№ 39
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, oбразувано по въззивни
жалби и на двете страни по спора, разрешен с обжалваното пред настоящата
инстанция решение № 46/02.07.2020г. на ОС - Шумен, поправено по реда на
чл.247 ГПК с решение № 260006/03.02.2021г., постановени по т.д. №
107/2019г. и при участие на трето лице-помагач на страната на ответника.
Ищецът АНТ. Г. АНТ., чрез процесуален представител адв.К., обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от
него против Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД частичен иск с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ за горницата над присъдените 20 000 лева до
предявения размер от 35 000 лева. Твърди, че определеният от съда размер на
следващото му се обезщетение е занижен, несъответстващ на критерия за
справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Сочи, че съдът не е съобразил вида и
характера на нанесените му телесни увреждания, продължителността на
лечението и възстановяването му, възрастта и отражението на инцидента
върху психиката му, както и предвидените лимити на застрахователните
обезщетения. Излага доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата
1
инстанция да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго, с
което да уважи предявения от него частичен иск в претендирания размер от
35 000 лева.
Ответното дружество – ЗД „Лев Инс“ АД обжалва решението в неговата
осъдителна част за горницата над 7 000 лева до присъденото обезщетение от
20 000 лева, както и в частта относно присъдената лихва за забава за периода
до завеждане на исковата молба. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния
закон. Счита се, че с оглед установеното по делото, справедлив еквивалент на
дължимото обезщетение е сумата от 7 000 лева, поради което и за горницата
над тази сума до присъдените 20 000 лева същото е значително завишено.
Оспорва се и началният момент на присъдената лихва за забава, като се
навеждат твърдения, че това е предявяване на исковата молба, а не приетия от
съда. Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция за горницата над 7 000
лева, както и в частта относно законната лихва до завеждането й в съда.
В частта, в която искът е уважен до размер на сумата от 7 000 лева
решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл.263 ГПК всяка една от страните е депозирала отговор на
подадената от насрещната страна въззивна жалба, с който същата се оспорва
като неоснователна.
Третото лице-помагач на страната на застрахователното дружество -
СТ. СТ. СТ. не е подало отговор по жалбата на ищеца А.А..
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
ОС – Шумен се е произнесъл по предявени от въззивника А.А. против
ЗД „Лев инс“ АД искове с правно основание по чл.432 ал.1 вр. чл. 493 КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Наведените в исковата молба фактически основания са, че на
19.04.2018г., около 10.10 часа в гр. Шумен, по ул. „Марица“ между № 20 и №
22, при управление на моторно превозно средство – т.а. „МАН“, с рег. № Н
4885 ВР, водачът С.С., нарушил правилата за движение по пътищата и
блъснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец АНТ. Г. АНТ., в
резултат на което, последният е получил телесни увреждания – контузия на
2
ляво ходило, оток на палеца на левия крак, кръвонасядания и оток на трети,
четвърти и пети пръст на левия крак, счупване на ляво стъпало, контузия на
лява предмишница и ограничения в движението на пръсти и гривнената става
на лява ръка. Образуваното по случая НОХД № 1754/2019г. на РС – Шумен
срещу С.С. е приключило със споразумение от 08.08.2019г., с което
подсъдимият е признат за виновен за това, че на 19.04.2018г. в гр. Шумен,
като управлявал т.а. „МАН“, нарушил правилата за движение по пътищата по
смисъла на чл.20 ал.2 вр. чл.43 т.6 вр.119 ал.1 ЗДвП и с деянието си по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.А. като деянието е
извършено в пияно състояние, деецът е избягал от местопроизшествието, и е
извършено на пешеходна пътека. Твърди се, че в резултат на получените
травматични увреждания е претърпял болки и страдания, бил ограничен в
движенията на контузените крайници, изпитвал цялостен дискомфорт, дълго
време трябвало да спазва постелен режим, в продължение на четири месеца е
бил в отпуск по болест, а възстановяването му продължава и към настоящия
момент. Твърди се още, че освен физическите болки е изживял и силен стрес,
имал е нарушения в съня, бил напрегнат, в невъзможност е да се натоварва
психически и физически. С оглед наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към ЗД „Лев инс“ АД по застрахователна полица
№ BG/22/117002186332/08.08.2017г. относно управлявания от виновния водач
т.а. „Ман“, валидна към датата на процесното ПТП, сочи, че е предявил
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но
застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок. Предвид на
това е предявил иска си за осъждане на ответника ЗД „Лев инс“ АД да му
заплати сумата от 35 000 лева, съгласно допуснато изменение по реда на
чл.214 ГПК, претендирана като частичен иск от общо 80 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва
върху главницата, считано от 26.04.2018г. до окончателното й изплащане.
С депозирания в срок отговор и допълнителен отговор ответната страна
е оспорила предявения иск с възражения за неговата неоснователност. Не
оспорва валидността на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, но оспорва ищецът да е претърпял всички
сочени в исковата молба травми и увреждания, съответно причинно-
следствената им връзка с настъпилото ПТП, тежестта и продължителността на
оздравителния процес, както и че твърдението, че същият не е приключил.
Навеждат се аргументи, че травмите са настъпили от самоувреждане, тъй
като ищецът в нарушение на вменените му по ЗДвП задължения не е
съобразил условията на пътно – транспортната обстановка и е предприел
пресичане, което е довело до инцидента. По същите съображения, в
евентуалност твърди, че е налице съпричиняване в настъпването на
вредоносния резултат. Оспорва се размера на претендираното обезщетение
като прекомерен и противоречащ на принципа за справедливост. Оспорва и
претенцията за мораторни лихви като твърди, че лихви се дължат от датата на
предявяване на иска.
3
По искане на ЗД „Лев инс“ АД, на основание чл.219 ал.1 ГПК водачът
на автомобила С.С. е конституиран като трето лице – помагач. В с.з. същият е
оспорил иска като неоснователен, без конкретно наведени възражения.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство и наведените в жалбите оплаквания по правилността на
първоинстанционното решение, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение към
настоящия момент въпросът относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на въззивното дружество по реда на чл.432 вр.
чл.493 КЗ е разрешен с обвързваща страните сила на пресъдено нещо, а
именно – настъпило на 19.04.2018г. ПТП, при което ищецът А.А. като
пешеходец е бил блъснат от т.а. „МАН“, управляван от СТ. СТ. СТ.;
виновността на водача, установена с влязло в сила споразумение по НОХД №
1754/2019г. по описа на РС – Шумен; причинени в резултат на това ПТП
травматични увреждания на А.А., съставляващи средна телесна повреда и
обусловили претърпени неимуществени вреди; валиден договор за
застраховка относно гражданската отговорност на водача, сключен със ЗД
„Лев инс“ АД и обосноваващ материалноправната легитимация на ответното
дружество.
Спорните въпроси, във връзка с които са и направените във въззивните
жалби оплаквания, са относно обема и интензитета на претърпените болки и
страдания и справедливия размер на следващото се обезщетение, в т.ч. и с
оглед направеното от ответната страна възражение за съпричиняване,
поддържано в депозирания от нея отговор по въззивната жалба на ищеца.
Съгласно неоспореното заключение на СМЕ, кредитирано от съда като
компетентно и кореспондиращо на приетата като доказателство медицинска
документация, в резултат на ПТП А.А. е получил контузия на лява
предмишница, охлузване и оток на лява предмишница, ограничени и
болезнени движения в областта на пръстите и гривнената става на лявата
ръка; контузия на лявото ходило - кръвонасядане и оток на гърба на палеца на
левия крак – горна и нокътна фаланга, плитко забелване на епидермиса в
областта на междупръстовата става на левия палец, кръвонасядане и на
стъпалната повърхност на палеца, фрактура на дисталната фаланга на палеца
на левия крак, кръвонасядане на четвърти и пети пръст на левия крак. По
повод фрактурата на палеца е била наложена мека имобилизираща превръзка
за 30 дни, след което е провеждана индивидуална рехабилитационна
4
програма, като съобразно издадените болнични листи оздравителния процес е
продължил 124 дни. Вещото лице сочи, че обичайният възстановителен срок
при фрактура на дисталната фаланга на палеца на крака е 45 дни, а за
уврежданията на лявата предмишница и ръка възстановителният срок е около
3-4 седмици. Ползваният от пострадалия по-продължителен отпуск за
временна нетрудоспособност експертът обяснява с по-продължителната болка
и ограниченията в движението на ходилото в резултат на развилия се хематом
на ходилото на палеца и съседните два пръста и спецификата на трудовите
задължения на ищеца, което е отбелязано в медицинската документация
/амбулаторен лист вр. последния болничен лист/. Съгласно дадените от
вещото лице обяснения в с.з. към настоящия момент е налице пълно
възстановяване без да са налице ограничения в движенията.
За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото са
ангажирани и гласни доказателства – показанията на Г. А.а /съпруга на
ищеца/ и свидетеля Г. А., негов син, поради което и ценени съобразно
нормата на чл.172 ГПК. Съгласно показанията на св.А.а след инцидента
съпругът й бил много изплашен, кракът му бил много подут и син, изпитвал
силни болки, не можел да стъпва на крака си, имал болки и в китката на
ръката, приемал обезболяващи, в продължение на около месец и половина-два
е трябвало да му се правят компреси. Свидетелката сочи още, че в началото,
поради силните болки не можел и да спи, бил изнервен, а към днешна дата
все още изпитва страх, когато трябва да пресича на пешеходна пътека.
Соченото от свидетелката, че засегнатия пръст на левия крак не е напълно
възстановен /не може да го свива както преди/ не се подкрепя от
коментираното заключение на СМЕ.
Св.А., макар и да няма преки впечатления от състоянието на баща си в
първите дни след инцидента, също свидетелства за претърпени негативни
изживявания. В показанията си свидетелят сочи, че е видял баща си три
седмици по-късно и тогава ръката и кракът му все още били насинени, трудно
стъпвал на левия крак и го боляло, изпитвал затруднения при изпълнение на
ежедневните си елементарни дейности, а за период от около 3-4 месеца не
можел да работи, изпитва притеснение при пресичане.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г.
понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
5
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характера и
тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените
болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за
пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на
допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде
изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-
икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна
заплата към датата на увреждането и предвидените в КЗ лимити/.
С оглед на тези критерии и установеното по-горе от фактическа страна,
настоящият състав намира, че справедлив еквивалент на претърпените от
А.А. болки и страдания е сумата от 20 000 лева. В резултат на ПТП същият е
получил няколко увреди в горен и долен ляв крайник, които са причинили
физически болки и обусловили затруднение в движението за период повече
от един месец. Развилият се хематом в областта на пръстите на ходилото е
засилил интензитета на претърпените болки и продължителността на
неудобствата, свързани с невъзможността за пълноценни движения. Макар и
основният оздравителен процес да е приключил в рамките на около два
месеца /СМЕ и показания на св.А.а/, в резултат на този хематом ищецът е
продължил да изпитва болки и затруднения, което и предвид спецификата на
упражняваната от него трудова дейност, е обусловило и продължителността
на временната му нетрудоспособност за период от четири месеца. В същото
време, при определяне размера на обезщетението съдът отчита, че към
настоящия момент е налице пълно възстановяване и не се наблюдават
ограничения в движението на пръстите на крака.
Освен физическите болки и страдания, ищецът е претърпял и негативни
емоционални изживявания, свързани с преживения стрес и уплаха от
инцидента, неудобствата от ограничените движения и болки в засегнатите
горен и долен крайник, невъзможността да упражнява професията си за
продължителен период от време.
Съдът намира, при отчитане интензитета и продължителността на
претърпените болки, страдания и негативни изживявания, както и липсата на
пълно възстановяване, че така определения размер съответства, както на
обществено-икономическото развитие на обществото към датата на
процесното ПТП, при отчитане установените лимити на отговорността на
застрахователя, така и на общественото понятие за справедливост, израз на
което е постановената съдебна практика при подобни увреди.
По направеното възражение за съпричиняване:
6
С оглед механизма и обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП, установени от неспореното заключение на САТЕ съдът
намира това възражение за неоснователно. ПТП е настъпило на пешеходната
пътека, като ищецът е започнал да пресича след като е бил пропуснат от
идващ от лявата му страна друг автомобил, а виновният водач,
несъобразявайки това обстоятелство е предприел изпреварване на този
автомобил, при което е блъснал вече пресичащия пешеходец. Не е налице
твърдяното нарушение на чл.113 ал.1 ЗДвП.
С оглед на изложеното исковата претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява основателна до
размер на сумата от 20 000 лева. За горницата над тази сума до предявения
размер от 35 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Върху присъденото обезщетение застрахователят дължи лихва за
забава, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
заявената претенция /чл.497 вр. чл.496 КЗ/. В случая, видно от представеното
с исковата молба известие за доставяне, искането е получено на 17.07.2018г.,
поради което и срокът по чл.496 КЗ е изтекъл на 17.10.2018г. Следователно
обезщетение за забава се дължи от тази дата, а не както е приел
първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, с изключение на присъдената лихва за периода от
26.04.2018г. – 17.10.2018г.
Предвид изхода от спора и наличието на жалби и от двете страни, на
осн. чл. 78 ал. 1 ГПК отговорността за разноските за настоящата инстанция е
съобразно уважената, респективно отхвърлената част на предявения иск, при
отчитане общия обжалваем интерес. Съобразно това ищецът следва да
заплати на ответното дружество разноски в размер на 300 лева, включващи
заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, съответно на
отхвърлената част от исковата му претенция. ЗД „Лев инс“ АД следва да
заплати в полза на адв.К. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на ищеца, на основание чл.38 ЗАдв в размер на
636 лева, съответно на уважената част от иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/02.07.2020г. на ОС - Шумен,
поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 260006/03.02.2021г.,
постановени по т.д. № 107/2019г., при участие на трето лице-помагач на
страната на ответника, в частта, в която ЗД „Лев инс“ АД е осъдено да
заплати на АНТ. Г. АНТ. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
7
претърпяно ПТП на 19.04.2018г., на основание чл.432 КЗ за горницата над 7
000 лева до присъдените 20 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.10.2018г. до окончателното й изплащане , както
и в частта, в която исковата претенция е отхвърлена за горницата над 20 000
лева до предявения размер от 35 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 46/02.07.2020г. на ОС - Шумен, поправено по
реда на чл.247 ГПК с решение № 260006/03.02.2021г., постановени по т.д. №
107/2019г., при участие на трето лице-помагач на страната на ответника, в
частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата за периода
26.04.2018г. – 17.10.2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на АНТ. Г. АНТ. за присъждане на законна лихва
върху уважения размер на иска по чл.432 КЗ за периода 26.04.2018г. –
26.07.2018г.
В частта, в която исковата претенция на А.А. против ЗД „Лев инс“ АД е
уважена до размер на сумата от 7 000 лева, първоинстанционното решение не
е обжалвано.
ОСЪЖДА АНТ. Г. АНТ., ЕГН **********, с адрес гр.Шумен,
ул.“Братя Миладинови“ № 12, вх.1, ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Лев инс“, ЕИК
********* сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс“, ЕИК *********, гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Д. С.а-К., САК, сумата от 636
/шестстотин тридесет и шест/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство във
въззивната инстанция, на основание чл.38 ЗАдв вр. чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8