№ 174168
гр. София, 27.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110164171 по описа за 2024 година
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3 на същия текст /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши
при прилагане нормата на чл. 143 от ЗЗП.
В конкретния случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това
положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на
закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за сумите,
дължими за предоставени електронни съобщителни услуги и лихва за забава.
Заявлението следва да се отхвърли за всички останали суми. Аргументите на
съда са следните:
Относно претендираната неустойка за невърнато оборудване:
Независимо от дадените подробни и ясни указания от заповедния съд,
заявителят не е представил доказателства нито за предоставяне на твърдяното
оборудване, вкл. и не го идентифицира, нито доказателства, че е отправил
искане за връщане на същото след прекратяване на договора.
Неустойката за невърнато оборудване и тази за дадена отстъпка,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата, обективираща същите е
неравноправна такава с оглед разпоредбата на чл. 143 т.10 от ЗЗП – така
Определение № 14736/25.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 10778/2024 г. на СГС.
По отношение на лихвите за забава върху неустойките:
След като по изложените съображения длъжникът не дължи заплащане
1
на претендираните вземания за неустойки, то това се отнася и за акцесорните
задължения за лихви за забава върху тях.
На самостоятелно основание следва да се посочи, че лихва за забава
върху неустойка се дължи само ако в договора е посочено кога е падежа на
задължението за неустойката, а в ОУ точен падеж на задължението за
неустойка липсва. Поради, което и длъжника не е изпадал в забава за
заплащане на това задължение за неустойка не дължи лихва, тъй като и до
сега не е уведомен за прекратяването, нито му е поискано плащането, нито
връщане на оборудването. В този смисъл и константа практика по идентични
клаузи за неустойки: Определение № 11222 17.07.2024 г. по в.ч.гр.д. №
20241100508032/2024 г. на СГС, Определение № 1587 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д.
№ 20231100514019 / 2023 на СГС, Определение № 11993 от 31.07.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 20241100507397 / 2024 на СГС, Определение № 8891 от 10.06.2024
г. по в.ч.гр.д. № 20241100500213 / 2024 на СГС, Определение № 9938 от
26.06.2024 по в.ч.гр.д. № 20241100507174 / 2024 г. на СГС, Решение № 2024 от
24.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1630/2023 г., Решение № 3636 от 4.07.2023
г. на СГС по в. гр. д. № 6631/2022 г., Определение № 1655 10.08.2021 г. по
в.ч.гр. № 9289 / 2021 на СГС, Определение № 2008 от 26.08.2021 г. в.ч.гр. №
20211100506622 по описа за 2021 на СГС, Определение № 1379 от 23.07.2021
г. в.чгр.д. № 20211100508067 / 2021 на СГС, Решение № 419 от 13.12.2022 г. на
ОС - София по в. гр. д. № 414/2022 г.,Определение № 2038 от 25.08.2023 г. на
ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2252/2023 г., Определение № 656 от 24.07.2023
г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 446/2023 г., Определение № 1063 от
11.09.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 565/2023 г., Определение №
1189 от 15.12.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 983/2022 г.,
Определение № 1875 от 14.07.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. №
1208/2023 г. , Решение № 70 от 21.07.2023 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. №
109/2023 г. Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1768/2022 г. Определение № 263 от 22.05.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр.
д. № 271/2023 г.,
По отношение на разноските:
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Разноските следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от
заявлението.
Воден от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от „,980, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „,, СРЕЩУ
Е. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, У,, общ. Столична, обл. София
В ЧАСТТА за сумите : 200лв., претендирана като начислени
2
неустойки и 1,56 лихви от които:
По договор с партиден номер М,53 неустойка, представляваща цена на
невърнато оборудване по ценова листа по която неплатената сума е в размер
на 100.00лв. и мораторна лихва е в размер на 0.78лв. за период на забава
04.09.2024г. - 02.10.2024г.
По договор с партиден номер М,55 неустойка, представляваща цена на
невърнато оборудване по ценова листа предоставен WiFi Router зпо която
неплатената сума е в размер на 100.00лв. и мораторна лихва е в размер на
0.78лв. за период на забава 04.09.2024г. - 02.10.2024г.
както отхвърля искането за законна лихва върху сумите от датата на
подаване на заявлението, както и съразмерно на отхвърлената част разноски,
държавна такса и юрк. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3