Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………………..2019 година,
гр. ВАРНА
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ІІ-ри касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание, проведено на 07.11.2019
г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана
Стоянова касационно административно дело № 2569/2019 година.
Производството е по реда на чл. 208 и следващи от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Теленор България ”ЕАД със седалище в гр.София, депозирано чрез
процесуален представител, срещу Решение
№ 1450/16.07.2019 г. , постановено от ХХХVІ-ти състав на ВРС
по НАХД № 1152/2019 г. по описа
на същия съд, с което е потвърдено издаденото срещу касатора наказателно
постановление № В-0046266/20.08.2018 г.
С него, за
нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, на основание чл.233, ал.2 във връзка с чл. 222а от същия закон на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Касаторът счита въззивното
решение за незаконосъобразно, поради
противоречието му с материалния и допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон. Развива обширни
доводи за допуснато в хода на административнонаказателното производство
нарушения на процесуалните правила, конкретно тези на чл. 57,ал.1 т.5 от ЗАНН.
Наведено е общото
твърдение, че разпоредбата на чл. 113,
ал.2 от ЗЗП би била приложима, ако потребителят предяви рекламация пред
търговеца и същата е удовлетворена чрез един от способите, визирани в чл. 112 ,
ал.1 изречение второ от закона –
извършване на ремонт на стоката, замяната и с нова, освен ако това е невъзможно или избраният
начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.
Отделно от горното
изтъква и немотивираност на въззивното
решение.
Въз основа на изложеното моли съда да отмени въззивното
решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, редовно уведомен не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на ВОП намира касационната жалба за неоснователна
и моли да съда да я отхвърли.
Касационната инстанция в настоящия си състав,
като съобрази доводите на страните с
доказателствата по делото и приетото от въззивния съд от фактическа страна,
прие следното.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателната отговорност на „Теленор
България”ЕАД е ангажирана за това, че дружеството
търговец неправомерно отказало привеждането на потребителска стока в
съответствие с договора за продажба.
Нарушението се изразява в това, че по предявена на
08.01.2018 г. от потребителя Е.Н.
рекламация на стока – таблет ,,RESTIGIO WIZE, закупен на 22.12.2017 г.,
дружеството търговец не отстранява
описаната от потребителя повреда. Според описанието, дадено в жалбата “таблетът
забива при стартирание“. Стоката е
приета с протокол за приемане № *********/08.01.2018 г., върната на
потребителя на 09.02.2018 г., като след двуминутна работа таблетът отново е забил.
Потребителката депозира жалба до КЗП № В-03-492/13.02.2018 г., по която е
разпоредена и проверка, срещу търговеца е съставен на АУАН №
2018-0046266/26.04.2018 г. в който въз
основа констатациите при извършената
проверка, е формиран извод за неизпълнение на задължение по чл. 113,ал.2 от
ЗЗП. АНО възприел изцяло констатациите и изводите, обективирани в Акта и издал
процесното наказателно постановление.
Въззивният съд потвърдил така издаденото наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, в
съответствие с изискванията на процесуалния
и на материалния закон, в т.ч. на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
За да достигне до този извод приел за безспорна установената в хода на
административнонаказателното производство фактическа обстановка. Въз основа на
нея приел, че нарушението на чл. 113, ал.2 от ЗЗП е доказано по несъмнен начин,
а административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана
правомерно. Анализирайки разпоредбата на чл. 113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, достигнал до обоснован извод, че
в разглеждания случай пред търговеца е предявена рекламация за несъответствие
на стоката с договора за продажба, същият не изпълнил задължението си да я
приведе в съответствие в определения от законодателя 30 дневен срок.
Счел за неоснователни доводите
на наказаното дружество относно непосочването
на доказателствата, на които се основава
административното обвинение, след като обстоятелствата, отразени в съставения
КП се потвърдили и от събраното гласно доказателство.
Касационният съд в настоящия си
състав изцяло споделя тези изводи.
Безспорно по делото е
установено, че след закупуването на стоката потребителят е предявил рекламация пред търговеца, който обаче не е удовлетворил искането на
потребител в определения за това 30-дневен срок. Безспорно е също и че след
приемането му на 08.01.2018 г. и при връщането му на 09.02.2018 г., при изтекъл 30-дневен срок, таблетът е дал
същия дефект.
Съгласно чл. 113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе
в съответствие с договора за продажба. Освен това с разпоредбата на чл. 105,
ал.2 от ЗЗП е предвидено, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие
на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при
доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да
не е знаел за несъответствието. В настоящия случай потребителя е заявил
рекламация, при приемането й не са установени данни, а и не са представени
доказателства за повреда поради
неправилна употреба, т.е. механична повреда.
Предвид горното съдът намира,
че заявеното от потребителя несъответствие на стоката обуславя и задължението
на търговеца за неговото отстраняване и привеждането на стоката в съответствие
с договора за продажба. Правилно административнонаказващият орган е приел, че
нарушението е извършено на 09.02.2018 г. с последвалото практическо бездействие на търговеца за удовлетворяване
искането на потребителя – както се каза
дефектът е наличен както при предявяване
на рекламацията, така и след връщане на стоката след изтичане на 30-дневния срок.
Именно поради неизпълнение на това задължение е приложена и предвидената
законова санкция.
Предвид направения коментар касационните доводи се явяват изцяло неоснователни.
Решението е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1
от АПК втори касационен състав при АС
Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1450/16.07.2019 г. , постановено от ХХХVІ-ти състав на ВРС
по НАХД № 1152/2019 г. по описа
на същия съд
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..……
ЧЛЕНОВЕ: 1…………….
2……………