Решение по дело №71/2023 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 166
Дата: 3 юли 2024 г.
Съдия: Валентин Божинов Божинов
Дело: 20231220100071
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. , 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валентин Б. Божинов
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Валентин Б. Божинов Частно гражданско дело
№ 20231220100071 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 ал.1
от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от И. Р. Б., ЕГН **********, Е. Ю. Б., ЕГН
********** и Е. Ю. Б., ЕГН **********, тримата от с.А.., община
Хаджидимово, област Благоевград, като наследници на Ю. Ю. Б., ЕГН
**********, против „...“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
с.А..., община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от В. Н. А.
Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на И. Р. Б., с ЕГН
********** сумата в размер на ..лева, представляваща обезщетение от
трудова злополука, настъпила на ...г., при която е починал Ю.Б., ведно със
законна лихва от ..г. до окончателното изплащане на обезщетението, на Е. Ю.
Б., с ЕГН ********** сумата в размер на ... лева, представляваща обезщетение
от трудова злополука, настъпила на ..г., при която е починал Ю. Б., ведно със
законна лихва от ..г. до окончателното изплащане на обезщетението и на Е.
Ю. Б., с ЕГН ********** сумата в размер на .. лева, представляваща
обезщетение от трудова злополука, настъпила на ..г., при която е починал
Ю... Б., ведно със законна лихва от ..г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
1
На ответника са изпратени препис от исковата молба с приложенията. В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който
ответната страна е изложила становището си по предявените искове,
направила е искания и възражения. С отговора ответника оспорва иска по
основание и по размер.
Като трето лице помагач на странанта на ответника е конституирано
Застрахователно дружество .. АД.В писмено становище/писмен отговор/
третото лице помагач навежда твърдения за неоснователност на предявените
искове.Представя доказателства за заплатено на ищците обезщетение.
Твърди се от ищците, че на ..г., около .. часа при извършване на
строитетелно- монтажни работи на строителен обект - ремонт на
водопроводна и канализационни мрежи и съоръжения в гр. П.. възникнала
трудова злополука, при която трагично загубил живота си Ю. Ю. Б..Излагат
подробно обстоятелствата при което е станало това и констатациите,
направени от ТП на НОИ – П..Ответника навежда твърдения за неправилно
направени констатации от ТП на НОИ – П. и прави възражение по чл.201 ал.2
от КТ, че пострадалия Ю. Ю. Б. е проявил груба небрежност и е допринесъл
за трудовата злополука.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговора имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/. За да
възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадалите от трудовата злополука, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на член 154, ал. 1 от
ГПК следните материални предпоставки: трудова злополука; вреда, водеща
до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, а по
2
отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от
лица, които имат право да получат обезщетение /съобразно ТР № 1 от
21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК/ и причинноследствена
връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени
вреди.
Безспорно е, а и от събраните доказателства се установява, че към
датата на процесната злополука между ответното дружество и Е. Ю. Б. е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният е
заемал длъжността строителен работник в ответното дружество, както и че на
... г., около ... часа, в работен за починалия ден, при извършване на
строително-монтажни работи на строителен обект- ремонт на водопроводна и
канализационни мрежи и съоръжения в гр. П. кв. „..., същия е починал по
време на осъществяване на трудовата си дейност. Не се спори между
страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на
чл.55 ал.1 от КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са установени и в представените Разпореждане №.. г. на НОИ –
Териториално поделение Благоевград по чл.60 ал.1 от КСО и протокол за
резултатите от извършено разследване на злополуката № ...г. на НОИ –
Териториално поделение – .., ползващ се с материална доказателствена сила
съобразно чл.58 ал.6 от КСО.
Няма спор, че починалият е оставил след смъртта си съпругата си И.
Р. Б. и двама низходящи, в лицето на децата си Е. Ю. Б. и Е. Ю. Б., за което е
представено у-ние за наследници.
В хода на производството по делото са разпитани свидетелите И. Я.
Б., Н. Ю. Д., Х. Х. М. и Е. А. Ас..Свидетеля Б. е родственица на ищците , от
с.А. е, но живее в гр.София.Прибрала се на село веднага щом като научила за
трагичния инцидент.Описва състоянието на ищците след смъртта на Ю.
Б..Според нея ищците били потресени от смъртта на своя съпруг и
баща.Според свидетеля, „…майка им И. беше като „жив мъртвец“, беше на
хапчета от самото начало, припадна няколко пъти, после говореше как мъжа
3
и ще се събуди, ще вечерят ще го чака да си дойде от работа, говореше
несвързано …“.Според свидетеля ищцата Е. Б. също не е възприемала, не
говорила, гледала в една точка.Брат й също гледал без никакви
реакции.Според свидетеля Б. тримата ищци вече не са същите хора, тя ги
познава, израснали са заедно и вижда огромна разлика, станали са затворени,
не комуникират с никой, не излизат с приятели.Децата разчитали изцяло на
баща си, който бил тяхната морална и финансова опора.Отношенията в
семейството им били много добри, поради което и трудно възприели
случилото – не спяли, не се хранили, не пиели вода и това състояние
продължава, като Е. дори ставала на сън и ходила.Свидетеля Д. е приятел на
покойния Ю. Б. и споделя за това, че семейството на Ю. Б. е било сплотено и
задружно.Според него ищците били стресирани и в депресия след смъртта на
Ю., прибягвали до успокоителни и това продължило много време и те не
могат да преодолеят загубата.Че това тяхно състояние продължава, затворили
се в себе си, няма го лъчезарното им поведение от преди
инцидента.Свидетеля М. работи в ответното дружество като шофьор на
самосвал.На датата на трагичния инцидент бил на работа на обекта..Слагало
се според него укреплението с багер.Първото ниво било сложено и трябвало
да се сложи второто.По това време според него момчетата били в
изкопа.Твърди, че когато тези ограждения се слагат не се налага да влизат
хора и че те по принцип влизат след като има укрепления.Според този
свидетел когато работниците били вътре, багера се завъртал да вземе от
камиона второто скеле и това станало за минута.Не е видял кога се е срутила
земната маса.Твърди, че е знаел какво правят вътре в изкопа, че не е
възможно да са имали работа вътре понеже е нямало и пясък за да се прави
легло за тръбата.Свидетеля А. също работи като шофьор на самосвал в
ответното пдружество и е бил на работа на обекта по време на
инцидента.Твърди, че в момента на поставяне на кофража – скеле в ископа, не
знае по какви причини Х. и Ю. са слезли в изкопа.Твърди, че не е очевидец на
инцидента.Според него когато е станала злополуката багера се бил завъртял
да вземе второто ниво и тогава стала инцидента.
Според заключението на приетата комплексната съдебномедицинска
и техническа експертиза по безопасни условия на труд, от извършената
Съдебно-медицинска аутопсия върху трупа на Ю. Ю. Б. е видно, че
причината за смъртта на същия е механична асфиксия от притискане на
4
гръдния кош и корема. В случая се касае за притискане на тялото от земните
маси, което е довело до невъзможност за осъществяване на дихателни
движения и задушаване. Носенето на лични предпазни средства от типа на
предпазна каска, специално работно облекло и работни обувки не би
предотвратило настъпването на смъртния изход, тъй като не би
предотвратило притискането на гръдния кош и корема. Единствената
възможност за предотвратяване на неблагоприятния изход е незабавното
отстраняване на земните маси и изваждане на пострадалия, при условие, че
действието се извърши в рамките на няколко минути. Работодателят е спазил
изискванията на проекта по организация и управление на строителството -
плана по безопасност и здраве и е създал мероприятия за организацията по
осигуряване на БЗ /Безопасна защита/ при работата. Работното звено от
работници не е спазило условията за безопасност. Строителят и работодателя
е раздал работно и предпазно облекло па работниците. Извършил е начален
инструктаж при постъпване на работа в предприятието на строежа / обекта.
Извършвал е периодичен и ежедневни инструктажи. В деня на
произшествието е проведен и извънреден инструктаж. Работниците са
навлезли в неукрепен изкоп с дълбочина повече от 1,40 м.. По време на
укрепването потърпевшите работници /Работното звено/ не са използвали
правилно направляването на модулите с помощни въжета, летва или по други
безопасен начин. Преди цялостното завършване на укрепването на изкопа е
забранено да се влиза в необезопасен изкоп. Не е правилно да се направляват
ръчно укрепителните модули, с които е трябвало да завършат крепежните
дейности. По време на произшествието пострадалите работници са били в
изкопа в площ около 4 m2, което е било невъзможно от техническа гледна
точка да се извърши успешно и безопасно укрепване. Бригадира е отговорен
от работното звено /по ЕТН и ЕТНС/, който е с най висока степен на
квалификация, участие и средна часова ставка с разхода за труд в звеното / с
извадка от ....*', сметни норми книга № .. / . както следва: - „Билдинг менажер“
сметни норми книга № 05 за водопроводи, канализации и магистрални
/площадкови/ водопроводи и канали. София, май 1997 г. - Направа на канали
от кръгли тръби от ../Вид СМР/. поз. ..-..; = описание на работите: почистване
и подравняване на дъното на изкопа. Пренасяне на материалите в границата
на работната зона. Пресяване на пясъка, приготвяне на циментов разтвор.
Нивелиране с проектния процент наклон. Спускане / вадене на тръбите от
5
изкопа, монтиране, центриране и свързване. Изпитване на канала - пълнене с
вода. преглеждане на връзките и отстраняване на дефектите, изпразване на
канала. = наименование на ресурса: необходима работна ръка със съответната
разходна норма за труд - каналджия 1 степен / 6-7 разряд / - 1 работник с р.н.
за труд 0.3530ч.ч.-0.5350ч.ч.- 0.6620ч.ч.-0.7940ч.ч.. каналджия 2 степен / 4-5
разряд / - I работник с р.н. за труд 0.2750ч.ч.-0.3800ч.ч.-0.4850ч.ч.-0,5950ч.ч..
и каналджия 3 степен / 2-3 разряд / - I работник с р.н. за труд 0.0350ч.ч.-
0,0900ч.ч.-0.0900ч.ч.-0.0950ч.ч. + материали. Съгласно сметни норми книга №
05 за водопроводи, канализации и магистрални /площадкови/ водопроводи и
канали. София, май 1997 г. е вписана и необходимата механизация от
Автокран за 1 мл от ф!50-ф300 - 1 МСМ с р.н за механизация 0.0030- 0.0040-
0.0050-0.0060 върху МСМ... Потърпевшите работници и служители са били
съответно отговорни, така както са ги записали по-долу: - Ю. Ю. Ь. - I степен
/съответстваща на 6-7 разряди/ с най-голяма отговорност при създаване на
организацията по безопасност на работата и обезопасяване и укрепване на
изкопа - Техническия ръководител на обекта - създал е организацията по
безопасност на работа но не е извършил необходимия и задължителен
контрол с присъствие над изкопа по време на обезопасяване и укрепване на
изкопа. На основание съгласувания и одобрен ИП /Инвестиционен проект/ и
вл. в сила PC /Разрешение за сгроеж/ считат, че в проекта не е допусната
грешка от технологична гледна точка и последователност на дейностите,
които е трябвало да се извършат. Изкопа е бил извършен над трасето на
предполагаемата тръба, която в действителност е била разкрита. Изкопът е
трябвало да се изпълни, като укрепен изкоп, както е предвидено в проекта.
При проектирането и изпълнението на изкопните дейности са спазени
изискванията на Наредба № ... г. за проектиране, изграждане и експлоатация
на канализационни системи -Приложение № 7 към чл. 14. ал. 1 и чл. 135. с
изключение на временните обезопасителни мероприятия, които не са
извършени. Неукрепен траншеен изкоп и работа в него, предвид близостта на
сградите, налични други фундаменти в близост до трасето и дълбочината на
канализационната тръба, без него и обезопасяването му. не би могъл да се
извърши по време на изпълнение и водене на площадкови ВиК. Задължително
се укрепва траншейния изкоп преди започване и водене на строителство на
пдощадковите ВиК. По тяхно съвместно мнение Техническия ръководител в
качеството му на длъжностно лице по ЗУТ на обекта е нарушил, че не е бил на
6
обекта по време на извършване СМР по ч. ВиК. Аварията не е станала на
участък за изграждане на СКО. където освен техническия ръководител на
обекта задължително трябва да присъства представител от ..Водоснабдяване
и канализация” -- П.. и Експлоатацията на обекта при поставяне на
скобата/скобите. Работниците не е следвало да слизат и извършват работа в
необезопасен изкоп. Не е било извършено монтиране на предпазни
съоръжения на нивото на терена, респективно по цялата височина на изкопа !
Били са в процес на поставяне и монтиране. 9 3.2. От снимковия и
свидетелски материал е видно, че по време на произшествието е имало малки
количества земни маси на около метър от изкопа. Голямата част от
изкопаната земна маса е била извън зоната на изкопа и мястото на свличането
на земни маси. Вследствие на откопаването на пострадалите от снимките се
вижда, че извън зоната на произшествието от изкопа са депонирани големи
количества земни маси на далече от изкопа. От свидетелски показания на
очевидци в близост до аварията е установен нерегламентиран добив на
въглища. Възможно е нерегламентирания добив и изкопаване на такъв
материал да е причина, като подкопаването да е провокирало свличането на
земните маси. По време на механизирания изкоп е имало валежи, които
допълнително са омокрили почвените пластове и този факт не бил достатъчно
дооценен от Работниците и техническия ръководител на обекта. При оглед на
място и снимковия материал установил/ли, че в района на
местопроизшествието са извършвани насипни дейности. Самото обрушване е
било станало в пътя, където е имало положен асфалт, като дъждовните
количества в конкретната зона. по всяка вероятност са проникнали под него и
разуплатнили леглата от земни маси. Наблюдават се различни видове
неспоени материали. Има пластове от пясъчници и дребнокъсов полимиктов
когломерат от Владайската свита, пясъчници, въглища и въгленосни наслаги
от Пернишката свита, ненаситен полимиктов конгломерат от Люлинската
свита и други. Няма нормативно изискване от къде да се влиза и излиза от
изкопа. Влизането и излизането от изкопа и съответнвите посоки при влизане
се определя от проектанта. Проектанта изготвя план по безопастност и
здраве, където става / определя влизане / излизане от изкопите. Това
определяне е съобразено и е в съответствие с минималните здравословни и
безопасни условия на труд - след като е бил съгласуван и одобрен план.
Плана по безопастност и здраве се одобрява в Общината преди отваряне на
7
строителната площадка с протокол обр. 2 /Наредба 3 - протоколи и образци по
време на строителството/.. По тяхно мнение не е от голямо значение
влизането и респективно излизането от източната страна / стена да е създало
опасност за настъпване на вредоносните събития ? От снимковия и
свидетелски материал е видно, че са депонирани земни маси. Имало е
движение на машини - комбиниран багер и самосвали в обекта. Комбиниран
багер КС тежи 10-12т.т. в зависимост от вида и възможностите за СМР.
Въпросния Багер по време на вредоностното събитие Експертизата приема да
тежи, заедно с машиниста - 10 т. - който има отношение в произшествието.
Камионите тип самосвал - нямат отношение в произшествието. Движението
на машините в района на изкопа не е било в зоната на естественото срутване
на откоса. Много е било възможно единствено „Багера“ да е бил в
непосредствена близост и застациониран до изкопа или при естественото
срутване на откоса ?! Дължина на изкопа - 6,40м х дълбочина на изкопа - 4,5м
х ширина на изкопа - 1,20 м = 34,56 m3 х 1,4-1,7 т/мЗ - коеф. обемно тегло на
земните маси = 48,39 т. - 58,75 т. х 0,25 (25 %) - диапазон от 12 т. - до 15 т.,
т.е макс. срутената земна маса е около 8 m3 х 1,7 т/мЗ = 13,6 т. Личните
предпазни средства /л.п.с./ предвидени в изкопните работи са: предпазна
каска, сигнално жълто елече, работни дрехи, работни обувки и предпазен
колан. По време на произшествието в изкопа са намерени Работниците обути
с изключение на окомплектовани с предпазни колани. Не е било от голямо
значение окомплектовката с работно облекло, поради това, че пострадалите
са намерени мъртви в изкопа с точно - комплект от лични предпазни средства
предвидени за работа в изкопните / механизиран и ръчен изкопи /. Същото
изобщо не би могло да доведе / спаси пострадалите и до друг изход, освен
леталният за пострадалите. Както е било посочено по-горе, носенето на лични
предпазни средства не би предотвратило настъпването на смътния изход, тъй
като не би предотвратило притискането на гръдния кош и корема от
срутилите се земни маси. Намерени са каски в изкопа по време на отриването
и спасяването на оцелели. Не е било възможно Ю. да бъде спасен на/от кота
~4,50,-5,00м.м.. Ще предоставят примери на диктофона в о.с.з. от практиката
- кога е възможно да се спасят работници при тези обстоятелства..
Категоричен извод с въпросите, които възникнали между Вещите лица по
време на изготвяне на Експертизата, както следват: Технически възможно ли
е/или не е, било да бъде поставена надстройката на укрепителното
8
съоръжение в изкопа без преди това работниците да влязат в изкопа и да
премахнат веригите от основата на съоръжението, посредством които багер
спуска укрепителното съоръжение в изкопа, а не с Автокран ? Когато
изкопите са с височина /дълбочина/ по-голяма от допустимата за неукрепени
изкопи до /1.40м./. се укрепват от нивото на терена. Така нареченото „Бокс'
укрепване на такива изкопи, се изпълнява с готови укрепващи елементи - в
конкретния случай е използван елемент с размери 3.40/2.40/1.16м.-].20м.
/последното разстояние е променливо и е функция от ширината на изкопа и
технологичната нужда!. Работната зона при този елемент е 3.1 Ом. Този
елемент е бил положен в изкопа. Вторият елемент, с който е трябвало да
завършат крепежните дейности е с размери 3.40/1.60/1.16м. и този модул е
трябвало да се монтира от нивото на терена. И двата модула имат вериги за
извършване на монтажа им. Теглото им не предполага носене на ръка -
големият модул е с тегло около 1300кг., а малкият 830кт. Направляването на
тези модули става с помощни въжета, летва или др. начин, но категорично не
и с влизане в изкопа и направляване е ръка - преди укрепването на изкопа да е
завършило. Направена е снимка на крепежен елемент, който захваща
модулите само от горе и от нивото на терена се извършва текелажа и
технологичното му/им поставяне. От снимковия и свидетелски материал е
видно, че крепежните елементи за текелаж с монтажна верига на
модул/модули и от начина на монтиране на веригата се е установило, че при
монтажа на веригата се използвало само един съединителен елемент /шегел/.
с цел опростена работа. Този елемент се монтира и демонтира от един
човек/работник с комплект от л.п.с/. Оформеният свързващ елемент, заедно с
халката, която се закача на кофата на багера, който е бил в непосредствена
близост до процестния изкоп/изкопа /повдигащата техника/ се привързват с
направляващо /помощно, подсигуряващо/ въже с дебелина около 1.0-!.5см.. С
помощното и подсигуряващо въже възелът, където става демонтажа, може да
бъде повдигнат или преместен па мяс то удобно за демонтажна дейност
освободена от текелаж. При разговор е работници и практически анализ,
които ми/ни демонстрират ежедневно - начина на монтажа на веригата се
казва, че демонтажа се извършва най-често от едно лице намиращо се в
кофата на багера, като възела /на снимката/ се повдига максимално високо от
друг работник посредством осигурителното въже. И на края след демонтажа
на свързващия елемент, веригата се изтегля от багера. Демонтажа може да се
9
извърши и от стълба, стабилно укрепена, като демонтажната връзка се
повдига максимално високо /височината на повдигане е функция на
дължината на веригата и осигурителното въже/. Както и връзката може да се
демонтира, ако посредством стълба се слезе на горния ръб на първичния
укрепващ елемент. И връзката /шегела/шенкела/. може да се демонтира и след
влизане в изкопа, като тогава демонтажната връзка е между укрепващите
платна. Последните два упоменати начина водят до огромен риск за здравето
и живота на демонтиращия работник осъществяваш текелажа на
модула/модулите. Няма дадни да са ползвани инвентарни средства и стълби
за пряк достъп до -4.5м., - 5.0м.. 13 Като заключение, за демонтажа на
веригата спускаща укрепващите елементи е забранено влизането в изкопа.
В съдебно заседание вещото лице Г.. заявява, че от снимките които е
видял в следствения отдел се вижда че има някакви заграждения с предпазна
сигнална лента, но че те не са достатъчни.Че предпазни съоръжения не са
били монтирани до изкопа, обаче ги е имало на обекта.Според него причината
е, че при поставянето на кофража са ползвали багер, хидравликата на който не
предполага постепенност на кофражното платно.Че е трябвало да се ползва
предпазен кран, който има бързи и бавни въжета и тогава е възможно леко и
постепенно да се извърши работата.Според това вещо лице, мнението му е, че
багериста е вероятно при тази непостепенност да е бутнал кофражното платно
и че по този начин е предизвикано голямото срутване.Че е нямало фронт за
бързо спасяване.В деня на произшествието е нямало поставени
информационни табели, поради линейността на обекта.Че в кориците на
делото има данни, че работодателя е предоставил книги за инструктаж, в
които са били вписани всички работници, протокол за раздадено работно
облекло, но че въпроса е дали фиктивно са извършени инструктажите.Че е
вписан и технически ръководител, но по време на произшествието той не е
бил при работниците.Че техфническия ръководител е управител на фирмата
по това време, което според вещото лице не е нормално действие.Че Ю. Б. не
е бил бригадир, но е бил отговорен, доколкото той е напътствал
багера.Предполага, че багериста е бутнал някой от работниците и че в ДП има
данни, че багериста е избягал от местопроизшествието.
Съдът кредитира заключение по комплексната съдебно - техническа и
медицинска експертиза, ведно с уточненията, изложени в съдебно заседание.
10
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявеният иск за допустим, като предявен от лица, имащи правен интерес
от предявяването му и срещу надлежен ответник.
По делото е приложено копие на сключен от ответното дружество
групова застраховка "Трудова злополука" със Застрахователно дружество .. от
.. г., към която е приложен списък на застрахованите работници / в т. ч. и
пострадалото лице/, като срещу платена застрахователна премия работниците
по нея са били застраховани срещу събития, свързани с живота, здравето и
телесната им цялост.Представят се от застрахователното дружество, като
трето лице в процеса писмени документи, удостоверяващи, че на тримата
ищци са изплатени обезщетения по застраховката в размер на по 19880 на
всеки един от тях.
Разгледан по същество, съдът намира предявените искове за частично
основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговоря имуществено, независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда –
неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (ал. 3). За да
възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадалите от трудовата злополука, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на член 154, ал. 1 от
ГПК следните материални предпоставки: трудова злополука; вреда, водеща
до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, а по
отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от
лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно ТР № 1 от
21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК) и причинноследствена
връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени
вреди. Безспорно е по делото, че между Ю. Ю. Б. и ответното дружество е
съществувало трудово правоотношение, като на . г. по време на работа, а
именноизвършване на строитетелно- монтажни работи на строителен обект –
11
ремонт на водопроводна и канализационни мрежи и съоръжения в гр. П..“,
при поставяне на укрепителни елементи в изкопа е настъпило внезапно
свличане на земна маса, при което бил затрупан Ю. Ю. Б., което довело до
смъртта му.Това събитие било признато за трудова злополука с Разпореждане
№. г. на ТП на НОИ – Б.. Механизмът на настъпване на злополуката се
установява от събраните по делото писмени доказателства, преди всичко от
протокол за извършено разследване на трудова злополука на ТП на НОИ –
Перник, както и от заключението на приетата по делото комплексна съдебно
медицинска и техническа експертиза по безопасни условия на труд. Въз
основа на същите се изяснява, че в момента преди злополуката пострадалият
Ю. Ю. Б. е извършвал строително – монтажни работи на строителен обект -
ремонт на водопроводна и канализационни мрежи и съоръжения в гр. П..“,
като със свои колеги е влязъл в неукрепен по изискуемия начин изкоп за
полагане на канализационни тръби. Докато били в изкопа настъпило свличане
на земна маса от северната страна, която затрупала Ю. Б., вследствие на което
и настъпила неговата смърт. От заключението по комплексната съдебно –
техническа и медицинска експертиза, кредитирано от съда, се установява, че
изкопа е бил извършен над трасето на предполагаемата тръба, която в
действителност е била разкрита. Изкопът е трябвало да се изпълни, като
укрепен изкоп, както е предвидено в проекта. Че при проектирането и
изпълнението на изкопните дейности са спазени изискванията на Наредба №
РД[1]02-20-8 от 17 май 2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
канализационни системи -Приложение № 7 към чл. 14. ал. 1 и чл. 135. с
изключение на временните обезопасителни мероприятия, които не са
извършени. Неукрепен траншеен изкоп и работа в него, предвид близостта на
сградите, налични други фундаменти в близост до трасето и дълбочината на
канализационната тръба, без него и обезопасяването му. не би могъл да се
извърши по време на изпълнение и водене на площадкови ВиК. Че
задължително се укрепва траншейния изкоп преди започване и водене на
строителство на пдощадковите ВиК. Че техническия ръководител в
качеството му на длъжностно лице по ЗУТ на обекта е нарушил, че не е бил на
обекта по време на извършване СМР по ч. ВиК. Че предпазни съоръжения не
са били монктирани до изкопа, че при поставянето на кофража са ползвали
багер, хидравликата на който не предполага постепенност на кофражното
платно, при което вероятно багериста при тази непостепенност да е бутнал
12
кофражното платно и че по този начин е предизвикато срутването.Не се
установило на обекта да е имало и друго оправомощено лице, което да приеме
изкопа и укрепването за извършване на проектните ВиК дейности и да
контролира работниците. Установява се, че работниците не е следвало да
слизат и извършват работа в необезопасен изкоп.
Налице е причинно - следствена връзка между трудовата злополука и
смъртта на Ю.Б., като единствената възможност да се предотврати
настъпването на смътния изходе незабавното отстраняване на земните маси и
изваждането на пострадалия в рамките на няколко минути. Според
изготвения протокол от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П., при
извършената проверка на място е установено, че на строителната площадка се
допускат до работа работещи, които не използват осигурените им предпазни
средства и работни облекла, но не се установи че Юзгер Б. не е използвал
предпазни средства и работно облекло при влизането в изкопа, където е
настъпила и смъртта му. Следва в тази връзка да се има предвид, че според
експертното заключение, носенето на предпазни лични средства не би
предотвратило настъпването на смъртта. И единствената възможност за
предотвратяване на неблагоприятния изход е отстраняването на земните маси
в рамките на няколко минути.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението при трудова
злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е
положил дори грижата, която и най-небрежният полага /виж Решение № 189
от 17.10.2019 г. по гр. д. № 1446/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 683 от
13.10.2020 г. по гр. дело № 1522/2020 г., ВКС, ІІІ г. о. и др. /. Процентът
съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука,
като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите,
причина за травматичното увреждане, както и съотношението между
причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях
или някоя от тях е основна, решаваща, допълнителна, съпътстваща и т. н.
Ответното дружество твърди, че е била допусната груба небрежност
13
от Ю. Б., поради което и прави възражение на основание чл.201 ал.2 от КТ
конкретния случай според съда няма доказателства, които да установяват
поведение, което да се определи като груба небрежност от страна на Ю. Б..
Действително, според изготвения протокол от Дирекция Инспекция по труда
П., при извършената проверка на място е установено, че на строителната
площадка се допускат до работа работещи, които не използват осигурените
им предпазни средства и работни облекла.Но следва да се има предвид, че
това е обща констатация, която не означава автоматически, че Юзгер Б. не е
използвал предпазни средства и работно облекло при влизането в изкопа,
където е настъпила и смъртта му.Също така, че според експертно заключение,
носенето на предпазни лични средства, не би предотвратило настъпването на
смъртта. Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК работодателят, въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата
злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал
нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата
при липса на елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни
технологични правила и мерки за безопасност. Изводът за съпричиняване от
страна на работника не може да почива на предположения, а следва да се
установи с доказване на поведение, съставляващо тежко нарушаване на
задължението за полагане на дължимата грижа при изпълнение на работата.
Доколкото от събраните по делото доказателства не се установява в момента
на инцидента починалият сам да се е поставил в ситуация на повишен риск от
увреждане и да е създал реална възможност за настъпване на вредите,
възражението на работодателя се явява недоказано и неоснователно.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин
иобстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. С решение № 205/26.11.2010 г. по т. дело № 218/2010 г. на ВКС, II
14
т.о. 23 по чл. 290 ГПК е прието, че с т. II на ППВС № 4/1968 г. са дадени
задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите,
които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Посочено е,
че като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай
на причинена смърт са от значение възрастта на увредения, действителните
отношения между него и лицето, което търси обезщетение и обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта. Прието е, че извън общите критерии,
преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни
за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е конкретна и зависи от
спецификите на разглеждания правен спор. С решение № 178/12.11.2013 г. по
т. дело № 458/2012 г. на ВКС, I т. о. по чл. 290 ГПК е прието, че с т. III на
ППВС № 4/1961 г. ВС е приел, че обезщетение за неимуществени вреди
възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като
предмет на установяване са действителните им лични отношения.
Изхождайки от приетото в цитираните решения и в т. ІІ на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и от критериите във
формираната непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 52
ЗЗД /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. №
807/2011 г. и др. /, съдът съобразява, че към момента на смъртта му Ю. Б. е
бил в трудоспособна възраст, на 51 години, без данни за наличие на
заболявания, както и обстоятелството, че се претендира обезщетение за
претърпени болки и страдания от смърт на съпруг и на родител,
представляващо тежка загуба, която предпоставя по – голям размер на
обезщетението за търпените неимуществени вреди. От събраните по делото
гласни доказателства се установява изключително близката връзка на
починалия, както с двете му деца, така и с неговата съпруга.Близостта на
починалия с двете му деца и със съпругата му е била изключително силна,
като е била налице голяма привързаност между тях.Това безспорно се е
отразило много зле на психическото състояние на дсъпругата и двете му деца.
И тримата са изживели много тежко внезапната та на Ю. Б., като болката от
неговата загуба няма как да се преодолее и към момента, още повече и
предвид начина по който е настъпила неговата смърт и ясното съзнанаване у
15
членовете на семейството му, че тази смърт е била мъчителна. В тази връзка
са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
При отчитане на отношенията на близост в семейството, преценени в
указаната с ППВС № .. г. насока, както и с икономическата обстановка в
страната към момента на злополуката, в това число и инфлационните процеси
в последните години, се налага извод, че обезщетение в претендирания
размер от по . лева за всеки един от тримата ищци се явява справедливо.
Изживените от тримата ищци негативни преживявания са в рамките на
обичайните такива за съпруга и деца.
По делото е приложено копие на сключен от ответното дружество
групова застраховка "Трудова злополука" със Застрахователно дружество .. от
.. г., към която е приложен списък на застрахованите работници / в т. ч. и
пострадалото лице/, като срещу платена застрахователна премия работниците
по нея са били застраховани срещу събития, свързани с живота, здравето и
телесната им цялост.Представят се от застрахователното дружество, като
трето лице в процеса писмени документи, удостоверяващи, че на тримата
ищци са изплатени обезщетения по застраховката в размер на по .. на всеки
един от тях.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се
намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. Ищците са получили сумата от
по .. лв. от застрахователя при ответното дружество за застраховка трудова
злополука. С тази сума следва да се намали определеното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на .. лева за всеки един от ищците.
Като краен резултат исковете са частично основателни за сумите от по
.. лв. (1.. лв.) за всеки един от ищците и следва да бъде уважен до този размер,
а за разликата до претендираните по ... лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Следва да бъдат уважени и акцесорните искове чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на ищците законната лихва върху дължимото
обезщетение от датата на злополуката, тъй като отговорността на ответното
дружество по чл. 200 КТ е безвиновна, до окончателното погасяване на дълга.
Тъй като ищците са освободени от заплащането на държавна такса и
разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на
16
делото, дължимата от същите държавна такса следва да бъде възложена в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете, която е в
размер на ..лева. Следва да се възложи в тежест на ответника и заплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещите лица в размер на .. лева.
С оглед изхода на спора, на ответното дружество следва да бъдат
възложени сторените от ищците разноски на адвоката на ищците адв. М. Б.,
която им е оказала безплатна правна помощ по член 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 21178.80 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление с.А.
община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от В. Н. А., да
заплати на И. Р. Б., ЕГН **********, от с.А. община Хаджидимово, област
Благоевград сумата от ... лева, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие
смъртта на нейния съпруг Ю. Ю. Б., настъпила при трудова злополука на .. г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на възникване на
трудовата злополука -.. г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над .. лева до пълния претендиран
размер от .. лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.А..,
община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от В. Н. А., да
заплати на Е. Ю. Б., от с.А., община Хаджидимово, област Благоевград сумата
от ... лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в психически и душевни болки и страдания, вследствие смъртта на неговия
баща Ю. Ю. Б., настъпила при трудова злополука на .. г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на възникване на трудовата злополука -.. г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над .. лева до пълния претендиран размер от .. лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление с.А..,
17
община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от В. Н. А., да
заплати на Е. Ю. Б., ЕГН **********, от с.А. община Хаджидимово, област
Благоевград сумата от .. лева, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в психически и душевни болки и страдания, вследствие
смъртта на нейния баща Ю. Ю. Б., настъпила при трудова злополука на .. г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на възникване на
трудовата злополука -.. г., до окончателното изплащане на сумата като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над .. лева до пълния претендиран
размер от .. лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление с.А.,
община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от В Н. А., да
заплати на адв. М. Б., адвокатско възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
в размер на в размер на .. лева .
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
с.А..община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от В. Н. А.,
да заплати на РС Гоце Делчев сумата от .. лева държавна такса върху
уважените искове както и сумата от 1.. лева, представляваща сторени
разноски за възнаграждение на вещи лица, както и държавна такса в размер
на 5 лва за издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на Застрахователно дружество
като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
Благоевград в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18