С присъда от 24.06.2008 г., постановена по НОХД №1007/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Георги Костадинов Терзиев от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 31.07.2002г. в гр.Кърджали съставил неистински документ - спесимен на подписа на Садреттин Солмаз /Сабретин Дурмушали Иса/, с ЕГН ********** от гр.Кърджали - управител на "Стар-55" ЕООД- гр.Кърджали, удостоверяващ правото да се разпорежда с парите по банкова сметка /ДДС сметка/ № ********** и го употребил пред длъжностно лице - Стела Иванова Събева, с ЕГН ********** от гр.Кърджали - старши банков служител в ОББ АД- София, клон Кърджали, за да докаже съществуването на това право, поради което и на основание чл.309, ал.1 във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същато присъда Георги Костадинов Терзиев от гр.Кърджали е признат за виновен в това през периода от 24.11.2001 г. до 29.12.2003г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - Платежно нареждане от 24.11.2001 г. до ОББ- АД Кърджали, за сумата от 2180 /две хиляди сто и осемдесет/ лева платима на ЕТ "Замфи- 49" Кърджали по сметка ********** по фактура 3318/10.05.2001г. от разплащателна сметка №********** на наредител "Стар - 55" ЕООД- Кърджали; Платежно нареждане от 08.09.2003г. до ОББ-АД Кърджали, за сумата от 1000 /хиляда/ лева, платима на "Европа-юг" ООД- Кърджали по сметка № **********, авансово за изработка на дограма от разплащателна сметка №********** на наредител "Стар-55"ЕООД Кърджали; Платежно нареждане от 29.12.2003г. до ОББ - АД Кърджали, за сумата от 495 /четиристотин деведесет и пет/ лева платима на ЕТ "Замфи - 49" Кърджали по сметка № ********** съгласно договор, от разплащателна сметка № ********** на наредител "Стар-55" ЕООД Кърджали, получил без правно основание чуждо на "Стар-55" ЕООД- Кърджали движимо имущество - пари в общ размер на 3675 /три хиляди шестстотин седемдесет и пет/ с намерение да го присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК, съдът го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца, като на осн. чл. 46, б.”б” от ЗИН е определил първоначално “общ” режим на изтърпяване на наказанието. Отново със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че през периода от месец декември 2000г. до 10.11.2003г. в гр.Кърджали при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи - пари в общ размер на 7 638.33 /седем хиляди шестотин тридесет и осем лева и 33 ст./ лева, собственост на "Стар- 55" ЕООД- гр.Кърджали с управител Сабретин Дурмушали Иса /Садреттин Солмаз/, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, които владеел, получени от Емине Дурмушали Исмаил, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, за внасяне на осигуровки в НОИ в общ размер на 6 983 /шест хиляди деветстотин осемдесет и три/ лева, чрез разходни касови ордери - №6/26.06.2001г.; 11/20.09.2001г.; 13/21.11.2001г. 14/1.12.2001г.; 19/12.03.2002Т.; 21/ без дата/; 24/23.08.2002г. 25/11.09.2002г.; 26/04.11.2002г.; 30/06.03.2003г.; 32/09.05.2003г. 37/11.08.2003г. и 39/10.11.2003г.; за плащане на данък сгради и такса смет в общ размер на 23.53/двадесет и три лева и 53 стотинки/лева чрез разходни касови ордери - №4/28.05.2001 г.и №7/06.07.2001 г.; за плащане на авансов данък сума в размер на 127.80/сто двадесет и седем лева и 80 ст./ лева, получени чрез разходен касов ордер № 3/ 17.04.2002г.; за внасяне на ДДС сума в общ размер на 504.00 /петстотин и четири/ лева, получени чрез разходни касови ордери №1 /без дата/, № 8/31.07.2001г., поради което и на основание чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК, съдът го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като на осн. чл. 46, б.”б” от ЗИН е определил първоначално “общ” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначално обвинение за престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК с присъдата е определено на подсъдимия Георги Костадинов Терзиев едно общо наказание, а именно най-тежкото - „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, което на осн. чл. 46, б.”б” от ЗИН да изтърпи при първоначален “общ” режим. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е постановил подсъдимият Терзиев, да изтърпи наложеното наказание по присъда по НОХД №393/2002г. по описа на РС-Кърджали, „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, при първоначален „общ” режим на изпълнение на наказанието, на основание чл.46, б. „б” от ЗИН. Подсъдимият е осъден също да заплати по сметка на РС - гр.Кърджали, направените по делото разноски в размер на 318 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Георги Костадинов Терзиев от гр.Кърджали, който чрез защитника си – адв.Базлянков, я обжалва като счита, че същата е неправилна, тъй като бил нарушен закона и наложеното наказание било явно несправедливо, поради следното: Твърди се, че подсъдимият се е сдобил със „спесимен" на името на управителя на „Стар-55" ЕООД гр.Кърджали-Садретин Солмаз по негово нареждане и разрешение и преди да представи съответните документи в банката, е получил съгласието и одобрението на управителя на ОББ-Кърджали, и отговорния счетоводител - св.Стела Събева. Подсъдимият положил собствения си подпис и не е имал за цел да въвежда в заблуждение някого,тъй като винаги се е подписвал с автентичния си подпис. Тези обстоятелства сочели, че той не е извършил документно престъпление, тъй като то било несъставомерно от субективна страна. Твърди се също, че подсъдимият не е извършил „документна измама", въпреки че неправомерно бил получил сумата 3 675 лева. Това било сторено с знанието и разрешението на Управителя на дружеството и получените пари били изразходвани във връзка с дейността на същото. Съдът неправилно признал подсъдимия за виновен в извършването на „обсебване" в размер на 7 638 лева. От извършената повторна съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че той внесъл от името на дружеството следните суми: осигуровки в РУСО-Кърджали в размер на 5817 лв., здравно-осигурителни вноски в размер на 1113.46 лв. и вноски по ПКБ в размер на 178.54 лв. Общо била внесена сума в размер на 7109 лв., която следвало да се приспадне от инкриминираните 7638 лв., след което се получавала разлика от 529 лева, за които подсъдимият следвало да носи наказателна отговорност за обсебване в „маловажен случай". Жалбодателя счита, че наложеното наказание и за трите деяния е явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Моли алтернативно за следното: Обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимия Георги Костадинов Терзиев от гр.Кърджали да бъде оправдан и по трите обвинения; Присъдата да бъде изменена като: 1/ подсъдимият бъде оправдан за престъплението по чл.309 ал.1 от НК и бъде признат за виновен по чл.309 ал.З от НК като му се наложи наказание „пробация" или „глоба"; 2/ Подсъдимият бъде оправдан за престъплението по чл.212 ал.1 от НК и бъде признат за виновен по чл.212 ал.6 от НК, като му се наложи наказание „пробация" и 3/Подсъдимият да бъде оправдан и за престъплението по чл.206 ал.1 от НК и бъде признат за виновен по чл.206 ал.5 от НК, като му се наложи наказание „пробация". По правилата на чл.23 от НК да му бъде определено едно общо наказание-най-тежкото от трите. Алтернативно се моли в случай, че съдът счете, че подсъдимият правилно е признат за виновен по трите текста от НК, да му се наложи минимално наказание „лишаване от свобода" като се отложи изтърпяването му на основание чл.66 от НК. Счита, че няма законна пречка за приложение на условното осъждане, тъй като предишната присъдата от 3 месеца „лишаване от свобода" била влязла в сила на 24.12.2002 год., а инкриминираните деяния по настоящата присъда били извършени както следва: по чл.309 ал.1 от НК - на 31.07.2002 год./преди влизането на условната в сила/, по чл.212 ал.1 от НК - продължавано от 24.11.2001 год. до 29.12.2003 год. /т.е.деянието е започнало преди влизане на условната присъда в сила/ и по чл.206 ал.1 от НК -продължавано от м.декември 2000 год. до м.10.11.2003 год./също деянието е започнало преди влизане на условната присъда в сила/. По правилата на чл.23 от НК моли да бъде определено едно общо наказание - най-тежкото от трите. А ако съдът счете, че подсъдимият следва да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода", моли размерът му да бъде определен към минимума, предвиден в общата част на НК. Моли също да не бъде превеждана в изпълнение условната присъда от 24.12.2002 год.,тъй като нямало законово основание за това. Нови доказателства не се сочат. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Представя ново писмено доказателство – преводно нареждане за кредитен превод от 24.09.2008 г. от Пощенска банка за сумата от 11313.33 лева по сметка на „Стар 55” ЕООД. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна и законосъобразна, като счита, че наложеното наказание е справедливо и не се установили никакви обстоятелства, които да налагат прилагането на по-леко наказание по отношение на подсъдимия. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционния съд е събрал всички относими поискани от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. С оглед на всички събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Георги Костадинов Терзиев е роден на 11.09.1952г. в с.Скобелево, област Пловдив, живущ в гр.Кърджали, български гражданин, женен, с висше образование, осъждан, управител на "Одит"ООД - гр.Кърджали, с ЕГН **********. Свидетелят Сабретин Дурмушали Иса /Садреттин Солмаз според турския му документ за самоличност/ от гр. Кърджали - собственик и управител на "Стар 55" ЕООД – Кърджали, развивал търговска дейност в гр.Кърджали. На 01.10.1999г. последният открил разплащателна сметка в ОББ - Кърджали, като за целта предоставил спесимен от подписа си. През месец декември 2000г св. Сабретин Дурмушали Иса като управител на "Стар 55" ЕООД – Кърджали, /вписан в съдебното решение по фирменото дело №824/15.09.99г на ОС – Кърджали като Садреттин Солмаз/ се свързал с подсъдимия Терзиев, за да поеме извършването на счетоводните услуги във връзка с дейността на дружеството и последният приел, като договорката за това била устна. Макар и без формален /писмен/ договор подсъдимият Терзиев се задължил да получава от свидетелката Емине Друмушали Исмаил - сестра на едноличния собственик на капитала на “Стар 55” ЕООД- Кърджали - св.Иса дължимите суми за осигуровките на работещите в същото търговско дружество и сумите за дължими данъци, и съответно да ги внася ежемесечно в НОИ - Кърджали и ТДД /НАП/- Кърджали. Получаването на сумите от Терзиев се документирало с разходни касови ордери, подписани от подсъдимият и св.Исмаил. За осъществяване на счетоводните услуги св.Иса упълномощил подс.Терзиев с нотариално заверено пълномощно, с рег. №077 от 09.01.2001г., да го представлява от името и за сметка на упълномощителя пред ТДД- гр.Кърджали. В периода декември 2000г. - 10.11.2003г. подсъдимият получил от името на "Стар 55" ЕООД– гр.Кърджали сумата общо в размер на 6 983 лв. предназначена за осигуровки на работещите в дружеството лица. Получаването било отразено в РКО № № 6/26.06.2001 г.- за сумата от 525.00 лева; 11/20.09.2001г.- за сумата от 575.00 лева.; 13/21.11.2001 г.- за сумата от 405.00 лева; 14/1.12.2001г. - за сумата от 202.50 лева; 19/12.03.2002г.- за сумата от 543.00 лева; 21/ без дата - за сумата от 543.50 лева; 24/23.08.2002г. - за сумата от 470.00 лева; 25/11.09.2002г. - за сумата от 78.00 лева; 26/04.11.2002г.- за сумата от 541.00 лева; 30/06.03.2003г.- за сумата от 864.00 лева; 32/09.05.2003г.- за сумата от 864.00 лева; 37/11.08.2003г.- за сумата от 838.00 лева и 39/10.11.2003г.- за сумата от 684.00 лева. Сумите по тези ордери следвало да бъдат внесени в НОИ - Кърджали. Това не било направено и подсъдимият задържал сумата за себе си, т.е. разпоредил се с нея в свой собствен интерес. Подсъдимият Терзиев получил от името на “Стар55”ЕООД- Кърджали, с РКО №4/28.05.2001г. сума в размер на 260 лева и с РКО №7/06.07.2001г. сума също в размер на 260 лева или общо 520 лв., предназначени за заплащане на дължимите от дружеството данък сгради и такса смет за 2001 г. От тази сума Терзиев внесъл НАП- Кърджали сумата от 496.47лв. като дължим данък от дружеството. Остатъка от 23.53 лв. задържал за себе като се разпоредил със сумата в свой личен интерес. С РКО №3/17.04.2002г. подсъдимия Терзиев получил от името на дружеството сумата от 127.80 лв. за заплащането на авансов данък в НАП - Кърджали. Сумата не била платена, а задържана и присвоена от него. С РКО № 1/без дата/ подсъдимия Терзиев получил от името на дружеството сумата от 275лв. за внасяне на ДДС. С РКО № 8/31.07.2001 г. получил и сумата от 229лв. отново за внасяне на ДДС. Общата получена сума от 504лв. не била внесена от подс.Терзиев в НАП - Кърджали, а същият задържал за себе си и се разпоредил с парите в свой личен интерес. Общо в периода месец декември 2000г.- 10.11.2003г. подсъдимият получил от дружеството сумата от 7638.33 лв. за заплащане на осигуровки и данъци дължими от "Стар55" ЕООД- Кърджали, която следвало да внесе съответно в НОИ и ТДД/НАП - гр.Кърджали. Вместо това Терзиев задържал сумата да себе си и се разпоредил с нея в свой собствен личен интерес. През месец ноември 2001г. подсъдимият се свързал със св.Вълчо Зафиров Стоянов, като двамата се познавали от по-рано, тъй като съпругата на Стоянов - св.Васка Стоянова работела в "Одит" ООД- Кърджали като счетоводител. Подсъдимият Терзиев помолил св.Стоянов да му предостави номера на банковата сметка на фирмата му ЕТ "Замфи -49"- гр.Кърджали. Обяснил му, че има да получава пари, но нямал банкова сметка и тъй като плащането ставало само по банков път било необходимо парите да преминат през нечия банкова сметка. Св.Вълчо Зафиров Стоянов се съгласил и предоставил данните на банковата си сметка № ********** открита в ОББ, клон Кърджали. С платежно нареждане подсъдимият превел от разплащателната сметка на "Стар 55" ЕООД- гр.Кърджали №********** о‗крита в ОББ- гр.Кърджали по сметката на ЕТ "Замфи 49"- гр.Кърджали сумата от 2180 лв. Като основание за плащането било посочено, че се извършва по фактура №3318/10.05.2001 г., съществуването на каквато фактура се отрича от свидетелят Стоянов и не е установена по делото. След получаването на сумата последният я изтеглил /2180 лв./ и с РКО № 126/30.11.2001г. предал сумата на подсъдимия. През 2003г. подсъдимият отново се свързал със св.Вълчо Зафиров Стоянов, като поводът за срещата били дължими на св.Васка Стоянова суми по трудовото й правоотношение с "Одит" ООД - гр. Кърджали, с управител подс.Георги Терзиев. Последният предложил да плати дължимата сума от 495 лв. по банковата сметка на фирмата на св.Вълчо Зафиров Стоянов, при което св.Стоянов се съгласил. С платежно нареждане от 29.12.2003г. подсъдимият превел от разплащателната сметка на "Стар 55" ЕООД - Кърджали № ********** открита в ОББ– Кърджали по сметката на ЕТ "Замфи 49" - Кърджали сумата от 495лв. Като основание за превода посочил "съгласно договор", какъвто не съществувал между въпросните две фирми. Св. Стоянов изтеглил сумата по молба на Терзиев и с РКО № 73/31.12.2003г. ги предоставил на подсъдимият, който ги получил, но не се разплатил със съпругата на първия, а задържал за себе си. През месец септември 2003г. подсъдимият Терзиев се свързал с управителя на "Европа- юг" ООД- Кърджали св.Петър Петров. Поръчал поставяне на алуминиева дограма в дома си на ул. "Капитан Петко Войвода" №58, гр. Кърджали. Услугата била извършена, като част от дължимата за това сума Терзиев платил лично в дружеството и останала за доплащане сума в размер на 600 лв. С платежно нареждане от 08.09.2003г. подсъдимият превел от разплащателната сметка на "Стар 55" ЕООД- гр. Кърджали №********** открита в ОББ- гр.Кърджали по сметката № ********** на "Европа"ООД- Кърджали сумата от 1000 лв., като основание посочил изработка на дограма. Подс.Георги Терзиев се свързал по телефона със св.Петров и му съобщил за превода, като му казал дължимите 600 лв. да останат за него, а останалите 400 лв. да му бъдат върнати на ръка. Свидетелят Петър Петров след като се уверил, че превода е извършен предал на ръка без документ на подс.Терзиев сумата от 400 лв. Подсъдимият помолил св.Петров да не издава приходен документ за получената сума и да унищожи поръчката за изработената дограма. При всички тези преводи подсъдимият Терзиев оперирал със средствата по разплащателната сметка на "Стар 55" ЕООД- гр. Кърджали, като използвал документи с невярно съдържание- посочените платежни нареждания, в които нанасял неверни факти относно основанието за преводите - несъществуваща фактура на ЕТ "Замфи 49"- Кърджали, несъществуващ договор между това дружество и посоченият едноличен търговец и неизвършена в полза на "Стар 55" ЕООД- Кърджали услуга "поставяне на дограма". При извършването на преводите подс.Терзиев е бил улеснен от грешка на банковата служителка – св.Ночева, обслужваща сметката на "Стар55" ЕООД- Кърджали, която се предоверила на подсъдимия и не сравнила спесимена по сметката с подписите под платежните нареждания представени й от подсъдимия Терзиев, за което впоследствие св.Ночева била дисциплинарно уволнена. Междувременно, на 31.07.2002г. подсъдимият отишъл в ОББ- гр.Кърджали и поискал да открие разплащателна ДДС сметка на "Стар 55" ЕООД- гр.Кърджали. Първоначално банковата служителка св.Стела Събева отказала откриването на исканата сметка, тъй като подс.Терзиев не й представил пълномощно, от което да е видно, че той има правото да открива подобна сметка от името, т.е. с титуляр „Стар 55” ЕООД. След разговор на подсъдимия с директора на банката – св.Й.Стефанов, последния устно наредил на св.Събева да разкрие исканата сметка без обаче да й е нареждал приемането на смесимен от подсъдимия. Терзиев отивайки отново при банковата служителка св.Събева й представил спесимен от подписа на управителя на дружеството, с посочване на името Садреттин Солмаз /имената му като турски гражданин/, но с положен подпис на подс.Терзиев. Служителката открила банкова разплащателна ДДС сметка №********** с титуляр „Стар 55” ЕООД и приложила към банковото досие на търговеца представения й спесимен. Видно от заключението на вещото лице Иван Демерджиев по назначената съдебно-счетоводна експертиза, рекапитулацията на получените суми от Георги Терзиев е както слÕдва: 1000 лв. преведени на “Европа-юг”; 2 675лв., преведени на ЕТ “Замфи-49”; 6933 лв. получени за внасяне на осигуровки; 23.53 лв. за данък сгради; 127.80 лв.авансов данък; 504 лв. получени за внасяне на ДДС, или общо 11 263.33 лв. От заключението се установява, че през 2002 г. за месеците март и юли в НОИ са били преведени суми за осигурителни вноски, но по банков път, а получените по касови ордери суми не били внесени в НОИ, като сумите по години са както следва: за 2001 г. – 1707.50 лв., за 2002 г. – 2175.50 лева и за 2003 г. – 3050 лева, или общо сумата от 6933 лева била получена от Георги Терзиев, но не била внесена по сметките на НОИ. Видно от допълнителното заключение на същото вещо лице, разплащанията по сметката на "Стар 55" са както следва: С платежно нареждане са преведени на ЕТ "Замфи -49" 2180 лева. Извършено плащане на 29.12.2003г. за 495 лева на "Замфи-49". Изплатени осигурителни вноски в размер на 921.88 лева към НОИ на 27.11.2001 година, за периода 01.08.2001г.- 31.10.2001г. На 17.06.2002г. преведени осигурителни вноски на НОИ в размер на 768.50 лева, за периода 01.07.-31.07.2002г. На 17.06.2002г. преведени в НОИ средства в размер на 520.29 лева, за периода от 01.03.2002г.- 31.03.2002 г. Извършено плащане на "Европа-юг" ООД за 1000 лева на 08.09.2003г.. След 31.07.2002г. средствата преведени от сметката на "Стар 55" възлизат на 1495 лева. Средства по фактура №451/27.01.2004 г. издадена от „Одит”ООД в размер на 7134 лева не били описвани в касовата книга, а фактурата била осчетоводена като реализация и била отразена в годишния резултат на дружеството, т.е. пари не били постъпили, а имало само издадена фактура. Според заключението по експертизата сумата за осигуровки получена от подс.Терзиев с касови ордери възлиза на 6983 лева. Разликата от 50 лева в по-малко в сравнение с първоначално изготвената експертиза била от неправилно разчетена сума в ордер №6. Суми за осигуровки били получени по ордери с № № 6,11,13, 14, 19, 21, 24,25,26,30,32,37,39. От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза, относно внесени осигуровки на “Стар 55”, ЕООД се установява, че такива са внесени до 18.06.2002 г. Oт изисканите справки, касаещи период до 30.06.2004г. е видно, че до 30.06.2004г. са внесени осигуровки в размер на 5 817 лева, касаещи периода август 2003г., декември 2003г. и януари - май 2004г. В справката, касаеща ДЗПО и включваща период до 30.06.2004г., са включени суми от 30.01.2004г. до 14.06.2004г. в размер на 261.63 лева, касаещи периодите - декември 2003г., януари - май 2004 г. Oт справка за здравно осигуряване е видно, че не са включени в предходните експертизи суми в размер на 1 113.46 лв., внесени от 30.01.2004г. до 14.06.2004г., касаещи периоди - декември 2002г., август 2003г., декември 2003г., януари– май 2004г. Направените вноски са в размер на 178.54 лв. по фонд ПКБ и касаят периода януари и февруари 2000г. и август 2001г. вещото лице сочи, че от наличните данни в ТД на НАП- гр.Кърджали неможело да се установи дали "Стар 55" е внесъл в НАП- Кърджали сумите от 275 лева и 229 лева за ДДС след 31.07.2001 г., както и дали от “Стар 55” ЕООД е внесен авансов данък в НАП- Кърджали за сумата от 127,80 лева след 17.04.2002г. База данни за лицензи за продажба на алкохол и цигари не съществувала в НАП. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че по отношение на размера на вноските при допълнителната експертиза сумата от 1113.46 лв. е била внесена допълнително за покриване на допълнителни задължения касаещи “Стар 55” ЕООД, каквито данни на досъдебната фаза не съществували. Вещото лице е категорично, че не можело да се разбере коя е кореспондентската банка. Видно от заключението на Протокол №29/24.03.2005г. за извършена графическа експертиза, саморъчните подписи, положени в горната дясна част на: платежно нареждане от 27.11.2001г. с наредител "Стар 55" ЕООД-Кърджали, номерирано от ОББ АД, клон Кърджали с № 410 за сумата от 2180,00лв.; 7 броя платежни нареждания за плащане към бюджета от 27.11.2001г. номерирани от ОББ АД, клон Кърджали с №402 за 136,08лв., с № 403 за 559,24лв., с № 405 за 102,06лв., с № 406 за 25,52лв., с № 407 за 13,93лв., с № 408 за 68,04лв. и с № 409 за 17,01лв. със задължено лице "Стар 55" ЕООД - Кърджали; 13 броя платежни нареждания за плащане към бюджета от 17.06.2002г. номерирани от ОББ АД, клон Кърджали с № 320 за 14,31лв., с № 321 за 114,35лв., с № 322 за 469,91лв., с № 323 за 57,14лв., с № 325 за 5,58лв., с № 328 за 21,45лв., с № 329 за 85,76лв., с № 330 за 103,53лв., с № 331 за 314,40лв., с № 333 за 24,36лв., с № 334 за 54,00лв., с № 335 за 18,00лв. и с № 336 за 6,00лв. със задължено лице "Стар 55" ЕООД- гр.Кърджали са положени от Георги Костадинов Терзиев, с ЕГН5209114504. Саморъчният подпис в спесимен на подписите за банкова сметка № ********** на наредител "Стар 55" ЕООД- гр.Кърджали приет от ОББ АД, клон Кърджали на 31.07.2002г. е положен от Георги Костадинов Терзиев. Саморъчни подписи в РКО №73/31.12.2003г. и №126/30.11.2001г. в графите получих сумата"подпис" са положени от Георги Костадинов Терзиев. Саморъчни подписи в РКО от №1 до №40 в кочан в графите получих сумата "подпис" са положени от Георги Костадинов Терзиев. Видно от заключението на Протокол №93/04.06.2007г. за извършена графическа експертиза, саморъчния подпис, положен в долен ляв ъгъл, срещу получател във фактура №451/27.01.2004г., еизпълнен от Сабретин Дурмушали Иса. Видно от заключението на Протокол №143/06.07.2007г. за извършена графическа експертиза, саморъчния подпис, положен в горен десен ъгъл под печата на “Стар-55” ЕООД- гр.Кърджали в платежно нареждане от 08.09.2003г. до ООБ, гр. Кърджали за сумата от 1 000 лв., е изпълнен от лицето Георги Костадинов Терзиев. Саморъчен подпис, положен в горен десен ъгъл под печата на “Стар-55”ЕООД- гр.Кърджали в платежно нареждане от 29.12.2003г. до ООБ, гр. Кърджали за сумата от 495 лв., вероятно е изпълнен от лицето Георги Костадинов Терзиев. По отношение на термина “вероятно” вещото лице в съдебно заседание заявява: “Методиката позволява такъв отговор. Това е вероятно да, тъй като субективния фактор е голям, но почти съм убеден, че този подпис е положен от Георги Терзиев”. Видно от заключението по извършената на съдебното следствие и приета като доказателство графическа експертиза, изписаният със синьо мастило ръкописен текст върху „списимен на подписите”, лист 128, том 1 от досъдебно производство №333/2004 г. по описа на ОСС-Кърджали е изпълнен от Георги Костадинов Терзиев. Изложената фактическата обстановка се прие за установена от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Емине Дурмушали Исмаил, Стела Събева, Йордан Стефанов, Маргарита Ночева, Васка Стоянова, Вълчо Стоянов, Веселин Петров, Петър Петров, както и показанията на последния приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, дадени на досъдебното производство пред съдия на 23.05.2007 год., и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК показания на свидетеля Сабретин Дурмушали Иса, дадени на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд с протоколи за разпит от 03.04.2007 год. и от 03.02.2005 год.; писмените доказателства, приобщени по делото - извлечение за клиент „Стар -55” ЕООД за периода 01.01.2001г.-31.12.2002 г.; удостоверение за актуално състояние от 04.02.2004 год. и от 05.04.2004 год. по ф.д.№560/1999 год на „Стар-55”ЕООД; образец от подпис на св.С.Солмаз, нотариално заверен; платежно нареждане- 2 бр.за превод на суми от „Стар-55”ЕООД на ЕТ”Замфи-49”-Кърджали; спесимен на подписи на С.Солмаз и Е.Исмаил за разпореждане с пари по банкови сметки - 2 бр.; договор за ДДС-сметка от 31.07.2002 год.; решение №824/15.09.1999 год. по ф.д.№560/1999 год. на ОС-Кърджали; решение №1525 от 13.05.1991 год и удостоверение за актуално състояние, и двете по ф.д.№1474/1991 год. на ОС-Кърджали относно ЕТ”Замфи-49”; решение №70 от 13.05.2004 год. на РС-Кърджали; договор за разплащателна сметка с титуляр „Стар-55” ЕООД; нотариално заверени пълномощни рег.№077/09.01.2001год.; рег.№343/29.01.2004год.; рег.№669/04.02.2004 год. с упълномощител Садреттин Солмаз и упълномощени лица „Одит”ООД, представлявано от Георги Костадинов Терзиев, Емине Исмаил и адв.Страхил Алексиев; справка за платежни нареждания- РУСО- Кърджали- 3бр.; протокол за доброволно предаване; кочан с РКО - 61 листа; платежни нареждания; спесимен на подписа на името на С.Солмаз от 31.07.2002 год.; РКО за сумите съответно от 2180 лв. и 495 лв. получени от подс.Терзиев; спесимен на подписа на подписа на С.Солмаз от 01.10.1999 год.; протокол за доброволно предаване от 21.04.2004 год.; дневно извлечение и извлечение по сметка на ЕТ”Замфи-49” от ОББ; свидетелство за съдимост на подс.Терзиев; характеристична справка от 19.04.2005 год.; протокол за доброволно предаване от 20.04.2005 год.; фактура №********** от 27.01.2004 год.; решение №176 от 21.06.2007 год. на РС-Кърджали; платежни нареждания от 08.09.2003 г. и 29.12.2003 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; протокол за доßроволно предаване от 22.05.2007 год.; решение от 29.12.2004 год. по В.гр.д. №479/2004 год. на ОС-Кърджали; решение №39/04.08.2004 год. по гр.д. №361/2004 г. на РС-Кърджали; протокол за доброволно предаване от 18.05.2007 год.; извадка от касова книга -м.октомври 2001 год.; допълнително споразумение към трудов договор от 28.12.2002 год.; заповед №1/10.02.2004 год. за прекратяване на трудово правоотношение, както и писмените заключения по извършените съдебно-счетоводни и съдебно-графически експертизи. Изброените гласни доказателства са логични, последователни, кореспондиращи си както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, поради което настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло. Съдът въприема изцяло и изготвените по делото експертизи като достатъчно пълни, ясни, обосновани и правилни. Относно обясненията на подсъдимия Терзиев, съдът съобрази обстоятелството, че макар да не се признава за виновен, същият не оспорва така установената и от първоинстанционния съд фактология по делото, но оправдава поведението си с обяснянието, че всичко е вършил със знанието, съгласието и по нареждане на управителя на „Стар -55” ЕООД св.Сабретин Иса /Солмаз/, както и в защита интересите на дружеството. Тези му обяснения се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства приобщени по делото, както и от извършените експертизи, които ще бъдат подробно коментирани за всяко от извършените от подсъдимия деяния. Въз основа на така приетата по-горе фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.309, ал.1 от НК, състава на чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и състава на чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. По престъплението по чл.309, ал.1 от НК: Георги Костадинов Терзиев е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, а именно, че на 31.07.2002г. в гр.Кърджали съставил неистински документ- спесимен на подписа на Садреттин Солмаз /Сабретин Дурмушали Иса/, с ЕГН ********** от гр.Кърджали- управител на "Стар-55" ЕООД- гр.Кърджали, удостоверяващ правото да се разпорежда с парите по банкова сметка /ДДС сметка/ № ********** и го употребил пред длъжностно лице- Стела Иванова Събева, с ЕГН ********** от гр.Кърджали- старши банков служител в ОББ АД- София, клон Кърджали, за да докаже съществуването на това право. Обект на документните престъпления по Глава девета от Особената част на НК, каквото е престъплението чл.309, ал.1 от НК, са обществените отношениясвързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите. За съставомерността на деянието по чл.309 от НК от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински или преправен документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието ще бъде довършено, когато документът е употребен, т.е. когато е осъществена и втората съставка на двуактното престъпление /Постановление №3/1982 г. на Пленума на ВС/. В настоящия случай няма спор, че подс.Георги Терзиев е подписал процесния смесимен вместо Сабретин Солмаз, който спесимен представлява частен документ и удостоверя правото на управителя на „Стар -55” ЕООД Сабретин Солмаз да се разпорежда с парите по банкова сметка /ДДС сметка/ № ********** и употребил документа пред длъжностно лице- св.Стела Събева - старши банков служител в ОББ АД- София, клон Кърджали, за да докаже съществуването на това право. По делото няма спор относно наличието на всички съставомерни признаци на деянието от обективна страна, а спора се свежда до следното: Във въззивната жалба се твърди, че извършеното от подсъдимия деяние не е документно престъпление, тъй като то не било съставомерно от субективна страна. Подсъдимият положил собствения си подпис и не е имал за цел да въвежда в заблуждение някого, тъй като винаги се е подписвал с автентичния си п¯дпис. Този довод е неоснователен и не се подкрепя от събраните в тази насока доказателства. Действително подс.Терзиев се е подписал с неговия автентичен подпис, което е доказано по категоричен начин от извършената графическа експертиза, но той не се е подписал срещу своето име, както твърди в обясненията си, а срещу името на Садреттин Солмаз /св.Сабретин Иса/, удостоверявайки по този начин, че подписа е положен от Солмаз. Именно в това се изразява неистинността на документирането. В случая е от значение единствено обстоятелството, че това е станало без знанието и съгласието на титуляра на сметката, което се доказва от разпита на св.Садретин Иса /С.Солмаз/, а и липсата за такова упълномощаване на подсъдимият от страна св.Иса, и е без значение дали това е станало със или без знанието на банкови служители, за което в случай, че е с тяхно знание, те си носят своята лична отговорност, която е вън от предмета на настоящото дело. Обстоятелството, че първоначално банковия служител – св.Събева е отказала откриването на въпросната ДДС сметка, поради липсата на представено й пълномощно от страна на подсъдимия, води до извод, че последният е съзнавал напълно, че той няма правото да се подписва в качеството си на представляващ посоченото за титуляр на сметката лице. В тази връзка напълно нелогични и противоречащи както сами по себе си, така и с останалите събрани по делото доказателства, се явяват и обясненията на подс.Терзиев, че не бил в „течение” с правните закони и не знаел, че извършва документна измама, като се подписал с явното съзнание да представлява „Стар 55” ЕООД, да ръководи и защитава интересите му, тъй като бил единствения човек, който имал пълномощно. Тези му обяснения се опровергават от приложеното по делото пълномощно с рег. №077 от 09.01.2001г., касаещо инкриминирания период, от което е видно, че подсъдимият е упълномощен от управителя на „Стар 55”ЕООД Солмаз да представлява дружеството единствено пред ТДД- гр.Кърджали от името и за сметка на упълномощителя. Факта, че това пълномощно не е било представено на св.Събева води до единствено възможния извод, че подсъдимия ясно и напълно е съзнавал, че същото не му дава право да представлява „Стар 55” ЕООД и съответно неговия управител пред ОББ и да разкрива сметки на дружеството. В обясненията си подсъдимия първоначално с категоричност твърди, че подписа в процесния спесимен е положил срещу името си, след което казва „не съм обърнал внимание, че издателят е Сабретин Иса”, „не прочетох бланката, прочетох Георги Терзиев на мястото на подписа” и завършва: „Не си спомням какво точно пишеше там, където следваше да се положи подписа и не си спомням дали бяха изписани моите имена”. Или от самите обяснения на подсъдимия във връзка с това деяние не може да се приеме, че той е бил със съзнанието, че е положил подписа си срещу името си като представляващ „Стар 55”ЕООД, а не вместо сочения за титуляр С.Солмаз. Напротив, от изложеното следва безспорния и категоричен извод, че подсъдимият напълно е съзнавал, че подписва документ, в който за негов автор е посочено друго лице, а не подсъдимия, каквото правомощие да подписва /представлява/ е нямал. Нещо повече по делото се установява, че не само подписа е положен от подсъдимия, но той собственоръчно е изписал и ръкописния тест в спесимена: „Садретин Солмаз”, видно от извършената на съдебното следствие графическа експертиза, което и напълно опровергава твърденията му, че се бил подписал срещу собственото си име, а не това на Солмаз. Т.е. безспорно е налице и субективната страна на деянието по чл.309, ал.1 от НК и то при форма на вината пряк умисъл. Деецът Терзиев е съзнавал обществено опасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал и пряко целял тяхното настъпване. Междувпрочем изложеното от първоинстанционния съд относно обективните и субективните признаци на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, както и доказателствата, които потвърждават извършването на деянието, се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Напълно неоснователно е голословното искане във въззивната жалба за преквалификация на деянието по чл.309, ал.3 от НК, тъй като представянето пред длъжностно лице – банков служител на неистински документ – спесимен, даващ възможност не титуляра на правото – св.Солмаз, а подсъдимият полагайки собствения си подпис да се разпорежда със средствата по откритата разплащателна сметка, не може да определи случаят като маловажен по смисъла на чл.309, ал.3 от НК. По престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Документната измама по чл.212, ал.1 от НК е налице, когато деецът получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подс. Терзиев през периода от 24.11.2001 г. до 29.12.2003г. в гр.Кърджали, чрез използване на документи с невярно съдържание - Платежно нареждане от 24.11.2001 г. до ОББ- АД Кърджали, за сумата от 2180 лева платима на ЕТ"Замфи- 49" Кърджали по сметка ********** по фактура 3318/10.05.2001г. от разплащателна сметка №********** на наредител "Стар - 55" ЕООД- Кърджали; Платежно нареждане от 08.09.2003г. до ОББ-АД Кърджали, за сумата от 1000 лева, платима на "Европа- юг" ООД- Кърджали по сметка № **********, авансово за изработка на дограма от разплащателна сметка №********** на наредител "Стар-55" ЕООД Кърджали; Платежно нареждане от 29.12.2003г. до ОББ - АД Кърджали, за сумата от 495 лева платима на ЕТ "Замфи- 49" Кърджали по сметка № ********** съгласно договор, от разплащателна сметка № ********** на наредител "Стар-55" ЕООД Кърджали, получил без правно основание чуждо на "Стар-55" ЕООД- Кърджали движимо имущество - пари в общ размер на 3675 лева с намерение да го присвои. По делото няма спор, че използваните от подсъдимия документи – платежни нареждания са с невярно съдържание, т.е. те не отговарят на действителността, тъй като отразяват несъществуващи в обективната действителност гражданскоправни факти, както и че вследствие извършеното разпореждане от страна на адресатите на документната измама, подс.Терзиев е получил чуждо движимо имущество – пари в общ размер на 3675 лв.. Документната измама е резултатно увреждащо престъпление и е довършено, когато физическо лице получи без правно основание имуществиния предмет, т.е. когато последният премине във фактическа власт на това лице, какъвто е и настоящия случай. Във въззивната жалба се твърди, че подсъдимият не е изшършил „документна измама”, въпреки че неправомерно е получил сумата 3675 лева, тъй като това било сторено със знанието и разрешението на Управителя на дружеството и получените пари били изразходвани във връзка с дейността на същото. Или, спора се свежда до това дали получаването на сумата, макар и неправомерно, е извършено със знанието и разрешението на Управителя на „Стар 55” ЕООД и съответно дали сумата е изразходвана във връзка с дейността на същото. Отговора на този въпрос категорично и безспорно е отрицателен. На Управителя на „Стар 55” ЕООД – св.Иса /Солмаз/ въобще не му е било известно съществуването на процесните платежни нареждания и съответно извършените по тях преводи, което се установява от неговите показания, които от своя страна се потвърждават от показанията на банковата служителка - св.Ночева, която му показала платежните нареждания и св.Иса установил, че положения на тях подпис на наредител не е неговия, а на подс.Терзиев, което обстоятелство от совя страна впоследствие се доказва и от извършената графическа експертиза на подписите. Все в тази връзка са и показанията на свидетелите П.Петров, В.Стоянов и В.Стоянова, които разказват, че описаните платежни нареждания са били съставяни по инициатива единствено на подсъдимия и съответно лично той впоследствие е получил сумите по тези преводи. Голословни и лишени от всякаква логика се явяват обяснянията на подсъдимия, че тези действия извършил със знанието и разрешението на Управителя на „Стар 55” ЕООД, след като Управителя – св.Иса, не е упълномощавал подс.Терзиев да се разпорежда с разплащателната сметка на дружеството в ОББ, а и в която и да било друга банка. Липсват също така каквито и да било доказателствата, че сумата е била изразходвана във връзка с дейността на дружеството, като в тази връзка не се установява подсъдимият да е внасял в касата на дружество лични средства, предвид, че той лично е получил сумите по коментираните преводи или съответно да е извършвал разплащания с тях от името на дружеството. Отделните деяния извършени от подс.Терзиев осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което следва да се прÞеме, че тази престъпна деятелност осъществява признаците на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. С оглед изложеното безспорно доказано по делото е извършеното от подсъдимия престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, до какъквто правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Искането във въззивната жалба за преквалификация на деянието в такова по чл.212, ал.6 от НК, без да се сочат каквито и да било аргументи за това, е напълно неоснователно. Използването на документи с невярно съдържание – платежни нареждания, без правно основание, чрез които е присвоена от подсъдимия сума в общ размер на 3675 лева, е най-малкото несериозно да се определи като маловажен случай съгласно разпоредбата на чл.212, ал.6 от НК. По престъплението по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което подс.Терзиев е признат за виновен. Обсебването съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК е противозаконното присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Отново по делото е безспорно установено, не се оспорва и от подсъдимия, че последният е получил чрез св.Емине Исмаил в периода от м.декември 2000 г. до 10.11.2003 г. различни суми – пари в общ размер на 7638.33 лева, собственост на „Стар 55” ЕООД, за извършване на конкретни разходи от дружеството, които следвало да бъдат заплатени от подсъдимия, а именно внасяне на осигуровки в НОИ, заплащане на данък сгради и такса смет, за заплащане на авансов данък, за внасяне на ДДС, като при получаването на всяка една от сумите подс.Терзиев попълвал разходен касов ордер, в който посочвал конкретното предназначение на съответната сума, като всички РКО, подробно бяха описани при излагане на фактическата обстановка по делото. Вместо обаче сумите да бъдат внесени по предназначение, така както било описано по РКО подсъдимият ги задържал за себе си, т.е. разпореждал се с тях като със свои и по този начин лично се облагодетелствал. Или, по делото е безспорно установено, че през един не малък период от време подсъдимият е владеел предадените му чужди суми по РКО, с които суми противозаконно се разпоредил задържайки ги за себе си, вместо да ги внесе своевременно по предназначението им. Описаното осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В случая отново е налице хипотезата на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния, извършени от подс.Терзиев, осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. По същество по делото няма спор относно наличието на всички съставомерни признаци на „обсебването” извършено от подсъдимия. Спорно в случая е единствено обстоятелството дали внасянето на част от дължимите осигуровки, макар и в един по-късен момент, а не непосредствено и своевременно след получаването на средствата, т.е. възстановяването на по-голямата част от инкриминираната сума, води до квалифициране на обсебването, като такова представляващо „маловажен случай”. Разпоредбата на чл.93, т.9 от НК определя като „маловажен случай” този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Възстановяването макар и на по-голямата част от обсебената сума не води до промяна на квалификацията на деянието, тъй като към момента на извършване на деянието са били осъществени всички признаци на основния състав на престъплението „обсебване” по смисъла на чл.206, ал.1 от НК и са били налице вредните послÕдици от извършеното, които не могат да бъдат определени като незначителни. Обсебването засяга възможността да се упражнява фактическа власт върху определена вещ, в случая парични средства, и за съставомерността на деянието е без значение колко време тази възможност е била засегната. Последващото възстановяне на част от присвоеното имущество не превръща извършеното деяние в такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на обсебване. Аргумент за това се извлича от съдържанието на разпоредбата на чл.206, ал.6 от НК, в която са предвидени превилигировани състави на обсебване, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоеното бъде върнато или заместено. Цитираната разпоредба обаче не може да намери приложение при частично възстановяване/заместване на присвоеното. Това обстоятелство може единствено да се преценява на общо основание като смекчаващо такова. Квалификацията на деянието не се променя, въпреки че на въззивното следствие се представиха доказателства – преводно нареждане от 24.09.2008 г. за цялостното възстановяване на инкриминираната сума от подсъдимия, тъй като разпоредбата на чл.206, ал.6 от НК може да намери приложение само когато връщането или заместването е станало до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Или от всичко изложено следва извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Във връзка с това деяние следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по чл.206, ал.3 от НК относно квалифициращия признак на деянието в големи размери, като изложеното в тази насока се споделя напълно от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се преповтаря, още повече, че относно оправдателна част на присъдата липсва и протест. При определяне вида и размера на наказанието за всяко едно от престъпленията първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на конкретното деяние, така и обществената опасност на извършителя. Така правилно обществената опасност на деянието по чл.309, ал.1 от НК е определена като типична за този вид престъпления с оглед обществените отношения, които засяга. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени добрите характеристични данни за дееца и признаването в значителна част на фактите относно документната измама, а като отегчаващо обстоятелство е отчетено обремененото съдебно минало на подсъдимия. Съобразно преценката за смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказание под средния предвиден размер, а именно 6 месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане за това деяние. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Терзиев деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. При определяне вида и размера на наказанието за деянието по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието съобразно цялостната престъпна дейност, а също така е преценил и обществената опасност на извършителя. Направената преценка е правилна и законосъобразна, но предвид обстоятелството, че във въззивното производство присвоената сума е възстановена изцяло, следва към смекчаващите вината обстоятелства да се добави и това, както и изразеното съжаление за извършеното. При това положение значителен превес над отегчаващите вината обстоятелства, което се явява единствено обремененото съдебно минало на дееца, имат смекчаващите такива /добри характеристични данни, частични самопризнания, възстановяване изцяло на присвоената сума, изразеното съжание за извършеното/, поради което и определеното от решаващия съд наказание от 10 месеца „лишаване от свобода” се явява завишено по размер и следва да бъде намалено на 7/седем/ месеца „лишаване от свобода”, което в пълна мяра отговаря на тежестта на извършеното. Така определеното наказание следва да бъде из‗ърпяно ефективно, предвид начилието на формални пречки за приложението института на условното осъждане, а именно предходно осъждане на подсъдимия на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер – по чл.270, ал.1 от НК с присъда по НОХД №393/2002 г. на РС-Кърджали, в сила от 24.12.2002 г., предвид че коментираното деяние е извършено в периода от 24.11.2001 год. до 29.12.2003 год. т.е. деянието е продължило след като спрямо дееца е била налице цитираната влязла в сила присъда. При определяне вида и размера на наказанието за деянието по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК отново направената преценка за обществената опасност на деянието и дееца, както и за смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства е правилна. Като още едно смекчаващо вината обстоятелство и в настоящия случай следва да се отчете възстановяването на цялата обсебена/присвоена/ сума от подсъдимия, за което се представиха доказателства на въззивното следствие – преводно нареждане от 24.09.2008 г., както и изразеното съжаление за извършеното. При това положение отново значителен превес над отегчаващите вината обстоятелства, което се явява единствено обремененото съдебно минало на дееца, имат смекчаващите такива /добри характеристични данни, частични самопризнания, възстановяване изцяло на присвоената сума, изразеното съжаление за извършеното/, поради което и определеното от решаващия съд наказание от 1 /една/ година „лишаване от свобода” се явява прекомерно за извършеното от подс.Терзиев деяние и следва да бъде намалено на 8 месеца „лишаване от свобода”. Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, предвид начилието на формални пречки за приложението института на условното осъждане, а именно предходно осъждане на подсъдимия на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер – по чл.270, ал.1 от НК с присъда по НОХД №393/2002 г. на РС-Кърджали, в сила от 24.12.2002 г. Неоснователни в тази връзка се явяват доводите във въззивната жалба, че нямало законова пречка за условното осъждане, тъй като предишната присъда от 3 месеца „лишаване от свобода” е влязла в сила на 24.12.2002 г., а инкриминираните деяния по обжалваната присъда били извършени както следва: по чл.309, ал.1 от НК – на 31.07.2002 г. /преди влизането на условната в сила/, по чл.212 ал.1 от НК - продължавано от 24.11.2001 год. до 29.12.2003 год. /т.е.деянието е започнало преди влизане на условната присъда в сила/ и по чл.206 ал.1 от НК -продължавано от м.декември 2000 год. до м.10.11.2003 год./ също деянието е започнало преди влизане на условната присъда в сила/. Относно деянието по чл.309, ал.1 от НК действително не са налице формалните пречки за условното осъждане, поради което и е приложен този институт и доводът за неприложението му е напълно несъстоятелен. Относно обаче другите две деяния по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, именно защото деянията са продължили след влизане на цитираната условна присъда в сила, то за тези деяния е налице законова пречка отново същите да бъдат отложени при наличие на осъждане за извършено умишлено престъпление на „лишаване от свобода”. Целта на условното осъждане е да се даде възможност да осъдения да се поправи и през определения му изпитателен срок да докаже това като се въздържа от извършване на престъпни деяния, т.е. да докаже че спрямо личността му целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на наказанието. Но в случай, че спрямо него има влязла в сила присъда с наложено наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено и въпреки това деецът продължава да извършва макар и започвала преди това престъпна деятелност, то институтът на условното осъждане не може да намери приложение. Това е смисълът и логиката на чл.66, ал.1 от НК. Така определените наказания по вид и размер съответстват на тежеста на извършеното от подсъдимия Терзиев деяния и биха оказали възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Или така определените наказания са справедливи, защото съответстват на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, както се иска във въззивната жалба за определяне на наказания в минималния законов размер. Предвид наличието на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК – отделните деяния, предмет на проверка от настоящата инстанция, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, решаващия съд правилно е определил едно общо наказание. Предвид обаче описаната редукция на наложените наказания за престъпленията по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, най-тежкото наказание се явява „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, поради което присъдата следва да бъде изменена относно определеното общо наказание, като вместо 1/една/ година „лишаване от свобода” се определи едно общо наказание от 8/осем/ месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.46, б.”б” от ЗИН да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, така както е определил и районният съд. Правилно и законосъобразно решаващия съд е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи и наказанието наложено му с присъда по НОХД №393/2002 г. по описа на РС-Кърджали, а именно „лишаване от свобода” за срок от три месеца при първоначален „общ” режим, тъй като престъпленията по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК са извършени, или по-точно са продължили в изпиталния тригодишен срок на цитираното осъждане по НОХД №393/2002 г. по описа на РС-Кърджали. Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимия направените по делото разноски. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена обжалваната присъда в частта й с която на подс.Терзиев за извършеното от него престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца като същото бъде намалено на 7/седем/ месеца „лишаване от свобода”, както и частта й с която на подс.Терзиев за извършеното от него престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година като същото бъде намалено на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”, а също така и в частта й, с която на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определно едно общо наказание а именно най-тежкото от наложените му - „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, като същото бъде намалено на 8/осем/ месеца „лишаване от свобода”. В останалата част като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл. чл.334, т.3 от НПК и чл.338 във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда от 24.06.2008 г. постановена по НОХД № 1007/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТИТЕ Й, както следва: с която за извършеното престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на подсъдимият Георги Костадинов Терзиев му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10/десет/ месеца, като намалява наказанието на 7/седем/ месеца „лишаване от свобода”; с която за извършеното престъпление по чл.206, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на подсъдимият Георги Костадинов Терзиев му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година като намалява наказанието на 8 /осем/ месеца „лишаване от свобода”, както и с която на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Георги Костадинов Терзиев е определно едно общо наказание, а именно най-тежкото – „лишаване от сÔобода” за срок от 1/една/ година, като намалява общото наказание на 8/осем/ месеца „лишаване от свобода”. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |