Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Радомир, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1339 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ, вр. чл.
206, ал. 1 КТ, вр. чл. 210, ал. 3, вр. ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ.
В
исковата молба се твърди, че между страните по делото – „Ф.Л.“ ЕООД и И.Т.Ш., е
съществувало трудово правоотношение, произтичащо от сключен на 03.11.2016 г.
трудов договор, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжност
„бояджия промишлени изделия“ във „Ф.Л.“ ЕООД. Сочи се, че всеки служител на
подобна длъжност е длъжен да познава химико-технологичните характeристики на
покритията, да спазва инструкциите за работа с машини и съоръжения (линия за
прахово боядисване), с химическите вещества и продукти, използвани при
различните бояджийски работи, да се съобразява както с наложените стандарти в
областта на боядисването на промишлени изделия, така и със стандартите на
проектиране и спецификата на всяка една поръчка, като всеки служител на тази
длъжност носи отговорност за спазване и осигуряване на параметрите и качеството
на извършваната от него работа и произведената продукция.
Твърди,
че на 30.01.2019 г. клиент на „Ф.Л.“ ЕООД е направил поръчка № ….., без да се
сключва формален договор за изработка на същата. Поръчката била одобрена за
изпълнение със срок за изпълнение - 07.02.2019 г. С направата на поръчката били
представени спецификации/условия на клиента за всеки един продукт, съдържащи
чертежи за изпълнение, ведно с вида на материала, от който трябва да бъдат
изработени, ведно с условия за поставяне/нанасяне на боя върху тях. Условията,
касаещи вида материал, били на клиента, а самите материали – на „Ф.Л.“ ЕООД.
Детайлите били изработени от ответника И.Ш. и неговия колега И.И.. При
предаване на поръчката на клиента незабавно последвало електронно съобщение от
последния за връщане на доставката поради некачествено изпълнение на поръчката
- боядисване на вратите. Вследствие на това била извършена вътрешна проверка
във „Ф.Л.“ ЕООД за причините за рекламацията от страна на клиента и с доклад за
несъответствие № ./14.02.2019 г. били установени служителите, изработили
поръчката. Общият брой на елементите от поръчката бил 36 бр., а установените
некачествено изработени такива - 21 бр., като нетната стойност на един детайл
била 90,82 лева. Общата стойност на поръчката възлизала на 3680,80 лева, а стойността
на некачествените детайли била 2288,64 лева с ДДС. Отговорността била на
двамата работници, изпълнили поръчката, които поради небрежност при или по
повод изпълнението на служебните си задължения не я изпълнили правилно и в
съответствие с изискванията на клиента и документацията, предоставена от него.
Некачественото
изпълнение на поръчката следвало да бъде поправено с повторната ù
изработка - пребоядисване, за сметка на „Ф.Л.“ ЕООД. С оглед стойността на
повторната изработка на поръчката и съответната отговорност на служителите от
смяната, частта, която следвало да възстанови на работодателя работникът И.Ш.,
била в размер на 1144,33 лева, поради което била издадена заповед № ./27.02.2019
г. за налагане на ограничена имуществена отговорност на служителя, връчена му
лично. В законоустановения срок постъпило възражение срещу заповедта, поради
което сумата не била удържана от трудовото му възнаграждение и към настоящия
момент не била изплатена, което налагало търсенето на отговорността на работника
по общия исков ред.
Наред
с това, на 21.02.2019 г. служителят И.Ш. подал писмено заявление за
прекратяване на трудовия си договор поради неплащане на работна заплата и
преустановил явяването си на работа, като впоследствие работодателят издал
заповед № 22/27.02.2019 г., с която му наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“, поради което дължал обезщетение за неспазен срок на предизвестие,
който в случая бил 90 дни.
С
оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 1144,33 лева, съставляваща ограничена имуществена
отговорност за причинена вреда при изработването на поръчка № ..-…-.., както и
сумата от 4855,41 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие от 70 дни за прекратяване на трудов договор № 336/03.11.2016 г.
Процедурата
по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който по отношение на иска с правно основание чл.
203, ал. 1 КТ, вр. чл. 206, ал. 1 КТ, вр. чл. 210, ал. 3, вр. ал. 1 КТ е
възразил, че същият е предявен след изтичането на срока по чл. 358, ал. 1 КТ,
като моли същият да бъде отхвърлен, като погасен по давност. Наред с това е
изложил твърдения, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като съгласно
договореното с работодателя трудовото му възнаграждение следвало да се изплаща
от 15-то до 20-то число на следващия месец, за който се дължи. Тъй като до
20.02.2019 г. не получил трудовото си възнаграждение за месец януари 2019 г., на
21.02.2019 г. по куриер изпратил до ищцовото дружество молба за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Молбата била доставено
на 22.02.2019 г.
Независимо
от липсата на съществуващо трудово правоотношение работодателят издал заповед №
22/27.02.2019 г., с която наложил на ответника дисциплинарно наказание
„уволнение“. По повод наложеното на ответника наказание „дисциплинарно
уволнение“, последният предявил пред Софийския районен съд искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 224 КТ, по които било постановено
решение № …./04.12.2019 г. по гр. д. № …./2019 г. по описа на СРС, с което било
отменено уволнението на И.Т.Ш. със заповед № 22/27.02.2019 г., отхвърлен е
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работника
на заеманата до уволнението длъжност „бояджия промишлени изделия“ и е осъден „Ф.Л.“
ЕООД да заплати на И.Ш. сумата от 693,30 лева – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. Решението не било влязло в сила, тъй
като имало подадена въззивна жалба от „Ф.Л.“ ЕООД.
Наред
с това, сочи, че в процесната заповед за ангажиране на имуществена отговорност
на ответника работодателят е смесил фактическите и правните основания на
ограничената и пълната имуществена отговорност по чл. 203, ал. 1 и ал. 2 КТ,
тъй като от една страна е започнал производство за ограничена имуществена
отговорност по чл. 210 КТ, но в обстоятелствената част на заповедта е изложил
твърдения, обуславящи ангажиране на пълна имуществена отговорност за вреди,
причинени умишлено. Също така били изложени твърдения за щета, нанесена при
изпълнение на поръчка на клиент, без да е конкретизирано в какво се изразява
неизпълнението.
Твърди
също, че в ищцовото дружеството липсвали стандарти за покритие на боя, като
измерването на боята, положена върху определена поръчка, ставало с електронен
уред, на който се отчитала дебелината на боята. Когато боята е гладка,
отчитането било почти на 100% реално. Тъй като нямало стандарт за измерване на
боята, нямало как да се установи, че поръчката е изпълнена некачествено.
За
конкретната поръчка твърди, че същата е изпълнена от него и от колегата му И.Р.И.,
с когото са били в една смяна на работа. След приключване на боядисването
ответникът в присъствието на колегата си И. извършил измерване на боята с
наличния електронен уред, като замерването било извършено на четири произволни
места на всяка една от вратите и не дало отклонение.
По
иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ поддържа, че не дължи обезщетение за
неспазено предизвестие, тъй като трудовото му правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл. 327 КТ по заявление, подадено от ответника и
получено от ищеца преди издаване на оспорената заповед за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, чрез упълномощен
представител, поддържа исковете и моли за уважаването им.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител
оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от приложеното по делото лично трудово досие на ответника, че по
силата на трудов договор № …/03.11.2016 г. и допълнителни споразумения към него
ответникът е работил при ищцовото дружество по трудово правоотношение на
длъжност „бояджия - промишлени изделия”, като е постъпил на работа на 04.11.2016
г.
Представена и приета по делото е
длъжностна характеристика за длъжността „бояджия – промишлени изделия”, от която
се установява, че сред основните функции и задължения за длъжността са: подготвяне
на субстанции за боядисване, познаване на химико – технологичните
характеристики на покритията, съхраняване правилно и безопасно на бояджийските
материали, приспособления и инструменти и пр., като наред с това работникът
носи отговорност за осигуряване параметрите и качеството на извършваната работа
и произведената продукция.
По делото са представени
доказателства за водена кореспонденция между „АББ Б.“ ЕООД и „Ф.Л.“ ЕООД по
повод несъответствие при извършване на прахово боядисване на детайли, както и
доклад за несъответствие от 06.02.2019 г., от който се установява, че причината
за несъответствието е ниско покритие на боята, а също и докладни записки от
началник цех – прахово боядисване във „Ф.Л.“ ЕООД, от които се установява, че
ответникът е отказал да даде обяснения във връзка с изпълнението на поръчката,
като след среща с директор производство е отказал да работи и не се е явил на
работа на 07.02.2019 г.
Видно от материалите по делото, от
ответника са изискани писмени обяснения във връзка с изпълнението на поръчката,
както и по повод неявяването му на работа на 06.02.2019 г., 07.02.2019 г. и
08.02.2019 г., като от представеното обяснение се установява, че ответникът не
желае да бъде част от екипа на „Ф.Л.“ ЕООД и не следва да носи отговорност във
връзка с изпълнението на поръчката, твърдейки, че при извършването на прахово
боядисване няма точно установени норми и стандарти.
От представената по делото молба от
15.01.2019 г. се установява, че със същата ответникът е отправил искане до
управителя на „Ф.Л.“ ЕООД да бъде освободен от заеманата длъжност „бояджия –
промишлени изделия“, считано от 01.02.2019 г.
По делото е представено и заявление
от 21.02.2019 г., получено от ищцовото дружество на 22.02.2019 г., видно от служебен
бон, издаден от куриерска фирма, по силата на което ответникът е уведомил
ищеца, че считано от датата на получаване на заявлението прекратява едностранно
сключения трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради
неизплащане на трудовото му възнаграждение.
По делото са представени и заповед №
../27.02.2019 г. на управителя на „Ф.Л.“ ЕООД, по силата на която на ответника
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради допуснато нарушение на
чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ поради неявяването
му на работа в периода след 06.02.2019 г., както и заповед № ./27.02.2019
г. на управителя на „Ф.Л.“ ЕООД, по силата на която е определен размер на
ограничената имуществена отговорност на ответника И.Ш., на длъжност „бояджия –
промишлени изделия“, в размер на 1144,33 лева за причинена вреда на „Ф.Л.“ ЕООД
при изпълнение на поръчка .. – . – ., която заповед е оспорена от ответника на
19.03.2019 г. на основание чл. 210, ал. 3 КТ.
По делото са приети и други писмени
доказателства, които са неотносими към правния спор и не следва да бъдат
обсъждани в настоящия съдебен акт.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Иван Иванов, от чиито
показания се установява, че свидетелят и ответникът са работили заедно като
бояджии във „Ф.Л.“ ЕООД до м. февруари 2019 г., като сред основните им
задължения са били нанасяне на прахова боя, изпичане и замерване на детайла,
след като той изстине. По повод изпълнението на процесната поръчка твърди, че
двамата с ответника са боядисали детайлите, след което са направили замервания
на няколко произволно избрани места и не са констатирали проблем с дебелината
на покритието. Сочи, че след това детайлите са били предадени за проверка на
отдел „Качествен контрол“, след което били уведомени, че боядисаните детайли не
отговарят на изискванията на клиента и документацията, предоставена от него.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел, като ги намира за обективни, логични, непротиворечиви и
последователни, като същите съответстват и на останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ, вр. чл. 206, ал. 1 КТ, вр. чл. 210, ал.
3, вр. ал. 1 КТ:
За доказване на така предявения иск
в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение между
страните за периода, в който претендира, че е причинена вредата, наличието на
вреда, причинена от ответника по небрежност при или по повод изпълнение на
трудовите му задължения, размера на причинената вреда, наличието на причина
връзка между неизпълнението на трудовите задължения и настъпването на вредата,
издаване и връчване в сроковете по чл. 210, ал. 2 КТ на писмена заповед за
налагане на ограничена имуществена отговорност, размера на уговореното месечно
трудово възнаграждение на ответника и неговата длъжност – обикновен работник
или такъв с ръководни функции, с оглед определяне на точните граници на
ограничената имуществена отговорност съгласно чл. 206 КТ.
На първо място съдът намира, че следва
да разгледа релевираното в отговора на исковата молба възражение, че искът е
предявен след изтичането на давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл.
358, ал. 1, т. 1 КТ.
Съдът намира възражението на
ответника за основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ
исковете по отношение на трудови спорове за ограничена имуществена отговорност
на работника или служителя се предявяват в едномесечен срок. В настоящия случай
сме изправени именно пред иск за ограничена имуществена отговорност на
служителя, поради което и за работодателя е възникнала възможността да предяви
иска в едномесечен срок от възражението на служителя от 19.03.2019 г. В тази
връзка от приложеното по делото „оспорване“ от 19.03.2019 г. се установява по
безспорен начин, че ответникът е оспорил заповедта в срока по чл. 210, ал. 3 КТ, което не се спори по делото. Поради това за ищеца е възникнала възможността
да предяви иск по съдебен ред в срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ - едномесечен
срок от възражението на ответника. Искът е предявен на 11.12.2019 г., т. е.
след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ. Срокът по чл. 358, ал. 1, т.
1 КТ е давностен и съдът се произнася за неговото спазване само по възражение
на страните, каквото възражение е релевирал ответникът в отговора на исковата
молба. С предявяване на иска след изтичане на този срок и направено възражение
в тази насока от ответника, съдът намира, че искът следва да се отхвърли, тъй
като е погасен по давност и защита на накърненото право не може да бъде
осъществена по съдебен ред.
По иска с правно основание чл. 221,
ал. 2 КТ:
За уважаване на така предявения иск
е необходимо ищецът да докаже наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с цитираната в исковата молба заповед №
22/27.02.2019 г. и при доказване на тези обстоятелства ответникът на свой ред
следва да докаже, че е изплатил обезщетение за неспазен срок на предизвестието.
Както се посочи и по-горе, между
страните не съществува спор, че ответникът е работил по трудово правоотношение
в ищцовото дружество на длъжност „бояджия – промишлени изделия“.
По отношение датата на прекратяване
на процесното трудово правоотношение, съдът след съвкупен анализ на
доказателствения материал по делото, намира, че ответникът е отправил до ищеца
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ от 21.02.2019 г., получено от ищеца на 22.02.2019 г. на адреса в
гр. София, кв. „Модерно предградие“, който очевидно е използван от ищцовото
дружество при водене на кореспонденция с ответника, което се установява от приложената
по делото разписка, установяваща изпращане до ищеца и съответно получаване на
покана за депозиране на обяснения, в която като адрес на подателя е посочен
именно адресът в кв. „Модерно предградие“. Когато работникът упражни
добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява
с достигане на изявлението до работодателя. В този случай е без правно значение
дали работникът е притежавал това потестативно право, тъй като при липса на
предпоставките за прекратяване, ще отговаря за вредите, които е причинил на
работодателя. В този смисъл е решение № 289/18.11.2014
г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. С оглед изложеното, съдът
приема, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано
от 22.02.2019 г., с достигане на едностранното изявление за прекратяване до
ищеца. Заповедта, с която на ответника е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, е връчена на ответника, след като трудовото правоотношение е било
прекратено едностранно от работника с писмено заявление, получено от
работодателя на 22.02.2019 г.
Предвид изложеното, процесната
заповед, с която ищецът е наложил на ответника дисциплинарно наказание
„уволнение“, е незаконосъобразна, тъй като същата е издадена на 27.02.2019 г.,
т. е. след прекратяване от ответника на съществувалото между страните трудово
правоотношение, поради което и към момента на нейното издаване не е
съществувало между страните трудово правоотношение, предвид което и тъй като
издадената заповед не е породила никакви правни последици, тъй като трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
без работникът да е бил длъжен да отправя предизвестие до работодателя, съдът
приема, че не е осъществен фактическият състав на чл. 221, ал. 2 КТ и
ответникът не дължи на ищеца сумата от 4855,41 лева – обезщетение за срока на
предизвестието, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. От приложеното по
делото пълномощно на адв. С. И. от ПАК се установява, че същата е осъществила
безплатна правна помощ, като в тази връзка е направеното искане от ответника за
присъждане на разноски при условията на чл. 36 от ЗА. Тъй като адв. И. е
осъществила безплатна правна помощ на ответника, то и нейното възнаграждение
следва да бъде определено по реда и при условията на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36,
ал. 2 от ЗА, като дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено
при условията на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие и договаряне на възнаграждението - определение №
650/29.11.2018 г. по ч. т. д. № 2490/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение
№ 437/29.07.2015 г. по ч. т. д. № 2973/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.
Изчислено по този начин дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 879,98 лева и при този изход на делото следва да бъде осъдено ищцовото
дружество да заплати така посочената сума на адв. С. И. от ПАК.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ф.Л.” ЕООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 203, ал. 1 КТ, вр. чл. 206, ал. 1 КТ, вр. чл. 210, ал. 3, вр. ал.
1 КТ за осъждане на ответника И.Т.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ищеца сумата от 1144,33 лева (хиляда сто четиридесет и четири лева и
тридесет и три стотинки), представляваща размер на ограничена имуществена
отговорност за причинена вреда при изработването на поръчка №
023600-45098757-R15, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Ф.Л.” ЕООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:***
иск с правно основание 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника И.Т.Ш., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата от 4855,41 лева (четири хиляди
осемстотин петдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 70 дни за прекратяване на
трудов договор № 336/03.11.2016 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Ф.Л.”
ЕООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.И.
от ПАК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 879,98 лева (осемстотин
седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки).
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала,
Секретар:/И.С./