№ 27
гр. Благоевград, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора и Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200601237 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
постъпили въззивни жалби от А. Д. – сл. защитник на подс. Х. Г. М. и а. С. –
сл. защитник на подс. Р. И. С., срещу Присъда № 16 / 10.06.2024 год.,
постановена по н.о.х.д. № 266 / 2021 год. по описа на Районен съд – Р., с които
се оспорва законосъобразността и обосноваността на постановения съдебен
акт.
Според въззивната жалба на сл. защитник на подс. Х. М.,
присъдата в осъдителната й част е необоснована и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния закон. В тази връзка се поддържа, че
обвинението срещу непълнолетния М. за извършено престъпление по чл.194,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК не е доказано по несъмнен начин и
деянието е несъставомерно, както и че налагането на административно
наказание на непълнолетно лице е незаконосъобразно. Иска се отмяната на
атакувания съдебен акт в частта му, с която на подс. Х. М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
1
Сл. защитник на подс. Р. С. също счита, че обвинението срещу
последния за извършено престъпление по чл.215, ал.1 от НК не е доказано по
несъмнен начин и същото почива на предположение, поради което се иска да
бъде признат за невиновен и оправдан.
Участващият във въззивното производство прокурор от ОП -
Благоевград изразява становище, че атакуваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа жалбите в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са
процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на сл. защитник на
подс. Х. М. е частично неоснователна:
С обжалваната присъда РС – Р. подс. Х. М. е признат за невиновен
в това, че на 21.07.2020 г. около 20.00 часа в гр. Р., в централен градски парк
отнел чужда движима вещ - мобилен телефонен апарат м. „ Huawei“ Р9 на
стойност 210.00 лв., собственост на Т.Д. от гр. Р., от владението му,
осъществявано чрез С.Д. - негов малолетен син без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен и
предметът на престъплението е възстановен, като по време на извършване на
деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на
основание по чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.194, ал.3 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК,
като на основание чл.305, ал.6 от НПК, вр. с чл.218б, ал.1, вр. с чл.194, ал.3 от
НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за
извършено престъпление по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.63 ал.1, т.4
от НК.
Подс. Р. С. е признат за невиновен в това, че на 23.07.2020 г. в гр. Б.
с цел да набави за себе си имотна облага придобил мобилен телефонен апарат
м. „Huawei“ Р9 на стойност 210.00 лв., собственост на Т.Д. от гр. Р., за който
предполагал, че е придобит от Х. М. от гр. Б. чрез престъпление по чл.194,
2
ал.3, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304, ал.1 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.215, ал.1 от НК, вр. с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, като на основание
чл.305, ал.6 от НПК, вр. чл. 218б, ал. 1 му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева за извършено престъпление по чл.215,
ал.1 от НК, вр. с чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимите Х. М. и Р. С. са осъдени да заплатят разноските по
делото - сумите от 473.85 лв./четиристотин седемдесет и три лева и осемдесет
и пет стотинки/ - направени разноски за експертизи в ДП и сумата 5/пет/ лева
за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РРС както и по
сметка на Районен съд гр. Р. сумата от 113.62 лв. /сто и тринадесет лева и
шестдесет и две стотинки/ - направени разноски в съдебното производство,
както и сумата 5/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Фактическите положения по делото са правилно установени. В
резултат на анализа на доказателствените материали се установява по
несъмнен начин възприетата от районния съд фактическа обстановка:
Не е спорно, установява се и от показанията на св. Т.Д., че през
2020 г. същия свидетел притежавал мобилен телефонен апарат м. „Huawei“ Р9,
закупен през 2017 г. на стойност 769.00 лева. През лятото на 2020 г.,
телефонният апарат, с поставен метален протектор, бил използван от
малолетния син на свидетеля Д. - С.Д. /роден на *** год./, за да имат връзка
помежду им.
На 21.07.2020 г. около 20.00 часа малолетния С.Д., заедно със свои
връстници, бил в централен градски парк на гр. Р.. Детето оставило телефона в
раницата си на една от пейките и започнал да играе с останалите деца, недалеч
от пейката.
По това време в градския парк се намирал и непълнолетния подс.
Х. М. /роден на 13.09.2004 год./, който видял раницата с намиращият се в нея
телефон и решил да открадне телефона. Подсъдимият взел телефона и
започнал да се отдалечава от пейката. В това време С.Д., се върнал при
пейката и установил, че телефонът липсва. Заедно с другите деца забелязали
отдалечаващият се подсъдим и като го доближили видели, че телефонният
апарат е в джоба му. Поискали от М. да върне апарата, но същият отказал и
избягал.
3
На 23.07.2020 г. подс. Х. М. решил да продаде телефонния апарат
м. „Huawei“ Р9 на подс. Р. С.. Последният се усъмнил, че телефонът може би е
краден, но въпреки това го взел в замяна на своя телефонен апарат м.
„Леново“ и сумата от 10.00 лева. През следващите дни подс. С. отново
направил замяна, предоставяйки на св. Н.Г. придобития от него телефонен
апарат срещу друг телефонен апарат.
В хода на съдебното следствие пред районния съд, св. Т.Д. е
направил изявление, че е получил от подс. Х. М., чрез неговия защитник,
сумата от 105 лева, с което причинените му с престъплението вреди са
репарирани.
Така изложените факти се установяват от извършения от районния
съд анализ на доказателствените материали, изложените съображения и
направените изводи, като същите се споделят изцяло и от настоящия състав на
въззивана инстанция, поради което не се налага да бъдат преповтаряни.
Обосновано и правилно съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите Т.Д., Н.Г., П.Г. и В.Х.. Липсват каквито и да е основания да се
поставя под съмнение надеждността на посочените свидетели и
достоверността на изложените от тях факти и обстоятелства. Същите следва
да бъдете кредитирани като напълно достоверни и убедителни.
Наред с това следва да бъдат възприети заключенията на вещите
лица, изготвили комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза,
съдебно-икономическа експертиза, съдебно-техническа експертиза. Тези
заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение
по отношение на правилността им.
Липсват причини да не бъдат кредитирани писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени
в съответствие както с общите изисквания на чл.128 и сл. от НПК, така и на
специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно
са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия. Освен това, тези доказателствени материали не
се оспорват от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Х. Г. М. е осъществил от обективна и субективна страна
4
престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК: На
21.07.2020 г. около 20.00 часа в гр. Р., в централен градски парк подс. Х. М. е
отнел чужда движима вещ - мобилен телефонен апарат м. „Huawei“ Р9 на
стойност 210.00 лв., собственост на Т.Д. от гр. Р., от владението му,
осъществявано чрез С.Д. - негов малолетен син без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен и
предметът на престъплението е възстановен, като по време на извършване на
деянието е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.194,
ал.3 от НК, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Налице са всички признаци на състава на престъплението от
обективна и субективна страна. Изпълнителното деяние е отнемане от
владението на досегашния владелец /или държател/ и се установява своя
фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението. Налице е и
отсъствие на съгласие от страна на владелеца /собственика/ за отнемането на
вещта. Деецът е прекъснал фактическата власт върху вещта владелеца и
установил своя такава с намерението да я присвои, при което е реализирал
намерението си. Предвид стойността на отнетата вещ - 210.00 лв., деянието
следва да се квалифицира по чл.194, ал.3 НК като маловажен случай.
Деянието е извършено умишлено, при форма пряк умисъл, като
макар и непълнолетен, подс. М. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните
последици, при което е реализирал намерението си. Същият е съзнавал, че
вещта е чужда, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и е
целял именно противозаконно да я присвои, видно от последващите му
действия.
По отношение на подс. Р. И. С. се доказва по несъмнен начин, че
същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.215, ал.1 от НК: Подс. Р. С. на 23.07.2020 г. в гр. Б. с цел
да набави за себе си имотна облага, придобил мобилен телефонен апарат м. „
Huawei“ Р9 на стойност 210 лв., собственост на Т.Д. от гр. Р., за който
предполагал, че е придобит от Х. М. от гр. Б. чрез престъпление по чл.194,
ал.З, вр. с ал.1 от НК.
От страна на подс. С. е осъществено изпълнителното деяние,
5
съставомерно по чл.215, ал.1 от НК, като същият е придобил вещ - предмет на
престъпление, извършена кражба от подс. М., въпреки че е предполагал, че
вещта е предмет на посегателство.
Деянието на подс. Р. С. е извършено виновно, при форма на вина
пряк умисъл.
Законосъобразно и правилно районният съд е приела, че са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.218б от НК. Касае се за
престъпления по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК и чл.215, ал.1 от НК, като
стойността предмета на престъпленията е 210.00 лева, която сума е под
размера на две минимални работни заплати за страната. Същевременно от
изявленията на пострадалия Т.Д. е видно, че вредите от престъпленията са
възстановени. Не са налице и пречките по чл.218б, ал.2 от НК.
Ето защо в случая са налице предпоставките на чл.218б, ал.1 от
НК, при което подсъдимите Х. М. и Р. С. следва да бъдат санкционирани по
административен ред с налагане на административни наказания, тъй като не
са налице пречките по чл.218б, ал.2 от НК. В посочената хипотеза деянието се
санкционира като административно нарушение. На основание чл.305, ал.6 вр.
чл.301, ал.4 от НПК подсъдимите Х. М. и Р. С. следва да бъдат оправдани по
обвиненията за извършени престъпления по чл.194, ал.3 вр. чл.63, ал.1, т.4 от
НК и по чл.215, ал.1 от НК и на основание чл.218б, ал.1 вр. чл.207, ал.2 от НК
да им се наложат административни наказания ГЛОБА в предвидения размер
от 100 до 300 лева.
По отношение индивидуализацията на наказанието на подс. Х. М.
не е съобразено, че същият е извършил престъплението като непълнолетен и в
разпоредбата на чл.62 от НК не е предвидено налагане на наказание глоба на
такова лице. Ето защо за извършеното административно нарушение по
чл.218б, ал.1 вр. чл.194, ал.3 вр. чл.63, ал.1, т.и от НК и на основание чл.305,
ал.6 вр. чл.301, ал.4 НПК вр. чл.15, ал.2 ЗАНН на подсъдимия М. следва да
бъде наложено наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез
поставяне на съобщение за осъждането на информационното табло в
общината по местоживеене на подсъдимия за срок от 30 /тридесет/ дни. На
основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК присъдата в тази й част следва да бъде
изменена.
По отношение на подс. Р. С., за да наложи на подсъдимия най-
6
адекватната и целесъобразан по чл.36 от НК санкция, съдът е съобразил
характеристичните данни за лицето и отчитайки неговото материални и
имотно състояние е наложил административното наказание глоба в
минималния предвиден размер от 100 лева.
Съдът счита, че така наложените в конкретния случай
административни наказания ще способстват за изграждане у подсъдимите на
устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов
ред и ще предотврати извършването на други противоправни деяния, с което
от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция -
цели на наказанието по чл.36 от НК.
Наред с това, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Х. М.
и Р. С. следва да заплатят разноските по делото.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 вр.
чл.334, т.3 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 16 / 10.06.2024 год., постановена по
н.о.х.д. № 266 / 2021 год. по описа на Районен съд – Р. в частта й, относно
наложеното на подсъдимия Х. Г. М. наказание “Глоба”, като отменява това
наказание и на основание чл.218б, ал.1 вр. чл.194, ал.3 вр. чл.63, ал.1, т.4 от
НК и чл.305, ал.6 вр. чл.301, ал.4 НПК вр. чл.15, ал.2 ЗАНН му налага
наказание „Обществено порицание”, което да се изпълни чрез поставяне на
съобщение за осъждането на информационното табло в общината по
местоживеене на подсъдимия за срок от 30 /тридесет/ дни.
Потвърждава Присъда № 16 / 10.06.2024 год., постановена по
н.о.х.д. № 266 / 2021 год. по описа на Районен съд – Р. в останалата й част.
Решението не подрежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8