Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260616 01.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Малина Петрова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 1807 по описа за 2020 година.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди, че в периода 09.09.2014г. - 26.09.2019г. осъществил услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на канални води в обект на ответника, находящ се в гр. П.**********. Стойността на предоставените услуги възлизала на 314,70 лв. Върху тази главница се дължало обезщетение за забава в размер на 81,21 лева за периода 31.12.2014г. – 31.08.19г. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е възразил. Ето защо се иска да бъде установено съществуването на вземането.
Ответникът В.Х.Г. отрича, че е задължено лице по смисъла на общите условия на дружеството ищец. Твърди, че макар той да е собственик, върху имота има учредено право на ползване относно друго лице. Освен това твърди, че фактурите не са му били връчвани и не му е известен размера на задължението. Прави и възражение за погасяване на сумите по давност.
Съдът намери за установено следното:
На 01.10.2019г. дружеството ищец „Вик“ ЕООД е подало против Г. заявление за издаване заповед за изпълнение за следните суми: 314,70 в., цена на потребен за периода 09.09.2014г. - 26.09.2019г. вода и 81,21 в. законна лихва за периода 31.12.2014г. – 31.08.19г. В заявлението се твърди, че потреблението е осъществено в имот на ответника, намиращ се в град П.****************, за който е определен абонатен № ************. По заявлението било образувано приложеното дело № 15705/2019г. и издадена заповед за изпълнение относно горните суми, както и за разноски в заповедното производство. Тъй като в срока постъпило възражение от длъжника, кредиторът подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.
Установява се от приложените писмени доказателства, че ответникът е придобил процесния имот – апартамент с договор за продажба, сключен на 29.12.1992г. Със същия нотариален акт, прехвърлителят Й.П.Н. си запазил пожизнено право на ползване върху имота /лист 64/. Видно от представените карнетни листове, в дружеството има открита партида в която фигурират както ползувателят Й.П.Н., така и ответника В.Х.Г. / лист 13-16/. Според свидетелката Е.Х. –и. отчитал обекта в процесния период, подписи в карнета е полагал Й.Н., който живеел в имота, и който, според нея, бил б. на ответника. След смъртта на Н., свидетелката била направила отбелязване за това обстоятелство, както и, че в имота не се живее. Показанията на Х., в тази част се потвърждават от представеното копие на карнетен лист, съдържащо отчетите за 2017 и 2018г. /лист 14/.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза за периода от 09.09.2014г. - 26.09.2019г. по партидата на ответника са начислени задължения за доставена вода по фактури в общ размер 314,70 лева. Върху задълженията по фактурите се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 31.12.2014г. до 31.08.2019г., което възлиза на 81,21 лева. В счетоводството на дружеството ищец няма отразени плащания на посочените по-горе задължения.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо водоснабдителни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот. Отношенията между страните по правоотношението предмет на настоящия иск се уреждат от общите условия на дружеството ищец. Съобразно чл.2, т.1 от тези общи условия потребители на водосабдителни услуги са юридически или физически лица които са собственици или ползватели на имоти за които се предоставят ВиК услугите / лист 18 и 25/. При сравняване на тази клауза с разпоредбата на чл.3, ал.1 т.1 от Наредба №4, се стига до извод, че ищецът е придал на общите условия значение в смисъл, че ползващо в един и същи момент услуги лице може да бъде или собственикът или ползвателят на имота. В това е разликата с дефиницията на Наредба №4, според която ползватели са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
По делото се установи, че върху имота е имало учредено ограничено вещно право на ползване по чл.56 от ЗС. В периода от началото на исковата претенция до месец май на 2018г., апартаментът е бил ползван от титуляра на ограниченото вещно право Й.Н.. Той е бил лицето удостоверявало с подписа си отчетите. От горното следва, че според приетите от самия ищец правила, отговорността за сумите дължими за въпросния период е на лицето ползувател – Н., а не на ответника Г.. Последният следва да отговаря за сумите начислени за времето след смъртта на Н., когато правото на ползване се е погасило, тоест за тези след месец май 2018г. Това е така, защото ищецът не е доказал, че е налице форма на правоприемство между ответника и покойния Н., която да дава основание, за прехвърляне на по-старите задължения.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че няма разпоредба определяща на кое лице да се заведе партида при учредено вещно право на ползване. Напротив, след като вместо съюза „и“ означаващ едновременност, операторът е записал в общите условия съюза „или“ означаващ алтернативност, той сам е приел по-ограничителен режим относно разкриването на партидите.
Установи се от заключението на експертизата и представените от самия ищец справки / лист 8-10/, че за имота са начислявани количества само за времето до май 2018 включително. Последният отчет е записан на 13.06.20018г., тоест отразява количествата потребени през предходния месец май. Следователно претендираната от ищеца цена е относно извършеното от ползвателя потребление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поради неоснователността на претенцията не следва да се разглежда възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата 150 лева, представляваща деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести септември” № 250 против В.Х.Г. ЕГН: **********, с адрес: *** относно ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземането ищеца за сумите: 314,70 лв./триста и четиринадесет лева и 70 ст./ – главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот находящ се на адрес гр. П.************** за времето от 09.09.2014г. до 26.09.2019г.; сумата 81,21лв. /осемдесет и един лева и 21ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от 31.12.2014г. до 31.08.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед № 8560/02.10.2019г. по ч.гр.дело №15705/2019г. на Пловдивски районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД да заплати на В.Х.Г., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 150 лв./сто и петдесет лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД