РЕШЕНИЕ№545
гр. Видин, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VI състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина
Герасимова
при участието на
секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
3218 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
от страна на ищеца В.Е.С. *** против „Централна
кооперативна банка" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе" № 87, ЕИК *********.
Твърди се в исковата молба, че на 29.05.2008 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор
за предоставяне на кредит при условията на овърдрафт при максимален размер от
99 000 лева. Кредитът бил ползван като
овърдрафт до 25.05.2009г., след което непогасеният към този момент дълг бил
трансформиран в дълг, погасяван на равни месечни вноски, в съответствие с чл. 3
от договора. Сочи се, че според чл. 11 от договора, след изтичането на периода
на ползване на овърдрафт кредитополучателят заплащал на банката годишната лихва
върху сумата на непогасения към датата на преминаване към погасяване на дълга с
анюитетни вноски овърдрафт в размер на 11 %.
Според чл. 21 и чл. 47 от договора, банката начислявала върху размера на
просрочените суми наказателна лихва. На 25.05.2009 г. между страните бил
сключен Анекс № 2, според който, считано от 25.05.2009 г., правото на
кредотополучателя да ползва средствата по овърдрафт се погасявало. Според т. 2
от Анекса, към 25.05.2009 г. размерът на дълга бил 99 000 лева. Според т. 3 от
Анекса погасяването на задължението щяло да бъде извършено с анюитетни вноски
по погасителен план Приложение № 1 към анекса. Подписан бил погасителен план.
През 2009 г. банката била увеличила договорения лихвен процент с 2 %, като
вместо 11 % начислявала лихва в размер на 13 %.
Кредитът бил изплатен през м. октомври 2017 г.
Сочи се, че банката
била увеличила лихвения процент на осн. чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от договора и
Анекс № 2, т. 3 и подписаният към анекса погасителен план. Поддържа се, че чл.
10 и чл. 11 от договора, в частта, в която било предвидено, че банката си
запазва правото едностранно да променя лихвения процент са нищожни. Поддържа
се, че чл. 12 от Договора също е
нищожен. Посочените клаузи били нищожни на осн. чл. 146, във вр. с чл. 143, т.
3, 9, 10, 12, 13 и 19 от ЗЗП, тъй като създавали неравнопоставеност в
отношенията между страните и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като
накърнявали добрите нрави. Посочените клаузи били нищожни и на осн. чл. 147 от
ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Посочените клаузи не съдържали
ясни и разбираеми критерии, с оглед на които банката можела да упражни правото
си на едностранно изменение на договорената възнаградителна лихва.
Подписаният между
страните анекс № 2 в т. 3 и погасителния план били нищожни на същите основания.
С погасителния план се увеличавала лихвата от 11 % на 13 %, без обаче това ясно
да е било обявено. В анекс № 2 никъде не бил посочен лихвен процент.
Погасителния план сочел размерът на погасителната вноска, но като сума. Лихвата
не била посочена в процентно изражение, за да можела да бъде съпоставена с лихвения
процент, уговорен с договора. Така лихвеният процент в погасителния план можел
да бъде изчислен със специални знания, които потребителят не притежавал, което
го поставяло в неравноправно положение спрямо кредитора и не отговаряло на
изискването за добросъвестност. Освен това, Анекс № 2 в т. 3 и погасителния
план били нищожни и поради това, че не били съставени ясно и недвусмислено (чл.
147 от ЗЗП) относно лихвен процент.
Твърди се, че поради
нищожност на посочените клаузи всички суми, платени като договорна лихва над
уговорения между страните с първоначалния договор лихвен процент в размер на 11
%, били неоснователно получени от банката, поради което подлежали на връщане на
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За периода от 27.12.2013 г. до края на погасяване
на кредита през октомври 2017 г. надвзетата сума била 1 000 лева.
В чл. 21 и чл. 47.1
от Договора за кредит било предвидено, че при забава плащанията на
погасителните вноски по кредита банката начислявала наказателна лихва за
забава. Просрочените суми включвали както главница, така и договорна лихва.
Ищецът поддържа, че уговорката за начисляването на наказателна лихва върху
просрочена договорна лихва е нищожна, тъй като начисляването на лихва върху
лихва е регламентирано в чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, но съобразно наредба на БНБ. Тъй
като нямало такава наредба, липсвала правна възможност за страните да уговарят
начисляването на лихва върху лихва. Събраната от банката сума, представляваща
наказателна лихва върху просрочена лихва, се явявала получена неоснователно и
без правно основание. За периода 27.12.2013 г. до края на погасяване на кредита
сумата била в размер на 300 лева и подлежала на връщане на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 1 000 лева (хиляда лева), представляваща неоснователно събрана сума
от банката за договорна лихва на нищожно основание, за периода 27.12.2013г. до
края на издължаване на кредита, както и сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
неоснователно събрана сума от банката от начисляването на наказателна лихва
върху просрочена лихва, за периода 27.12.2013 г. до края на издължаване на
кредита, както и законна лихва върху сумата от 1 300 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
От ответното дружество е депозиран в срок
отговор по чл. 131 от ГПК, с който се оспорва изцяло основателността на
исковата претенция.
Твърди се, че нe
е налице неоснователно
събрана договорна лихва от ищеца на нищожно основание за периода от 27. 12.
2013 г. до издължаването на кредита. През процесния период кредитодателят не
бил увеличил едностранно договорения лихвен процент по кредита. На 25.05.2009
г. между ответното дружество и ищеца бил сключен Анекс № 2 към договор за
предоставяне на кредит оборот, с който кредитополучателят приемал, че дългът му
към банката възлиза на 99 000 лева и че правото да се ползва кредита при
условията на овърдрафт се погасявало. Страните уговорили кредитополучателят да
изплаща задължението си в размер на 99 000 лева на равни месечни погасителни
вноски и подписали Погасителен план-приложение № 1 към Анекс № 2. В
Погасителния план били уговорени падежите на всяка месечна вноска - двадесет и
пето число на съответния месец, както и размера на вноската - 1 478.18 лева. В
Погасителен план-приложение № 1 към Анекс № 2 било постигнато съгласие за
размера на погасителната вноска, включваща вноска за лихва и вноска за
главница. Страните били уговорили и кредитополучателят се съгласил с размера на
погасителните вноски, чрез които да издължава използвания кредит. Твърди се, че
кредитополучателят погасил задължението си, според условията на договора и
анекса, без да е имал възражения за размера на лихвата. Поради липса на
едностранно изменение на лихвения процент за процесния период и наличие на
валидно сключено допълнително споразумение за размера на договорната лихва били
неприложими клаузите на чл. 146 във възка с чл. 143 и чл. 147 от ЗЗП. Атакуваните
клаузи от договора за кредит не били нищожни. На база на тях не бил определян
лихвен процент за периода, вследствие на което лихвата не била събрана на
нищожно основание и не подлежала на връщане.
Поддържа се, че
искът бил неоснователен поради неприложимост на чл. 146 във вр. с чл. 143 и чл.
147 от ЗЗП в отношенията между страните. След издължаване на кредита и
прекратяване на действието на договора, ищецът нямал качеството на потребител.
Същият не бил ползвател на финансови услуги, не бил страна по договор по ЗЗП и
не отговарял на легалното определение за потребител по параграф 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП. Поради липса на качеството на потребител, отсъствие на договорни
отношения с банката, ищецът не можел да се позовава на неравноправност по чл.
143 във връзка с чл. 146 от ЗЗП.
Поддържа се, че
твърденията на ищеца за недействителност на разпоредби от Договора за
предоставяне на кредит оборот, били неоснователни. Твърденията на ищеца, че чл.
10, 11 и чл. 12 от Договора били нищожни на основание чл. 146 във връзка с чл.
143 т. 3, 9, 10, 12, 13 и 19, чл.147 от ЗЗП във връзка с чл. 26 ал. 1 от ЗЗД
били неоснователни. Съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите били нищожни, освен ако не са били уговорени индивидуално. Всички
клаузи по сключения договор и анекс към него, включително за размера на
лихвата, били индивидуално уговорени. Те били известни на кредитополучателя при
сключването им. Ищецът сам бил потърсил услугите на „ЦКБ“ АД, инициирал
сключването на договора за кредит, избрал вида на кредита, начина на усвояване
и погасяване, преценявайки желанията и възможностите си. От своя страна банката
била проучила искането и възможностите на кредитополучателя и страните сключили
избрания от ищеца договор за кредит. Всички клаузи в договора били индивидуално
уговорени, което изключвало нищожността им. В договора за кредит не било налице
препращане към общи условия, нямало и предварително изготвени и неподлежащи на
договаряне и промяна условия. Правата и задълженията на страните били изцяло и
изчерпателно уредени в договора за кредит и анекса. Ищецът не бил длъжен да
сключи с ответника точно този договор и имал право на избор между многото
кредитни институции на пазара и техните условия. В този смисъл клаузите били
индивидуално уговорени и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗПП, същите не били
нищожни.
В случай, че съдът
приеме, че оспорените клаузи не са били индивидуално уговорени, ответното
дружество поддържа, че за тях са предвидени изключения, въведени в чл. 144, ал.
2, т. 1 и в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Поради това клаузите не били
неравноправни и нищожни и пораждали правата и задълженията, уговорени в тях.
Законът допускал доставчикът на финансова услуга да си запази правото да
промени без предизвестие лихвения процент. Съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП
и на основание чл. 13 от договора банката се била задължила да уведомява
кредитополучателя незабавно за всяка промяна на лихвените проценти чрез писмени
съобщения в банковите салони и чрез изрично съобщение на интернет страницата
си. При това положение твърденията в исковата молба за нищожност на посочени
клаузи от договора за кредит били неоснователни. Тези клаузи не били сключени в
нарушение на закона. Спрямо тях се прилагал чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП и
същите не били неравноправни и нищожни.
Членовете от
договора, за които се твърди нищожност, не попадали в хипотезите на чл. 143 т.
10 и т. 12 от ЗЗП. Посочените разпоредби не се прилагали за услуги, чиято цена
била свързана с изменения на борсовия курс и индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Клаузата за едностранно изменение на лихвата не
била неравноправна, тъй като се касаело за предоставена финансова услуга по
смисъла на т. 12 от ДР на ЗЗП и нейната цена била свързана с колебанията на
финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансови услуги. В
чл. 12 била предвидена възможност за увеличаване или намаляване на договорените
годишни лихвени проценти при промяна на пазарните условия и лихвената политика,
т. е. при наличие на фактори извън контрола на ответника. Механизмът за
определяне на лихвените нива към датата на сключване на договора за кредит,
регулирането и надзора на кредитната дейност на банките от БНБ и повишаване на
индекса Софибор били основателни и обективни причини, извън контрола на
банката, довели до промяна в лихвения процент по кредита.
Към 29.05.2008г. -
датата на сключване на договора за кредит, не съществувало законово задължение
за кредитора да предоставя на кредитополучателя и да оповестява действащата
методика за изчисляване на измененията на лихвения процент. Такова задължение
за кредитора било въведено с чл. 33а от Закона за потребителския кредит / ДВ
бр. 58 от 2010 г., в сила от 30. 08. 2010 г./. Поддържа се, че при липса на
такова задължение към момента на сключване на договора, направените възражения,
че не била обявена предварително методика за формиране на БЛП и че в договора
не се съдържали ясни и разбираеми критерии за формиране на лихвата, били
неоснователни.
В случай, че съдът
признае неравноправност на чл. 10, 11 и 12 от договора за кредит, то ответното
дружество прави искане за прилагане на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП. Твърди се, че
договорът в съществените си елементи бил изпълнен и приложен без цитираните текстове.
Лихвеният процент за процесния период не бил определен едностранно, на база
оспорените клаузи, а на основание постигнато между страните съгласие в Анекс №
2/25.05.2009г.
Поддържа се, че
искането за признаване нищожността на чл.21 и чл. 47 т. 1 от договора за кредит
е неоснователно. От банката не била събрана наказателна лихва върху просрочена
договорна лихва. От погасителния план, неразделна част от Анекс №
2/25.05.2009г. било видно, че погасителните вноски включвали главница и дължима
лихва за съответния месец. При просрочие
в плащането на месечна вноска се начислявала лихва за забава само върху частта
от вноската, която представлявала просрочената главница. Лихва върху частта от
вноската, съставляваща договорна лихва не била начислявана и не била събирана.
За исковия период била начислявана наказателна лихва само върху просрочената
главница. Не била налице събрана сума от кредитополучателя без правно
основание, поради което се иска от съда да отхвърли иска за присъждане на
сумата от 300 лв. като неоснователен и недоказан.
Прави се възражение
за изтекла погасителна давност. Твърди се, че претендираните суми били за
присъждане на договорни лихви и лихви за забава, поради което се погасявали с
изтичане на тригодишна давност, на основание чл. 111 б."в" от ЗЗД.
Тригодишният период, считано от 27.12.2013 г., бил изтекъл на 27.12.2016 г. Към
датата на предявяване на иска била изтекла погасителната давност на твърдяното
от ищеца вземане за лихви, поради което се иска от съда да отхвърли претенцията.
Поради
неоснователността на иска за присъждане на главница, се иска от съда да отхвърли като неоснователен и субсидиарния
иск за присъждане на законова лихва, считано от завеждане на делото до
окончателното издължаване.
Претендират се направените по делото разноски.
С протоколно определение от 20.09.2019г.
съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК изменение на иска за неоснователно
събрана сума за договорна лихва, който се счита предявен вместо за сумата от 1000,00
лева, за сумата от 5082,16 лева.
По делото са събрани писмени доказателства,
назначена и изготвена е съдебно – икономическа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
На 29.05.2008г. между страните е сключен
Договор за предоставяне на кредит оборот, съгласно който ответната банка се е
съгласила да извършва разплащания при условията на кредит – овърдрафт по
разплащателна сметка на ищеца – кредитополучател, открита в банката, като
максимално допустимия размер на дебитното салдо по сметката може да бъде не
повече от 99 000,00 лева. Договорено е, че кредитополучателят има право да
ползва средствата по разрешения овърдрафт до 25.05.2009г., като с изтичането на
този срок правото се погасява, след което непогасеният към този момент дълг
следва да бъде погасен от кредитополучателя съгласно съответен погасителен
план. Съгласно чл. 5 от договора, при подписването му се съставя примерен
погасителен план на база размера на отпуснатия от банката овърдрафт и срока за
погасяване, посочен от кредитополучателя в съответствие с клаузите на договора.
Посочено е, че окончателен погасителен план се съставя в съответствие с
договора.
Съгласно чл. 11 от договора, след изтичането
на периода за ползване на овърдрафт, кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва върху сумата на непогасения към датата на преминаване към
погасяване на дълга с анюитетни вноски овърдрафт в размер на 7 пункта над БЛП,
като банката си запазва правото да променя този размер. Посочено е, че към
момента на сключване на договора, БЛП е в размер на 4% годишно и общо
договореният лихвен процент за периода на погасяване на кредита по погасителен
план с анюитетни вноски е 11%. Посочено е, че дължимите лихви се начисляват на 25-то
число на всеки календарен месец.
Съгласно чл. 12 от договора, кредитополучателят
дава съгласие банката да променя едностранно договорените годишни лихвени
проценти, без да е необходимо предоговаряне /сключване на допълнителни
споразумения/, при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи
до: увеличаване размера на базисния лихвен процент на банката или намаляване
размера на базисния лихвен процент на банката.
Съгласно чл. 27 от договора, в случай на
промяна на договорения лихвен процент, банката съставя анекс с нов погасителен
план, с нови погасителни вноски на база на реалния остатък от кредита,
съобразен с крайната падежна дата на договора. Посочено е, че банката уведомява
кредитополучателя за всяка извършена от нея промяна на приложимия лихвен
процент чрез съобщение на видно място в банковите салони и на страницата си в
интернет. Кредитополучателят се задължава да се яви в банката незабавно след
уведомяването и да подпише новия погасителен план. Съставеният от банката нов
погасителен план е задължителен за кредитополучателя, независимо дали
последният е изпълнил задълженията си по предходното изречение.
Договорът за кредит е обезпечен с ипотека
върху недвижим имот – чл. 8.2.
Към договора е приложен примерен погасителен
план - Приложение № 1 при размер на кредита от 99 000.00 лева, БЛП 4% и
надбавка 7%, платим на 120 вноски за
период от 25.06.2009 г. до 25.05.2019г.
Съгласно погасителния план, при посочените условия месечната погасителна
вноска е в размер на 1 363,73 лева или за целия период на кредита общият
размер на дължимите вноски е 163 647,60 лева.
На 17.11.2008г. страните са сключили Анекс №
1 към договор за ипотечен банков кредит „Оборот“ от 29.05.2008г., съгласно
който страните приемат, че към датата на постъпване на запор срещу сметките на
кредитополучателя, водени в банката, вземанията по договора за сума в размер на
запорираната са незабавно изискуеми и прихванати срещу равностойните задължения
на банката за сумите по сметките на кредитополучателя при нея.
На 25.05.2009г. страните са сключили Анекс №
2 към договор за предоставяне на кредит оборот от 29.05.2008г., съгласно който,
считано от 25.05.2009г. правото на
кредитополучателя да ползва средства по овърдрафта е погасено, формираният дълг
на кредитополучателя към банката възлиза на 99 000.00 лева, както и е посочена
сметка, по която да се извършва погасяването на задължението с анюитетни вноски
по погасителен план – Приложение № 1 към анекса. Посочено е изрично, че всички
неупоменати клаузи на договора остават в сила.
Към анекса е приложен погасителен план –
Приложение № 1, съгласно който месечната погасителна вноска е в размер на 1 478,18
лева или общият размер на дължимите вноски за целия период на кредита е
177 381,60 лева.
По делото е назначена и изготвена съдебно -
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че последната
платена сума по кредита, с която същият е издължен окончателно, е изплатена от
кредитополучателя на 25.10.2017г. Към датата на сключването на договора лихвеният
процент е бил 11 %, а базовият лихвен процент на „Централна кооперативна банка“
АД е бил в размер на 4 %. От 01.12.2008г., по информация на ответната банка,
БЛП е променен от 4 % на 6%, колкото е бил до издължаването на кредита. За
периода от 29.05.2009г. до 25.10.2017г. включително кредитът е олихвяван с
годишен лихвен процент 13%.
В заключението е посочено също, че за периода
от 27.12.2013г. до края на погасяване на кредита, размерът на дължимата
договорна лихва при 11% по първоначалния погасителен план би бил 19 459,19
лева. Действително платеният размер на договорната лихва на банката за периода
е 24 541,35 лева. За същия период разликата в лихвения процент между
действително събраната лихва при 13% от 24 541,35 лева и 11% върху същите
главници 19 459,19 лева е 5 082,16 лева.
Според заключението на вещото лице, за
процесния период не се е установило да е събирана наказателна лихва върху
просрочена лихва.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В настоящото производство ищецът твърди
начална липса на основание, като поддържа, че е изпълнил несъществуващо
задължение поради нищожност на клаузи от договора. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
исковата сума е платена от ищеца, че ответникът е получил тази сума, както и че
това плащане е извършено без правно основание.
Не се спори по делото и се установява от
представените доказателства, че между страните съществуват облигационни
отношения, породени от договор за банков кредит от 25.05.2008г.
Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
С оглед изложеното, съдът приема, че нормите
на ЗЗП са приложими към съществуващите между страните договорни отношения, тъй
като ищецът е „потребител“, получил услуга от кредитна институция, която не е
предназначена за ползване във връзка с професионалната му дейност. Към
разглеждания случай не следва да се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /отм. 12.05.2010г., действащ към момента на сключване на
договора/, тъй като от неговото приложно поле са изключени договорите за
кредит, по които правата на банката са обезпечени с ипотека върху недвижим
имот, какъвто е настоящия случай /чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗПК отм./.
По отношение защитата правата на потребителя
като съконтрахент по договора се прилага ЗЗП, в сила от 10.06.2006г., действащ
към момента на сключването на договора за банков кредит.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като:
т. 10 „позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание“
т. 12 „предвижда цената да
се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора“.
В разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП
е предвидено изключение от това правило – при сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. С оглед характера на договора за банков кредит,
който е вид банкова сделка с предмет предоставяне на финансова услуга, то
същият попада в приложното поле на разпоредбите на чл.143-146 от ЗЗП.
Според практиката на ВКС в постановени решения
по чл. 290 от ГПК, основният критерий за приложимостта на изключението е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на
финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗЗП, тъй като
увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали
клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва
да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 от ЗЗП/.
Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената. При съмнение относно смисъла на
определено условие съдът следва да го тълкува по благоприятен за потребителя
начин /чл. 147, ал. 2 от ЗЗП/, като вземе предвид вида на стоката или услугата,
всички обстоятелства, свързани със сключването на договора, както и всички
останали клаузи, съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП.
В клаузата на чл. 12 от процесния договор за
кредит е предвидена възможност ответната банка едностранно да промени дължимия
от кредитополучателя лихвен процент при промяна на пазарните условия и
лихвената политика, водещи до увеличаване или намаляване размера на базисния
лихвен процент на банката.
По отношение на първото условие – „промяна на
пазарните условия“, същото е обосновано от обективни факти и е независещо от
търговската банка. Макар да е твърде общо, то се съдържа в договор за кредит,
обезпечен с ипотека и следва да се тълкува във връзка с условията, при които
търговските банки отпускат такъв вид кредити. Пазарните условия, при които се
извършва кредитната дейност на търговските банки се регулират от Българската
народна банка /чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ/. Регулирането се извършва посредством
наредба, в която се определят задължителните минимални резерви, които банките
са длъжни да поддържат, методите на изчисляването им и условията на заплащане
на лихви върху тях, както и на наказателни лихви /чл. 41 от ЗБНБ/. Съгласно чл.
35 от ЗБНБ Българската народна банка обявява основния лихвен процент и го
обнародва в „Държавен вестник”. Този лихвен процент отразява и размера на
инфлацията. Въз основа на публични данни за измененията на основния лихвен
процент в страната ищецът би могъл да установи дали е налице „промяна на
пазарните условия“ и съответно основания за изменение на размера на лихвения
процент по неговия договор – в този смисъл Решение № 77/2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, III г.о.
Ако промяната на пазарните условия е
обективно обстоятелство, то „лихвената политика“ на банката зависи единствено
от субективната преценка на търговеца и е поставена единствено в зависимост от
неговата воля. Възможността за изменение на лихвения процент в резултат на
лихвената политика на банката е изцяло под контрола на доставчика на финансови
услуги и излиза извън обхвата на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че
клаузата на чл. 12 от процесния договор в частта, сочеща възможност за промяна
на базовия лихвен процент едностранно от банката при промяна на лихвената
политика, е неравноправна и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за промяна на базовия лихвен процент само въз основа на
компонента, за който съдът прие, че попада в хипотеза на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП
– „промяна на пазарните условия“, а в тежест на ответника е да го направи по
делото, съдът приема, че не са ангажирани доказателства за наличие на основание
на плащане на процесните суми.
Към горното следва да се добави и че по
делото не са ангажирани доказателства за промяна на базовия лихвен процент от
ответника.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
платеното над първоначално уговорените вноски е платено без основание, поради
което и с оглед на установеното че за процесния период надплатеното е в размер
на сумата от 5082,16 лв., то съдът приема, че иска следва да бъде уважен
изцяло. Следва да се присъди лихва върху главницата от подаване на исковата
молба.
Неоснователно е възражението на ответната банка, че клаузите
в договора са индивидуално уговорени, което изключва нищожността им. Доколкото
базовия лихвен процент се определя от банката, която съгласно сключения между
страните договор едностранно променя договорените годишни лихвени проценти, промяната
поражда незабавно и автоматично действие и не подлежи на договаряне, то тези
клаузи навеждат на извод за липса на индивидуално договаряне за това как ще се
определя размера на лихвата и дължимата от ищеца месечна вноска. Процесните
клаузи са били част от съдържанието на договора, така както е изготвено от
банката и предложено на потребителя и потребителят не е имал право да търси
предоговаряне. По делото не са ангажирани доказателства за индивидуално договаряне
от ответната банка, в чиято доказателствена тежест е установяването на това
обстоятелство.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
процесните клаузи не са индивидуално договорени между страните по делото.
Неоснователно е и възражението за изтекла
погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като исковата
претенция е за неоснователно обогатяване, а не е за лихви и се погасява с петгодишна
давност. С оглед процесния период от 27.12.2013г. до края на издължаване на
кредита 25.10.2017г., към момента на завеждане на иска в съда – 27.12.2018г.
вземането не е погасено по давност.
Претенцията на ищеца за сумата от 300.00
лева, представляваща неоснователно събрана сума от банката от начисляването на
наказателна лихва върху просрочена договорна лихва за периода от 27.12.2013г.
до края на издължаване на кредита – 25.10.2017г., се явява неоснователна. От
заключението на вещото лице се установява, че банката не е събирала наказателна
лихва върху просрочената договорна лихва. Поради това исковата претенция в тази
част ще следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от иска - 94,43 %.
С договор за правна защита и
съдействие от 15.05.2019г. /л. 41/ ищецът е договорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. Същият е направил разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 150 лв. и за платена държавна такса в размер на 215,29
лв.
При това положение
ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 675,45 лв. –
разноски по производството, от която 203,29 лв. – за платена държавна такса,
141,65 лв. – за възнаграждение на вещо лице и 330,51 лв. – за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87 да заплати на В.Е.С. ***, на
основание чл. 55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите,
сумата от 5082,16 /пет хиляди осемдесет и два лева и шестнадесет ст./ лева,
представляваща платена без правно основание възнаградителна лихва по Договор за
кредит № 81400РО-АА-0196/29.05.2008г. в периода
27.12.2013г. до 25.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 27.12.2018г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Е.С. *** против „Централна
кооперативна банка“АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87 иск
за сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща неоснователно събрана сума от
банката от начисляването на наказателна лихва върху просрочена договорна лихва
за периода от 27.12.2013г. до края на издължаване на кредита - 25.10.2017г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87 да заплати на В.Е.С. ***
сумата в
размер на 675,45
/шестстотин седемдесет и пет лева и
четиридесет и пет ст./ лева – разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд
- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: