№ 856
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501399 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 3559/01.06.2022г., подадена от Община
Варна, представлявана от Кмета Иван Портних – длъжник по изпълнението – срещу
постановление на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20227170400147 по описа на ЧСИ
Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район на действие, този на ВОС от 19.05.2022г., с което е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване поради прекомерност размера
на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до минималния предвиден
размер за образуване на делото.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт на ЧСИ. В случая изпълнителното дело е образувано за удовлетворяване на
парично вземане, платено преди получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Плащането е признато от взискателя, като изпълнението е продължено до погасяване на
задължението, в т.ч. таксите и разноските по изпълнението в размер на 3046.72 лв. /400 лв.
адвокатско възнаграждение, 36 лв. обикновени такси ТТР ЗЧСИ и 2610.72 лв.
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата/. Определеният размер на адвокатското
възнаграждение е прекомерен и неоснователно завишен, като не съответства на
извършените действия по процесуално представителство, изразяващи се единствено в
образуване на изп. дело и следва да се намали до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 4 от
200 лв. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното постановление на ЧСИ, с което е
отказано да се редуцира адвокатското възнаграждение и се постанови намаляване на същото
посредством определяне на минимален размер.
1
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят Й.Г. Кънева - Владимирова
депозирала писмено възражение, в което оспорила жалбата. Навела доводи, че въпреки
изразената с писмо от 16.03.2022г. готовност за плащане на дълга от страна на Община
Варна и входираното на 21.03.2022г. уведомление от нейна страна с предоставяне на
банкови сметки до образуване на изп.д. на 04.04.2022г. плащане не е последвало. Плащане
на задължението е последвало след получаване на ПДИ на 06.04.2022г., в това число и на
дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изп.д. в размер на 200 лв. ЧСИ не е
бил уведомен за извършеното плащане, поради което с молба от 26.04.2022г. взискателят
поискал продължаване на действията по принудително изпълнение за събиране на
дължимите му разноски. С молбата е представено и доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Разноските са заплатени от
длъжника в цялост на 20.05.2022г. Ето защо отправила искане жалбата като неоснователна
да се остави без уважение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, без да
изразил становище жалбата.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Съобщението за постановлението от 19.05.2022г. е връчено на длъжника по делото на
20.05.2022г., а жалбата е депозирана по пощата на 01.06.2022г. Изхожда от процесуално
легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно постановление за разноски и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба на Й.Г. К.В. от
04.04.2022г. и издаден изпълнителен лист № 100 от 30.03.2022г. по гр.д. № 22/2022г. по
описа на ВОС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на
взискателя срещу Община Варна за заплащане на сумата от 25000 – обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 49 от ЗЗД, както и сумата от 1775.50 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.08.2020г.
Към молбата взискателят представил договор за правна защита и съдействие от
04.04.2022г., видно от който Й.В. платила сумата от 200 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат Р.Р..
ПДИ е връчена на длъжника на 05.04.2022г. В съдържанието на същата е
обективирано постановлението на ЧСИ за разноските по изпълнението, в т.ч. и 200 лв.
адвокатско възнаграждение.
С молба от 28.04.2022г. Й.В. признала пред ЧСИ, че на 06.04.2022г. по банков път
получила плащане от Община Варна на сумата от 34414.19 лв., включваща дължими
главница, лихви и разноски в съдебните производства. Към молбата приложила договор за
правна защита и съдействие от 21.04.2022г., установяващ плащане на адвокатско
2
възнаграждение в размер на още 200 лв.
С Уведомление изх. № 3010/29.04.2022г. ЧСИ уведомил длъжника, че взискателят
признал плащането на сумите по изпълнителния лист, както и че претендира продължаване
на изп. действия до пълното погасяване на задължението за такси и разноски в размер на
3046.72 лв., включващ 400 лв. адвокатско възнаграждение, 36 лв. – обикновени такси и
2610.72 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТР.
С възражение от 16.05.2022г. длъжникът оспорил размера на определеното
адвокатско възнаграждение и отправил искане за намаляването му до предвидения в
Наредба № 1 минимум от 200 лв.
В обжалваното постановление от 19.05.2022г. ЧСИ оставил искането на длъжника
без уважение с мотив, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение – 200 лв.
за образуване и 200 лв. за водене на изп.д. е значително под минималния размер на
възнаграждението, дължимо на основание чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004г.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Прието е, че на основание чл. 79 от ГПК, между страните по
изпълнението възниква материалноправно отношение за възстановяване на разноските. По
силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените
във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има
съответното задължение да ги възстанови. Това вземане се събира в това производство, дори
и реализираното в него притезание да е непарично такова.
Предмет на обжалване по настоящото дело е отказ на ЧСИ да редуцира размера на
възнаграждението за адвокат, с аргумент за дължимост на възнаграждението в хипотеза на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. Този извод на ЧСИ е незаконосъобразен, доколкото
цитираната разпоредба от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неприложима в случая. Установено е в тази връзка и няма спор между
страните, че вземането по изпълнителния лист е платено от длъжника по банков път по
сметка на взискателя в деня, следващ този на получаване на ПДИ по изпълнителното дело.
Към този по делото е било налице доказателство за платено адвокатско възнаграждение от
взискателя в размер на 200 лв. по договор за правна помощ от 04.04.2022г. С последваща
молба, взискателят признал извършеното от длъжника плащане и към тази молба представил
втори договор за правна помощ и съдействие от 21.04.2022г., удостоверяващ плащане на
адвокатско възнаграждение в размер на още 200 лв. По изпълнителното дело обаче не се
съдържат данни и доказателства за предприети от взискателя последващи действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, които към този момент са били удовлетворени в
3
цялост, поради което доводите в тази насока поддържани във възражението са
неоснователни. Няма спор също, че таксите и разноските по изпълнението дължими на
основание ТТР ЗЧСИ също са погасени в цялост от длъжника. Ето защо и доколкото е
установено и признато пълно погасяване на дълга чрез плащане, както и на дължимите
разноски и такси по изпълнение от страна на длъжника, то хипотезата на процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
въобще не е реализирана по делото. Неправилно в обжалваното постановление ЧСИ е
определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение в по-голям размер на
основание чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г., доколкото с оглед развитието на отношенията
в конкретното принудително изпълнение дължима от длъжника е единствено таксата по чл.
10, т. 1 от Наредбата – за образуване на изпълнителното дело. Размерът на тази такса е
норамитвно определен и реално дължим в случая. Ето защо релевираното от длъжника
възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение
над този размер е било основателно. Единственото предприето от пълномощника на
взискателя действие до този момент, е подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело и признание на последвалото плащане. При тези факти, съдът приема,
че конкретното дело е с ниска правна и фактическа сложност, а платеното от взискателя
възнаграждение за адвокат в размер надхвърлящ минималния – прекомерен. Ето защо и на
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, платеното от страната възнаграждение следва да се редуцира до сумата от
200 лв. Постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането за намаляване
размера на разноските следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК – се уважи.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право
на реализирани разноски. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
направено, поради което и разноски в размер на 150 лв. следва да се присъдят в тежест на
въззиваемата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. №
3559/01.06.2022г., подадена от Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних –
длъжник по изпълнението Постановление на частен съдебен изпълнител по изп.д. №
20227170400147 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район на действие, този
на ВОС от 19.05.2022г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
намаляване поради прекомерност на размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение за разликата от 400 лева на 200 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК определените разноски за
4
адвокатско възнаграждение на взискателя Й.Г. Кънева – Владимирова с ЕГН ********** по
изп.дело № 20227170400147 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район на
действие, този на ВОС, от 400 лева на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й.Г. Кънева – Владимирова с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна сумата от 150 лева, представляваща съдебни
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5