Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара
Загора 05.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Минка
Петкова
и в присъствието на
прокурора Маргарита Димитрова ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.х.дело № 98 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63
ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от ОД на МВР Стара Загора срещу Решение № 461/ 16.12.2020г.,
постановено по АНД № 2329/ 2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 8245а-2375/ 31.08.2020г. на
Началника на Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Оспорва се изводите на съда за неясна правна квалификация и несъставомерност на деянието. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответницата
П.Б.Т. *** чрез процесуалния си представител адвокат В. оспорва жалбата. Моли
решението на районния съд да бъде
потвърдено и да й бъдат присъдени направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага
съдебният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Районен съд Стара
Загора е отменил НП № 8245а-2375/ 31.08.2020г. на Началника на Второ РУ при ОД
на МВР Стара Загора, с което въз основа на съставен АУАН № бл.№ 604431/
26.07.2020г, на П.Б.Т. *** е наложено административно наказание глоба в размер
на 300лв на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ за
нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Като
административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 26.07.20202г
около 00:30ч в гр.Стара Загора, на ул.“Берое“ до блок № 4 при извършена
полицейска проверка е установено, че Т. като родител не е придружила на
обществено място след 22:00ч детето си Е.Д. Т. на 16 години.
При осъществения контрол
за законосъобразност районният съд е приел, че съдържанието на АУАН и НП не съответства
на императивните изисквания на чл.42, ал.1 и на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Изложени
са съображения, че в АУАН обвинението не
е формулирано ясно и точно, а са цитирани словесно и с изписана правна
квалификация две отделни форми на изпълнително деяние, визирани в текстовете на
чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, които обаче са алтернативни. Според съда това е
достатъчно основание за отмяна на НП, но изтъква и недоказването на признаците
от състава на вмененото нарушение с оглед представена по делото декларация за осигуряване на
пълнолетен придружител на детето Е.Т..
Решението като краен резултат е постановено при правилно
приложение на закона.
Административнонаказателната отговорност на П.Т. е
ангажирана на основание чл.45, ал.3 от ЗЗД, съгласно която родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.
3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция
от 500 до 1000 лева. Изпълнителното деяние по чл.
45, ал. 3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност както неизпълнение на задължението по чл.
8, ал. 3 от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Това изключва
хипотезата на алтернативност, тъй като при изпълнение на едно от тези
задължения /по чл.
8, ал. 3 или по ал. 4
от ЗЗД/ няма да е налице нарушение. Следователно неправилно районният съд приема,
че наказващият орган е смесил белезите на двете деяния. Не се споделят и
аргументите му за липса на посочена нарушена норма и норма, въз основа на която
се налага административното наказание. Видно от обстоятелствената част на НП, в
него изрично са отразени разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД като нарушени
и на чл.45, ал.3 от ЗЗД като основание за налагане на глоба.
Но в случая с АУАН
№ бл.№ 604431/ 26.07.2020г на П.Т. е повдигнато обвинение от фактическа и
правна страна, обосновано само с разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД, а именно,
че не е придружавала непълнолетното си дете на обществено място след 22:00ч.
Едва с издаването на НП тя узнава, че спрямо нея се предявява обвинение и за
неизпълнение на задължението й по ал.4 да осигури пълнолетен придружител на
детето си при пребиваването му на същото място и за същото време. По този начин
се нарушава правото й на защита още от административната фаза на производството, тъй като е
недопустимо с НП да се разширяват пределите на обвинението и да се санира
нередовност в АУАН извън обхвата на посоченото в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, какъвто
не е настоящият случай. Така констатираният порок на НП е в пряка връзка с
представената по делото декларация от 13.03.2020г за осигуряване придружител на
детето. Предвид различието между описанието на нарушението в АУАН и възприетото
такова от наказващия орган декларацията е представена в първия възможен
процесуален момент - в проведеното открито съдебно заседание. Правилно е ценена
като годно доказателство в съвкупност с останалите събрани доказателства и въз
основа на нея е изведен верен правен извод за несъставомерност на деянието,
квалифицирано като нарушение по чл.45 от ЗЗД.
Поради това крайният извод на районния съд за
формална и материална незаконосъобразност на обжалваното НП е правилен. Решението
му като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от страна на касатора пред административния съд
за присъждане на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата 300лв, представляваща адвокатско
възнаграждение, уговорено и реално заплатено по договор за правна помощ и
съдействие от 23.03.2021г /л.13 от делото/. Този
размер съвпада с минимално предвидения
размер по чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът
намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 461/ 16.12.2020г., постановено по АНД № 2329/ 2020г. по описа на
Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи, гр.
Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.Т. ЕГН ********** ***
СУМАТА 300 /триста/лв, представляваща направени разноски в съдебното
производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.