Решение по дело №85/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 260573 / 17.5.2021г.

гр. Перник, 17.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 85 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на К.И.Л., с ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му адв. А.Ц. *** АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 1741 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2009 г. – обективирана в изпълнителен лист от 25.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 748/2010 г. по описа на Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 582/2010 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, поради погасяване на сумата по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба от 13.10.2010 г. от ответника като взискател срещу ищеца и още едно лице като солидарни длъжници е образувано изпълнително дело № 582/2010 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.05.2010 г. по ч.гр.д. № 748/2010 г. по описа на РС Перник, за процесната сума и други суми, които не са предмет на настоящото производство. Посочва се, че по изпълнителното дело е поискано извършване на изпълнителни действия единствено с молбата за образуването му. В тази връзка и било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, но изпълнителни действия така и не били предприети. Следващата молба от взискателя била чак от 21.03.2014 г. и съдържала искане за налагане на запор. В тази връзка се твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на молбата от 21.03.2014 г. бил изминал период от повече от две години, поради което и изпълнителното дело било прекратено по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. По тези съображения ищецът счита, че подаването на молбата по перемирано дело било действие без правно значение.  

Излагат се подробни доводи, че процесната сума е погасена по давност, доколкото от датата на перемиране на изпълнителното дело до настоящия момент е изтекъл период от повече от 5 години. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС. В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.  

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.  

В съдебно заседание, проведено на 19.04.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на иска.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на претенцията.   

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 582/2010 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца /и още едно лице/ за вземането, което е предмет на настоящото производство, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 618 от 01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 748/2010 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 25.05.2010 г. /където е вписано, че сумите се дължат при условията на солидарност от ищеца и още едно лице/. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 13.10.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Анелия Василева, като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 582/2010 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника /ищец по настоящото дело/ като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 01.11.2010 г. – връчена на длъжника лично на 02.12.2010 г. 

На следващо място от материалите по изпълнителното дело се установява, че от ответното дружество по изпълнителното дело са подадени две молби за налагане на запор върху вземания на длъжника – от 21.03.2014 г. и от 14.09.2015 г. В тази връзка са извършени справки, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К.И.Л. – на 26.08.2014 г.

Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са извършвани никакви други действия, нито са постъпили суми /извършвани са действия и срещу другия длъжник, но и от същия не са постъпвали суми/. 

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземането за главница по изпълнителен лист от 25.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 748/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесното вземане.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в цялост, доколкото няма данни по изпълнителното дело или извън него да са постъпвали суми от длъжниците. В тази връзка следва да се отбележи и че действително се касае за вземане за неплатена топлинна енергия, дължимо от две лица като относно същото принципно липсват основания за ангажиране на солидарна отговорност на длъжниците. В случая обаче в заповед № 618/01.02.2010 г. и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от25.05.2010 г. е посочено, че длъжниците отговарят солидарно. В този смисъл дори да се касае за допусната грешка по отношение характера на отговорността заповедта и разпореждането за издаване на изпълнителния лист не са обжалвани, поради което преценката на този факт е извън правомощията на състава по настоящото дело.   

На следващо място изводът за допустимост на претенцията се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о.  и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По основателността:

По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.

На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 618 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 748/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 01.02.2010 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на 24.05.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 24.05.2010 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.

На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 25.05.2010 г. като въз основа на посочените документи по молба на ответното дружество на 13.10.2010 г. при ЧСИ Анелия Василева е образувано изп.д. № 582/2010 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 24.05.2010 г. и датата на образуване на изп.д. № 582/2010 г. – 13.10.2010 г. е изминал период от едва няколко месеца.

На 01.11.2010 г. до длъжника е изпратена ПДИ, получена на 02.12.2010 г., лично. Посочените действия обаче нямат отношение нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 582/2010 г. следва да се приеме за прекратено по право на 13.10.2012 г. В периода на висящност на изп.д. № 582/2010 г. от 13.10.2010 г. до 13.10.2012 г. за процесните вземания не е текла давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес.

По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС давността за процесните вземания следва да се приеме за прекъсната още три пъти – на 21.03.2014 г. съответно на 14.09.2015 г. с подаване на молби за налагане на запор от страна на взискателя. Посоченият извод следва от обстоятелството, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. 

На последно място следва да се отбележи, че запор в действителност не е бил наложен по молбата от 14.09.2015 г., но това се е случило не по волята на взискателя.

Третото прекъсване на давността е с налагане на запора по молбата от 21.03.2014 г., а именно – на 26.08.2014 г.

От 14.09.2015 г. до приключване на настоящото дело обаче е изтекъл период от повече от пет години, поради което исковата претенция следва да се приеме за основателна.

По исканията за разноски на страните:

Искане за разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.

Ищецът претендира разноски за държавна такса 70 лева, 24 лева такса за копие от изпълнително дело и 300[2] лева адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Тези разноски са действително извършени, видно от представените по делото документи. В тази връзка и сумата от 394 лева следва да бъде присъдена изцяло. Претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото същият не надвишава минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на иска.

Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.Л., с ЕГН: ********** и адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от 1741 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2004 г. до 30.04.2009 г. – обективирана в изпълнителен лист от 25.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 748/2010 г. по описа на Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 582/2010 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, поради погасяване на сумата по давност.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на К.И.Л., с ЕГН: ********** сумата от общо 394 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

Вярно с оригинала: И.Д.