Мотиви към присъда по НОХД №
1859/2020 г. по описа на ШРС
От Шуменска
районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно
производство № 1461/2019 г. по описа
на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия П.П.В., EГН **********, роден
на *** г. в гр. Велики Преслав, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан, с постоянен адрес:***, понастоящевм в Затвора – гр. Ловеч
за извършено от него престъпление от общ характер по
чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 194, ал. 1
от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от 22.12.2019 г. до 22.02.2020 г. в гр. Шумен, при
условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – парична сума от 30 лв. от владението на Х.Р.А., както и парична сума от
125 лв. от владението на В.Т.В., без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
В
разпоредително съдебно заседание подсъдимият при обсъждане на въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК изяви желание да се възползва от диференцирани процедури по НПК,
поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от НПК. На
основание чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимият по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 04.12.2020 г. обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия П.В. наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК, а именно 2 /две/
години и 3 /три/ месеца “лишаване от свобода, което да бъде намалено с една
трета и на подсъдимия да бъде наложено окончателно наказание в размер на 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи ефективно при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Моли така определеното наказание да бъде
групирано с наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 380/2020
г.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият П.В. заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът
на подсъдимия моли съда на подзащитния му да бъде наложено наказание “лишаване
от свобода” в размер на законоустановения минимум, което да бъде редуцирано с
1/3 при приложение разпоредбата на чл. 58а
от НК. Освен това счита, че
са налице предпоставките на чл. 25 от НК за определяне на общо наказание с
последното му осъждане.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
През
инкриминирания период подсъдимият П.В. живеел
в гр. Шумен, като
обитавал стая в хотел „Мишел“, находящ се на ул. „Княз Борис I“ № 2 и работел
в „Алкомет“ АД гр. Шумен като металорезач. Подсъдимият В. бил криминално проявен и многократно осъждан, предимно
за престъпления против собствеността. Понастоящем подсъдимият изтърпява в
Затвора – гл. Ловеч наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/
месеца, наложено му със Споразумение № 30/26.02.2020 г., постановено по НОХД №
380/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна сила на
26.02.2020 г. за престъпление, извършено преди извършване на деянията, за които
му е повдигнато обвинение с настоящия обвинителен акт.
Подсъдимият П.В. се познавал със свидетелите Ж. В. Ж., В. Н. А. и с
пострадалия Х.Р.А.. Последният бил настанен във възпитателно училище – интернат
„Ангел Узунов“ гр. Ракитово. На 20.12.2019 г. пострадалият Х.А. пристигнал
в гр. Шумен, тъй като бил
пуснат във ваканция за коледните и новогодишни празници. Той бил посрещнат от
свидетелите Ж. Ж. и В. А., които му предложили да отседне в хотел
„Мишел“ в стаята на подсъдимия П.В.. Пострадалият А.
се съгласил, понеже нямал къде другаде да отседне. Двамата с подсъдимия се
договорили А. да му заплати за престоя си сумата от 100 лв. На 22.12.2019 г.
пострадалият Х.А. оставил багажа си в хотелската стая и излязъл на разходка с
приятелите си Ж. Ж. и В. А.. В сака си А. оставил портмоне със сумата от 30 лв.
в него. Докато пострадалия А. не бил в стаята, същата била заключена с ключ,
който се съхранявал от подсъдимия В.. Последният се възползвал от отсъствието
на А., влязъл в стаята и взел от портмонето в сака му сумата от 30 лв., която
похарчил за свои нужди. Пострадалият А. завръщайки се по-късно в стаята
установил липсата на парите и настоял да му бъдат върнати. Подсъдимият В. му
заявил, че няма да върне парите и избягал. Тогава свидетелят Атанасов се обадил
на телефон „ЕЕН 112“ и подал сигнал за извършената кражба. След случая пострадалият
А. напуснал хотелската стая и следващите дни до края на ваканцията си обикалял
по улиците на гр. Шумен.
Междувременно пострадалата В.Т.В. била пуснала обява, че
дава под наем стаи в собственото ѝ жилище, находящо се на ул. „Владайско
въстание“ № 79 в гр. Шумен. В
края на 2019 г. подсъдимият В. се отзовал на обявата и пожелал да наеме стая.
Той разказал на пострадалата В., че бил отраснал в дом за деца в гр. Велики
Преслав и бил сирак. Казал ѝ също, че работел при бизнесмен от с. Дибич и живеел под наем в
хотел „Мишел“, като плащал по 15 лв. на нощувка. Пострадалата В. изпитала
съжаление към подсъдимия В., но въпреки това не се съгласила да му даде стая
под наем. Все пак понякога го канела на гости и го черпила с ракия и храна.
Подсъдимият В. споделял проблемите си и искал съвети от пострадалата В.. На
22.02.2020 г. той отново посетил дома на В. и тя го поканила вътре. Сложила му
за ядене и го почерпила с малко ракия за Задушница. Подсъдимият В. обаче се
застоял в дома на В. повече от обичайното, поради което тя е чудила как да го
накара да си тръгне. В даден момент пострадалата станала от масата и излязла за
малко от стаята, като оставила сам подсъдимия. В. държала в чекмеджето на
раклата си портмоне с остатъка от пенсията ѝ. Възползвайки се от нейното
отсъствие от стаята, подсъдимият В. намерил портмонето и взел от него сумата от
125 лв. Когато пострадалата В. се върнала в стаята, подсъдимият бил станал прав
и ѝ казал, че ще си ходи. След като подсъдимият В. си тръгнал,
пострадалата В. намерила портмонето си на земята с разпилени около него монети,
като установила липсата на сумата от 125 лв. За извършената кражба пострадалата
подала сигнал в полицията. След това подсъдимият В. ѝ се обадил по
телефона и ѝ се извинил за това, че бил взел парите ѝ, но твърдял,
че били само 40 лв. Тогава той помолил пострадалата да оттегли жалбата си, но
тя нямала такова намерение.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимият П.П.В., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който
в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред гласни доказателства
– свидетелските показания на Х.Р.А., В.Т.В., Ж В Ж и В Н А, както и писмени
такива – 1 бр. Докладна записка от 22.12.2019 г. до Началника на РУ – Шумен,
депозирана от полицейските служители Д Н Д и И А, както и от назначената и
изготвена в досъдебното производство по съответния процесуален ред съдебно-психиатрична
експертиза /л. 92 от досъдебното производство/, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и
от изготвената в досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза,
която дава заключение, че към момента на извършване на деянието подсъдимия П.П.В. е бил в лека степен на обикновено алкохолно
опиване, като липсват каквито и да са основания за обсъждане на разстройство на
съзнанието му, което да го е лишило от годността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият П.П.В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, във
вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, поради
следното:
Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което е могло да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, въпреки, че
е бил в лека степен на обикновено алкохолно опиване. Подсъдимият
не е притежавал фактическа власт върху предмета на престъплението и не е бил
техен собственик.
От обективна
страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито
собствени, нито във владение на подсъдимият и за отнемането им е липсвало съгласие
от страна на владелеца. Изпълнителното деяние за престъплението на подсъдимия е
отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на
фактическата власт върху тях от страна на собственика и установяване на
фактическа власт от подсъдимия.
От
субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл
по отношение на подсъдимия, тъй като е съзнавал, че лишава от фактическа власт
собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои, т. е.
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целел настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и
несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.
Деянието
на подсъдимия е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК,
тъй като всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и
също престъпление - съответно по чл. 194,
ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен
период от време - в периода от 22.12.2019 г. до
22.02.2020 г.,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко
от деянията.
Квалификацията
на престъплението при условията на чл. 196
от НК се определя от обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен
рецидив, който се определя във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и “б” от НК, тъй като подсъдимият е
извършил деянието, след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като за повечето от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъждан с Определение № 155/27.03.2014 г., постановено по ЧНД №
512/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което му е определено общо
наказание по НОХД № 1177/2013 г. по описа на Районен съд - Шумен, НОХД №
1566/2013 г. по описа на ШРС и НОХД № 594/2013 г. по описа на Районен съд –
Търговище, за извършени тежки умишлени престъпления, а именно такива по чл.
149, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 1 от НК, във
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
за което му е наложено наказание 1 /една/ година лишаване от свобода,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК. Също така подсъдимият
В. е извършил престъплението по настоящото дело след като е
бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления
от общ характер, а именно по НОХД № 1148/2017 г. по описа на РС – Шумен
и по НОХД № 642/2018 г. по описа на ШРС, и в двата случая за извършени кражби в
условията на опасен рецидив, като по всяка една от посочените
присъди са му били налагани наказания “лишаване от свобода”, изпълнението на които не е било отложено по чл. 66 от НК.
От момента на изтърпяване на наказанията по посочените по-горе присъдите до
реализиране на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали пет
години.
При
определяне на наказанието на подсъдимият П.П.В. за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, което преценява
като невисока - касае се за отнемане на чужди движими вещи – пари на
сравнително ниска стойност. Степента на обществена опасност на всеки от
подсъдимият, която съдът преценява с оглед
данните за личността му:
Степента
на обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока с
оглед данните за личността на дееца,
наличието на множество предишни осъждания, лошите
характеристични данни и наличието на невъзстановени щети от процесното
посегателство. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчете обстоятелството, че процесното деяние е извършено две години след като подсъдимият е излязъл
от затвора. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете
обремененото семейно и материално положение на подсъдимия, което се доказва от
събраните в хода на досъдебното производство материали. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че
като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено оказаното от
страна на подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство, което в
значителна степен е допринесло за разкриване на престъпленията. Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия В., като
наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и
на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки
изложеното и личността на дееца, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи
вината обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието, предмет на разглеждане в
настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи
наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. Именно, ръководейки
се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание
в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на
подсъдимия П.В. да бъде наложено наказание в размер над минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 от
НК, а именно – 2 /две/ години и 3 /три/ месеца/ “лишаване от свобода”. В същото
време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така
определеното наказание с 1/3, което представлява 9 /девет/ месеца и осъди
подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца “лишаване от свобода”. При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, така също и характеристичните данни за личността на
дееца, които сочат, че същият междувременно е осъждан и за друго посегателство
срещу собствеността на гражданите. В същото време съдът отчете и изказаното от
негова страна съжаление за стореното, както и факта, че след извършване на
последното деяние не са налице данни за други противообществени прояви на
подсъдимия.
По отношение
на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид
предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период в
затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, както и
обстоятелството, че деянията по настоящото дело са извършени две години след
излизането му от затвора, счита че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл. 36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване.
Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.
66, ал. 1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия
и целен положителен резултат. Условното осъждане
в процесния случай противоречи на изискванията на обща и лична превенция.
Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава
приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл. 66,
ал. 1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание
“лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод не би
могъл да бъде направен. Подсъдимият следва да понесе по – сериозна отговорност
за извършеното. Съдът прецени по-горе високата обществена опасност на дееца,
както и с оглед на обществена опасност на деянието намира, че не е възможно
постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и
константната практика на ВКС /Решение № 401/2002 г. на ВКС, Решение № 528/1993 г.
на ВКС, Решение № 386/1973 г. на ВКС и др./.
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“ режим
на изтърпяване на наказанието.
Съдът счита така
определеното наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдения. Освен това, съдът намира, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимият В. и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на
генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Съдът при
преценка на престъпната деятелност на подсъдимия П.В. установи, че са налице
условията, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НК за групиране на
наложеното му наказание с наказанието,
наложено със Споразумение № 30/26.02.2020 г., постановено по НОХД № 380/2020 г.
по описа на Районен съд – Шумен, влязло в законна сила на 26.02.2020 г., като
му определи общо наказание в размер на по - тежкото от
определените наказания, а именно - 1
/една/ година и
6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”.
Съдът счита,
че с оглед на изложеното по-горе и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително
влияние върху дееца обаче е необходимо така определеното общо наказание да бъде
изтърпяно ефективно, поради което съдът на основание чл. 25, ал. 4 от НК
прецени така наложеното общо наказание “лишаване
от свобода” да бъде изтърпяно ефективно, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален
“строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Също така, на
основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 380/2020 г. по
описа на ШРС до настоящия момент.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 256.20 лева /двеста петдесет и шест
лева и двадесет стотинки/ и 5 /пет/ лева такса за издаване
на изпълнителен лист, като постанови, че сумата от 256.20 лева
/двеста петдесет и шест лева и двадесет стотинки/ следва
да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР - гр. Шумен, а сумата от 5 /пет/ лева – по
сметка на ШРС.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: