РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Ямбол, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330103888 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от *** – гр. Я., чрез пълномощник - адв.
Д.Н. от АК - гр. Я., с която против Р.П.А. от гр. Я. е предявен иск, с който се претендира от
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 2762,80 лв., платена на отпаднало основание - обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ и сумата в размер на 2762,80 лв., платена на отпаднало
основание - обезщетение при уволнение, поради съкращаване на щата по чл.222, ал.1 от КТ
или общо сумата от 5 525 лв. В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от
пълномощника на ищеца.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от ответницата, с който предявеният иск
се оспорва по основание и по размер на подробно изложените в него съображения, както и с
депозирана по делото преди съдебно заседание писмена защита. С писмената защита се
признава, че ответницата е получила чисто сумата от 2486,52 лева като обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ, както и чисто сумата от 2268,21 лева като обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
Наред с това се поддържа, че не се дължи връщане на получените от ответницата като
обезщетения суми на основание разпоредбата на чл.271 КТ, поради наличие на
добросъвестност у ответницата при получаването им. Алтернативно се поддържа, че
ответницата дължи връщане само на полученото, т.е. нетния размер, и не е легитимирана да
отговаря за връщане на сумите, получени от фиска, поради което в случай на уважаване на
исковите претенции се иска същите да бъдат уважени съответно да размера на 2486,52 лева
и до размера на 2268,21 лева, а над тези размери до предявените такива от 2762,80 лева,
исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
1
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените от ищеца против ответницата искове са с правно основание осн. чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД са допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки.
По делото от страните са ангажирани писмени доказателства от които се установява,
че със заповед №*** год. на *** на *** гр.Я. е било прекратено трудовото правоотношение
на ищцата с ответника на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, считано от 13.09.2019 год.
Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение от две брутни
работни заплати в размер на 2762,80 лева, на основание чл.220, ал.1 КТ. Със заповед № ***
год. на *** на *** гр.Я. е било наредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение от две
брутни работни заплати в размер на 2762,80 лева, на основание чл.222, ал.1 КТ. Видно от
представените по делото фишове за заплата и нареждания за масово плащане на
получаваните суми от персонала на *** Я. чрез ЕДК месец септември 2019-заплати и месец
ноември 219 год, на ответницата Р.П.А. са били изплатени съответно сумите – 2625,93 лева
включваща и обезщетение по чл.220 КТ и 2762,80 лева – обезщетение по чл.222 КТ.
С решение № *** год. постановено по възз.гр.дело № *** год. по описа на ЯОС
уволнението на ищцата Р.П.А. извършено със заповед № *** год. на *** на *** гр.Я. е било
признато за незаконно и същата е била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност.
Постановеното от ЯОС решение е било обжалвано пред ВКС на Р България като с
определение № *** год. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №
*** год. постановено от ЯОС по гр.дело № *** год.
Представена е и писмена декларация от ответницата до *** на *** гр.Я., видно от
която същата е декларирала, че за периода от 13.09.2019 год. до 13.11.2019 год. е останала
без работа и не е получавала трудово възнаграждение.
След възстановяването и на работа трудовото правоотношение на ответницата с
ищеца отново е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ, считано от 07.07.2021
год., като върху заповедта ръкописно е отразено, че след възстановяване не е постъпила и не
е представила трудова книжка за заличаване на съкращаването и нанасяне на стажа от 13.09-
14.11.2019 год.
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са:
получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване.
"Получаването" предпоставя "даване" и е фактическо действие, което подлежи на доказване
от ищеца. Съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да
докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
получаване на това плащане, респ. задържане на полученото.
2
В случая с оглед направеното от ответницата признание и ангажираните по делото
писмени доказателства съдът намери за безспорно и доказано, че ответницата е получила
чисто/нето сумата от 2486,52 лева като обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и сумата от 2268,21
лева като обезщетение по чл.222, ал.1 КТ.
При това положение, за да се отхвърли иска, в тежест на ответницата е да докаже, че е
върнала сумите или че е задържала сумите на правно основание. Доказателства, че
ответницата е върнала сумите, не бяха представени. Съдът счита, с оглед представените по
делото съдебни решения, че липсват и доказателства, че сумата се задържа на правно
основание от ответницата. Следва да се отбележи, че получените от ответницата суми са
били изплатени с оглед прекратеното трудово правоотношение между страните, но след
отмяната на уволнението, основанието за изплащането им отпада и в полза на работодателя
възниква правото да иска възстановяването им. Съгласно константната съдебна практика,
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция, да
възстанови в патримониума на работника вредите (пропуснати ползи), понесени от
оставането му без работа вследствие уволнението. Затова обезщетението по чл.225, ал.1 КТ
не може да се кумулира с това по чл.220, ал.1 КТ, тъй като противното би довело до двойно
обезщетяване на работника за едни и същи вреди - тези от оставането му без работа през
периода след уволнението, покрит от горните обезщетения. А на съдията докладчик
служебно е известно, че с постановено решение по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, на
основание чл.344, ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, *** гр.Я. е осъдена да заплати на
Р.П.А. /ответницата в настоящото производство/ сумата от 2 838,97 лева, представляваща
обезщетение за оставянето и без работа вследствие на уволнението и със заповед № *** год.
на *** на *** гр.Я., за периода от 13.09.2019 год. до 14.11.2019 год.
Ето защо, съдът намери, че с изплатените на ответницата суми като обезщетения по
чл.220 и чл.222 КТ в общ размер нето – 4754,73 лева ответницата се е обогатила
неоснователно, след отмяната на уволнението като незаконно и същата дължи връщането на
изплатените като обезщетения на това основание суми, при условията на чл.55, ал.1, предл.3
от ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответницата, че
същата е била добросъвестна при получаването на тези обезщетения, тъй като това
обстоятелство не касае фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване.
Наред с това следва да се посочи, че ответницата е завела искова молба за отмяна на
уволнението и като незаконно и възстановяване на заеманата от нея преди уволнението
длъжност на 12.11.2019 год., т.е. същата е получила обезщетенията по чл.220 и чл.222 КТ,
след завеждане на иска като наред с това, макар и по-късно е предявила и претенция, която е
била уважена от съда, и по чл.225, ал.1 КТ. А както бе посочено по-горе обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ не може да се кумулира с това по чл.220, ал.1 КТ, тъй като противното би
довело до двойно обезщетяване на работника за едни и същи вреди. Ето защо съдът намери,
че липсва правно основание ответницата да задържи процесните суми.
В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи връщане само на полученото, т.е.
3
нетният размер на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ и не е пасивно
легитимиран да отговаря за връщане на сумите, които са получени от фиска.
Заплащането на начислените осигуровки е публично задължение на работодателят, който
след като се установи, че недължимо е платил обезщетенията по чл.220 и чл.222 от
КТ, следва, че недължимо е платил и съответните осигурителни вноски върху тях.
Възстановяването на недължимо платените осигурителни вноски обаче следва да се
извърши от лицето, което ги е получило на отпаднало основание, а не от ответницата.
На горните съображения съдът намери, че претенцията по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД
във вр. с чл.220, ал.1 КТ следва да бъде уважена в размера на 2486,52 лева, като за разликата
до претендираните 2762,80лева предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На същите съображения съдът намери, че претенцията по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД във
вр. с чл.222, ал.1 КТ следва да бъде уважена в размера на 2268,21 лева, като за разликата до
претендираните 2762,80лева предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2021 год. до пълното изплащане на
уважените суми.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от исковете, в случая в размер общо на сумата от 706,35 лева,
които следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца.
При този изход на делото на основание чл.78, ал3 ГПК, ответницата има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответната страна представя списък
на разноските, с който се претендира платен адвокатски хонорар в размер на 700 лева. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие видно от който ответницата е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, като в него само е посочено –
защита по гр.дело. На съдията докладчик служебно е известно, че исковете предмет на
настоящото производство и искът предявен от ответницата като насрещен по чл.225 КТ са
били отделени за разглеждане в отделни производства, като на ищцата по иска по чл.225 КТ
е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. В представения договор не е
посочено конкретно сумата от 700 лева по кое от двете производства е заплатено, поради
което съдът намери, че същото е заплатено както за защита в настоящото производство, така
и за защита по предявения от ответницата като насрещен иск по чл.225 ГПК. Ето защо съдът
определи по съразмерност разноските на ответницата в настоящото производство върху
разликата от заплатеното общо възнаграждение, а именно 200 лева. В този ред следва
ищецът да бъде осъден да заплати по съразмерност на ответницата разноски в размер на
27,93 лева.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК съдът,
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, Р.П.А. с ЕГН ********** от гр.Я.,
ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., ул.“***, представлявана от ***
Р.Г.Н. сумата от 2486,52 лева, платена на отпаднало основание – обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.12.2021 год. до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2486,52 лева до претендирания размер от 2762,80 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, Р.П.А. с ЕГН ********** от гр.Я.
ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., ул.“***, представлявана от ***
Р.Г.Н. сумата от 2268,21 лева, платена на отпаднало основание – обезщетение при
уволнение поради съкращаване в щата по чл.222, ал.1 КТ ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.12.2021 год. до пълното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2268,21 лева до претендирания размер от 2762,80 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р.П.А. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. ***
ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., ул.“***, представлявана от *** Р.Г.Н.
сумата от 706,35 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, *** с ЕИК ***, с адрес: гр.Я., ул.“***,
представлявана от *** Р.Г.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.А. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к. ***
сумата от 27,93 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5