Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 13.05.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 719/19г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТОМЕКС ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Торос Месроб Месробян против НП № 416627-F407225 от 08.03.2019 година на директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.86 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.84 и с чл.63 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1636.05 лева /хиляда шестстотин тридесет и шест лв. и пет ст./
В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не било извършено. Алтернативно се навеждат доводи за това, че случаят е маловежен.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.
Въззиваемата ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди.
Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че като платец на ДДС при условията на вътреобщностно придобиване, не е начислило ДДС в размер на 32 721,04лв. в предвидените от закона срокове, за получено вътреобщностно придобиване от „NV НОЕТ TRUCKING & RENTING”- Белгия с валиден ДДС номер ВЕ0430529946 за доставка на товарен автомобил по издадена фактура от белгийския контрагент - Ф-ра № 17200100718/12.05.2017г. с предмет на доставка товарен автомобил „Д=„; шаси № = на стойност 83 650,00 евро /163 605,18 лева /.
Във връзка с осъществения ВОП от „Т= Т=” ЕООД е бил издаден Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС № 290/20.09.2017 г., с който е начислен ДДС в размер на 32 721,04лв. Същият е отразен в дневника за продажби за данъчния период м.09/2017г. и в подадената СД по ЗДДС за същия период.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗДДС „ ...данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие”, в конкретния случай през м.05/2017г. За регистрираното лице възниква задължение да начисли дължимия данък като го включи при определяне на резултата в Справка-декларация по ЗДДС и го отрази в дневника за продажби за данъчен период м.05/2017г., която се подава до 14.06.2017г.
Нарушението е било довършено с подаване на СД за м.05/2017г. с вх.№ 13001477385/13.06.2017г. в ТД на НАП Пловдив, Офис Пазарджик.
Нарушението е установено при извършена проверка за установяване на несъответствия по данни от системата VIES за период м.07/2017г. – м.12/2017г., приключила с ПИП № П-16001318102865-073-001/13.09.2018 година.
За получените доставки дружеството имало право на пълен данъчен кредит.
Извършеното нарушение се потвърждавало от следните писмени доказателства: Протокол № П-16001318102865-073-001/13.09.2018г., Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС № 290/20.09.2017г., Ф-ра № 17200100718/12.05.2017г., СД и дневник продажби м.09.2017г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.86 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.84 и с чл.63 ал.4 от ЗДДС, което се санкционирало по реда на чл.180а ал.1 от ЗДДС.
По повод на описаното до тук против дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № F407225 от 14.09.2018 година. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 26.03.2019 година. Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 02.04.2019г., при което е процесуално допустима, т.к. е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и е подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св.Р.П. и приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.180а ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.86 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.84 и с чл.63 ал.4 от ЗДДС.
Не се спори по делото, че към инкриминираната дата на извършване/довършване на нарушението, изрично посочена в АУАН и НП, дружеството жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС, т.е. е имало качеството на платец. Не е спорно и това, че дружеството е осъществило ВОП от гореописаното белгийско дружество, което извършило доставка на товарен автомобил, подробно посочен по-горе, за което била издадена фактура № 17200100718/12.05.2017г. на стойност 83 650,00 евро /163 605,18 лева /. Все така не е спорно и обстоятелството, че във връзка с осъществения ВОП от „Т=” ЕООД е бил издаден Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС № 290/20.09.2017 г., с който е начислен ДДС в размер на 32 721,04лв. и същият е бил отразен в дневника за продажби за данъчния период м.09/2017г. и в подадената СД по ЗДДС за същия период, както и че за получената доставка дружеството е имало право на пълен данъчен кредит.
Установи се от събраните по делото доказателства, а не се оспорва и от страна на дружеството, че по горецитираната фактура то е извършило плащане на две дати: - на 20.03.2017г. – 8 365 евро, което представлявало авансово плащане /10% от стойността на доставката/; - на 10.05.2017г. – 75 285 евро, което представлявало окончателно плащане /90% от стойността на доставката/.
При това положение няма никакво съмнение, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. чл.86 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.84 и с чл.63 ал.4 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗДДС независимо от разписаното в ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура – на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато са издадени преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. Както вече бе посочено по-горе, фактурата за закупуването на товарния автомобил - фактура № 17200100718 е била издадена на 12.05.2017г., т.е. през мес. май 2017г. Именно към този момент данъкът е станала изискуем, а за регистрираното лице е възникнало задължението да го начисли. Начинът на изпълнение на това задължение е регламентиран в разпоредбата на чл.86, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС. Законодателят е предвидил поредица от три действия на регистрираното по ЗДДС лице, които формират фактическия състав по начисляването на данъка: 1. издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред; 2. включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и 3. посочване на документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Казано в конкретиката на настоящия казус, за регистрираното лице е възникнало задължение да начисли дължимия данък, като го включи при определяне на резултата в Справка-декларация по ЗДДС и го отрази в дневника за продажби за данъчен период м.05/2017г., която се подава до 14.06.2017г.
Това обаче не е било направено в посочения срок, т.к. във връзка с осъществения ВОП дружеството жалбоподател е издало Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС № 290/20.09.2017 г., с който е било начислено ДДС в размер на 32 721,04лв., което е било отразено в дневника за продажби за данъчния период м.09/2017г. и в подадената СД по ЗДДС за същия период, а не за м.05/2017г.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че правилно дружеството е било санкционирано на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС.
Не може да бъде споделено възражението развито във въззивната жалба и поддържано пред въззивната инстанция от пълномощника на дружеството в смисъл, че данъкът не е бил станал изискуем на датата на издаване на фактурата, а в един по-късен момент, т.к. придобиването на собствеността върху процесния товарен автомобил, т.е. данъчното събитие, било настъпило по-късно от датата на издаването на фактурата. Това било така, т.к. в договорът за покупката на МПС имало отлагателно условие за придобиването на собствеността и то било при фактическото предаване на вещта, а това станало през мес. септември 2017 година.
Действително в приетия като писмено доказателство договор за покупко-продажба на процесното МПС /лист 10-12 от делото/ има отлагателно условие за прехвърлянето на правото на собственост върху стоката и то е не моментът на постигането на съгласие между страните за покупката й, а – „след цялостно плащане на цената” /виж т. 2.3 от договора/. Никъде в договора не е предвидено, че собствеността ще се прехвърли при фактическото предаване на стоката.
Вече бе подробно посоченото по-горе, че цената за стоката е платена на доставчика от получателя на два пъти: на 20.03.2017г. авансово плащане в размер на 10% от стойността на доставката и на 10.05.2017г. – окончателно плащане в размера на 90% от стойността на доставката, което е било и в съответствие с т.2.4 от договора. От това следва, че собствеността върху стоката е прехвърлена на дружеството жалбодател, т.е. данъчното събитие е настъпило на 10.05.2017г. Фактурата с № 17200100718 пък е била издадена на 12.05.2017г., т.е. преди 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие /чл.63 ал.4 от ЗАДС/, което автоматично значи, че данъкът е следвало да се начисли за данъчния период м. май 2017г., респ. да се включи при определяне на резултата в Справка-декларация по ЗДДС и да се отрази в дневника за продажби за данъчен период м.05/2017г., която се подава до 14.06.2017г.
Не може да бъде споделено и възражението в смисъл, че деянието съставлява маловажен случай.
Съдът намира, че правилно е определена и санкционната разпоредба за извършеното нарушение, доколокото наказанието за нарушението е предвидено с разпоредбата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. В случая приложим е не общият състав по чл.180 от ЗДДС, а привилегированият по чл.180а, тъй като данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Понеже нарушителят е юридическо лице, се наказва с имуществена санкция в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лева. По делото неначисленият в срок данък е в размер на 32721.04 лева, а наложената имуществена санкция е 1636.05 лева, поради което размерът й е правилно определен. Не са налице и предпоставките за приложението на привилегирования състав по чл. 180а, ал. 3 от ЗДДС.
Действително в случаите като процесния не може да се достигне до щета за бюджета, тъй като едновременно с начисляването на данъка за получателя по доставката възниква право да приспадне данък в същия размер. Това обстоятелство обаче вече е отчетено като смекчаващо от законодателя при формулиране на привилегирования състав на чл. 180а от ЗДДС и в частност при определяне размера на санкцията, поради което то не може да бъде повторно отчетено и от съда при извършване преценка дали се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (така Решение № 2549 от 16.12.2015 г. по н. д. № 2401/2015 г. на Административен съд – Пловдив). В тази връзка неотносими са възражения на жалбоподателя, че с деянието не били причинени щети за бюджета. Още повече, че самият наказващ орган не твърди да са били причинени щети на държавния бюджет, поради което такова обстоятелство не е било взето предвид нито при преценката за съставомерността на деянието, нито за размера на следващата се имуществена санкция.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. Обстоятелството, че нарушението е първо по ред също не води до маловажност, тъй като ако при констатация за формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на маловажен случай, това би означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Всички тези обстоятелства правилно са отчетени от АНО като смекчаващи обстоятелства. Отделно от това съдът съобрази изминалият период от време преди жалбоподателят да изпълни дължимото си поведение по начисляване на данъка, като той е трябвало да стори това за данъчен период м. май 2017 г., но реално данъкът е бил начислен през период м. септември 2017 г. Така изминалият срок на бездействие повишава степента на обществена опасност на конкретното деяние и то разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност. Настоящият състав намира, че при бездействие с такава продължителност деянието не би могло да се квалифицира като маловажен случай, тъй като не може да се приеме, че пропускът на жалбоподателя се дължи на някакви особени, непредвидени обстоятелства, които той не е могъл да преодолее. В случая той е разполагал с достатъчно време да отстрани противоправното състояние, настъпило в резултат от съставомерното си бездействие, а ако бе сторил това, па макар и за непосредсвено следващия период, след този, за който е следвало да начисли данъка, то тогава щеше да бъде санкциониран и по привилегирования състав на чл.180а ал.3 от ЗДДС. Съвкупността от тези обстоятелства препятства възможността процесното нарушение да се квалифицират като маловажен случай.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 416627-F407225 от 08.03.2019 година на директора на дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, с което на „Т= Т=” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя Т= М= М=, на основание чл.180а ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.86 ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.84 и с чл.63 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1636.05 лева /хиляда шестстотин тридесет и шест лв. и пет ст./.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: