуправството посяга само върху реда за осъществяване на определена дейност, и това е правораздавателната дейност и в частност дейността по решаването на спорове по имуществени права.  Съгласно правната теория и съдебната практика, цитирана от защитата на подсъдимите и която е ноторно известна и настоящия състав на съда не намира че следва да я посочва изрично в настоящите мотиви, за да бъде изобщо възможно да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за вещно, облигационни или друго някакво имуществено право между двете страни.

             От приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът намира като установено, че към месец октомври 2004 година като съсобственици на имота находящ се в гр. П., ул. „ Д.Ч.” № .. са били подсъдимите / в режим на съпружеска съсобственост/, частните обвинители Т.И.П., Д.И.П. и С. Д.П., както и че към инкриминирания период никой от посочените съсобственици не е бил страна по гражданско правен спор повдигнат пред компетентен съд по местонахождението на имота. Преди да се извърши самоуправството – деецът следва да е страна по правоотношение и правото му в него се оспорва от насрещната страна по правоотношението – по наличие, по размер, по начин на упражняване. От приетите по делото писмени доказателства съдът намира като установено, че частните тъжители Т.И.П., Д.И.П. не са повдигнали спор по реда на чл.124 от ГПК във връзка с чл.108 или 109 от ЗС пред съда в гр. П. по което като ответна страна да са подсъдимите П.К. и А.К..

            И тъй като след възникване на спора самоуправството може да бъде извършено само от другата страна  по правоотношение / не тази която е повдигнала спора и го е предявила за неговото решаване от компетентен орган /.  Според текста на чл.323, ал.1 от НК деецът осъществява своето спорно право „самоволно” в смисъл, че предприема дейност за упражняването му по свое решение / усмотрение / без да се съобразява с волята и в частност с възражението на насрещната страна. Деецът осъществява спорното право и „не по установения ред” в смисъл че въпреки липсата на търпимост от насрещната страна, въпреки противопоставянето и предприема дейност за упражняването му по начин, който не отговаря на закона.

              Във връзка с така изложеното относно обективната страна на престъплението „самоуправство” и на основание приетите писмени и гласни доказателства съдът намира като установено, че подсъдимите К., заедно или поотделно, не са били страна по правоотношение което е оспорено от частните обвинители по реда на ГПК и ЗС, както и че като страна по този спор не са предприемали никакви действия за решаването на своето спорно право, самоволно, без да се съобразяват с волята и възражението на частните обвинители, и по начин който не отговаря по закона. От доказателствата по делото съдът намира като установено и не оспорено от страните, че частните тъжители през месец октомври 2004 година са предприели дейност по изготвянето на инвестиционен проект за  възстановяване на втори и тавански етаж с реконструкция на съществуваща жилищна сграда  находяща се в гр. П., ул. „ Д.Ч.” № .., както и че нотариалните покани, както и срещите със подсъдимите са били именно с изготвянето и осъществяването на този инвестиционен проект. Съдът намира, че през този период подсъдимите не са предприели никакви действия за промяна на фактическото положение в имота, както и че съществуващото от 1997 година заграждение не е пречка за свободен достъп до имота каквото е заключението на вещото лице, тъй като то е било изградено на място което се е ползвало именно за съхранение на вещи на живущите в имота, съгласно показанията на свидетелите П., на свидетелите А. и К.. Както се посочва в Решение № 1068 от  20.03.2006 г. на ВКС по н. д. № 568/2005 г., III н. о., няма основание за квалифициране на такова поведение като престъпление, когато няма страни по спорно гражданскоправно отношение, а става въпрос за обществени отношения, свързани с устройство на територията, инвестиционното проектиране и строителство, за които законодателят е създал специален ред и процедура за регулирането им чрез Закона за устройство на територията, като е предвидил административно - наказателна отговорност при нарушаването му.

           Освен изложеното по горе съдът намира, че подсъдимите П. и А. К. не са осъществили състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК поради не установения и друг обективен признак, а именно случая да е немаловажен. Това изискване на закона предполага извършените самоуправни действия да са с по – висока степен на обществена опасност. От установеното по делото съдът намира че не се установи наличието на такава по – висока степен на обществена опасност, първо защото както се посочи и по – горе подсъдимите през месец октомври 2004 година не са предприемали каквито и да е действия по упражняване на имуществено право оспорено от частните обвинители пред компетентен орган.

            От субективна страна самоуправните действия трябва да бъдат извършени от дееца при пряк умисъл – да съзнава общественоопасния характер на деянието си, да предвижда неговите обществено опасни последици и да иска тяхното настъпване, като във всички случаи трябва и да знае предварително, че е налице оспорване от насрещната страна по имущественото правоотношение.

            Като обобщение на посоченото, от обективна страна съдът намира че към октомври 2004 година, никой от съсобствениците не е имал какво и да е възражение, искане или друга претенция към подсъдимите относно достъпа до водопроводната шахта, първо защото водопроводната инсталация на сградата се е ползвала до пожара през 2003 година, след това имота не е бил обитаем и не се е ползвал за жилищни цели, като поради това обстоятелство и нуждата от ново проектиране съгласно показанията на всички свидетели П. те сами са свалили и премахнали наличните водомери, които са ползвали. В поканата отправена от частния обвинител Т.П. нямаме никакво оспорване и искане за достъп до водопроводната шахта, т.е дори по време на инвестиционното проектиране  извършваното от инж. Богданов не е имало нужда от достъпа до същата. Достъпа до прохода не е нарушен съгласно същата тази покана а се оспорва ползването на част от разширението на прохода, което по своя правен характер представлява несъгласие по ползването на имот в режим на съсобственост на съсобственост, за което несъгласие за първи път подсъдимите научават с нотариалната покана връчена на подсъдимата К. на 20.10.2004г., както и че няма повдигнат спор пред компетентен за решаването му орган, какъвто е съда – виж трети предпоследен ред на поканата „ .... като в противен случай ще пристъпя към защита на правата си по съдебен ред”.             

           Тъй като съдът не установи наличието на деяние, което да е извършено от подсъдимите П.К. и А.К., и което да е съставомерно по смисъла на чл.323, ал.1  от НК не намира като съществено процесуално нарушение не прецизното посочването на местонахождението на „спорния” имот / както в досъдебното производство така и в обвинителния акт не е посочен № на улицата където се намира имота , а е посочен етаж първи, както и не посочването че случая не е маловажен, тъй като за да са определящи, първо трябва да имаме деяние което е престъпление / действие,  а не бездействие / и правен спор пред надлежен орган. Престъплението е по дефиниция деяние, което е обществено опасно и противоправно / чл.9, ал.1 от НК, а според установеното от настоящия състав на съда точно тези две основни качества липсват в поведението на подсъдимите П. и А. К., поради което и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК те следва да бъдат оправдани.

            С оглед на така изложеното и при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПк съдът направи извод, че подсъдимите П.К. и А.К. нито като съизвършители, нито заедно или поотдело,  не са извършили деяние,  което да е съставомерно по чл.323, ал.1 от НК, поради което ги призна за невиновни и ги оправда изцяло по повдигнатото им обвинение по чл.323, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

            С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НК съдът постанови направените разноски по делото в размер на 80 лева да останат за сметка на държавата.

 

             Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.И.