ОПРЕДЕЛЕНИЕ
11.03.2021 г.
№ 411
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, ХХIV състав,
На
единадесети
март, две хиляди двадесет и първата
година
В
закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
след като
разгледа докладваното от член-съдия Методиева ЧКАНД
№ 572/2021 г.
по описа на Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Производството е по реда на
чл.266, ал.4 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН.
Образувано е по
постъпила частна жалба от адв.Г.Н.Н. *** от 15.12.2020 г. по АНД № 4514/2020
г., с което е оставена без уважение молба на адв.Н. за отмяна на наложена на
09.12.2020 г. в хода на съдебното заседание по делото глоба от 100 лева.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Със същата се излагат съображения за немотивираност на
определението за отказ да се отмени наложената глоба, както и липса на посочено
при налагането на глобата правно основание. Сочи се, че квалифицираното от
първоинстанционния съд като реплика изказване на жалбоподателя всъщност
съставлявало становище по процедурата в съдебното дирене, провеждано от
въззивна инстанция, което не би могло да се третира като грубо нарушение на
реда в съдебната зала. Моли се за отмяна на определението за отказ да се отмени
глобата и отмяна на същата по същество от касационния съд.
Въз основа на материалите по приложеното АНД № 4514/2020
г. по описа на 20 наказателен състав на ПРС, настоящият съдебен състав
установи, че жалбоподателят адв.Н. е участвал в съдебното производство по
посоченото АНД, образувано за обжалване на наказателно постановление, в
качеството му на пълномощник на страна. Делото е разглеждано в едноличен
съдебен състав с председател съдия Ингилизов. В качеството си на пълномощник на
страна по делото, адв. Н. се е явил и е присъствал в проведеното и ръководено
от посочения съдия съдебно заседание на 09.12.2020 г. В рамките на същото,
докато съдът е произнасял определение по допускане на доказателства и е
разрешавал въпросите по по-нататъшния ход на делото, адв. Н. си е позволи да
прекъсне Председателя на състава при самото четене на определението му.
Посоченото е счетено за нарушение на реда в съдебната зала и санкционирано от
Председателя на състава с налагане на глоба от 100 лева. В мотивите на
определението, с което това е сторено, е изрично посочено, че нарушението на
реда в съдебната зала се изразява в употребената на реплика от страна на адв. Н.,
преди съдебният състав да обяви определението си за отлагане на делото и датата
на следващото заседание. С молба от 15.12.2020 г. адв. Н. е поискал от съда да
отмени наложената глоба, като прояви снизхождение и толерантност, тъй като
поведението му не може да се определи като грубо нарушение на реда в съдебната
зала.
Касационният съдебен състав намира, че правилно Председателят
на съдебния състав на първоинстанционния съд е упражнил правомощията си по
чл.266, ал.2 от НПК, като е наложил глоба на адв. Н., предвид удостовереното от
приложения по АНД № 4514/2020 г. съдебен протокол от 09.12.2020 г., на който не
е искана поправка, поведение на адвоката в съдебното заседание. Същото се е
изразило на практика в прекъсване четенето на съдебно определение по хода на
делото, чрез излагане на становище, което съдът не е пропуснал, а е бил
достатъчно коректен да даде и разяснение. Видно е, че е направена след това и
устна забележка от адв. Н., с искане същата да се отрази в протокола, което е
било и сторено, но отново това е станало в момент, в който съдът е произнасял
своето определение, сиреч без в този момент от ръководещия процеса съдия да е
била дадена думата на страната в производството за становище, или каквото и да
било друго по характер изказване.
Прекъсването на съдебния състав в момент на произнасяне
на определение в съдебно заседание съставлява категорично грубо нарушение на
реда в съдебната зала, доколкото е и проява на неуважително отношение към съда,
особено в момент, когато същият произнася съдебен акт. В тази насока, без
значение е соченото от жалбоподателя обстоятелство, че не е репликирал Председателя
на състава, а е изложил становище по процедурата в съдебното дирене, доколкото
не съдържанието на казаното от адвоката в съдебното заседание, а моментът и
начинът, по който това е сторено, са станали причина същият да бъде
санкциониран.
Изложеното
по-горе предопределя правилността на решението на Председателя
на съдебния състав за налагане на санкция. В тази насока и правилно е било санкционирането на
нарушителя, като макар и обективирано в определение, същото има характер на
разпореждане на Председателя на състава по чл.266, ал.2 от НПК. Независимо, че
не е посочено правното основание за налагането на глобата, от съдържанието на
акта, с който адв. Н. е бил санкциониран, това основание става съвършено ясно,
поради което и това възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Тъй като
разпореждането на Председателя на съдебния състав по първоинстанционното дело е
законосъобразно и обосновано, то
по тази причина и отказът на съдебния състав в
процедурата по чл.266, ал.4 НПК
да отмени разпореждането на Председателя на
съдебния състав също е обоснован и законосъобразен. Фактът, че не са изложени изрични мотиви за постановения
отказ да се отмени глобата, в конкретиката на настоящия случай, не прави
определението за отказ незаконосъобразно, като се има предвид, че Председателят
на състава, наложил глобата и съответно съставът на съда, постановил отказа
същата да бъде отменена, съвпадат, тъй като делото се гледа в състав от един
съдия. Поради това и очевидно е, че същият е изложил в качеството си на Председател
на състава подробни и ясни мотиви за необходимостта от санкциониране на адв. Н.
при налагане на глобата му, поради което и фактът, че този състав на съда е
постановил оставяне без уважение искането за отмяната на глобата е достатъчен,
без да е нужно да се излагат допълнителни мотиви.
В
разпоредбата на чл.266, ал.2 от
НПК
е предвиден максимален размер на възможната за налагане глоба от 500 лева, без да е посочен минимум на глобата. На жалбоподателя
в настоящото поризводство е наложена глоба от 100 лева,
която глоба обаче, според настоящия
съдебен състав, се явява завишена. Касае се
действително до недопустимо прекъсване на Председател на съдебен състав при
четене на неговото определение, което е грубо нарушение на реда в съдебната
зала и което поведение не би следвало да се очаква от адвокат. Все пак обаче, с
оглед интензитета на конкретното нарушение, а също и предвид последващото
отношение на адв. Н. към него, като, видно от молбата му на л.49 от АНД №
4514/2020 г., същият осъзнава
недопустимостта на поведението си в съдебната зала, съдът счита, че глобата ще
следва да бъде намалена до размера на сумата от 50 лева. Този размер се явява достатъчен, за да санкционира нарушението, както и
да насочи допусналия го участник в съдебното производство към съответно
съобразяване на поведението му в бъдеще със стандартите по възведеното
задължение на адвокатите по чл.40 от Закона за адвокатурата.
Предвид изложените съображения и СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение от 15.12.2020 г. по АНД № 4514/2020 г. по описа на РС
- Пловдив, 20 н.с., с което е
отказано да бъде отменена наложената по реда на чл.266, ал.2 НПК на адвокат Г.Н.Н. глоба, като НАМАЛЯВА размера на наложената на адвокат Г.Н.Н. глоба от 100 лева на 50 /петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: