Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2628 24.06.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10614 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 99 ЗЗД
и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника К. Г. В.-М. – юрк.,
със съдебен адрес:***, *** е предявил против Т.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи
сумата от 1711 лева /хиляда
седемстотин и единадесет лева/, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № **** от 22.12.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД; договорна лихва в размер на 349,83
лева /триста четиридесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/ за
периода 25.02.2016 г. – 16.02.2017 г.; такса за оценка на досие в размер на 7,24 лева /седем лева и двадесет и
четири стотинки/ за периода 19.01.2017 г. – 16.02.2017 г.; такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 123,43 лева /сто
двадесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ за периода 19.01.2017 г. –
16.02.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 129,47 лева /сто двадесет и девет лева и четиридесет и седем
стотинки/ за периода 19.05.2017 г. – 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда –05.02.2018 г. до
окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. № 1874/18 г. по
описа на ПдРС.
В исковата молба се твърди, че сключен
на 22.12.2015 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответникът бил
сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който била
предоставена парична сума в размер на 2000 лева, като била уговорена договорна
лихва в размер на 394,51 лева, платими на 60 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 39,91 лева. С подписването на договора, кредитополучателят е
изразил съгласие да заплати такса за оценка на кредитно досие, в размер на 100
лева, която се заплаща на равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
1,67 лева, дължими на падежната дата на погасителната вноска по договора за
кредит. По избор на кредитополучателя, кредиторът се е задължил да му
предостави допълнителна услуга „Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на
заемната сума по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на
вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, която услуга е
в размер на 1705,94 лева, която се заплаща на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 28,43 лева, дължими на падежната дата на погасителната вноска по
договора за кредит. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на
последната погасителна вноска – 16.02.2017 г. Ответникът не е погасил по
кредита сума в размер на 2008,95 лева.
На 19.05.2017 г. бил подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което са изкупени
дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като ответникът
бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо,
но доброволно изпълнение не последвало.
Във връзка с описаната фактическа
обстановка, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 1874/2018г., но
тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата по делото, то
за АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
С определение на съда от 16.10.2018г.,
съдът е определил, че са налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради
което е допуснато назначаване на особен представител на Т.М.Д..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, с който се оспорват изцяло
предявените от ищеца искове. В отговора се релевира възражения, че подписът под
услуга кредит за дома не бил поставен от ответницата. Оспорва съдържанието на
договора за кредит, стандартния европейски формат, договора за цесия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
1874 по описа за 2018 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1711
лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ***
от 22.12.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по
който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; договорна лихва в
размер на 349,83 лева за периода
25.02.2016 г. – 16.02.2017 г.; такса за оценка на досие в размер на 7,24 лева за периода 19.01.2017 г. –
16.02.2017 г.; такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 123,43 лева за периода 19.01.2017 г. – 16.02.2017 г.; обезщетение
за забава в размер на 129,47 лева за
периода 19.05.2017 г. – 04.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда –05.02.2018 г. до окончателното й погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 22.12.2015 г., след получаването на стандартен европейски
формуляр, ответницата в качеството си на кредитополучател, е сключила договор
за потребителски паричен кредит № *** с „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК
*********, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит/ЗПК/, в размер на 2000 лева. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне по договора е в размер на 4200,45 лева, включваща: главница
от 2000 лева, договорна лихва от 394,51 лева, такса „оценка на досие“ от 100
лева и такса за услуга „кредит у дома“, в размер на 1705,94 лева, на 60 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка от 70,01 лева.
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, се установява, че до момента ответницата е
внесла сумата от 854,60 лв.
Невъзстановеният размер по прецесния договор
е: 1649,68 лева - главница, договорната лихва – 432,24 лв., такса за услуга „кредит у дома“-123,43
лева и такса „оценка на досие“-7,24 лева.
Ищецът по делото „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД е приобретател на вземането, на основание сключен на
19.05.2017 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ с „Провидент
Файненшъл България“ ООД по силата на който е придобил вземането по договора за
кредит изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цесионният
договор е приет като доказателство по делото, редовен от външна страна и от
него съдът установява, че по чл. 1, ал. 2 от него страните са постигнали
съгласие вземанията, предмет на прехвърляне, да бъдат подробно изброени и
индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна
част от договора, което приложение се изготвя на хартиен носител, за да бъде
приложено към договора, както и под формата на електронен файл, съхраняван на
траен носител, който трябва да бъде предоставен на упълномощен представител на
цесионера, на базата на протокол, подписан от двете страни за удостоверяване на
доставката. Страните са предвидили в същата алинея от договора, че Приложение №
1 трябва да съдържа информация за прехвърлените вземания, генерирана
автоматично от счетоводната система на цедента към датата на сключването на
договора. Такова годно от външна страна приложение към цесионния договор от
19.05.2017 г. има представено по делото/листи 20-22 от делото/, двустранно
подписано, като вземането от ответницата Т.Д. е вписано под номер 1359.
Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер)
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /виж решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният
договор от 22,12,2015 г. по свята правна същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин;
т. 11 условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
Правната норма на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
определя за нищожни договорите, които противоречат на
закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма
или основен правен принцип.
Установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
От
съдържанието на договора се установява, че същият е бланков. Съдът намира, че
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11,
ал. 1, т. 9,10 и 11 ЗПК. Ето защо процесният договор за потребителски паричен кредит
№ *** от 22.12.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е
недействителен, което има за правна последица потребителят да върне само
чистата стойност на кредита. В тази хипотеза, той не дължи лихва или други
разходи по кредита, по предвиждането на чл. 23 от ЗПК. Такива разходи за нето
са и процесните две такси-„оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът
извлича с граматическо тълкуване от употребата
на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „само“,
което изключва всички други плащания по договора за кредит, независимо от
техния характер.
Ответницата е платила по кредита общо
854,60 лв., т.е. непогасена главница е останала 1145,40 лв./ 2000 -854,60
=1145,40/. Ето защо предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
до размер от 1145,40 лв., и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
1711 лв. Досежно другите установителни искове, същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 222,02 лв., депозит за особен представител – 392,47 и внесен депозит
за вещо лице в размер на 110 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр.
НЗПП да му бъде присъдено юрк.ско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът
намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото присъденият размер на юрк.ското възнаграждение следва да бъде 150 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 874,49 лева, като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 431,56 лева. За заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 96,42 лева, като следва да му се присъдят по
съразмерност 47,58 лева. На ответника не
следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.д.
Н.Т.С.следните суми: 1145,40 лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит № *** от 22.12.2015 г., сключен с „Провидент Файненшъл
България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на 19.05.2017 г. с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 1711 лв., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2018 г. до окончателното й погасяване, които суми
са присъдени по ч.гр.д. № 1874/18 г. по описа на ПдРС със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по отношение на Т.М.Д., ЕГН **********,
че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, договорна лихва в размер на 349,83 лева за периода 25.02.2016 г. – 16.02.2017 г.; такса за
оценка на досие в размер на 7,24 лева за периода 19.01.2017 г. – 16.02.2017 г.;
такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 123,43 лева за периода 19.01.2017 г. – 16.02.2017 г.; обезщетение
за забава в размер на 129,47 лева за
периода 19.05.2017 г. – 04.02.2018 г.
ОСЪЖДА Т.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.д.
Н.Т.С.сумата от 431,56 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 47,58 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На особения представител на ответника Т.М.Д.
–а. Г.М. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/
Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ