№ 14787
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Частно гражданско
дело № 20221110170049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „П..“ ЕООД срещу А. Н. Г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и
издава заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
С разпореждане от 01.02.2023 г. съдът е уважил частично искането по
чл. 410 от ГПК на заявителя.
Съдът намира, че заявените вземания за неизплатено договорно
възнаграждение, възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги и
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се основават на
нищожни клаузи, поради което заявлението в посочената част следва да бъде
отхвърлено.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса
„допълнителни услуги” е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
1
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата
по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място съдът счита, че задължението за заплащане на такса
за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на
главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за
възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта
на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения
на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на
практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се
позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
2
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят
дължи възнаграждение за допълнителни услуги и че при забава кредиторът
ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, които ограничават
отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „П..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ №..., в частта за издаване на
заповед за изпълнение срещу А. Н. Г. , ЕГН **********, за сумата от 44.81
лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.03.2022 г. до
01.11.2022 г., сумата от 65.46 лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет от услуги „Фаст“, сумата от 164.02 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, сумата от 30.00 лв.,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законна
лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, дължими по силата на
сключения Договор за потребителски кредит №40006903491/02.12.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3