№ 18440
гр. София, 28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №
20221110105498 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление, вх. № ... г., предявено от "..." ЕООД, за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника ... за сумата 5061 лева.
Заявлението е неоснователно, тъй като не отговаря на императивните изисквания за
редовност, предвидени в нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК, която препраща към изискванията на
чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК. Това означава, че заявителят следва да посочи всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
вземането.
Настоящият състав намира, че спорните права на вземания не са достатъчно
индивидуализирани. Като всяко гражданско субективно право, правото на парично вземане
/притезанието/ винаги е част от правоотношение, възникнало между страните, което следва
да бъде индивидуализирано с правопораждащ го юридически факт, със страните и
съдържанието на възникналите права и задължения.
В случая заявителят не е изпълнил това изискване и претендираното вземане не е
индивидуализирано. Не става ясно изобщо от къде произтича вземането - договор или друго,
евентуално кой какви задължения е имал, и дали задълженията са изпълнени, не е посочено
и при какви условия длъжникът е изпаднал в забава, за да се обоснове изискуемост.
Изискванията за редовност се отнасят до заявлението, поради което не е допустимо
правопораждащите вземанията факти да се извличат от съда въз основа на приложени към
заявлението документи и доказателства, като представянето им не санира нередовността на
заявлението. Съдът преценява документите, само в случаите на чл.417 и сл. ГПК, за да
провери редовността на документа и дали същият удостоверява съществуването и
изискуемостта, именно на описаните в заявлението вземания.
Целта на заповедното производство е да се установи дали длъжникът оспорва
вземането, но без изложение на фактите, които го пораждат, същият обективно не е в
1
състояние да вземе становище по претенцията, тъй като последната не е конкретизирана в
достатъчна степен. В този смисъл правото на длъжника за защита, е нарушено.
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, когато заявлението не отговаря на изискванията на чл.
410 ГПК, районният съд е длъжен да постанови разпореждане, с което да откаже издаването
на заповед за изпълнение. Указания за отстраняване на нередовности не следва да се дават, с
оглед формалния характер на производството. Няма пречка заявителят да предяви
претенцията си чрез сезиране на съда с последващо редовно заявление.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № ... г., предявено от "..." ЕООД, за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника ... за сумата 5061 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2