РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Велико Търново, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101936 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
В исковата молба и уточняващата молба се излагат се твърдения, че между страните
по делото не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабден
имот, поради което ищецът основава исковата си претенция на плоскостта на неоснователно
обогатяване. Ищецът твърди, че исковата му претенция е за топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация. Сочи се, че физическо или юридическо лице, след като притежава
право на собственост върху имот, находящ се в топлоснабдена сграда, дължи заплащане на
доставената му и разпределена топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в тази
сграда. Излагат се твърдения, че ответното дружество притежава недвижими имоти на
следните адреси: ******************************** Ищецът отправя искане за осъждане
на ответника да му заплати сумата 2110,55 лв., представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена до имота, находящ се ************, за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2021
г.; сумата 385,38 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до имота в
г**********за периода 01.01.2018 г. -30.04.2021 г.; сумата 1588,60 лв. - стойност на
топлинна енергия, доставена до имота, находящ се в *************, за периода 01.01.2018 г.
- 30.04.2021 г. Твърди, че ответникът не е погасил горепосочените си задължения, поради
което се е обогатил за сметка на ищцовото дружество до размера на обедняването в общ
размер 4084,53 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Отправя искане съдът да осъди ответника да заплати
горепосочените суми за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация за
горепосочените имоти и периоди. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковите претенции по съображения изложени в отговора. Твърди, че няма
сключен договор с ищцовото дружество и няма поставени отоплителни уреди в обектите на
ответното дружество. Твърди, че не става ясно какво е количеството топлоенергия и кога е
1
доставено, до кой обект. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че
оспорва претенцията на ищеца за целия период, за който се претендира, като заявява, че част
от периода на издадените фактури са на името на друго дружество, а не на ответното
дружество. На следващо място прави възражение за погасяване по давност на всяко от
вземанията, посочени в исковата молба. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори и от представените писмени доказателства се установява, че за
процесния период ответното дружество „Р*******“ЕООД е собственик на недвижими
имоти на следните адреси: **************************
По делото е представено препис-извлечение от сметка за задължения за консумирана
топлинна енергия за периода 01.01.2018г.-30.04.2021г. за трите обекта, посочени по-горе,
както и справи за консумирана топлинна енергия за процесния период.
По делото е представен договор от 20.08.2002г., сключен между "Т***"ООД и
Етажната собственост с адрес*****“ относно извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период в имотите, намиращи се в гр.П на посочените в исковата молба адреси е
била доставяна топлинна енергия за отопление, като през процесния период, доставяната на
адреси ************** е била отдавана от страдната инсталация, не е имало отоплителни
тела и за тези периоди единствено е била разпределяна дялово топлинна енергия отдадена
от сградната инсталация. През процесния период в имота на адрес *********** е била
доставяна топлинна енергия за отопление, дялово разпределяна като топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление, отдадена в имота от два
броя отоплителни тела/тип лири/, за периода м.януари 2018г.-м.януари 2019г./ и за
останалата част от процесния период, начислявана единствено топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация. В заключението вещото лице е посочило, че през процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия в процесните СЕС, респ. дяловото
разпределение в имотите на ответника е било извършено в съответствие с действащата към
момента нормативна база, с изключение на месеците 02.2020г., 03.2020г., 04.20202г.,
12.2020г. и 01.2021г., през които изчисленото от фирмата извършвала топлинно
счетоводство в СЕС на адрес ****** общо количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и подлежащо на дялово разпределение в СЕС превишава изчисленото
общо количество топлинна енергия за отопление на имотите.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
2
обедняването.
Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск,
с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец.
По делото не се спори, че не е сключен договор между страните по делото за
процесния период, поради което между тях не е възникнало валидно облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия (ТЕ). При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената ТЕ на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59 от ЗЗД.
По делото няма спор, че сградите, в които се намират обектите, собственост на
ответното дружество, са етажна собственост, и същите са били топлофицирани. Ищцовото
дружество е доставило в абонатните станции на сградите определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбите на §1, т.43 от ДР на ЗЕ(отм.) и §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от
17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.149, ал.1, т. 3 ЗЕ. От
така цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. По делото не
се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните. С оглед на това ищецът не
може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. От друга
страна фактът, че ответното дружество, закупувайки имот за небитови нужди - търговско
помещение, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, има задължението
да заплати консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.59 от ЗЗД. Елементите
от фактическия състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на получателя,
обедняване на другата страна и това да е без правно основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая, доколкото
липсва писмен договор между страните, липсва и договорно основание за получаване на
топлинна енергия в имотите на ответника. Същевременно, безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, в т.ч. и изслушаната СТЕ, че такава е доставяна от
ищеца и съответно потребявана в имотите на ответника, като за отчетеното количество
3
доставена топлинна енергия през процесния период, в т.ч. ТЕ отдадена за сградна
инсталация са представени писмени доказателства.
По отношение на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
потребление на топлинна енергия от ползвателите на сградата, а следва от факта, че
инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме
съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. В този
смисъл са неоснователни възраженията досежно това, че не потребявана топлинна енергия в
обектите на ответника. Притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда-етажна
собственост се смятат за потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването на
абонатната станция за сградата-етажна собственост, като прекратяването на
топлоснабдяването може да се направи само за всички имоти в сградата, по решение на поне
2/3 от притежателите на вещни права в сградата. В тази насока са и разясненията от
задължителен характер, дадени с ТР №2 от 25.05.2017г. по т.д. 2/2016г на ОСГК на ВКС. В
настоящия случай, по делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че
от етажната собственост е взето решение за прекратяване на правоотношенията с ищцовото
дружество.
При това положение, доколкото ответникът е собственик на процесните имоти през
исковия период и потребител на доставената в него топлинна енергия, следва да се приеме,
че се е обогатил, чрез спестяване на разходите, които е следвало да направят за заплащане на
цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил неполучавайки
цената на услугата, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от
едни и същи факт.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните
по делото, дяловото разпределение на топлинна енергия в процесние СЕС е извършвано в
съответствие с действащата нормативна уредба и количеството топлинна енергия е
правилно остойностено с изключение на месеците, посочени от вещото лице относно обект
в *****, като общият размер, без такси за дялово разпределение възлиза на 4000,03 лв. с
ДДС.
Наличието на дължими от ответника суми за ТЕ изисква да се разгледа наведеното от
него в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Възражението за погасителна давност е своевременно направено и подлежи на разглеждане.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения дадени в ТР № №/18.05.2012г. по тълк.
дело № 3/2011г. на ОСГТК, ВКС задълженията на потребителите към топлофикационните
дружества имат характера на периодични плащания и се погасяват с изтичането на
тригодишния давностен срок по чл. 111 б. „в ЗЗД. По аргумент от чл. 111 б. „б” ЗЗД с
подаване на исковата молба на 29.06.2021г. е бил прекъснат давностния срок. Следователно
4
вземанията на ищеца станали изискуеми преди м. юни 2018г. са изсрочени по давност. По
аргумент от клаузите на чл. 33 ал. 1 и ал. 6 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. С оглед на това задълженията за периода от м. януари 2018г. до м. април 2018г.,
съдът намира, че са погасени по давност. По реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че погасени
по давност са вземания за топлинна енергия в размер на 346,03 лв., за периода 01.01.2018г.-
30.04.2018г. за обект в ****; вземания за топлинна енергия в размер 63,43лв. за същия
период за обект на адрес ****; вземания в размер на 111,64 лв. за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и за сумата 441,86лв.-за топлинна енергия за отопление за
периода 01.01.2018г.30.04.2018г. за обект на адрес ************.
С оглед изложеното, за периода от 01.11.2018г.-01.04.2021г, с изключение месеците
02.2020г., 03.2020г., 04.20202г., 12.2020г. и 01.2021г от посочения период, дължимата от
ответника стойност на ТЕ, отдадена от сградната инсталация за обект в **** е в размер на
1252,53лв. По отношение обект с адрес **** дължимата сума за топлинна енергия отдадена
от сградната инсталация е 310,88лв. По отношение обект с адрес ****, дължимата сума е
общо 1000,42лв., от които 543,49лв. за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и ТЕ за отопление в размер на 456,93лв. Ответникът не е представил доказателства за
плащане на тези суми, поради което ги дължи на ищеца.
С оглед основателност на иска за главница в посочения размер и период,
основателна е и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на исковата молба/29.06.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за държавна такса в размер на
263,38лв., възнаграждение за вещо лицев размер на 150лв. и за юрисконсултско
възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство съдът следва при определяне на размера на юрисконсултското
възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като
с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв.
При това положение общият размер на разноските на ищеца е 513,38 лв., като с оглед изхода
на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 322,24лв. за разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковите
претенции.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата
502,61лв., за разноски по делото за възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА «Р********* ЕООД, с ЕИК *****, със седалище г********** ДА
ЗАПЛАТИ на «Т*******»АД, ЕИК **********, със седалище г*********** сумата
1252,53лв./хиляда двеста петдесет и два лева и петдесет и три стотинки /- за топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация за топлоснабден имот, находящ се в
************, за периода 01.11.2018г.-01.04.2021г, с изключение месеците 02.2020г.,
03.2020г., 04.20202г., 12.2020г. и 01.2021г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба /29.06.2021г./ до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 1252,53лв. до пълния претендиран за
посочения обект размер от 2110,55 лв., като погасен по давност за вземанията за периода
01.01.2018г.-30.04.2018г. и в останалата част, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА «Р*******»ЕООД, с ЕИК *********, със седалище *********, ДА
ЗАПЛАТИ на «Т******»АД, ЕИК *******, със седалище ************* сумата 310,88
лв./триста и десет лева и осемдесет и осем стотинки/- за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация за топлоснабден имот, находящ се в ************* за периода
01.11.2018г.-01.04.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба/29.06.2021г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата над 310,88лв. до пълния претендиран размер от 385,38 лв., като
погасен по давност, за периода 01.01.2018г.-30.04.2018г. и в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА «Р*****»ЕООД, с ЕИК *******, със седалище ******* ДА ЗАПЛАТИ на
«Т********АД, ЕИК ********, със седалище ************ сумата общо 1000,42 лв./хиляда
лева и четиридесет и две стотинки/- за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и топлинна енергия за отопление за топлоснабден имот, находящ се в *********, за периода
01.11.2018г.-01.04.2021г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба/29.06.2021г./ до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 1000,42лв. до пълния претендиран размер от
1588,60 лв., като погасен по давност за вземанията за периода 01.01.2018г.-30.04.2018г. и
в останалата част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА «Р*****»ЕООД, с ЕИК ***** със седалище г*****, ДА ЗАПЛАТИ на
«Т******»АД, ЕИК ******, със седалище ************сумата 322,24лв./триста двадесет и
два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разноски за държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсутско възнаграждение, съразмерно на уважената
част на исковите претенции.
ОСЪЖДА «Т*********»АД, ЕИК **********, със седалище ********** ДА
6
ЗАПЛАТИ на «Р*********»ЕООД, с ЕИК ********, със седалище ************* сумата
502,61лв./петстотин и два лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща разноски за
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част на исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7