Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1180
гр.Пловдив,
30.06.2017 година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд- ПЛОВДИВ, І отделение, ІХ състав, в открито засеД.е
на двадесет и двадесети април две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Съдия; Велизар
Русинов
при
секретар Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело №1476 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното: Производството е по реда на
чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по
жалба на "М.с." АД - гр. П., ПДА, ****, представлявано от Т.З. М.а, МСМ
и Й.С.М. срещу Ревизионен акт/РА/ № Р-16002415006847-091-001/08.03.2016 Г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение №322/25.5.2016
г., на Директор, на Дирекция ОДОП П., в обжалваната част за непризнат данъчен
кредит в размер на71096,36лв. с прилежаща лихва в размер на6044,63лв.Дружеството-жалбоподател/ЗЛ/,чрез
процесуалния си представител твърди, че са представени доказателства, описани в
ревизионния акт, които доказват реалността на извършени доставки . Твърди се,
че представените доказателства са тълкувани погрешно от ревизиращите органи,
съответно от тяхна страна не са ангажирани безспорни доказателства за установяване
тезата на ревизиращите за липса на доставка. Твърди се също, че неправилно е
приложен материалния закон.Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт по
доводи в жалба и присъждане на
направените разноски. Директорът на
Дирекция „**** П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, като се потвърди ревизионния акт по
доводи в о.с.з. и писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Окръжна прокуратура Пловдив не дава заключение. Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от
заинтересована страна, която пряко е засегната от ревизионния акт и за която
той установява нови задължения, в преклузивния
14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия
в йерархията на приходната администрация решаващ орган след проведено
задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните
съображения:Настоящата ревизия е започнала въз основа на заповед за възлагане
на ревизия №Р-16002415006847-020-001 от 18.06.2015 г., , изменена със заповеди
за възлагане на ревизия/описани в РД /,издадени от ТД П. на НАП. Ревизията обхваща установяване
на задължения за ДДС за периода от 01.01.2015 г. до
30.06.2015г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е
издаден ревизионен доклад №Р-16002415006847-092-001 от 5.02.2016 г. Срещу констатаците в РД
не е постъпило възражение.Приложени са към преписката
Заповед№РД-09-518/30.04.2014г. и два броя изменителни
заповеди на същата/л.07-08/по описа на зелото. Определен е компетентен орган по издаването на
ревизионен акт на жалбоподателя и е издаден оспореният ревизионен акт – предмет
на настоящото съдебно производство. Съдът намира, че при извършване на
процесуалните действия по събиране на доказателствата в хода на ревизията не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Заповедите са издадени от надлежно упълномощени лица. Т.е., в хода на
ревизията не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да
обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Спорът между
страните е относно отказан данъчен кредит в размер на 71096.36лева с прилежаща
лихва в размер на 6044.63лв. с Ревизионен акт/РА/ № Р-16002415006847-091-001/08.03.2016
Г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение
№322/25.5.2016 г., на Директор, на Дирекция ОДОП П., в обжалваната част за
непризнат данъчен кредит в размер на71096,36лв. с прилежаща лихва в размер
на6044,63лв., на "М.с." АД - гр. П., ПДА, ****, представлявано от Т.З.
М.а, МСМ и Й.С.М.. Обжалваният РА е издаден въз основа на Ревизионен докрад/РД/ № Р-16002415006847-092-001/5.02.2016 г. През
ревизираните периоди жалбоподателят /РЛ/"М.с." АД се декларира
дейности, свързани със земекопна дейност и извозване на земни маси от
специализирани машини във връзка със строителството на жп линия С-П;
услуги-репатриране на автомобили; търговия на дребно с благородни метали и
изделия от тях. Дружеството има собствена база в гр. П., ул. "П.Х." №
9, представляваща офис, ремонтна работилница и гараж, в които се обслужват и домуват пътностроителните машини,
когато не са на обекти. В жалбата пред съда мотиви за отмяна на процесния РА са свързани основно със възраженията, че от
страна на дружеството - жалбоподател са представени исканите от органите по
приходите документи - договор, приемопредавателни
протоколи, счетоводни регистри, в които са отразени процесните
доставки; установен е механизмаът на извършване на
доставките и транспортирането им. Според дружеството - жалбоподател органите по
приходите са мотивирали изводите си за липса на действително извършени доставки
с това, че прекият доставчик – **** и предходините
двама доставчици – „Д.П.“ ЕООД и „СМИ“ ЕООД, не били представили изискани от тях
документи относно наличието на кадрови и технически потенциал и относно
произхода на стоките, предмет на извършените доставки по стоковата верига.
Установената в хода на ревизията фактическа обстановка е изложена подробно вРД/РА и Решение №322/25.05.2016 г. на Директора на
Дирекция ****П.,коато съставът споделя,както и
мотивите на административния орган, изожени в
горепосоченото решение. По настоящото съдебно производство бяха допуснати
направени следните доказателствени искания от страна
на дружеството - жалбоподател: допусната е и е приета ССЕ, представени са
доказателства, неналични по рев.преписка и по
делото и по които е работила ВЛ по ССЕ оспорени от проц.
представител на дирекция ОДОП П.; допуснати са до разпит двама свидетели,
изготвени са молби по чл.192 от ГПК до трети лица, допуснат е до разпит и трети
свидетел .Извършената ревизия по ЗДДС обхваща данъчните периоди от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 гС
обжалвания РА органите по приходите са отказали правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на71 096,36 лв. по37-броя фактури, издадени от ,,Д.е.К."
ЕООд. Фактурите са подробно посочени в табличен вид
на стр.7-8 от РА и на ctp.11-12 от рд. Предмет на доставките са стоки - резервни части, външни
гуми, грес, двигате но масло и др. Всички фактури са
разплатени в брой, въпреки че на част от факт рите е
отбелязано плащане по банков път. В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ от „М.с."
АД са изискани конкретни документи, данни и писмени обяснения относно
закупените стоки по фактури, издадени от "Д.е.К." ЕООд,
като в отговор от РЛ са представени док. менти и
обяснения, подробно описани на стр.5-б от РД. от М.С." АД е представен
договор от 09.01.2015 г. за доставка; към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи. Съгласно представените
писмени обяснения от М. М.а в качеството на изп.
директор на "М.с." АД, изборът на "Д.е.К." ЕООД за
доставчик на резервни части е сврързан с
обстоятелството, че П. е малък град и възможните варианти за избор не са
МНОГО., Д.е.К." ЕООД било в състояние да достави необходимите за
жалбоподателя/РЛ/материали в срок и на изгодни цени. Транспортирането на
материалите е извършвано със собствен /на ,М.с." AДI транспорт лекотоварен
автомбил, марка "****, с рег. номер ****, с
водач Й.С.М. /пътни листове не са представени/, Материалите са доставяни на
адрес: гр.П., ул. "П.Х." - гаров район, където е базата на "М.с."
АД. Приемането на материалите се извършва с приемо-предавателен
протокол; заприхождаването - със складова разписка;
изписването - с искане, като материалите се отпускат на шофьора на превозното
средство чрез автомонтьора на дружеството. На прекия доставчик "Д.е.К."
ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП№ П-16001615157928-141-001 от 23.09.2015 г. В
отговор от "Д.е.К." ЕООД по електронен път са представени само част
от издадените-37 броя фактури към жалбоподателя ,/РД /стр.6/са посочени кои
фактури не са представени/, разпечатка на счетоводни справки - хронология
натури и оборотна ведомост към 30.06.2015г., наличности към дата 30.06.2015 г.Според писмените обяснения,
подписани от представляващия Н. Н., с "М.с." АД има подписан договор
за продажба, но същият не е приложен, и са извършени реални плащания между
контрагентите /платежни документи не са представени/. В хода на ревизията е
изпратено ИПДПОТЛ № Р-16002415006847-041-001 от 13.11.2015 г. до "Д.е.К."
ЕООД, с което са изискани всички издадени фактури към жалбоподателя
и съпътстващите ги доку менти
доказателства за материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките;
разпечатки на счетоводни сметки, отчитащи движението на стоките, приходи от
продажби, клиенти и др.; фактури за предходни доставки на процесните
стоки и всички съпътсващи ги документи. "Д.е.К."
ЕООД е представило /стр.07 от PД документи по опис BX.№ 27936/02.12.2015 г. с
приложени: договор за продажба на стоки;
19 броя фактури за продажба на резервни части на „.М.с." АД и приемо-предавателни протоколи; оборотна ведомост към
30.07.2015 Г.; фактури за покупка на рез. части от
"Д.П." ЕООД и "СМИ" ЕООД; справка по с/ка
411 за клиент "М.с." АД към 30.06.2015г. В о.С.З. на 20.04.2017 г.
св. Н. сочи, че някои от частите били „по- огромни“, по-скъпи и по-обемисти
като тегло - за машините, които обслужват рудниците. Твърди се от свидетеля още
,че жалбоподателя "М.с." АД имал
доста голям автопарк
от различни марки автомобили И., кранове, фадроми.
Става въпрос за резервни части за машини, обслужващи рудниците /тоест същите са
по - специфични и следва да бъдат доставени от дружества - производители на
такива части/. След извършен преглед на представените документи ревизиращите
органи са констатирали, че от Д. енл КО" ЕООД не
са представени хронологични и аналитични регистри на сметки от гр.30, от които
да е ВИДНО заприхождаване и изписване на процесните стоки/материали, както н дали "Д.е.К."
ЕООД е разполагало с количествата и видовете стоки към датата на
фактурирането им към "М.с." АД; не са представени
доказателства за наети работници и служители, за собствени или наети търговски
обекти и складове, от където да извършва стопанска дейност. Също така органите
по приходите са установили /стр.07 от PДl, че при
първоначалната насрещна проверка на "Д.е.К." ЕООД не са били
представени приемо-предавателни протоколи. Сред
представените документи не е била намерена справка за стоков поток. От „Д.е.К."
ЕООД не е бил представен и аналитичен регистьр на
материалите, от където да е видно - вид, брой, стойност на заприхождане
и стойност на изписване, доставчик и клиент /стр.12 от PДI, което е дало
основание на органите по приходите да посочат /стр.12 от РД/, че не е доказано
по безспорен начин наличието на заведена счетоводна отчетност съгласно
изискванията на ЗСч и ЗДДС от доставчика "Д. еид
Ко" ЕООД. По допусната ССЕ с прието заключение в настоящото производство
вещото лице е направило проверка само в
счетоводството на дружеството-жалбоподател, но не и в счетоводството на твърдяния за негов пряк доставчик – „Д.е.К." ЕООД. ВЛ
не е имало такава задача, но в този случай /посоченият по-горе извод на органа
по приходите/ е налице процесуално бездействие на дружеството - жалбоподател.
При условие, че в с.з. на 20.04.2017 г. е разпитан като свидетел управителят на
"Д.е.К." ЕООД - св. Н., и той сочи, че и сега продължават да имат
търговски взаивоотношения с "М.с." АД няма
каквато и да е обективна причина, поради която да не бъде проверено и
счетоводството на ,,Д.е.К." ЕООД. Прекият доставчик "Д.е.К."
ЕООД ,за да може да прехвърли собствеността на процесните
стоки на дружеството - жалбоподател, следва "Д.е.К." ЕООД да разполага с процесиите стоки към датите на
издаване на всяка една от 37-те процесии фактури, а именно това не е установено
както при ревизията, така и в настоящото производство. Отразяването на процесните фактури в счетоводството на жалбоподател,само
по себе си не не не е
достатъчно основание да се приеме, че е осъществена доставка по процесните доставки на стоки. В тази връзка органите по
приходите са изпратили ИПДПОЗЛ до предходните доставчици на резервни части:
"Д.П." ЕООД и "СМИ" ЕООД. Исканията са върнати, като на
известията за доставка е отбелязано: "Непознат на адреса" и
"Няма такава фирма на адреса". Ответникът ,чрез ревизиращите си
органи е потърсил съдействие от
полицията, като са изпратили искане за извършване на действия от други
контролни органи до РПУ гр. П. - за откриване на лицето ВНП- представляващ на
"Д.П." ЕООД както и до РДВР гр. К.за откриване на лицето П.К.Я.-
представляващ на "СМИ" ЕООД. Органите на полицията са връчили ИПДПОЗЛ
на 28.01.2016 г. на В.П., но до издаване на обжалвания РА, не са представени
изисканите документи и обяснения. А ИПДПОЗЛ не е връчено, поради ненамиране на П.Я.на
декларираните в масивите на МВР постоянен и настоящ адрес. При ревизията е
установено, че предходните доставчици "СМИ" ЕООД и "Д.П."
ЕООД са дерегистрирани, поради установени
обстоятелства по чл.176 от ЗДДС и имат публични задължения в особено големи
размери. Органите по приходите са анализирали събраните в хода на ревизията
документи, обяснения и информация и са достигнали до извода, че прекият
доставчик "Д.е.К." ЕООД не разполага с доказан материален и трудов
ресурс за изпълнение на доставките на резервни части, гуми и др. стоки към
датата на издаване на фактурите с получател "М.с." АД поради което по
процесните доставки на стоки не е доказано
извършването на доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС. Поради което на
основание чл. 70, ал. 5 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на71096,36 лв. по 37 -те броя
фактури, издадени от "Д.е.К." ЕООД с прилежащите лихви в размер на
6044.63лв.. Констатациите в РА не са оборени нито в хода на административното,
нито в хода на настоящото съдебното производство. Изводите по фактите и правото
на приходната администрация и се основават на насрещни проверки на прекият и
предходните доставчици на жалбоподателя
и изцяло се кредитират от състава. Стоките предмет на спорните доставки са
отнесени към категорията на родово определените вещи с изискванията на чл. 24,
ал. 2 от ЗЗД за индивидуализирането им като условие за настъпване на транслативния ефект на разпоредителните сделки. Правилно не
е възприета от ответника убедителността
на писмените доказателствени средства за предаването
на стоките от прекия доставчик. Изключено е индивидуализирането чрез предаване
заради липса на установявания за транспортирането на стоките, което по
обясненията на управителя на"МС" АД е ставало с автомобил,
собственост на дружеството, но не са представени пътните листове, от които да е
видно на кои дати, с кое транспортно средство, кой е осъществявал транспорта.
Съставът споделя изводите на ответника,че не следва да бъдат ценени
представените едва в съдебното производство товарителници /оспорени от
процесуалния представител на ответника/, тъй като ако действително транспортът
на процесните стоки е бил осъществяван от
жалбоподателя със собствени МПС, следва да бъдат съставяни пътни листове,
включително и за отчитане на горивото, а не товарителници. Няма представени и
счетоводни регистри за направените разходи за гориво от жалбоподателя-"МС"
АД. Вещото лице по ССЕ също не е извършило проверка за направени от жалбоподателя
разходи за гориво във връзка с твърденията на жлбжпждателя
, че сам бил бил извършвал транспорта на процесните стоки. Представените документи от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи не следва да се приемат като
годни доказателства, удостоверяващи реално предаване на стоките /рез. части, гуми и др., т.к. в тях не са налице данни за
обекти, за МПС и други идентифициращи данни, от които да се установят складове
и търговски обекти, от които стоките са отделени и предадени, както и
индивидуализирането им по друг начин - наличие на превозни документи, от които
да се установи, че процесните рез.
части, гуми и др. стоки са натоварени на конкретно МПС /както се посочи
по-горе/. Липсват годни доказателства, от които по безспорен начин да се
направи извод, че на съответните дати, посочени във фактурите, на практика се е
стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са
процесиите стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между
сочения пряк доставчик "Д.е.К." ЕООД и жалбоподателя, с което
съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД, да се приеме наличието на прехвърляне на
собственост върху тях. Жалбоподателят,въпреки четено определение по тежестта на
доказване и осигурена му проц.възможност не проведе
главно пълно доказване на юридическите факти, пораждащи претендираното
от него данъчно предимство и със събраните в хода на съдебното дирене, писмени
и гласни доказателствени средства, включително и
заключението на ССЕ. Писмените и гласните доказателствени
средства не допринасят за изясняване на фактите от предмета на доказване. Вещо
лице в заключението по ССЕ на стр.
4 е посочила, че от таблицата е видно,
че въпреки, че към м. 04.2015 г. е имало касови наличности на парични средства,
собственикът е погасявал задължанията по някои от процесните фактури със собствени средства. Вследствие на
такива плащания, видно от оборотната ведомост "МС" АД е задлъжняло
към 30.06.2015 г. към собственика със сумата от251258,22 лв. Същевременно
касовата наличност към същата дата - 30.06.2015 г., е 139072, 24 лв. Тези
проверки и констатации на ВЛ /при налични парични средства по каса, плащания се
извършват от собственика/ отново потвърждават изводите на органите по
приходите, че не е доказано и плащане по процесните твърдяни от
жалбоподателя доставки, включително не е правена проверка от вещото лице дали "Д.е.К." ЕООД е осчетоводило
приходи по процесните фактури. В в
о.с.з. на 20.12.2016 г. вещото лице по ССЕ е посочило, че към доказателствата има
разпечатка на сметка на собственика, където се виждат сумите, както и оборотна
ведомост, от която също се виждат тези суми, а счетоводната сметка не е била
представена по делото ,към тази дата..
Оборотните ведомости - 25 на брой са представени с молба 27.01.20017 г. от
страна на жалбоподателя. В о.с.з. на
28.02.2017 г. са оспорени от процесуалния представител на Дирекция ОДОП П.
представените РКО, искания за отпускане на материални ценности, нареждане за
експедиция, справка -продажби и товарителници. Тези документи не са били
представени нито при ревизията, нито при административното обжалване, което дава
основание да се приеме, че същите документи са съставени за нуждите на
настоящото производство и те не са съществували към момента на извършване на
ревизията. Съставът предвид анализа на събраните при равизията
и настоящото производство доказателства от фактическа и правна страна
кредитира изводите на органите по
приходите като е прието от ответника, че
при проследяване на процесните фактури с предмет
стоки, не се установява фактическото им престиране, а
е налице само документално оформяне на стопански операции. от установените
факти и обстоятелства за прекия доставчик "Д.е.К." ЕООД може да се
направи извод, че същият само е издал процесните 37
броя фактури, без да са изпълнили вписаните в тях сделки. Показанията на
тримата свидетели не променят тези изводи на органите по приходите. Свидетеля Й.
М. е единият от акционерите и представляващ дружеството жалбоподател, а
свидетеля З. е служител в "МС" АД, което обуславя тяхната заинтерисованост от изхода на делото. Показанията на свидетеля
. Н. – представляващ“ Д.е.К." ЕООД, също не могат а се приемат за
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, особено като не е правено
проверка в счетоводството на дружеството и при констанираното
от ответника, че счетоводството на "Д.е.К." ЕООД не е заведено
съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС ,което остана необорено от жалбоподателя и
в настоящото производство. "Д.е.К." ЕООД следва да е разполагало с процесните стоки, за да може да прехвърли същите на "МС"
АД , което не беше безспорно установено от жалбоподателя нито при ревизията,
нито в настоящото производство. Предвид изложените по-горе съображения
ответникът правилно приема , че налице са само издадени фактури с посочени в
тях различни количества стоки, но доставянето и изпълнението не е доказано,
поради което не е доказано настъпило данъчно събитие и данъкът по фактурите се
явява начислен без основание и следва жалбата да се отхвърли като неоснователна
и недоказана.Представените от жалбоподателя доказателства са подробно обсъдени
от ответника и същия е достигнал до правилен извод, че не е доказано изпълнение на облагаема
доставка по процесиите фактури, данъкът
е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не
е налице правото на приспадане на данъчен кредит.Правилно се отбелязва от
ответника, че обстоятелството само по себе си ,че жалбоподателя разполага с
първични счетоводни документи /фактури/ не означава, че същите доказват отразените в тях обстоятелства, а е
необходимо обвързването им с останалите събрани доказателства в
административното и настоящото производства.Във връзка с представените за първи
път едва в хода на настоящото
производство частни документи от жалбоподателя и оспорването на достоверността
на датата им от ответника настоящия
състав смята същите с оглед момента на представянето им за съставени за целите
на настоящото производство и не ги кредитира , имайки предвид останалите
доказателства по делото.Правото на приспадане на данъчен кредит/по процесните фактури издадени от доставчик ,подробно описани
в РД , РА и процесното решение е отказано на
основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС, тъй като по издадените от доставчика фактури не
е налице основание за начисляване на данък. Наличието на предпоставките за
възникване правото на данъчен кредит пораждат това право само по отношение на
действително реализирана доставка по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС. За да
откаже правото на данъчен кредит по процесиите фактури, ответникът правилно е
приел, че няма доказателства, които да
установяват реално извършване на сделки между дружество - доставчик и
жалбоподателя.В хода на ревизия, за
установяване действителността на доставките по фактурите, издадени от
горепосочения доставчик, са изследвани
от ответника обстойно предмет на доставките, начина на индивидуализирането и
наличието на необходимите документи,
доказващи осъществяването на тези действия, лицата, осъществили тези
действия и наличието на необходимата кадрова и материално-техническа
обезпеченост за извършването им, както и други факти, които водят до
заключението, че декларираните доставки не са и не биха могли да бъдат
осъществени.От извършените от ответника насрещни проверки и събрани в
административното производство доказателства ответникът е установил фактическа обстановка,подробно
описана в РД,РА и процесното решение , която състава
споделя: дружествата-доставчици пряк и предходни не доказват
материално-техническа обезпеченост за извършване на доставките.По процесиите
фактури не са представени в хода на
ревизията съпътстващи документи доказващи по категоричен начин извършването на твърдяните от жалбоподателя доставки. В хода на настоящото
производство от прието заключение по допусната експертиза, не е възможно да
бъде направен извод, различен от този
направен от ответника, отказал правото на данъчен кредит на жалбоподателя т.к. доказването на твърденията
на жалбоподателя следва да бъде осъществено със изискуемите от закона писмени
доказателства ,а не със свидетелски показания,което не бе сторено. Не се спори
между страните, че жалбоподателят
притежава данъчни фактури ,както и че същите са отразени в
счетоводството му. Тези установявания на вещото лице обаче не доказват
реалността на процесиите доставки, който е спорният въпрос по делото.Фактури
предмет на производството, макар и формално да съдържат изискващите се от
закона реквизити, са в противоречие с изискването на ЗДДС, тъй като са издадени
без фактически да е извършена доставка и съответно възникнало данъчно събитие. Налице е
хипотеза, при която доставчикът е начислил неправомерно данък, без да са
осъществени доставки. Законът не свързва правото на данъчен кредит, единствено
с издаването на фактури, а поставя изискването да са осъществени и доставки.
Само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило
данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя.
Законодателството и съдебната практика на ЕС обуславят абсолютния характер на
правото на приспадане на платения данък, но предпоставката за признаване на
правото да се приспадне платения за доставката данък, т.нар. данъчен кредит, е
данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем.В хода на ревизията
органите по приходите са извършили насрещни проверки на доставчиците и служебни
проверки в информационните регистри на НАП. При тези проверки са установени
факти и обстоятелства, отразени в РД/РА и в процесното
решение, довели до обжалваната констатация. При тях не са събрани доказателства
за извършени доставки от страна на доставчиците, а представените от жалбоподателя
след първо о.с.з. съставът приема за съставени за целите на настоящото
производство,при което не може да бъде обоснован извод, че са налице извършени
облагаеми доставки .Налице са само издадени фактури, което само по себе си не
дава основание за приспадане на данъчен кредит.Относно изложените в жалбата
мотиви, че изводите на ревизиращия екип са в противоречие с международните
нормативни актове и решения на СЕС,посочени в същата , следва да се съобрази,
че съгласно чл.17, ал.1 от Шеста Директива и съответстващия чл.167 от Директива
2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по време, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста
Директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие
настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.Горните
разпоредби са транспонирани в българския Закон , съответно в текста на
чл.25, ал.2 и ал.6, и чл.68,
ал.2.ЗДДС.От разпоредбите, както на горепосочените Директиви, така и на ЗДДС е
видно, че за да възникне изискуемост на данъка, първо е необходимо да е
налице осъществена облагаема доставка. В
случая се установяват обстоятелства за липса на доказателства за действително
извършени доставки, които са посочени като предмет на стопанските операции в
съставените от доставчиците фактури, по които жалбоподателят е упражнил правото
си на приспадане на данъчен кредит.При липса на доказателства за действително
осъществяване на доставките, неправилно би било да се признае правото на
данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на
механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки /Решение №
9933/09.007.2012г.,№ 10962/03.08.2012г. на ВАС/. Недоказаният факт е
неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка (обратното не се
установява по преписката), нормално и логично е знание за това да има и при
двете страни по тази сделка.Не може да се носи обективна отговорност когато е
налице облагаема доставка, но когато има само един издаден документ, какъвто е
настоящия случай, не е налице основание това събитие да попадне в регулациите
на Директива 2006/112 и в казуса по Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела
С-80/11 и С -142/11.Според решения по дело С-152/02, С-146/05, С-392/09,
правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни
предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били
извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ,
който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за
служещ за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези
условия-доставките да са били предоставени на ревизираното
дружество-жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че е налице,
облагане противоречащо на общностната правна система
по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие
с принципа на неутралност на ДДС,
установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да
позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени
изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално
изискване.Редовното водене на счетоводството , е една от комулативно
изискуемите предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит, но не е
единствено необходимо и достатъчно условие, за да бъде признато това право.С
оглед на всички събрани в хода на ревизионното и на съдебното производство
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изводите на органите по
приходите са правилни и законосъобразни. Не са събрани достатъчно
доказателства, които по категоричен и еднозначен начин да доказват извършването
на твърдяните
от жалбоподателя доставки от доставчика. В хода на съдебното производство тази
констатация не е оборена. Наличието само на редовно водено счетоводство, не е
достатъчно условие, за да се приеме за реално осъществен предмет на доставка от
доставчик/ци.Предвид изложеното съдът намира, че не е
доказано фактическото осъществяване на доставките. За да бъде признато правото
на данъчен кредит в полза на получателя по облагаема доставка е необходимо на
първо място да е налице доставка по смисъла на чл.12 ЗДДС. Нормата дава
легалното определение на това понятие, според което облагаема доставка е всяка
доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6
и чл.9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната. От своя страна чл.68, ал.1,
т.1 ЗДДС определя понятието данъчен кредит като сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки, т.е., в
понятието за данъчен кредит се кумулира изискването
за наличие на облагаема доставка, за наличието на реално осъществена облагаема
доставка по смисъла на цитираните по-нагоре правни норми. Казаното налага изводът,
че наличието на действително осъществена облагаема доставка е първата важна
предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а нейното изпълнението
в настоящия случай не се доказва. Доколкото ЗДДС не съдържа определение на
понятието неправомерно начислен данък, употребено в чл.70, ал.5 ЗДДС, по аргумент за
противното следва да се приеме, че това са всички случаи, при които
начисляването на ДДС е извършено в нарушение на императивни правни норми. Ето
защо наличието на осъществена доставка на стока или услуга е условие за
възникване на правото на данъчен кредит. Поради това начисляването на данък при
липса на доставка , следва да се счита
за неправомерно съгласно нормата на чл.70, ал.5 ЗДДС. Така и практиката на
Съда на европейския съюз в Л.в Решение от 13 декември 1989 г., „Geenius Holding
BV“ срещу „Staatsseiretaris van
Finansien" /С-342/87, Recueli/стр.04227/
, Решение от 19 септември 2000 г. „Schmeink & Cofreth AG& Ko KG" срещу
„Finanzamt Borken” и Manfred Strolel срещу „ Finanzamt Esslingen” С - 454/98/.От всичко изложено, съдът намира, че
оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, поради което жалбата
като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на директора на Дирекция „****”П. при ЦУ на **** , същото като
основателно следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.1и ал.3 ДОПК да
бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на Дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 2844.23/две
хиляди осемстотин четиридесет и четири
лева и двадесет и три стотинки/
лева. Воден
от горното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 и чл.161, ал.3 ДОПК Административен съд - П., І отделение, в
този състав, Р
Е Ш И :
Отхвърля
жалбата на "М.с." АД - гр. П.,
ПДА, ****, представлявано от Т.З. М.а, МСМ и Й.С.М. срещу Ревизионен акт/РА/ № Р-16002415006847-091-001/08.03.2016
г., издаден от органи по приходите при ****., потвърден с Решение
№322/25.5.2016 г., на Директор Дирекция
„****” П. при ЦУ на НАП. Осъжда"М.с." АД - гр. П., ПДА,
****, представлявано от Т.З. М.а, МСМ и Й.С.М. , да заплати на Дирекция „****”
град П. при ЦУ на НАП разноски в размер на 2844.23/две хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и двадесет и
три стотинки/ лева , юрисконсултско
възнаграждение.Препис от акта да бъде изпратен на страните. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщаването и връчване на страните.
Съдия: