МОТИВИ към Присъда № 295/30.07.2020г. по НОХД № 392/2020г. на РС -
Разград
Повдигнато в съда e обвинение срещу С.П.М., ЕГН ********** за това, че на 05.03.2015г., в гр.Разград, в качеството си на длъжностно лице - „Младши
ръководител търговска дейност“ в „Авенир Телеком“ ЕООД - гр. София, в кръга на
службата си, сам и чрез другиго - С. Й. Й.от гр. Разград, е съставил неистински
частен документ - допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с мобилен/фиксиран номер *****от 05.03.2015г., и го употребил пред
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - гр. София, за да докаже, че съществува правно
отношение между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-гр. София, в качеството му на оператор и
А. И. М.от гр. Разград, в качеството му на потребител, произтичащо от допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран номер *****от
05.03.2015г. - престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
Производството по
делото по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава 27 от НПК, в
условията на чл. 371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че от събраните
доказателства по делото то е доказано по несъмнен начин и пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода „ в размер на една година,
което да бъде намалено по реда на чл. 58а, ал.1 от НК и съдът да определи
наказание „ лишаване от свобода „ в размер на осем месеца, изтърпяването, на
което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият С.П.М., признава фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях. Дава
обяснения по същество на обвинението. Не се признава за виновен, твърди за
липса на умисъл при извършване на престъплението, счита, че поради липса на
субективната страна на деянието следва да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Кр. К., намира обвинението за недоказано от субективна страна
и моли за оправдаването му от съда, алтернативно пледира на подсъдимия, да бъде
наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия,
направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.П.М. е роден на ***г., в гр.П.,
с адрес за призоваване: гр.Р.*****, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
На основание чл. 373, ал.3 от НПК, съдът приема за установена по делото
фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт:
В края на 2007г. св. А. И. М.започнал
работа като общ работник при св. Стилиян Йорданов Йорданов, който осъществявал
превоз на дърва за ОП “Разградлес“ - гр. Разград. През лятото на 2009г. св. Ст.
Й. помолил св. А. Мустафов да вземе на свое име сим карта от мобилния оператор
„Космо България Мобайл“, която да му предостави за ползване, като го уверил, че
редовно ще заплаща задълженията по договора.
Св. А. И. М.се съгласил и на
05.08.2009г. сключил договор за мобилни услуги №60286355 с „Космо България
Мобайл“ ЕАД - гр. София,за срок от 24 месеца, съгласно който получил сим карта
с № ****. Съгласно предварителната им уговорка той предоставил картата за
ползване на св. Ст. Й., който започнал редовно да заплаща предоставената с
договора мобилна услуга.
Последствие, по молба на св. Ст.
Й., св. А. Мустафов подписал последователно две допълнителни споразумения по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги, с мобилен/фиксиран №****,
съответно на 15.02.2012г. и на 14.06.2013г. С всяко от тях срокът за ползване
на посочената сим карта се продължавал за нов първоначален срок от 12 месеца, след
изтичането на който, споразумението следвало да се превърне в безсрочно. В края
на 2013г. св. А. М. напуснал работата си при св. Ст. Й..
На 08.05.2014г. между „Авенир
Телеком“ ЕООД - гр. София, представлявано от Георги М. Сугарев, в
качеството на „работодател“ и подс. С.П.М., в качеството на „служител“, бил сключен трудов договор
№086/08.05.2014г. /л.181-185/. Съгласно този договор подсъдимият бил назначен на длъжност “Младши
ръководител търговска дейност” в един от търговските обекти на дружеството, а именно – магазин „Интернити“, помещаващ се в магазин „Била“, находящ се на ул.“Дунав“ № 40 в гр. Разград.
От длъжностната характеристика за
длъжността “Младши ръководител търговска дейност” /л. 186-189/, се установява,
че цели на длъжността са да „осъществява контрол на магазина, за който
отговаря“ и да “предлага и продава на клиенти стоките и услуги, предмет на
продажба в магазини „Интернити“ на „Авенир Телеком“ ЕООД“. Младши ръководителят
търговска дейност имал качеството и изпълнявал функцията на материално отговорно
лице, носел отговорност за коректното и вярно предлагане услугите на „Глобул“, отговарял
за процеса на обслужване на клиентите и продажбите в магазина, като имал и
множество други задължения.
До 30.06.2019г. „Авенир Телеком“
ЕООД - гр. София и „Космо България Мобайл“ ЕАД - гр. София били в договорни
отношения, като дружеството „Авенир Телеком“ ЕООД било търговски представител
на мобилния оператор.
На 05.03.2015г. св. С. Й. Й.посетил
магазин „Интернити“, помещаващ се в магазин „Била“ в гр. Разград. Този ден на
работа в магазин „Интернити“ били двама служители - подс. Ст. М. и св. С. Д. С.,
втората назначена на длъжност „продавач-консултант“. На посочената дата всеки
от тях имал свои собствени акаунт и парола, като нямало създаден общ акаунт за
магазина.
Същият ден, ползвайки
индивидуалните си акаунт и парола за достъп, подс. С.М. съставил допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер *****от
05.03.2015г., с което срокът на договора бил продължен с 2 години, до дата
05.03.2017г. В допълнителното споразумение, на трета страница, св. Ст. Й.
изписал ръкописно имената на потребителя по договора, а именно: “А. И. М.в“, а
неустановено в хода на разследване по делото лице на същата страница положило
на две места подпис за „потребител“. На четвърта страница от допълнителното
споразумение подс. С.М. удостоверил, че потребителят е положил лично подписа си
пред него, в качеството му на представител на оператора, като изписал
собственоръчно трите си имена за „оператор“ и се подписал.
След като съставил, сам и чрез
св. Ст. Й., посоченото допълнително споразумение, подсдъдимият го употребил, като
го представил пред мобилния оператор „Космо България Мобайл“ ЕАД - гр. София, регистрирайки
го чрез индивидуалните си акаунт и парола за достъп в електронната система на
мобилния оператор, като по този начин услугата била активирана.
Последствие св. А. И. М.бил известен за неплатени
суми по договора, с който му била
предоставена сим карта №****. В тази връзка той посетил магазин
„Интернити“, помещаващ се в
магазин „Била“ в гр. Разград, където установил, че на 05.03.2015г., без негово
знание и съгласие, било сключено допълнително споразумение към този договор, което той не е подписвал. Той подал сигнал до РП - Разград, като
междувременно заплатил дължимата във връзка със сключеното на 05.03.2015г.
допълнително споразумение към договора парична сума, в размер на 388.14лева, както и съдебни разноски, в размер на 760лева. Общата сума, заплатена
от него, е в размер на
1 148.14лева.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена в хода на ДП съдебно-почеркова експертиза /л. 146-166/,
се установява, че:
1.
Ръкописният текст, изписан на
позиция „ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ“ на трета страница в допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран №+359*********/05.03.2015г., е
изпълнен от лицето Стилиян Йорданов Йорданов.
2. Ръкописният текст, изписан на четвърта страница в допълнително
споразумение към договор за
мобилни услуги с мобилен/фиксиран №
+359*********/05.03.2015г. и на
първа страница в Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 05.03.2015г., е изпълнен от лицето С.П.М..
3. Подписите, положени на позиция „МЯСТО ЗА ПОЛАГАНЕ НА ПОДПИСА НА
ПОТРЕБИТЕЛЯ“ на трета страница в допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен
/ фиксиран № +359*********/05.03.2015г. и
на позиция „МЯСТО ЗА ПОЛАГАНЕ НА ПОДПИСА НА АБОНАТА“ в приложение - ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 05.03.2015г. - оригинали, не са
изпълнени от лицата С. П.М., С. Й. Й., С. Д. С.а и А. И. М.
4.
Подписът, положен на позиция
„Подпис и печат“ на четвърта страница в допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с мобилен/фиксиран №****05.03.2015г., е изпълнен от лицето С.П.М..
Подс. С. П.М. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Ст. М., което се подкрепя от
доказателствата събрани в досъдебното производство: обясненията на свидетелите А. М., Ст. Й., Св. С., Н. А., Пл .И., съдебно - почеркова
експертиза, уведомления, писмо от „Теленор България“ ЕАД, както и от другите писмени доказателства и
доказателствени средства, находящи се в ДП № 330
ЗМ – 156/2018г.
по описа на ОДМВР – Разград, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка, Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът намери, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка
съдът счете, че подсъдимият Ст. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
От обективна страна – на
05.03.2015г., в качеството си на длъжностно лице, подс. С.П.М., сам и чрез св. С.
Й. Й., съставил допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги, с мобилен/фиксиран номер *****, което по своята същност съставлява
неистински частен документ, доколкото му е придал вид, че е съставен в частта
за „потребителя“ от св. А. И. М., без последният в действителност да се е
подписал в него. Същият ден подсъдимият употребил съставеното от него
допълнително споразумение пред „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - гр. София, за да
докаже, че съществува правно отношение между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - гр. София,
в качеството му на оператор и св. Айдън Ибрахимов Мустафов, в качеството му на
потребител, произтичащо от посоченото допълнително споразумение.
От
субективна страна - подсъдимият е
извършил деянието виновно, при
форма на вината - пряк умисъл. Той
е имал съзнанието за обществено -опасния
характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
От изложеното съдът намира възраженията както на подсъдимия, така и на
защитника му за недоказаност на субективната страна на деянието за
неоснователни и недоказани. За този си извод съдът са позовава на заключението
на вещото лице по извършената в хода на ДП съдебно – почеркова експертиза.
Съгласно заключението ръкописният текст, изписан на позиция „ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ “ на трета страница в
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран №****/05.03.2015г.,
е изпълнен от лицето С. Й. Й., т.е. трите имена на св. А. М. в процесното
допълнително споразумение са изписани от св. Ст. Й.. Подписите положени за
потребител не са изпълнени от св. А. М. Ръкописните текстове и подписите за „
оператор „ са изпълнени от подс. Ст. М.. По този начин се установява, че св. А.
М. не само не е участвал при изготвянето/съставянето на процесното допълнително
споразумение, но предвид заявеното от него не е присъствал в офиса на
оператора. Това от своя страна прави изявленията / обясненията на подсъдимия,
че лично е проверил личната карта на св. А. М. и е попълнил данните му в
допълнителното споразумение – неистинни, опровергани от останалата
доказателствена съвкупност и ги представя като защитна теза, останала
неподкрепена с каквито и да е доказателства. В същото време обвинителната теза
на прокуратурата в частта за съпричастност на св. Ст. Й. при съставянето на
процесния документ се явяват доказани, с оглед установеният негов ръкописен
текст, с който са изписани имената на св. А. М.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.310, ал.1 във вр. с чл.309,
ал.1 от НК, законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до пет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието по общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, като го редуцира - намали
при спазване разпоредбата на чл.58а от НК. В конкретния случай съдът съобрази
наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – относително
младата му възраст, чистото съдебното минало, процесуалното поведение, самото деяние е извършено пет години преди началото на
съдебното производство, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства Поради изложеното, съдът на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК, наложи наказание „ лишаване от свобода „ в
размер на една година. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така
наложеното наказание с 1/3 и определи наказание „ лишаване от свобода „ в
размер на осем месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК, отложи
изтърпяването на това наказание за изпитателен срок в размер на три години. Съдът
счита, че така определеното и наложено наказание на подсъдимия, ще осъществи
целите по чл. 36 от НК и се явява справедливо и съответно на извършеното
деяние.
По доказателствата :
Съдът разпореди
писмените доказателства по делото в оригинал: допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 05.03.2015г.; приложение - ценова листа за
абонаментни планове; декларация –
съгласие; договор за мобилни услуги №60286355 от 05.08.2009г.;
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от
14.06.2013г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.02.2012г., след влизане в сила
на присъдата да бъдат върнати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ “ ЕАД – София, като заверени
копия от същите останат по делото.
По разноските :
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 142,12 лева,
представляваща разноски на досъдебното производство.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПИСМЕНИ
доказателства,приложени към делото в оригинал: допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 05.03.2015г.; приложение - ценова листа
за абонаментни планове; декларация –
съгласие; договор за мобилни услуги №60286355 от 05.08.2009г.; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 14.06.2013г.; допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.02.2012г., след влизане в сила на
присъдата да бъдат върнати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ “ ЕАД – София, като заверени
копия от същите останат по делото.