Разпореждане по дело №12845/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 91683
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20231110112845
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 91683
гр. София, 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110112845 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ..., ... ..., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. К. К., ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от сключен между страните договор за кредит № ... Претендираните парични
задължения са следните: 452 лева и 6 стотинки главница; 16 лева и 50 стотинки договрна
лихва; 118 лева и 18 стотинки лихва за забава, начислена за периодите 13. 02. 2020 г. – 13.
03. 2020 г., съответно 15. 07. 2020 г. – 11. 01. 2023 г.; и 106 лева и 80 стотинки неустойка по
чл. 3 от договора.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за предоставяне
на кредит № ... от ... г. и общи условия към договорите за предоставяне на кредит от
заявителя, заявителят е предоставил на длъжника парична сума в размер на 500 лева, а той
се е задължил да му върне главницата заедно с фиксирана възнаградителна лихва в размер
на 40, 15 % на годишна основа (съответно 0, 11 % на дневна основа) на една вноска един
месец след сключването на договора. Годишният процент на разходите при това положение
според данните по договора за потребителски кредит е в размер на 48, 44 % (при
допускането, че няма да бъде начислена неустойка за неизпълнение). Успоредно с това
страните са уговорили неустойка в случай на неизпълнение на длъжниковото задължение да
бъде представено уговорено обезпечение (чл. 3, ал. 2 от договора) в размер на 106 лева и 80
стотинки.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били
те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не
може да надхвърля петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения,
1
определена от Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита
за потребителя на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси,
комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора за
потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от
потребителя, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит
(пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 3, ал. 2 от
договора в размер на 106 лева и 80 стотинки съдът приема за косвен разход по кредита,
защото възниква при сбъдване на отлагателно условие (неизпълнение на акцесорното
задължение да се даде уговореното между страните обезпечение). Че тя е разход по
потребителския кредит личи и от включването й в погасителния план, който се съдържа в
самия договор (ако определянето на еднократна вноска изобщо може да се приеме за
„погасителен план“). Тя е трябвало да бъде включена при изчисляването на годишния
процент на разходите, но страните са пропуснали да го сторят. При правилно изчисляване на
годишния процент на разходите и въз основа на стойността на тази неустойка, той
надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК („при непредставяне на
обезпечение“ според договора еднократната месечна вноска за главница възлиза на 500 лева,
а еднократната обща месечна вноска за главница, договорна лихва и неустойка е в размер на
754 лева и 10 стотинки, тоест разходите за договорна лихва и неустойка надхвърлят 50 %).
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено в частта за претендираната неустойка поради противоречие със
закона. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите суми, като
пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „...“ ..., ... ... в частта, в която се претендира от П. К. К.,
ЕГН ********** заплащането на сумата от 106 лева и 80 стотинки неустойка по чл. 3 от за
предоставяне на кредит № ... от ... г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронен препис от разпореждането да се връчи на „...“ ....

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2