№ 3512
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯВНД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело №
20231110201335 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „********“ ЕАД, ЕИК: ****** срещу
Наказателно постановление (НП) № 2055/22.12.2022г. издадено от Директора
на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 201, ал. 2 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 150,00 лева
за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.
В жалбата е посочено, че обжалваният акт е незаконосъобразен и
неправилен, а наложеното административно наказание –. явно несправедливо
и се иска отмяната му. Посочва, че при съставяне на АУАН са нарушени
процесуалните правила, пренесено съответно и при издаване на НП , тъй като
не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а
именно липсва описание на нарушението, както и посочване на нарушените
законови разпоредби, а също и датата, на която това е станало. Уточнява, че
факти, очертаващи обективния състав на нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗВ не са изложени, в частност не е посочено количеството ползвана
1
вода. На следващо място посочва, че поземлени имот с идектификатр
68134.8631.111 представлява общинска собственост, а не принадлежи на
жалбоподателя, който е оператор на площадка за третиране на строителни
отпадъци. Изкуственият водоем, също бил общинска собственост, образуван
бил вследствие дейността на друго общинско предприятие „***“. Изтъква, че
изградения басейн за измиване на гумите на напускащите площадката
превозни средства е с намаляване на запрашеността в сухо и топло време и
изграждането му е резултат от предписания на Столичния инспекторат,
отразени в констативен протокол № КП-18-0008282/08.02.2018г. Допълва, че
същият е с вместимост от 5 куб. м. вода, представлява затворена система, а
която водата се движи в кръг, а вграденият басейн изпълнява ролята на
резервоар. Периодично –. веднъж месечно –. водата в басейна се оставяла да
се избистри и се връщала гравитачно обратно във водоема, а утайката се
изчиствала ръчно. Изтъква, че водоема се захранва само при намаляване на
нивото на водата с помпа и се изразходват по-малко от 10 куб.м. за
денонощие. Прави уточнение, че изкуственият водоем е собственост на
столична община и съгласно него се прилага Закона за общинската
собственост.
С оглед изложеното посочва, че дружеството попада в предвидените от
закона изключения по чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 4 от ЗВ. Отделно от това,
посочва, че от водата са иззети контролни проби от вода за физико-
химически анализ, както и почвени проби от терени в непосредствена
близост и заключението е за липса на превишаване на изследваните
показатели. Алтернативно се позовава на чл. 28 от ЗАНН като твърди, че е
налице маловажен случай. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Ц.. Същата поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
искането за отмяна на обжалвания акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна –. Директора на Басейнова дирекция „Дунавски
район“ (БДДР), е изразила подробно становище в придружителното писмо, с
което е изпратена преписката. Изрично посочва, че наказателното
постановление е издадено при спазване на материални и процесуалния закон
и нарушения в посочения от жалбоподателят смисъл не са допуснати. Сочи,
че на площадка № 1 на „********“ ЕАД с местонахождение в кв. ***** ПИ
2
68134.8631.111 е установен изкуствено образуван водоем (кариерно езеро).
Посочва, че установеният на площадката малък водоем се ползва за измиване
на гумите на превозните средства, напускащи площадката. Изтъква, че за
констатираното водовземане от изкуствени водоем е необходимо
разрешително съгласно Закона за водите, с което жалбоподателят не
разполага. По отношение твърденията за липса на посочена дата на
извършване на нарушението, посочва, че достатъчно данни за нарушителя за
били известни едва към момента на извършване на проверката на 27.06.2022г.
Сочи, че нарушението на жалбоподателя се изразява в отнемане на водни
количества без разрешително и е съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗВ,
която включва четири отделни хипотези, диференцирани съобразно отнетото
количество вода в л/сек. Уточнява, че не съществува начин, по който да бъде
определено точното количество вода, поради което и е наложена санкция в
минимален размер от 150,00 лева по буква „а“ от цитираната разпоредба.
Твърди, че маловажен случай не е налице. Иска от съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрк.
Георгиева, която поддържа изложеното. Иска от съда да потвърди
обжалвания акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова на
насрещната страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На „********“ ЕАД е дружество със 100 % общинско участие в капитала
и оператор на площадка за третиране на строителни отпадъци № 1, намираща
се в район Кремиковци, кв. *****, ПИ 68134.8631.111. Последният е актуван
като частна общинска собственост с акт № 2882/17.08.2015г.
На 27.06.2022г. експерти на Басейнова Дирекция „Дунавски район“
(БДДР), РИОСВ-София и Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)
извършили съвместна проверка на място на площадка № 1 на „********”
ЕАД, ЕИК: ******6, намираща се в кв. ***** ПИ 68134.8631.111, във връзка
със Заповед № РД-501/ 15.06.2022 г. на Министъра на околната среда и
водите. Съставен е констативен протокол № 2-ГТ-04/ 27.06.2022 г.
3
Видно от съдържанието на последния, при проверката е извършен обход
и оглед на площадката, установен е изкуствено образуван водоем (кариерно
езеро), от който са взети контролни водни проби. Не се е установило ползване
на вода от кариерното езеро.
При проверката са взети контролни водни проби за физико-химичен
анализ, от конкретно посочени места на р. Искър за анализ на следните
показатели: неразтворени вещества, калциево- карбонатна твърдост, желязо-
разтворено, олово, мед, цинк, алуминий, живак, манган, никел, хром-общ,
арсен, кадмий и нефтопродукти.
Взети за проби и от изкуствено образувания водоем (кариерно езеро) под
площадка № 1 на „********“ ЕАД като резултатите от експресия анализ на
място са: pH 8.45, разтворен кослород: 7.73 mg/dm3, електроповодимост 695
pS/cm, час на пробовземане 13:15 ч. Водната извадка е била анализирана по
показатели: неразтворени вещества, калциево-карбонатна твърдост, желязо-
разтворено, олово, мед, цинк, алуминий, живак, манган, никел, хром-общ,
арсен, кадмий и нефтопродукти. НАрушения не са констатирани
При проверката е установено, че при точка с географски координати N
42°43'23.06" и Е 23°24'51.37" се установява на територията на площадката
малък изкуствен водоем, водата от който се ползва за измиване на гумите на
превозните средства, напускащи площадката. След измиване на гумите на
камионите водите гравитачно отново се отвеждат в описания изкуствен
водоем. Посочено е, че по данни на представителите на фирмата има
монтирана помпа, както и че в момента на проверката водата от изкуствения
водоем се ползва за измиване на гумите на превозните средства, напускащи
площадката.
При съобразяване на посочено, св. Г. Т. е съставила АУАН №
1267/11.08.2022г., с който е констатирала нарушение на разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от Закона за водите. Същият е връчен на 11.08.2022г. на
упълномощен представител на дружеството, който го е подписал,
отбелязвайки, че ще депозира възражения в срок. Такива са постъпили с вх.
№ КД-07-2250 (2)/17.08.2022г.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 2055/22.12.2022г. издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с което на жалбоподателя на основание
4
чл. 53 от ЗАНН и чл. 201, ал. 2 от Закона за водите е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 150,00 лева
за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства: показанията на актосъставителя Г. Т. и
свидетеля РД, които съдът кредитира като последователни, обективни,
непредубедени и логични. Същите съответстват на очертаната посредством
следните писмени доказателства фактическа обстановка –. писмо с наш вх. №
ПО-()1-58(1)/13.01.2023г. - 4 броя страници, заверено копие; наказателно
постановление №2055/22.12.2022г. - 4 броя страници, оригинал; известие за
доставяне на НП №2055/22.12.2022г. - 2 броя страници, заверено копие;
възражение с наш вх. №КД-07-2250(2)/17.08.2022г. - 9 броя страници,
заверено копие; акт за установяване на административно нарушение
№1267/11.08.02022г., пълномощно ог 09.08.2022г., покана за съставяне на
АУАН с наш изх. №КД-07-2250(1)/01.08.2022г.; известие за доставяне на
Покана с наш изх. №КД-07- 2250(1 )/01.08.2022г.; писмо с наш вх. №КД-07-
2250/11.07.2022г. - 5 броя страници, заверено копне; констативен протокол
№2-ГТ-04 от 27.06.2022г. - 3 броя страници, заверено копие; писмо с наш вх.
№КД-07-80/17.06.2022г. с приложение Заповед № РД- 501/15.06.2022г. на
Министъра на околната среда и водите; протокол от изпитване № 01-
1391/07.07.2022г.; заповед №67/21.06.2022г.; заповед № 981/04.08.2022г.;
трудов договор №982/04.08.2022г. Следва да се посочи, че от всички
изложено от свидетелите и посочените писмени доказателства не може да се
направи извод за осъществен от страна на жалбоподател факт на водовземане,
без действащи разрешителни за водовземане в деня на проверката, макар по
същество водовземане от процесното кариерно езеро да не се оспорва.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в
законоустановения срок и от лице с правен интерес, поради което същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Констативният протокол, актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от териториално- и
5
материалнокомпетентни органи в кръга на възложените им функции, видно от
представените Трудов договор № 982/04.08.2022 г. и Заповед № 67/21.06.2022
г. на Директора на БДДР –. Плевен.
При извършване на проверката е присъствал представител на
санкционираното юридическо лице, а именно св. РД –. еколог на
дружеството. Същата е положила подписа си на протокола и е получил
екземпляр от него, видно от изричното отбелязване.
Административно –. наказващият орган е спазил процедурата и е
предоставил възможност на нарушителя да реализира правото си на защита,
като с писмо изх. № КД-07-2250/07.08.2022 г. е поканил дружеството да
изпрати свой представител при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. В писмената покана подробно са разяснени
обстоятелствата по случая, факта, че на посочената дата и час предстои
съставяне на АУАН, правото на дружеството да даде обяснения, както и
следващата се процесуална тежест при неизпращането на представител, а
именно съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, съгл. чл. 40, ал. 2
ЗАНН. Същата е получена от представител на дружеството и такъв се е явил
за съставяне на АУАН.
АУАН е съставен в присъствието на актосъставителя, двама свидетели,
първият от които присъствал и на самото нарушение, както и представител на
нарушителя. Същият е надлежно връчен на представител на дружеството
11.08.2022г. „********“ ЕАД е подало възражение срещу съставения АУАН.
Административнонаказващият орган е взел предвид депозираното
възражение и допълнението към същото, но ги е счел за неоснователни,
поради което е издал атакуваното Наказателно постановление. Същото е
издадено от компетентен административнонаказващ орган по смисъла на чл.
47, ал. 1, бук. а) от ЗАНН - Директора на Басейнова дирекция „Дунавски
район“ - Плевен. Постановлението съдържа изискуемите по чл. 57 от ЗАНН
реквизити и е връчено на нарушителя на 06.01.2023 г., както се доказва от
приложеното по делото известие за доставяне.
Независимо от изложеното настоящият съдебен състав намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя
и обосноваващи отмяната на последното само на това основание.
6
На първо място, настоящия съдебен състав констатира допуснато
нарушение, на разпоредбите на чл. 42, т. 2 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗАНН –. не е посочена дата на извършване на нарушението. Посочването на
този елемент от обективната страна на нарушението е от значение и за
санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на
вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но е важно и за
съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на
твърдяното нарушение. Датата на нарушението е един от главните факти в
предмета на доказване по делото и меродавният момент, който законът
свързва с възникване на отговорността на дееца. Непосочването на дата
препятства преценката на съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Отделно от това разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗВ изисква наличие на
валидно разрешително за водовземане. Нарушаването на изискването на чл.
44, ал. 1 ЗВ води до осъществяването от извършителя на състав на
административно нарушение, след като ползва води без необходимото за това
основание /в случая разрешително/. Съгласно чл. 44, ал. 2 ЗВ, водовземането
включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от
тях, както и използването на енергията на водата. В § 1, ал. 1, т. 7 от ДР на ЗВ
понятието „водовземане“ е дефинирано като дейност обхващаща всички
дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.
Изложеното се отнася до обективните признаци на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Описание на същите липсва както в съставения
АУАН, така и в издадено въз основа на него наказателно постановление. И в
двата акта, органът е посочил извършването на проверка, при която са взети
проби и не са констатирани нарушения. Посочено е единствено, че „на
територията на площадката има малък изкуствен водоем, водата от който се
ползва за измиване на гумите на превозните средства, напускащи
площадката. След измиване на гумите на камионите водите гравитачно
отново се отвеждат в описания изкуствен водоем.“ Отделно е уточнено, че по
данни на служители на дружеството на изкуствения водоем има монтирана
помпа. Не става ясно откъде и дали се взема вода за този изкуствен водоем.
Не се споменава водовземане да се случва от кариерното езеро. Нещо повече
констативният протокол, АУАН и НП съдържат изрично отбелязване, че към
датата на проверката „не се ползва вода от кариерното езеро“. Изложеното
7
представлява нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е
съществено и ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото в
съдържанието както на АУАН, така и на НП по същество липсва описание на
конкретно извършено нарушение.
Отделно от това, на жалбоподателя е наложена санкция на основание чл.
200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за водите, който сочи, че се наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което: 1. (изм. - ДВ, бр. 65
от 2006 г.) ползва води без необходимото за това основание или в отклонение
на предвидените условия в разрешителното или договора: а) с количество до
1 л на секунда - от 150 лв. до 1000 лв. Видно от останалите текстове на
разпоредбата, санкцията се определя в зависимост от констатираното
количество отнета вода.
В хода на административнонаказателното производство не е установено
какво количество вода се твърди да е водовземал жалбоподателят (съответно
не е установено водовземал ли е въобще), поради което и неясно е как
административнонаказващият орган е определил наказанието в посочения
размер. Абсурдно в посоченото от органа, че доколкото не може да определи
количеството ползвана вода, санкцията е определена в минимален размер.
Поради изложените допуснати в хода на производството съществени
нарушения на процесуалния закон –. всяко, от което е ограничило правото на
защита на наказаното лице, обжалваният акт следва да бъде отменен.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор, право на разноски има жалбоподателят. Такива
се установяват направени в размер на 400,00 лева. Последният е съизмерим с
минималния такъв, поради което и направеното възражение за прекомерност
е неоснователно и същите следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от
ЗАНН
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 2055/22.12.2022г.
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с
което на „********“ ЕАД, ЕИК: ****** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
201, ал. 2 от Закона за водите е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 150,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1
от Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) –. Плевен да
заплати на „********“ ЕАД, ЕИК: ****** сумата от 400,00 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК –. пред Административен съд –. София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9