Р Е Ш Е Н И
Е №
04.11.2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 385 по описа на ВнАпС
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 14066/05.06.2020г. на ЗД „ БУЛ ИНС“
АД – гр. София, ЕИК *********, подадена чрез
адв. М. Г. от САК, срещу решение № 181/24.02.2020г., постановено по т. д. №
965/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са уважен
предявените срещу въззивника от С.К.М., Н.Д.М. и Христиана С.М., действаща със
съгласието на майка си Н.М. осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ,
за присъждане на обезщетения
за претърпени от ищците неимуществени вреди, представляващи болки и страдания
вследствие смъртта на Дарина С.М., настъпила при ПТП на 23.11.2016 г., около
20.00 ч. на крайезерен път в с. Езерово– гр. Варна, до магазин „Тросметал“ в
ЗПЗ, причинено от водача на лек автомобил „Ауди“, с рег. № В 9667 РТ,
управляван от Тихомир Иванов Христов, за разликите над 84 000 лв. до
присъдените 140 000 лв. за всеки от въззивниците С.К.М. и Н.Д.М. и за
цялата присъдена сума от 3 500 лв. за въззивницата Христиана С.М.,
действаща със съгласието на майка си Н.М., ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 08.03.2019г. до окончателното погасяване на
задълженията.
Поддържайки доводи за
неправилност на решението в обжалваните части въззивникът моли за неговата
отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени съответно
за обжалваните разликите за родителите на Дарина С.М. и изцяло за нейната
сестра Христиана С.М.. Оплакванията са за неправилност на извода на
първоинстанционния съд за наличие на активна материалноправна легитимация на
ищцата Христиана М., като се твърди недоказаност на изключителност в
емоционалната връзка между сестрите. Твърди се нарушение на закона – чл. 52,
ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъдени на родителите на пострадалото дете, които според
застрахователя са силно завишени. Релевирано е и оплакване по отношение на
определения от окръжния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат –
чл. 51, ал. 1 ЗЗД, който според страната е необосновано занижен и следва да се
определи в размер на 50%.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес и е процесуално допустима.
Въззиваемите С.К.М., Н.Д.М. и Христиана С.М.,
действаща със съгласието на майка си Н.М., представлявани по пълномощие от адв.
Й. Д. от ВАК, представят общ отговор, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Искането е за потвърждаване на решението в
обжалваните осъдителни части като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание
становището по отговора се поддържа, а въззивникът не се явява и не се
представлява. Преди датата на заседанието е подадена молба вх. №
260845/01.10.2020г. от пълномощника на въззивника, в която същият заявява, че
поддържа въззивната жалба и излага доводи и съображения по същество.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският
окръжен съд е бил сезиран с активно
субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497 от КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от
С.К.М., Н.Д.М. и Христиана С.М., действаща със съгласието на майка си Н.М.,***,
срещу ЗД „ БУЛ ИНС“ АД – гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени
от ищците неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на Дарина С.М.,
настъпила при ПТП на 23.11.2016 год., причинено от Тихомир Иванов Христов като
водач на лек автомобил „Ауди“, с рег. № В 9667 РТ, застрахован за „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, считано от датата на
деликта - 18.04.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.497 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За С.К.М. и Н.Д.М.
– родители на починалата Дарина С.М., се претендира присъждане на сумата
200 000 лв. за всеки от тях, а за Христиана С.М. - сестрата на
пострадалото лице – 5 000 лв.
Първоинстанционното
решението, с което осъдителните искове са частично уважени, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални
пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
е правилно квалифициран. Договор за
застраховка за увреждащия автомобил е сключен на 23.11.2016г.,
следователно за процесните отношения е
приложим новият КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.
Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени - ищците, представлявани извънсъдебно
отново от адв. Й. Д. от ВАК, са предявили пред застрахователя писмена претенция
за изплащане на застрахователно
обезщетение. По тази
претенция, получена от застрахователя на 18.02.2019г., по която е образувана
щета № **********, е определена сумата от 10 000 лв. на всеки от
родителите на пострадалото лице, а на непълнолетната Христиана С.М. е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение.
Решението на ВОС не е
обжалвано и е влязло в сила за присъдените суми от по 84 000 лв. за всеки
от ищците С.К.М. и Н.Д.М., ведно с уважените акцесорни претенция за законна
лихва, считано от 09.03.2019г. Между страните е безспорно, включително е налице
сила на пресъдено нещо относно наличието на следните елементи от
правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице
срещу застраховател, по чл. 432 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от
деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответното
дружество, за увреждащия лек автомобил
„Ауди“, с рег. № В 9667 РТ; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора
– ПТП от 23.11.2016г.; нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, на
родителите на пострадалото лице
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за
причиняване на смърт, по непредпазливост, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда по НОХД № 508/2018г. Тихомир Иванов
Христов е осъден за това, че на 23.11.2016 год., около 20 часа, на крайезерен
път с. Езерово – гр. Варна, до магазин Тросметал“ в ЗПЗ, при управление на МПС
– лек автомобил „Ауди“, с рег. № В 9667 РТ, нарушавайки правилата за движение
по пътищата / чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП/, със скорост на
движение на автомобила от 131 км/ч., при максимално разрешена скорост на
движение в този пътен участък 90 км/ч. и при навлизане в десен завой изгубил
управлението на автомобила, който излязъл от пътното платно в посока наляво,
блъснал се в различни крайпътни препятствия, в резултат на което водачът по
непредпазливост причинил смъртта на две лица, едното от които е Дарина С.М..
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК,
извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на
решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по
останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Първият спорен въпрос, за разрешаване на който е сезиран
въззивният съд, е този за материалноправната легитимация на
ищцата Христиана С.М. - сестрата на пострадалото лице.
С ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016г. общото
събрание на трите колегии на ВКС прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Съгласно
мотивите на решението обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни ( като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост.
Ето
защо, когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
От
показанията на свидетелите Красимира Жекова Митева и Юлия Тодорова Илиева, без
родствени връзки със страните, които се кредитират от съда като обективни и
отразяващи непосредствени лични впечатления от отношенията, семейната
обстановка и социално обкръжение на семейството на пострадалото лице, се
установяват близки отношения на обич и привързаност между Дарина и Христиана
Мелидови. Двете сестри са живели заедно още от раждането си, като част от едно
задружно семейство. По – малката сестра на починалата е приела много тежко
смъртта й, като преживените от нея негативни емоции са със значителен
интензитет.
Всички установени житейски
обстоятелства дават
основание на съдебния състав да приеме, че между починалата и нейната по –
малка сестра е съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка.
Поради трагичната смърт на Дарина М. непълнолетната ищца е лишена от
обичта и моралната подкрепа на по – голямата си сестра, като завинаги и до края
на живота си ще трябва да живее с болката от нелепата й загуба поради
изгубването й при трагични обстоятелства. По тези съображения съдът намира, че ищцата Христиана М. е претърпяла и ще продължава да
търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата на много близък
човек, които е справедливо да бъдат обезщетени по реда на чл. 52 ЗЗД.
Застрахователят не
релевира в жалбата оплаквания по размера на присъденото обезщетение от
3 500 лв. / при пълен размер на претенцията – 5 000лв./, което според
въззивният съд е незначително с оглед вида, характера и интензитета на
претърпените неимуществени вреди.
Вторият спорен въпрос, за разрешаване на който е сезиран въззивният съд,
е за размера на обезщетенията на родителите на пострадалото лице, подлежащи на
определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
При извършване на
проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд не констатира допуснато
от ВОС нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
С Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също
във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "ГО
на автомобилистите".
Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по отношение вида, интензитета и
характера на претърпените от С.К.М. и Н.Д.М. неимуществени вреди вследствие
смъртта на дъщеря им Дарина С.М. е в съответствие със събраните в хода на
производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на
ГПК. За тези обстоятелства са разпитани отново посочените по- горе свидетели,
чиито показания няма основание да не бъдат изцяло кредитирани.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните доказателства следва да се приеме за установено, че между първите
двама ищци и починалата тяхна дъщеря е съществувала силната емоционална връзка, основана на взаимна
обич, разбирателство и доверие, както и че внезапната смърт на детето им се е отразила
изключително негативно на психическото и емоционално им състояние. След
инцидента е настъпила коренна промяна в родителите, те се затворили в
себе си, спрели да общува с хората, майката пиела медикаменти за преодоляване
на скръбта.
Надлежно и
своевременно релевираните и установени обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число
постоянният характер на вредите поради внезапната загуба на дете, понесена
изключително тежко от родителите, които са имали силна емоционална връзка с
нея, както и възрастта на починалата и на ищците и тяхното обществено и
социално положение, обосновават извод за
значителни негативни емоции и преживявания, които увредените лица са претърпели и ще продължават да търпят в бъдеще
като последица от смъртта на детето им. При определяне по справедливост на обезщетение в размер на 200 000
лв., от който са присъдени сумите по 140 000 лв., след редуциране на
обезщетението с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат, първоинстанционният окръжен съд е съобразил
както вида, характера и засиления в срвнение с обичайния интензитет на
причинените от деликта неимуществени вреди, така и общественото възприемане за справедливост на дадения етап от обществено
– икономическото развитието на обществото, чиято проявна форма са нарастващите лимити
на застрахователни покрития, и обичайната
съдебна практика, в това число и практика на настоящия съдебен състав.
По оплакване в жалбата за необоснованост на правния
извод на първоинстанционния съд във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Представителят на
застрахователят е релевирал своевременно, с отговора на исковата молба, защитно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, обосновано с
фактически твърдения за непоставяне на предпазен колан – нарушение на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в МПС, когато е в движение, следва
да използват обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Гражданският съд е
задължен да направи самостоятелна преценка доколкото наличието или не на
поведение на пострадалата Дарина М. в момента на ПТП, е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като тези обстоятелства не са част от
присъдата и са извън задължителните за гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК.
Възприетата от
окръжния съд фактическа обстановка относно механизма на процесното ПТП е в
съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната
преценка на събраните доказателства – писмени доказателства, свидетелски
показания, комплексна медицинска и автотехническа експертиза, като препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК. В съдебният акт е прието, че по възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по своевременно въведени
в просеца твърдения за конкретно съпричиняващо поведение /бездействие/ е
проведено успешно главно пълно доказване, а в тази инстанция ищците не оспорват
извода на първоинстанционния съд за съпричиняващо поведение на пострадалото
лице, както и определения процент на съпричиняване в размер на 30 %
При отчитане на
всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен инцидент,
и тежестта на допуснатите от пострадалата и от делинквента нарушения,
въззивният съд намира, че липсва основание за определяне на процент за
съпричиняване на вредите от пострадалото лице повече от 30 %. Осъденото за
убийство по непредпазливост лице е управлявало увреждащия автомобил със скорост
на движение от 131 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение в този
пътен участък 90 км/ч., при навлизане в десен завой е изгубило управлението на
автомобила, който излязъл от пътното платно в посока наляво, блъснал се в
различни крайпътни препятствия. Това поведение, което се субсумира от
реализирани нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП, в много по
- голяма степен е причинило настъпването на ПТП, от което е причинена смърт на
две лица. Вещите лица дават извод за високата степен на вероятност от летален
изход за пътничката на задната седалка – Дарина М., дори и при обездвижването й
към седалката чрез колан, поради множеството удари на МПС с висока скорост в
различни повърхности. Това е обяснено със специфичния механизъм на настъпване
на уврежданията на пострадалата, включващ няколко етапа – по време на
движението в автомобила, по време на откъсването на задната му част и след
това, до установяване на тялото в покой. Т. е. изводът въобще за съществуване
на причинно – следствена връзка между непоставянето на обезопасителен колан и
настъпилата смърт на Дарина М. е направен от решаващия съдия само поради
липсата на категоричност на вещите лица, че смъртта на пострадалата неминуемо
би настъпила и в случай на правилно поставен предпазен колан.
Посоченото обосновава
крайните правни изводи, че предявените осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
и чл. 86 ЗЗД са частично основателни до размерите, до които са уважени от
първоинстанционния съд. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното
решение следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемите, с прилагане на списък по
чл. 80 ГПК, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата
3 840лв., представляваща заплатено от въззиваемите адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО,
І-състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 181/24.02.2020г., постановено по т. д. № 965/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд, в осъдителната му част.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87,
да
заплати на С.К.М., ЕГН **********, Н.Д.М., ЕГН
**********, и ХРИСТИАНА С.М., ЕГН **********, действаща със
съгласието на майка си Н.Д.М., всички
с адрес ***, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 405, вх. 5, ет. 3, ап. 3, общо
сумата 3 840 лв., представляваща направени съдебно– деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.