ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 182
гр. Сливен, 06.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на тридесети
октомври, две хиляди
и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 181 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН, във вр. с чл. 229 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на М.Г.И., с адрес *** против решение № 376/07.08.2019 г. на Районен съд гр. Сливен, постановено по АНД № 623 по описа на същия съд за 2019 година. С обжалваното решение е оставена без разглеждане подадената жалба срещу електронен фиш серия К № 1691842 на ОД МВР гр. Сливен, с който на М.Г.И. ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Твърди, че на 27.03.2019 г., отивайки в КАТ София град му е съобщено, че има издаден електронен фиш и на тази дата му е връчен, като служителката е написала „връчено на 14.11.2017 г.“. Счита, че това нейно действие е незаконосъобразно. Заявява, че не е уведомяван, нито търсен на адреса, който бил валиден, нито е получавал призовки или каквито и да е документи. Моли съда да отмени решението на Районен съд Сливен.
В с.з. жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява. Представя писмена защита, с която поддържа жалба си и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът по жалбата ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призовано, не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като остави в сила атакувания съдебен акт на Районен съд Сливен.
В с.з. представителят на ОП – Сливен заявява неоснователност на жалбата и липса на основания за отмяна на обжалваното решение.
Настоящият състав, след като съобрази изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, намира последната за допустима, но по същество - неоснователна при следните съображения:
Производството по АНД № 623/2019 г. по описа на Районен съд Сливен е било образувано с постъпване в съда на жалба от М.Г.И. на дата 27.03.2019 г. срещу електронен фиш серия К № 1691842 издаден от ОД МВР гр. Сливен, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП на М.Г.И. е наложено административно наказание - Глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21 ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата до Районния съд е заявено, че на 27.03.2019 г. му е бил връчен този електронен фиш, но не знаел защо служителката от КАТ София е написала на него връчен на 14.11.2017 г.
От административно-наказателната преписка, а именно: от представените и приети като писмено доказателство от първата инстанция пощенски плик и известие за доставяне, е видно, че електронният фиш е изпратен с писмо с обратна разписка до адреса на жалбоподателя, но видно от отбелязването на пощенския плик пратката е непотърсена. Установява се от приложената докладна записка изготвена на 14.11.2017 г., че служител на МВР е посетил адреса на жалбоподателя на 04.09.2017 год., 11.09.2017 год. и 18.09.2017 год., като същият не е бил намерен и не се е явил в приемната на полицейския инспектор. Длъжностното лице – съставител на докладната записка заявил предложение преписката да бъде върната в ОД на МВР – Сливен. Видно от електронния фиш, в същия е отбелязана дата на връчване 14.11.2017 г. По делото е установено, посредством справка за постоянен и настоящ адрес, че това е единственият адрес на жалбоподателя.
При тези данни Районният съд е приел, че жалбата е недопустима, като подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок и е оставил същата без разглеждане.
Решението с характер на определение е правилно, а мотивите на Районния съд напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, при следните съображения:
Връчването на електронните фишове е регламентирано в разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН, като съобразно ал. 1, препис от наказателното постановление, респективно електронния фиш се връчва срещу подпис на нарушителя или на поискалия обезщетение. Съгласно чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Както правилно е приел Районният съд, в процесния случай правилно органът е приложил тази норма, доколкото И. не е намерен на посочения адрес в електронния фиш. Това се установява по безспорен начин от цитираната по – горе докладна записка, съставена от длъжностно лице при 05 РУ на СДВР. Следователно, процедурата по връчване на електронния фиш е спазена от наказващия орган, като същата законосъобразно е осъществена по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и процесния електронен фиш следва да се счита за връчен на отбелязаната в същия дата - 14.11.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, срокът за обжалване на електронния фиш е 14-дневен и започва да тече от получаването му. В настоящия случай и с оглед доказателствата, срокът за обжалване на санкционния акт е изтекъл на 28.11.2017 г., а жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд е подадена повече от година и половина след тази дата. Цитираният 14-дневен срок е процесуален и не може да бъде продължен. Само и единствено в рамките на този решаващ срок може да бъде упражнено процесуалното право на жалба и тъй като той е преклузивен и пропускането му погасява правомощието да се извърши валидно процесуално право на обжалване. При тези съображения, както правилно е приел Районен съд Сливен, подадената жалба се явява процесуално недопустима като просрочена, което е и пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. При тези данни, настоящият съд намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН Районният съд е прекратил производството, поради недопустимост на жалбата. Произнасянето по същество по недопустимо сезиране би довело и до постановяване на недопустим съдебен акт.
При тези съображения Административен съд Сливен приема, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение с характер на определение на Районен съд Сливен е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376 с характер на определение от 07.08.2019 г., постановено от Районен съд Сливен по АНД № 623/2019 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :